Апокалипсис кога?
Ако не разчитате единствено на логаритмите за информация, а сами търсите разнообразни източници, елементарно ще попаднете на разбори, предвиждащи трагични трансформации в международните сили – било то за Съединени американски щати, Европейски Съюз, Китай или други световни играчи.
Експерти по геополитика, стопанска система и история постоянно чертаят бъдещето, употребявайки исторически паралели и изолирани обстоятелства, с цел да стигнат до гръмки изводи, които нерядко надценяват действителните трендове. Понякога егото на даже най-ерудирания по дадена тематика човек взема решение да надделее над научния метод и да потърси сензацията посредством прочувствена реакция от страна на масите.
С лекост може да намерите разбори, които съпоставят актуалните провокации пред Съединени американски щати с упадъка на огромните империи от предишното, наблягайки вътрешната поляризация, икономическите рецесии и външната конкуренция. Според тях американската надмощие скоро ще бъде минало. В реалност обаче американската политическа и икономическа система до момента сполучливо се приспособява към вътрешни и външни разтърсвания, което предотвратява цялостен разпад.
Подобни прогнози чертаят и бъдещето на Европейския съюз. Въпреки земетресения като Брекзит и глобите против Русия, Европейски Съюз продължава да резервира институциите си и да все някак да се любува на относителна непоклатимост. Дори предсказанията за срив на европейската стопанска система и обществен безпорядък поради мигрантските талази постоянно се оказват пресилени. Европа продължава да се вайка какъв брой е слаба и безпомощна, до момента в който в действителност остава мястото, където множеството ѝ поданици живеят по-добре от останалата част на света. Може би няма задоволително дейни водачи, които да вдъхнат повече самочувствие на европейците, може би след публицистичното привършване на този текст Обединена Европа в действителност ще спихне, само че слуховете за гибелта ѝ все наподобяват пресилени.
Анализите за неизбежния провал на Китай също не липсват. Фалитите в имотния бранш (Evergrande е колосална по мярка компания), демографските проблеми и други фактори карат някои да плануват внезапен спад на икономическото му знамение. При това в периоди, по-бързи от възхода на Поднебесната през поседните три десетилетия. Но въпреки Китай да се сблъсква с големи провокации, дали това ще докара до срив, остава отворен въпрос.
А Русия? Вече трета година слушаме прогнози, че глобите ще срутят стопанската система ѝ, че рублата ще рухне и че една опашка от ядосани баби пред банка ще срине цялата финансова система. Но към този момент това не се случва.
Ако потърсите, ще намерите разбори, вещаещи злополука за всяка суперсила. Днес даже не са нужни задълбочени експертни отзиви – няколко туита на американския президент могат да предначертаят геополитическата карта и да решат кой ще командва и кой ще козирува.
Тази комбинация от обстоятелства и предпочитание за трагичен процес от ден на ден ни затваря в балони, засилвайки така и така лесното ни разделяне по всевъзможни тематики. Любопитството към световните процеси, вместо да уголемява светогледа ни, постоянно ни трансформира в коне с капаци – като футболни агитки, които не проучват, а поддържат „ своя тим “.
Целта на този текст не е да спрем да се вълнуваме, предвиждаме или тревожим – изключително за стабилността и значимостта на Европа. Светът се трансформира непрекъснато, само че прогнозите за цялостен колапс постоянно са просто кликбейт. Информацията през днешния ден се популяризира най-лесно, когато е шокираща, поляризираща и предлага елементарни отговори на комплицирани въпроси.
Дългите процеси обаче имат дълги развръзки. А ние сме привикнали с тик-ток мислене – желаеме отговори незабавно, безапелационни и крайни, без преиначаване.
Историята демонстрира, че даже най-старите системи намират способи да се приспособяват, трансформират и преустроят. За да разбираме тези процеси, би трябвало да вършим същото. Иначе сме обречени на прочувствени люшкания – от еуфорията, че Тръмп ще наложи тежки наказания на Русия, до суматохата, че е предал Украйна на Путин, единствено тъй като някъде има запис по какъв начин взе участие в златен дъжд с рускини в московски хотел. Без, несъмнено, да е сключил с тях църковен брак.
Експерти по геополитика, стопанска система и история постоянно чертаят бъдещето, употребявайки исторически паралели и изолирани обстоятелства, с цел да стигнат до гръмки изводи, които нерядко надценяват действителните трендове. Понякога егото на даже най-ерудирания по дадена тематика човек взема решение да надделее над научния метод и да потърси сензацията посредством прочувствена реакция от страна на масите.
С лекост може да намерите разбори, които съпоставят актуалните провокации пред Съединени американски щати с упадъка на огромните империи от предишното, наблягайки вътрешната поляризация, икономическите рецесии и външната конкуренция. Според тях американската надмощие скоро ще бъде минало. В реалност обаче американската политическа и икономическа система до момента сполучливо се приспособява към вътрешни и външни разтърсвания, което предотвратява цялостен разпад.
Подобни прогнози чертаят и бъдещето на Европейския съюз. Въпреки земетресения като Брекзит и глобите против Русия, Европейски Съюз продължава да резервира институциите си и да все някак да се любува на относителна непоклатимост. Дори предсказанията за срив на европейската стопанска система и обществен безпорядък поради мигрантските талази постоянно се оказват пресилени. Европа продължава да се вайка какъв брой е слаба и безпомощна, до момента в който в действителност остава мястото, където множеството ѝ поданици живеят по-добре от останалата част на света. Може би няма задоволително дейни водачи, които да вдъхнат повече самочувствие на европейците, може би след публицистичното привършване на този текст Обединена Европа в действителност ще спихне, само че слуховете за гибелта ѝ все наподобяват пресилени.
Анализите за неизбежния провал на Китай също не липсват. Фалитите в имотния бранш (Evergrande е колосална по мярка компания), демографските проблеми и други фактори карат някои да плануват внезапен спад на икономическото му знамение. При това в периоди, по-бързи от възхода на Поднебесната през поседните три десетилетия. Но въпреки Китай да се сблъсква с големи провокации, дали това ще докара до срив, остава отворен въпрос.
А Русия? Вече трета година слушаме прогнози, че глобите ще срутят стопанската система ѝ, че рублата ще рухне и че една опашка от ядосани баби пред банка ще срине цялата финансова система. Но към този момент това не се случва.
Ако потърсите, ще намерите разбори, вещаещи злополука за всяка суперсила. Днес даже не са нужни задълбочени експертни отзиви – няколко туита на американския президент могат да предначертаят геополитическата карта и да решат кой ще командва и кой ще козирува.
Тази комбинация от обстоятелства и предпочитание за трагичен процес от ден на ден ни затваря в балони, засилвайки така и така лесното ни разделяне по всевъзможни тематики. Любопитството към световните процеси, вместо да уголемява светогледа ни, постоянно ни трансформира в коне с капаци – като футболни агитки, които не проучват, а поддържат „ своя тим “.
Целта на този текст не е да спрем да се вълнуваме, предвиждаме или тревожим – изключително за стабилността и значимостта на Европа. Светът се трансформира непрекъснато, само че прогнозите за цялостен колапс постоянно са просто кликбейт. Информацията през днешния ден се популяризира най-лесно, когато е шокираща, поляризираща и предлага елементарни отговори на комплицирани въпроси.
Дългите процеси обаче имат дълги развръзки. А ние сме привикнали с тик-ток мислене – желаеме отговори незабавно, безапелационни и крайни, без преиначаване.
Историята демонстрира, че даже най-старите системи намират способи да се приспособяват, трансформират и преустроят. За да разбираме тези процеси, би трябвало да вършим същото. Иначе сме обречени на прочувствени люшкания – от еуфорията, че Тръмп ще наложи тежки наказания на Русия, до суматохата, че е предал Украйна на Путин, единствено тъй като някъде има запис по какъв начин взе участие в златен дъжд с рускини в московски хотел. Без, несъмнено, да е сключил с тях църковен брак.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ