Мартин Зелмайер – Хищник в Резервата
Ако не бяхте чували до момента името на Мартин Зелмайер да се загатва в българското обществено пространство, е просто, тъй като Брюксел е прекомерно надалеч като разстояние. А “Брюкселският балон ”, както назовават битието си в отделения за тях квартал десетките хиляди чиновници на европейските институции, си е друго измерение на действителността.
Да не приказваме че за последните 11 години участие, за елементарния български жител общото схващане за Европейския съюз си остана “нещо като Съветския, но дават пари и от време на време ги стопират ”. Родните политици се стараха не-малко близо две десетилетия трайно да заложат в съзнанието на средностатистическия гласоподавател, че понятието “от Брюксел споделиха ”, е като еквивалент на едновремешното “говори Москва ”. За да оправдават неведнъж вопиющата си непросветеност по голям брой от въпросите, засягащи държавното ръководство. Или не дай си боже Европейски Съюз. Освен в случай че естествено не иде тирада за “усвояване на европейски средства ”, де – там, както се споделя, се научиха да “крадат и с гъ*овете си ” на сън.
Но да го кажем по този начин – индивидът, чиято ръка скрито за вас тежи върху образното кранче със знака “евро ” в Брюксел, е на практика господин Зелмайер. И мотивът да го споменем не е инцидентен. Последните седмици неговото име е причина за съществени вътрешно-институционални брожения из “Резервата ”. Както създателят назова преди време гореспоменатия “Европейски квартал ” на Брюксел, след няколкото години работа там.
Във всяка затворена биосистема, както знаем, има хищници и жертви. Било то в директен или в метафоричен смисъл. А Мартин Зелмайер, прочут с гальовни нарицателни измежду подчинените си в Еврокомисията като “Распутин ” или “Чудовището ”, към този момент е най-главният див звяр в Резервата – разбирайте на върха на хранителната пирамида на европейската администрация. Не че до момента не е бил. Просто всичко си е пристигнало на мястото, въпреки и по един по-типичен за практиките на Изток от Виена метод, в сравнение с за сякаш така наречен “западни демокрации ”. А след това кажете, че не е същото.
Тихомълком преди месец (на 21 февруари) досегашният шеф на кабинета на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер Мартин Зелмайер е повдигнат за общоприет секретар на изпълнителния орган на Европейски Съюз. Германският еврократ е бил посочен изначално да заеме поста заместител на топ-длъжността, само че след изненадващото отдръпване на титуляра Александър Италианер, 10 минути по-късно е нараснал наново. Цялата сцена се разиграва при закрити порти в наличието само на Жан-Клод Юнкер, заместника му Франц Тимерманс и европейския комисар по административните въпроси Гюнтер Йотингер.
С информацията за назначението на Зелмайер и събитията към него, Европарламентът заскандира “прозрачност ” и безспорно от седмици звънят яростно чаши за шампанско и халби в заведенията на площад “Люксембург ” в Брюксел. С доста пристрастеност, възторг и речи за “европейската взаимност ”. От прилежащото кръгово площадче “Шуман ”, където е седалището на Еврокомисията, обичайно гледат на опитите за интервенция в работата им с пренебрежителност и пренебрежение. Особено когато идват от Европарламента, който в този случай е и единствено консултиращ орган в процедурата. За гледната точка на чиновниците на Комисията законодателното заседание постоянно единствено е бавело интеграцията на Европа. И в случай че зависеше от тях, Европарламентът нямаше да има право на глас по нито един въпрос, а Европейски Съюз от дълго време щеше да е унитарна страна. Няколкото хиляди ездачи на бюра от Брюксел могат с един размах за седмица да разрешат проблемите на 500 млн. европейци, в случай че някой ги остави. Последното, в границите на шегата, несъмнено. Ще изискат най-малко няколко месеца за програмен интервал.
Което пък ни връща на новия най-главен европейски разбирач, сивия кардинал на сивите кардинали на Европейски Съюз, “човекът, който спря влака на баира ”, Мартин Зелмайер. Новият общоприет секретар на Европейската комисия е роден на 5 декември 1970 година в град Бон, тогава още Западна Германия. И двамата му дядовци – Йозеф Зелмайер и Хайнц Гадке са някогашни генерали от Бундесвера. Младият Мартин приключва гимназия в Карлсруе и през 1990 година се записва да учи право в Университета на Женева. Докторска дисертация пази през 1997 година в Пасау, а паралелно специализира в калифорнийските университети “Бъркли ” и “Дейвис ”. Между 1998 и 2000 година Мартин Зелмайер работи в Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт, преди дефинитивно да се насочи към Брюксел. Три години оглавява европейското посланичество на немския медиен тръст “Бертелсман ”, а през 2004 година постъпва на работа в Европейската комисия. Първо като представител по въпросите на осведомителното общество, преди през 2010 година да се издигне до шеф на кабинета на европейския комисар по правораздаването Вивиан Рединг. С преназначаването на Жан-Клод Юнкер за ръководител на Еврокомисията измежду изборите през 2014 година, Зелмайер оглавява неговата администрация. И по този начин до скоро.
“Скритият ” зложелател на Лондон
Покрай договарянията за излизането на Англия от Европейски Съюз, Мартин Зелмайер се появява неколкократно в английската преса като въплъщение на “злият Брюксел ”. През октомври 2017 година излязоха изявления на Острова, съгласно които началникът на кабинета на Юнкер подава информация от договарянията за Брекзит на немски медии, с цел да изложи британците, какъв брой са неподготвени. Друга версия за Зелмайер е за индивида, който “тупка топката ” и е подготвен на всичко, с цел да спре Брекзит. Според отречени от Еврокомисята клюки, той пък се страхувал че го наблюдават английските служби и си водел мемоари единствено на хартия, а не в електронен тип. Животът в Резервата.
За него
Взема европейски решения
За всеки който си мисли, че тъй като е немски жител, той (б.р. – Мартин Зелмайер) прави това, което е угодно на Германия. Това не е усещането с което оставаме. Той взема решения по доста европейски метод. Той също по този начин е някой, който обръща внимание на ефикасността, когато става въпрос за взимане на решения – който взема сигурни решения, които се ползват действително. И аз доста мощно поздравявам това, тъй като процесите в Европа лишават доста дълго време.
Ангела Меркел, канцлер на Германия
Аз споделям
Зелмайер няма да подаде оставка, тъй като единствено аз съм кадърен да желая от него да подаде оставка.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия
Фанатик на Европейски Съюз
Искам Мартин Зелмайер да стане най-известния човек в цяла Европа. Искам всеки гласоподавател из страните членки да разбере по какъв начин действа това място. Зелмайер е маниак на плана Европейски Съюз и нормално сходни истории (б.р. – за събитията към назначението му) остават единствено в границите на тази дребна част на Брюксел. Историята в този момент е разкрита в цяла Европа и считам това за отлично
Найджъл Фарадж, (все още) английски евродепутат
Не губи време
Когато нуждая се от бързо взимане на решения по някакъв въпрос, приказвам с Мартин. Никога не губим време. Той взема положителни решения и постоянно е позитивно прекарване.
Томаш Пруза, държавен секретар по европейските въпроси на Чехия
Да не приказваме че за последните 11 години участие, за елементарния български жител общото схващане за Европейския съюз си остана “нещо като Съветския, но дават пари и от време на време ги стопират ”. Родните политици се стараха не-малко близо две десетилетия трайно да заложат в съзнанието на средностатистическия гласоподавател, че понятието “от Брюксел споделиха ”, е като еквивалент на едновремешното “говори Москва ”. За да оправдават неведнъж вопиющата си непросветеност по голям брой от въпросите, засягащи държавното ръководство. Или не дай си боже Европейски Съюз. Освен в случай че естествено не иде тирада за “усвояване на европейски средства ”, де – там, както се споделя, се научиха да “крадат и с гъ*овете си ” на сън.
Но да го кажем по този начин – индивидът, чиято ръка скрито за вас тежи върху образното кранче със знака “евро ” в Брюксел, е на практика господин Зелмайер. И мотивът да го споменем не е инцидентен. Последните седмици неговото име е причина за съществени вътрешно-институционални брожения из “Резервата ”. Както създателят назова преди време гореспоменатия “Европейски квартал ” на Брюксел, след няколкото години работа там.
Във всяка затворена биосистема, както знаем, има хищници и жертви. Било то в директен или в метафоричен смисъл. А Мартин Зелмайер, прочут с гальовни нарицателни измежду подчинените си в Еврокомисията като “Распутин ” или “Чудовището ”, към този момент е най-главният див звяр в Резервата – разбирайте на върха на хранителната пирамида на европейската администрация. Не че до момента не е бил. Просто всичко си е пристигнало на мястото, въпреки и по един по-типичен за практиките на Изток от Виена метод, в сравнение с за сякаш така наречен “западни демокрации ”. А след това кажете, че не е същото.
Тихомълком преди месец (на 21 февруари) досегашният шеф на кабинета на ръководителя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер Мартин Зелмайер е повдигнат за общоприет секретар на изпълнителния орган на Европейски Съюз. Германският еврократ е бил посочен изначално да заеме поста заместител на топ-длъжността, само че след изненадващото отдръпване на титуляра Александър Италианер, 10 минути по-късно е нараснал наново. Цялата сцена се разиграва при закрити порти в наличието само на Жан-Клод Юнкер, заместника му Франц Тимерманс и европейския комисар по административните въпроси Гюнтер Йотингер.
С информацията за назначението на Зелмайер и събитията към него, Европарламентът заскандира “прозрачност ” и безспорно от седмици звънят яростно чаши за шампанско и халби в заведенията на площад “Люксембург ” в Брюксел. С доста пристрастеност, възторг и речи за “европейската взаимност ”. От прилежащото кръгово площадче “Шуман ”, където е седалището на Еврокомисията, обичайно гледат на опитите за интервенция в работата им с пренебрежителност и пренебрежение. Особено когато идват от Европарламента, който в този случай е и единствено консултиращ орган в процедурата. За гледната точка на чиновниците на Комисията законодателното заседание постоянно единствено е бавело интеграцията на Европа. И в случай че зависеше от тях, Европарламентът нямаше да има право на глас по нито един въпрос, а Европейски Съюз от дълго време щеше да е унитарна страна. Няколкото хиляди ездачи на бюра от Брюксел могат с един размах за седмица да разрешат проблемите на 500 млн. европейци, в случай че някой ги остави. Последното, в границите на шегата, несъмнено. Ще изискат най-малко няколко месеца за програмен интервал.
Което пък ни връща на новия най-главен европейски разбирач, сивия кардинал на сивите кардинали на Европейски Съюз, “човекът, който спря влака на баира ”, Мартин Зелмайер. Новият общоприет секретар на Европейската комисия е роден на 5 декември 1970 година в град Бон, тогава още Западна Германия. И двамата му дядовци – Йозеф Зелмайер и Хайнц Гадке са някогашни генерали от Бундесвера. Младият Мартин приключва гимназия в Карлсруе и през 1990 година се записва да учи право в Университета на Женева. Докторска дисертация пази през 1997 година в Пасау, а паралелно специализира в калифорнийските университети “Бъркли ” и “Дейвис ”. Между 1998 и 2000 година Мартин Зелмайер работи в Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт, преди дефинитивно да се насочи към Брюксел. Три години оглавява европейското посланичество на немския медиен тръст “Бертелсман ”, а през 2004 година постъпва на работа в Европейската комисия. Първо като представител по въпросите на осведомителното общество, преди през 2010 година да се издигне до шеф на кабинета на европейския комисар по правораздаването Вивиан Рединг. С преназначаването на Жан-Клод Юнкер за ръководител на Еврокомисията измежду изборите през 2014 година, Зелмайер оглавява неговата администрация. И по този начин до скоро.
“Скритият ” зложелател на Лондон
Покрай договарянията за излизането на Англия от Европейски Съюз, Мартин Зелмайер се появява неколкократно в английската преса като въплъщение на “злият Брюксел ”. През октомври 2017 година излязоха изявления на Острова, съгласно които началникът на кабинета на Юнкер подава информация от договарянията за Брекзит на немски медии, с цел да изложи британците, какъв брой са неподготвени. Друга версия за Зелмайер е за индивида, който “тупка топката ” и е подготвен на всичко, с цел да спре Брекзит. Според отречени от Еврокомисята клюки, той пък се страхувал че го наблюдават английските служби и си водел мемоари единствено на хартия, а не в електронен тип. Животът в Резервата.
За него
Взема европейски решения
За всеки който си мисли, че тъй като е немски жител, той (б.р. – Мартин Зелмайер) прави това, което е угодно на Германия. Това не е усещането с което оставаме. Той взема решения по доста европейски метод. Той също по този начин е някой, който обръща внимание на ефикасността, когато става въпрос за взимане на решения – който взема сигурни решения, които се ползват действително. И аз доста мощно поздравявам това, тъй като процесите в Европа лишават доста дълго време.
Ангела Меркел, канцлер на Германия
Аз споделям
Зелмайер няма да подаде оставка, тъй като единствено аз съм кадърен да желая от него да подаде оставка.
Жан-Клод Юнкер, ръководител на Европейската комисия
Фанатик на Европейски Съюз
Искам Мартин Зелмайер да стане най-известния човек в цяла Европа. Искам всеки гласоподавател из страните членки да разбере по какъв начин действа това място. Зелмайер е маниак на плана Европейски Съюз и нормално сходни истории (б.р. – за събитията към назначението му) остават единствено в границите на тази дребна част на Брюксел. Историята в този момент е разкрита в цяла Европа и считам това за отлично
Найджъл Фарадж, (все още) английски евродепутат
Не губи време
Когато нуждая се от бързо взимане на решения по някакъв въпрос, приказвам с Мартин. Никога не губим време. Той взема положителни решения и постоянно е позитивно прекарване.
Томаш Пруза, държавен секретар по европейските въпроси на Чехия
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ