Внукът на Любомир Левчев се жени в Англия с народна носия от Копривщица
" Ако не си самото ти в този момент
с твоята фантазия да станеш археолог
или оракул
и някой ден да разгадаеш смисъла
на крайъгълния камък
на своя роден дом? "
Това е част от стихотворението, което поетът и учител Владимир Левчев написа преди 23 години и посвещава на своя наследник Боян. Стихотворението е кръстено “Търпението на камъка ” и е част от речта му, с която го поздравява в един от най-важните му моменти - сватбата.
Владимир Левчев е наследил гения на татко си - един от най-известните ни поети Любомир Левчев. Той е създател на 14 стихосбирки и четири романа, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в Съединени американски щати.
Стихотворението “Търпението на камъка ” е писано през 2000 година, когато синът му Боян е на 7. По това време те живеят в Америка, по тази причина и стихотворението е част от книга, издадена там.
Боян Левчев обаче не е тръгнал по пътя на татко си и дядо си. Той е приключил компютърна музика в Лондон и сега работи като компютърен инженер. Но музиката не е загърбена. Боян се занимава с музика като занимание и се надява скоро да се завърне към нея професионално.
На сватбата си той пее, както и множеството негови другари музиканти. Тържеството е в имение в югозападна Англия. Там свири оркестър от българската общественост в Англия. А Боян е избрал да е облечен в национална носия, която намира в Копривщица и в Пловдив. Със брачната половинка си Жули, която е от Франция, се срещат в Лондон. Тя учи кинокритика. Обича България и постоянно идва тук, даже и нейните родители също са гостували. А около нея Боян бързо научава френски и към този момент умерено може да си приказва с майка ѝ и татко ѝ. Всъщност Боян и Жули подписват брак по време на коронавирус пандемията, само че избират средата на август за сватбеното празненство, което продължава три дни.
“Не желаех на сватбата му да изказвам шаблонните слова, които са типични, по тази причина споделих това стихотворение, което има за мен прочувствена стойност. То споделя цялата история на България ”, изяснява Владимир Левчев.
Според него единствено българите се изненадали, когато видели Боян с национална носия на сватбата си, а другите посетители от Америка и Англия го приели за нещо напълно обикновено. “Българите рядко обличат национални носии за сватби. Това го забелязах още когато бях в Америка. Българите, които живеят в чужбина, са по-големи патриоти. Преподавах в българско неделно учебно заведение във Вашингтон и първоначално децата говореха идеално български, след една година към този момент владееха по-добре британски. Сънародниците ни в чужбина изпитват патриотично възприятие повече от тези, които живеят в България. По-естествено е. Първо, че са надалеч от родината си, а второ, че това е визитната им картичка. Те по някакъв метод показват България по света ”, споделя Левчев.
Владимир Левчев получава Фулбрайтова стипендия през 1994 година и отпътува, а след две години приключва стратегия по креативно писане. Между 1996 и 2007 година преподава литература и писане в University of Maryland в Балтимор, Montgomery College, George Washington University и American University във Вашингтон, американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в предварителен център към Държавния департамент. Сега той е учител в Американския лицей в Благоевград.
Най-много се радва, че Англия не е толкоз надалеч и синът му и неговата брачна половинка ще може да си идват по-често.
с твоята фантазия да станеш археолог
или оракул
и някой ден да разгадаеш смисъла
на крайъгълния камък
на своя роден дом? "
Това е част от стихотворението, което поетът и учител Владимир Левчев написа преди 23 години и посвещава на своя наследник Боян. Стихотворението е кръстено “Търпението на камъка ” и е част от речта му, с която го поздравява в един от най-важните му моменти - сватбата.
Владимир Левчев е наследил гения на татко си - един от най-известните ни поети Любомир Левчев. Той е създател на 14 стихосбирки и четири романа, издадени в България, както и пет стихосбирки, издадени в Съединени американски щати.
Стихотворението “Търпението на камъка ” е писано през 2000 година, когато синът му Боян е на 7. По това време те живеят в Америка, по тази причина и стихотворението е част от книга, издадена там.
Боян Левчев обаче не е тръгнал по пътя на татко си и дядо си. Той е приключил компютърна музика в Лондон и сега работи като компютърен инженер. Но музиката не е загърбена. Боян се занимава с музика като занимание и се надява скоро да се завърне към нея професионално.
На сватбата си той пее, както и множеството негови другари музиканти. Тържеството е в имение в югозападна Англия. Там свири оркестър от българската общественост в Англия. А Боян е избрал да е облечен в национална носия, която намира в Копривщица и в Пловдив. Със брачната половинка си Жули, която е от Франция, се срещат в Лондон. Тя учи кинокритика. Обича България и постоянно идва тук, даже и нейните родители също са гостували. А около нея Боян бързо научава френски и към този момент умерено може да си приказва с майка ѝ и татко ѝ. Всъщност Боян и Жули подписват брак по време на коронавирус пандемията, само че избират средата на август за сватбеното празненство, което продължава три дни.
“Не желаех на сватбата му да изказвам шаблонните слова, които са типични, по тази причина споделих това стихотворение, което има за мен прочувствена стойност. То споделя цялата история на България ”, изяснява Владимир Левчев.
Според него единствено българите се изненадали, когато видели Боян с национална носия на сватбата си, а другите посетители от Америка и Англия го приели за нещо напълно обикновено. “Българите рядко обличат национални носии за сватби. Това го забелязах още когато бях в Америка. Българите, които живеят в чужбина, са по-големи патриоти. Преподавах в българско неделно учебно заведение във Вашингтон и първоначално децата говореха идеално български, след една година към този момент владееха по-добре британски. Сънародниците ни в чужбина изпитват патриотично възприятие повече от тези, които живеят в България. По-естествено е. Първо, че са надалеч от родината си, а второ, че това е визитната им картичка. Те по някакъв метод показват България по света ”, споделя Левчев.
Владимир Левчев получава Фулбрайтова стипендия през 1994 година и отпътува, а след две години приключва стратегия по креативно писане. Между 1996 и 2007 година преподава литература и писане в University of Maryland в Балтимор, Montgomery College, George Washington University и American University във Вашингтон, американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език в предварителен център към Държавния департамент. Сега той е учител в Американския лицей в Благоевград.
Най-много се радва, че Англия не е толкоз надалеч и синът му и неговата брачна половинка ще може да си идват по-често.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ