Ако не сте чували за парадокса на Ферми, ето го

Ако не сте чували за парадокса на Ферми, ето го в резюме: като се има поради огромната възможност извънземен живот да съществува (заради необятността на космоса и непрекъснато увеличаващия се брой планети в обитаеми зони към звездите), за какво този извънземен живот не се е свързал с нас към момента? Ако има толкоз доста други цивилизации в космоса – евентуално и много по-напреднали от нас поради това от какъв брой дълго към този момент съществува Вселената – сигурно най-малко една щеше да е изпратила някакво известие или може би сонда, или каквото и е да в обезверен опит да откри признаци на живот, както вършим ние?

Отговорите на парадокса на Ферми варират от оптимистични до напряко плашещи: Възможно е просто да не сме търсили задоволително дълго, или пък от своя страна да не сме излъчили сигнали, които са проследими за извънземните; може да се окаже, че извънземни изобщо в никакъв случай няма да могат да осъществят контакт с други типове, тъй като умират доста преди да открият технологията, нужна за това.

Едно от по-оптимистичните пояснения е Хипотезата за зоологическата градина. Изложена за първи път от учения от MIT Джон Алън Бол, тя допуска, че извънземните съществуват и са наясно с нас, само че скришно ни следят, както ние следим животните в зоопарк.

„ Сред известните сега хрумвания за извънземен разсъдък, концепцията, че „ те “ се пробват да приказват с нас, има доста последователи “, написа Бол в публикацията си. „ Струва ми се, че тази концепция е малко евентуално да е вярна и Хипотезата за зоопарка в действителност е антитезата на тази концепция. “

Теорията се основава на избрани догатки, като да вземем за пример, че малко цивилизации в нашата вселена са в същата точка на развиване като нас. Което може да е рационално съмнение, поради късия интервал от време, в който се е развила човешката цивилизация. Вместо това, с цел да работи теорията, на открито би трябвало да има първичен живот плюс напреднали цивилизации, които са оживели задоволително дълго, с цел да бъдат на равнища на развиване, „ може би сравними с това, което ще бъде на земята след няколко милиона години. “

„ Аналогия с цивилизациите на Земята демонстрира, че множеството от тези, които изостават в софтуерното развиване, в последна сметка ще бъдат погълнати и унищожени, опитомени или може би асимилирани от другите “, изяснява той. „ Така че, най-общо казано, когато мислим за срещи от третия тип би трябвало да вземем поради единствено най-технологично напредналите цивилизации, тъй като те в прочут смисъл ще управляват Вселената. “

Бол показва, че даже на нашето лично равнище на софтуерен напредък, ние отделяме зони за естествено развиване (от естествени резервати до племена, които не са в контакт с модерния свят, които съзнателно оставяме на мира).

Според модификации на теорията от по-късни учени (и писатели на научна фантастика, схваща се), извънземните може просто да разрешават нашата естествена еволюция да се реализира, както директивата в Стар Трек, която пречи на Федерацията да се намесва в естественото развиване на извънземни типове.

Възможно е хипотетичните напреднали цивилизации да чакат, до момента в който сме подготвени ние да изпълним контакт с тях или до момента в който те самите преминат някакъв тип софтуерен или политически предел – да вземем за пример, спрат да се пробват да се унищожат един различен или други типове.

Досадно е, че единственият действителен метод да разберем дали теорията е вярна е посредством процеса на елиминиране.

„ Хипотезата за зоологическата градина планува, че в никакъв случай няма да ги открием, тъй като те не желаят да бъдат открити и имат софтуерната дарба да обезпечат това “, написа Бол. „ По този метод тази догадка може да се фалшифицира, само че по принцип не може да бъде доказана от бъдещи наблюдения. “

Той разказва това като песимистично и психически неприятно и избира да има вяра, че извънземните в действителност ще се свържат с нас. В публикацията на Бол по отношение на Хипотезата за зоологическата градина е скрита дребна промяна, която той разказва като „ морбидна и гротескна “: Лабораторната догадка. В тази версия извънземните не приказват с нас, защото ние сме част от опит, който те организират върху нас.

„ Може да сме в обстановка на изкуствена лаборатория “, написа той. „ Тази догадка обаче е отвън обсега на науката, тъй като не води до на никое място, незабавно слага под въпрос предпоставките, на които се основава, и не прави никакви прогнози. “

За разлика от това, бихме могли – и то на относително ниска цена – най-малко да се опитаме да се свържем с нашите пазачи в зоологическата градина, както предлага физикът Жоао Педроде Магалхаес през 2016 година

„ Предлагам да изпратим известие посредством телевизионни и радио канали до всяка извънземна цивилизация(и), която може да слуша и да ги поканим да отговорят “, написа създателят.

„ Въпреки че одобрявам, че това е малко евентуално да бъде сполучливо в смисъл да докара до отговор от извънземни рационални същества, опцията такива да ни следят не може да бъде отхвърлена и моето предложение е в сходство с актуалните научни знания. Освен това издаването на покана е механически осъществимо, на ниска цена и безвредно и малко на брой биха отрекли голямото значение на установяването на контакт с един или повече извънземни разсъдъка. “