Руски институт: Ако не беше Червената армия, в България щеше да има Холокост
Ако не беше Червената войска, всичко би поело по напълно друг сюжета - гибелта на евреите от Тракия и Македония е удостоверение за това. Нацистите просто щяха да " изцедят " българското управление и да го принудят да взе участие в холокост, само че към този момент на личната българска територия. Но след прелома във войната и наближаването на Червената войска към границите на европейските страни, българските управляващи бяха принудени да се оглеждат, да търсят контакти със съдружниците от Антихитлеристката коалиция, да мислят какво ще се случи, когато България излезе под крилото на хитлерова Германия.
Така че нашето външно министерство е безусловно право, когато показва, че точно " с помощта на нашите воини беше предотвратена депортацията на евреите от България. "
Това декларира научният шеф на Руското военно-историческо общество Михаил Мяхков в мнение, публикувано в събота вечерта на страницата във " Facebook " на посолството на Русия в България. Часове преди този момент посолството разяснява, че " признаваме безспорния храбър принос на българския народ, в това число на представителите на интелигенцията и Православната черква, в битката с нацизма и спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на гибелта ".
В текста на Мяхков се изяснява, че " основният мотив за заемането на сходна позиция от българските управляващи е била променената конюнктура на на военните фронтове, успеха на Червената войска край Сталинград и Курск, жертвите на руския народ, отдадени за освобождението и на своята страна, и на страните от Европа. "
" Да напомним на българското външно министерство ", продължава Мяхков, " че през 1941-1945 година целият свободомислещ свят със спотаен мирис следеше по какъв начин се развиват събитията на съветско-германския фронт. Ак оне беше Червената войска, немците щяха да унищожат не 6 милиона евре, а мног оповече. Само в Европа те бяха набелязали за разпродажба 11 милиона евреи. " (Бел.ред. - по общоприети от историците данни през 1933г. в Европа са живеели 9.5-9.7 млн. евреи.)
Авторът управлява Центъра за проучване на войните и геополитиката към Института по всеобща история към Руската академия на науките и е експерт по военни дейности по време на Втората международна война. Сред посочените на страницата на центъра негови изявления не пресъства нито една, обвързвана с Холокоста или ролята на Червената войска на Балканите по време на втората международна война.
В позицията си той показва още: " Съгласно чудовищните нацистки проекти от 1942г. от България се е възнамерявало депортирането и унищожаването на 48 хиляди евреи. Тези проекти са били действителност, защото в България още през 1940г. е признат Законът за отбрана на нацията, който доста наподобява на антисемитските закони в Германия. Мрачна страниза в българската история е депортирането напролет на 1943г. от гръцка Тракия и югославска Македония, окупирани от български войски, на повече от 10 000 евреи, които по-късно са унищожени в нацистките концлагери на гибелта. Такава орис, според договореността сред българското държавно управление и представителите на немските управляващи е можело да чакат и евреите, живеещи в самата България. Благодарение гражданската опозиция против тези проекти, позицията на Българската Православна черква, публични организации и на самия цар Борис депортацията е предотвратена. " На това място Мюхгов привежда и тезата си за основния мотив това да се случи.
В умозаключение историкът приказва и за последните произшествия с Паметника на Съветската войска в София. " Оскверняването на монументи на руски воини е непосредствено закононарушение и от юридическа позиция и от гледната точна на съда на историята. Днешното потомство българия живее в свободна страна посредством пред ивсичко на елементарните руски воини, които, прочее, постоянно са се отнасяли към България като към братска страна. Да се не помни това, значи да не се почита личната история. "
Руското военно-историческо общество (РВИО), на което Мяхков е теоретичен шеф, е учредено преди 110 години, само че е ликвидирано от болшевиките и е възобновено едвам в края на 2012г. от президента Владимир Путин. То има статут на " обществено-държавна организация " и се финансира в забележителна степен от държавния бюджет на Русия - главно през Министерството на културата, което е негов съучредител дружно с Министерството на защитата.
В Устава му е записано, че измежду задачите за възобновяване му е " подпомагане за проучването на съветската военна история и противопоставяне на опитите за нейното деформиране ". РВИО се занимава още със " запазване, агитация и разпространяване на военно-историческси знания, отчитайки актуалните осведомителни и иновационни технологии ", както и с " монументална агитация " под формата на монументи в памет на съветските воини и съдействалите в тила най-вече по време на Първата и Втората международна война.
Председател на РВИО е министърът на културата Владимир Медийнский, за който тази година бе потвърдено, че обилни елементи от дисертацията му са плагиатствани, само че академичната комисия отхвърли да му отнеме докторската купа.
Почетни членове са предприемачи и някогашни военни, министри, депутати (вкл. Леонид Слуцки, началник на комисията по интернационалните връзки към Държавната Дума) както и известни имена като някогашния международен първенец по шах и народен представител Анатолий Карпов, кино режисьорите Никита Михалков и Карен Шахназаров, космонавтът Алексей Леонов, скулпторът Зуреб Церетели.
Председател на Научния съвет на РВИО е Владимир Чуров, който стана печално прочут като началник на съветската ЦИК по време на парламентарните и президентските избори от 2011-2012г., провокирали най-масовите митинги от идването на Путин на власт.
Председател на Попечителския съвет е вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за военно-промишления комплекс на Русия и един от най-известните националисти във властта.
Така че нашето външно министерство е безусловно право, когато показва, че точно " с помощта на нашите воини беше предотвратена депортацията на евреите от България. "
Това декларира научният шеф на Руското военно-историческо общество Михаил Мяхков в мнение, публикувано в събота вечерта на страницата във " Facebook " на посолството на Русия в България. Часове преди този момент посолството разяснява, че " признаваме безспорния храбър принос на българския народ, в това число на представителите на интелигенцията и Православната черква, в битката с нацизма и спасяването на живеещите в страната евреи от лагерите на гибелта ".
В текста на Мяхков се изяснява, че " основният мотив за заемането на сходна позиция от българските управляващи е била променената конюнктура на на военните фронтове, успеха на Червената войска край Сталинград и Курск, жертвите на руския народ, отдадени за освобождението и на своята страна, и на страните от Европа. "
" Да напомним на българското външно министерство ", продължава Мяхков, " че през 1941-1945 година целият свободомислещ свят със спотаен мирис следеше по какъв начин се развиват събитията на съветско-германския фронт. Ак оне беше Червената войска, немците щяха да унищожат не 6 милиона евре, а мног оповече. Само в Европа те бяха набелязали за разпродажба 11 милиона евреи. " (Бел.ред. - по общоприети от историците данни през 1933г. в Европа са живеели 9.5-9.7 млн. евреи.)
Авторът управлява Центъра за проучване на войните и геополитиката към Института по всеобща история към Руската академия на науките и е експерт по военни дейности по време на Втората международна война. Сред посочените на страницата на центъра негови изявления не пресъства нито една, обвързвана с Холокоста или ролята на Червената войска на Балканите по време на втората международна война.
В позицията си той показва още: " Съгласно чудовищните нацистки проекти от 1942г. от България се е възнамерявало депортирането и унищожаването на 48 хиляди евреи. Тези проекти са били действителност, защото в България още през 1940г. е признат Законът за отбрана на нацията, който доста наподобява на антисемитските закони в Германия. Мрачна страниза в българската история е депортирането напролет на 1943г. от гръцка Тракия и югославска Македония, окупирани от български войски, на повече от 10 000 евреи, които по-късно са унищожени в нацистките концлагери на гибелта. Такава орис, според договореността сред българското държавно управление и представителите на немските управляващи е можело да чакат и евреите, живеещи в самата България. Благодарение гражданската опозиция против тези проекти, позицията на Българската Православна черква, публични организации и на самия цар Борис депортацията е предотвратена. " На това място Мюхгов привежда и тезата си за основния мотив това да се случи.
В умозаключение историкът приказва и за последните произшествия с Паметника на Съветската войска в София. " Оскверняването на монументи на руски воини е непосредствено закононарушение и от юридическа позиция и от гледната точна на съда на историята. Днешното потомство българия живее в свободна страна посредством пред ивсичко на елементарните руски воини, които, прочее, постоянно са се отнасяли към България като към братска страна. Да се не помни това, значи да не се почита личната история. "
Руското военно-историческо общество (РВИО), на което Мяхков е теоретичен шеф, е учредено преди 110 години, само че е ликвидирано от болшевиките и е възобновено едвам в края на 2012г. от президента Владимир Путин. То има статут на " обществено-държавна организация " и се финансира в забележителна степен от държавния бюджет на Русия - главно през Министерството на културата, което е негов съучредител дружно с Министерството на защитата.
В Устава му е записано, че измежду задачите за възобновяване му е " подпомагане за проучването на съветската военна история и противопоставяне на опитите за нейното деформиране ". РВИО се занимава още със " запазване, агитация и разпространяване на военно-историческси знания, отчитайки актуалните осведомителни и иновационни технологии ", както и с " монументална агитация " под формата на монументи в памет на съветските воини и съдействалите в тила най-вече по време на Първата и Втората международна война.
Председател на РВИО е министърът на културата Владимир Медийнский, за който тази година бе потвърдено, че обилни елементи от дисертацията му са плагиатствани, само че академичната комисия отхвърли да му отнеме докторската купа.
Почетни членове са предприемачи и някогашни военни, министри, депутати (вкл. Леонид Слуцки, началник на комисията по интернационалните връзки към Държавната Дума) както и известни имена като някогашния международен първенец по шах и народен представител Анатолий Карпов, кино режисьорите Никита Михалков и Карен Шахназаров, космонавтът Алексей Леонов, скулпторът Зуреб Церетели.
Председател на Научния съвет на РВИО е Владимир Чуров, който стана печално прочут като началник на съветската ЦИК по време на парламентарните и президентските избори от 2011-2012г., провокирали най-масовите митинги от идването на Путин на власт.
Председател на Попечителския съвет е вицепремиерът Дмитрий Рогозин, отговарящ за военно-промишления комплекс на Русия и един от най-известните националисти във властта.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ