От 2009 г. демографската криза води до спад в БВП с близо 1% годишно
Ако не бъдат взети съответни ограничения, не можем да чакаме провокациите пред демографската рецесия да отшумят. Това съобщи Радослав Миланов от Съвета за стопански разбори (СИА) към Министерския съвет (МС) при показване на отчет за демографската рецесия. Десетилетия наред сме очевидци на ниска раждаемост и висока смъртност, акцентира той. По мнението му демографският проблем ще е тематика за всяко едно държавно управление.
България е изправена пред съществени демографски провокации, които пораждат голям брой публични полемики по отношение на националното богатство и вероятностите за развиване на страната. От началото на 90-те години на 20-ти век популацията е намаляло с към 2,5 милиона души , което се дължи както на световни трендове като спад в раждаемостта и застаряване на популацията, по този начин и на характерни за страната фактори. Икономическите резултати от тези демографски трендове са обилни. Анализът демонстрира, че след 2009 година демографията оказва мощно негативно въздействие върху растежа на Брутният вътрешен продукт, като междинният негативен резултат е към 0.9 процентни пункта на година . Това съставлява към 45% от междинния годишен ритъм на повишаване на Брутният вътрешен продукт за интервала 2010-2021 година Отрицателният резултат се дължи основно на емиграцията и измененията във възрастовата конструкция на популацията. В бъдеще, без смяна в икономическите условия и политики, има риск този негативен резултат да продължи, а след 2035 година даже да се ускори заради ускорение на застаряването на популацията.
Демографията спъва растежа на Брутният вътрешен продукт у нас
България е изправена пред съществени демографски предизвикателств
За да се отговори на тези провокации е належащо използване на смесен метод, предполагащ както директни, по този начин и обезщетителни политики. Директните политики могат да включват както ограничения с дълготрайно деяние като стимулиране на раждаемостта и възстановяване на здравния статус на популацията, по този начин и такива с по-краткосрочен резултат, свързани с ръководство на миграционните процеси. Глобални и характерни фактори въздействат на демографията в България.
Пламен Ненов уточни, че има спад на раждаемостта и увеличение на продължителността на живота. Наблюдава се резистентен спад на раждаемостта, акцентира Ненов. Рязък спад у нас има през 90-те. От 2000 стартира коефициента на плодовитост. През 2022 сме на трето място в Европейски Съюз по коефициент на плодовитост. Високата смъртност е изключително значим фактор за България, а тя пораства стабилно.
България е изправена пред съществени демографски провокации, които пораждат голям брой публични полемики по отношение на националното богатство и вероятностите за развиване на страната. От началото на 90-те години на 20-ти век популацията е намаляло с към 2,5 милиона души , което се дължи както на световни трендове като спад в раждаемостта и застаряване на популацията, по този начин и на характерни за страната фактори. Икономическите резултати от тези демографски трендове са обилни. Анализът демонстрира, че след 2009 година демографията оказва мощно негативно въздействие върху растежа на Брутният вътрешен продукт, като междинният негативен резултат е към 0.9 процентни пункта на година . Това съставлява към 45% от междинния годишен ритъм на повишаване на Брутният вътрешен продукт за интервала 2010-2021 година Отрицателният резултат се дължи основно на емиграцията и измененията във възрастовата конструкция на популацията. В бъдеще, без смяна в икономическите условия и политики, има риск този негативен резултат да продължи, а след 2035 година даже да се ускори заради ускорение на застаряването на популацията.
Демографията спъва растежа на Брутният вътрешен продукт у нас
България е изправена пред съществени демографски предизвикателств
За да се отговори на тези провокации е належащо използване на смесен метод, предполагащ както директни, по този начин и обезщетителни политики. Директните политики могат да включват както ограничения с дълготрайно деяние като стимулиране на раждаемостта и възстановяване на здравния статус на популацията, по този начин и такива с по-краткосрочен резултат, свързани с ръководство на миграционните процеси. Глобални и характерни фактори въздействат на демографията в България.
Пламен Ненов уточни, че има спад на раждаемостта и увеличение на продължителността на живота. Наблюдава се резистентен спад на раждаемостта, акцентира Ненов. Рязък спад у нас има през 90-те. От 2000 стартира коефициента на плодовитост. През 2022 сме на трето място в Европейски Съюз по коефициент на плодовитост. Високата смъртност е изключително значим фактор за България, а тя пораства стабилно.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ