Ако не престанат да дрънкат, накрая ще ни сготвят -

Ако не престанат да дрънкат, най-после ще ни сготвят - както се поставя на една овца.

Тези дни и военният, и външният ни министър не се умориха да ни успокояват, кой колкото може - с което единствено ускориха страховете ни от протичащото се в Иран. Прави са нашите хора да се тревожат - нас постоянно най-малко един Чернобил все ще ни заплашва. И не става дума единствено за някоя буря като онази, която бе изтървана от въпросната централа - ами и за тайнствената мощ българска, която не се умори да създава калпави хорица с още по-калпави хрумвания, които да нагласява в яслите на Властта.

" Няма опасност за България от Иран " - рече Запрянов и, както се поставя на един същински български военачалник, беше толкоз безапелационен, едвам ни подсети за оня проницателен лаф за генералите, които са подготвени да завоюват предходната война.

Надето обаче въобще не се церемони със Запрянов: " Непосредствена опасност за България няма, само че има косвена заплаха ". Тази фраза е толкоз добре нагласена, че даже случайно да разместим думите, тя отново няма да загуби смисъла си, ето по този начин, примерно: " Непосредствена заплаха за България няма, само че има косвена опасност ". Изглежда, че можете да си купите дългосвиреща плоча.

И иранският дипломат в София уверил нашите министри, че не ни грози никаква заплаха. Това е похвална откровеност- въпреки да е добре известно, че в дипломацията даже придържането към приблизителната истина минава за непростима доверчивост. Тъй че, в случай че нашите властници продължат да дуднат за " неналичието на заплаха " като нищо ще подсетят някой по-голям безхаберник от тях да направи белята. И, от горната страна на всичко, да остане и отвън всякакво съмнение - нали двама български министри към този момент са издали кетап за непорочност на иранците.

Човек би трябвало да е талантлив със свръхспециални качества, с цел да ги разбере нашите наивници. И няма ли кой да им подшушне, че с наивното си милосърдие единствено подканят някоя терористична тайфа да се позабавлява с нас. Сякаш и те са от породата на дрънкалото Плевнелиев, който се заканваше, че уредниците на атентата в Сарафово ще бъдат неотложно хванати и даже изправени пред Организация на обединените нации.

Заканило се врабчето пред отворената паст на крокодила.
Малко да втасат тия типично нашенски словесни изсилвания - и към този момент стават напряко непоносими за естествения слух.

Сетне обаче нещата одобриха предстоящият поврат, героите, които подсигуряваха цялостната ни сигурност, сложиха другата плоча.

При цялото си приятно чистосърдечие, което по начало се поставя на един солдат, и Запрянов заприказва като посланик: България не се употребила за интервенцията в Иран и всички останали несмислици от този десен. Всъщност, допустимо ли е нашият смел военачалник да не знае, че софийското летище е стъргало за ирански информатори, такива са и всички останали по-важни точки от трафика на българо-иранската дружба, където повърхностно вършат кръгчета и самопоканилите се американски самолети?

А иранският дипломат незабавно повярвал на Запрянов - по този начин е в дипломацията: комплимент против комплимент, истината може и да изчака. Специално нашата като че ли към този момент е обречена да чака постоянно.

Пътьом да ви запитвам нещо: от време на време нямате ли чувството, че ви будалкат много непохватно? Откъде събират кураж за това обаче - това е въпросът. Не си купувайте дългосвиреща плоча - тъй като въобще няма да дочакаме този отговор. Дано най-малко не свършим в казана с овчата супа...
Да поясня лафа за плочата - преди да започнете да ме ругаете. Бавех се, тъй като се напъвах да се сетя, само че не съумях - кой публицист беше споделил, че в безнадеждни обстановки човек не си купува дългосвирещи плочи - а нашата е тъкмо такава.
Пък и има ли въобще плоча, музика, някакъв тон, който да ни донесе нужното ни утешение?

И още едно конкретизиране - в този момент за овцата, която загатнах в самото начало на този текст.

" Натопяване на овцата " - по този начин назовават в някои секрети служби интервенциите, чиято последна цел е да компрометират някого - авторитетна персона или пък организация, даже държава; най-често става дума за собствен човек, който е станал непотребен заради загуба на потенциала си или просто тъй като изначално е бил неспособен, само че някак е търпян. " Овцата " се подхвърля/предоставя на врага, истината за нея е по този начин нагласена, че да не разсънва никакви съмнения, даже при най-внимателно вглеждане във " обстоятелствата " от изфабрикуваното й съществуване. В света на мрачните секрети това е най-жестокото наказване, то е безподобно по своята измама.

Имам страха, че наближава денят, в който България ще бъде натоварена с ролята на " Натопената Овца ", с всички произлизащи от това последствия.

Тя ще бъде укорявана, да вземем за пример, че повече от две десетилетия след приобщаването й към Пакта, си остава все същият мъник, чийто отбранителни благоприятни условия на практика не съществуват - макар че чинно си предплаща бойни самолети, които различен й ги избира - и които все не дохвърчат дотук. А когато това най-накрая се случи, се оказва, че те се нуждаят от ремонт.
Така тази Овца, чието натопяване явно е идно, би трябвало да изтърпи, отвън всичко останало, и безподобни насмешки - които биха обидили даже един труп.

И всичко това се случва, до момента в който на въпросната клетница са й доверили само да се бори с ръждата, която скоро дефинитивно ще извади от приложимост няколкото защитни ракетни комплекси, които са й оставили по благосклонност след тоталното й разоръжаване преди три десетилетия.
Винаги обаче, когато стане дума за тях по малките екрани, не се намира водещ, който да попита запряновци, чие произвеждане са въпросните комплекси - С 200 Вега, примерно.

Съветски са, естествено - само че и по тази причина ли Овцата би трябвало да бъде натоварена с още и още грехове.
Има обаче и нещо занимателно, даже ведро в тази история: задоволително е единствено да си визиите киселите физиономии на тукашните русофоби, които не могат да повярват, че сме се докарали до там - нас, прегордите натовци - към момента да ни пазят проклетите съветски железа - за какво, в действителност?

Само за дребнава злопаметност ли става дума или, в случай че провидим по-далеч от калта, в която газим всекидневно, ще схванем и нещо надалеч по-мрачно.
Дали някой не желае да ни трансформира в сенките на безропотни, а и към този момент и безсловесни странници, обитаващи един предстоящ полигон - сходен на украинския?
А и началото към този момент е положено - забравете за миг фалша, който ви поробва от телевизионните екрани, огледайте се, пробвайте се почтено да проникнете в човешкия пейзаж край вас. И какво - доста ли сте щастливи?

Но Истинското Зло ни дебне безусловно от задния ни двор.
Вече неколцина умни хора, в чиято честност не можем да се съмняваме, ни предизвестиха. Живеем в една изоставена страна, само че тъкмо тези предизвестия не могат да бъдат подценени.

Нито ден повече не трябва тукашни " спецове " да човъркат из шести блок на атомната ни централа.
Не бъдете идиоти, забравете уплахите си и докарайте руснаците в " Козлодуй ".
Ако е нужно, даже измолете това идване.
А в случай че те отхвърлят да го сторят - кажете го ясно.
Това е нуклеарна централа - тя няма нищо общо с несмислените боричкания на фоби или фили.

И може за секунди да заличи всевъзможен смисъл. Всякакъв.