Рами Киуан и Хавиер Диас: двамата непознати българи, от които чакаме олимпийско злато
Ако не сте осведомени с мъжкия ни внушителен отбор по бокс и инцидентно попаднете на дуел от Олимпиадата в Париж, то е допустимо и да изпитате лека изненада, когато чуете две от имената, представящи ни в Париж.
Факт, нито Рами Киуан, нито Хавиер Ибанес Диас звучат като типични български имена. Но тъкмо те двамата са и измежду огромните очаквания, на които разчитаме да се върнат с орден от Игрите. На първо време, в реда на нещата е да кажем, че Рами, който към този момент е на 1/4-финал във Франция, е европейски първенец по бокс от шампионата на Стария континент преди няколко месеца в Сърбия.
Гордостта на Костинброд (където живее със фамилията си в момента) опустоши всички противници по пътя си в категория до 75 кг., с цел да победи със златото. Логично, към този момент и упованията към него са напълно разнообразни. Иначе той е роден в Червен бряг тъкмо при започване на века.
Баща му Мофид е сириец, пристигнал да учи у нас на 18-годишна възраст за режисьор. Среща българката Блага, двамата се женят и на бял свят се появява бъдещият ни първенец. Детето израства с такава сила, че родителите му вземат решение да го запишат на някакъв военен спорт.
" Отворих интернет, открих най-близкия вероятен спорт и се оказа кикбокс. Записахме го, без да осъзнаваме, че по този метод ще предопределим пътя му ", признава майка му пред Българска национална телевизия. Това се случва през 2013 година, а три по-късно новият му треньор Мохамед Насри му предлага да се опитва и в съревнование по бокс.
Това се оказва повратният миг в кариерата му. " Включих се в републиканското състезание за юноши в Пазарджик и приключих на трето място. И доста ми хареса. Усетих, че съм надарен, а и в бокса има доста повече майсторство и техника спрямо кикбокса. И продължих напред ", признава Рами.
Родителите му го поддържат и се гордеят с него, въпреки и да признават, че има моменти, в които същински се тормозят. Но на тази нежна възраст той реализира с такава лекост триумфите си, че към този момент даже е мъчно да си представим мъжкия ни внушителен отбор без него.
На гения му и ексцентричният му жанр доста разчита и треньорът на тима Жоел (Еухенио Солер) Арате, който пък е в основата на това да гледаме по какъв начин за България се състезава и Хавиер Ибанец Диас.
Родом от Амария, Куба, където се появява на бял свят през 1996 година, той има даже по-солиден опит от Рами. Занимава се с бокс още от 9-годишен в родния си град - факт, който надали ни учудва, имайки поради, че в Куба боксът и безйболът са типични национални спортове.
Първоначално пробива в локалния юношески народен тим и точно там се среща с сегашния ментор на мъжката ни гарнитура Жоел Арате. През 2014 година идва на Световното състезание за младежи в София, където печели купата. И внезапно взема решение... да се откаже от бокса.
" След тези триумфи станах част от мъжкия народен отбор на Куба. И видях неща, които не ми харесаха и безусловно ме отхвърлиха от обичания спорт ", признава той, представен от " 24 часа ". Докато не идва денят, в който Жоел Арате, към този момент като треньор на българите, му се обажда с предложение да се състезава за страната ни.
Идва в България и останалото е история, която се надяваме да е все по-дълга и все по-успешна. И несъмнено, разчитаме и на него за златото в Париж в категория до 57 кг., въпреки всичко към този момент е печелил олимпийска купа, въпреки и за младежи от далечните игри в Нанджин' 2014.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Факт, нито Рами Киуан, нито Хавиер Ибанес Диас звучат като типични български имена. Но тъкмо те двамата са и измежду огромните очаквания, на които разчитаме да се върнат с орден от Игрите. На първо време, в реда на нещата е да кажем, че Рами, който към този момент е на 1/4-финал във Франция, е европейски първенец по бокс от шампионата на Стария континент преди няколко месеца в Сърбия.
Гордостта на Костинброд (където живее със фамилията си в момента) опустоши всички противници по пътя си в категория до 75 кг., с цел да победи със златото. Логично, към този момент и упованията към него са напълно разнообразни. Иначе той е роден в Червен бряг тъкмо при започване на века.
Баща му Мофид е сириец, пристигнал да учи у нас на 18-годишна възраст за режисьор. Среща българката Блага, двамата се женят и на бял свят се появява бъдещият ни първенец. Детето израства с такава сила, че родителите му вземат решение да го запишат на някакъв военен спорт.
" Отворих интернет, открих най-близкия вероятен спорт и се оказа кикбокс. Записахме го, без да осъзнаваме, че по този метод ще предопределим пътя му ", признава майка му пред Българска национална телевизия. Това се случва през 2013 година, а три по-късно новият му треньор Мохамед Насри му предлага да се опитва и в съревнование по бокс.
Това се оказва повратният миг в кариерата му. " Включих се в републиканското състезание за юноши в Пазарджик и приключих на трето място. И доста ми хареса. Усетих, че съм надарен, а и в бокса има доста повече майсторство и техника спрямо кикбокса. И продължих напред ", признава Рами.
Родителите му го поддържат и се гордеят с него, въпреки и да признават, че има моменти, в които същински се тормозят. Но на тази нежна възраст той реализира с такава лекост триумфите си, че към този момент даже е мъчно да си представим мъжкия ни внушителен отбор без него.
На гения му и ексцентричният му жанр доста разчита и треньорът на тима Жоел (Еухенио Солер) Арате, който пък е в основата на това да гледаме по какъв начин за България се състезава и Хавиер Ибанец Диас.
Родом от Амария, Куба, където се появява на бял свят през 1996 година, той има даже по-солиден опит от Рами. Занимава се с бокс още от 9-годишен в родния си град - факт, който надали ни учудва, имайки поради, че в Куба боксът и безйболът са типични национални спортове.
Първоначално пробива в локалния юношески народен тим и точно там се среща с сегашния ментор на мъжката ни гарнитура Жоел Арате. През 2014 година идва на Световното състезание за младежи в София, където печели купата. И внезапно взема решение... да се откаже от бокса.
" След тези триумфи станах част от мъжкия народен отбор на Куба. И видях неща, които не ми харесаха и безусловно ме отхвърлиха от обичания спорт ", признава той, представен от " 24 часа ". Докато не идва денят, в който Жоел Арате, към този момент като треньор на българите, му се обажда с предложение да се състезава за страната ни.
Идва в България и останалото е история, която се надяваме да е все по-дълга и все по-успешна. И несъмнено, разчитаме и на него за златото в Париж в категория до 57 кг., въпреки всичко към този момент е печелил олимпийска купа, въпреки и за младежи от далечните игри в Нанджин' 2014.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ