Ако наредим на стадион “Васил Левски ковчезите с убитите на

Ако наредим на стадион “Васил Левски ” ковчезите с убитите на пътя за година, ще запълнят терена и ще имаме и за още 300  Това е Стадионът на нещастието. И хората желаят да влязат вътре, споделя специалистът по пътна сигурност и консултант на вътрешния министър
И още акценти в изявлението:

С линейния надзор целим не да глобим,а да предпазим почтените хора.

Телефонните известия не може да са доста неотложни, до момента в който сме зад кормилото

Трябва да дадем глас на потърпевшите, с цел да опишат за живота след злополуката

- Г-н Кесяков, от към месец пътните служители на реда управляват трафика и вътре в придвижването. Какви нарушавания засичат и по какъв начин оказва помощ този линеен надзор? Какви са разликите със стационарния?

- Говорим за надзор, при който маркирана или немаркирана кола се движи в потока и засича възможни нарушавания, които смущават водачите. Неправилно изпреварване, напън над останалите водачи, превишена скорост. И това е по време на придвижване, в което от позиция на въздействието поправя държанието на хората, тъй като не знаят кой, къде и по какъв начин ще документира нарушаване.

От тази позиция, в случай че оценяваме и този надзор, той е по-друг. Защото за стационарните екипи водачите си примигват. И съблюдават разпоредбите пред тях, а след това отново си карат по същия метод. А по този начин, в потока, не е ясно кой и по кое време ще бъде регистриран, че прави жестоко нарушаване. Така че този надзор оказва въздействие и по всяка възможност ще се отрази и на пътнотранспортната конюнктура.

Ако сте следили сега придвижването по автомагистралата и по другите основни пътища, броят на фрапантните нарушавания внезапно е понижен.

Това е мое наблюдаване и наблюдаване на други, които споделят, че има в известна степен закъснение на темпото при придвижването, което е доста добре. И това неизбежно ще докара до понижаване на броя на тежките произшествия. Защото всеки си мисли, че може, а в действителност той не може. Надценява си опциите. И в един миг, когато се появи обстановка, не съумява да я отработи.

Затова задачата на този надзор е не да глобим, а да предпазим почтените водачи, пасажери и пешеходци от грубите нарушавания на други водачи. Защото от време на време човек, като надвишава скоростта, не му стига време да реагира, защото спирачният път му е по-дълъг.

При превишената скорост се понижава и сцеплението на асфалта. Стеснява се погледът, случват се много неща по време на придвижването, а човек доближава рискова обстановка. Така че няма малко и огромно нарушаване.

- Обяснете за какво?

- Много рисково е всяко малко нарушаване, тъй като може да докара до друга неточност и да не можем да я отработим. Ние като водачи с вас несъмнено сме доста положителни. Обаче останалите не са толкоз положителни и би трябвало да караме по този начин, че да имаме задоволително време, разстояние, с цел да може да обработим грешките на останалите.

Според мен тъкмо това реализира успокояването на потока, понижава броя на направените изпреварвания. Така пътувах от София до Бургас. Пътувал съм преди един месец и знам, че през това трасе ме изпревариха някъде 50-60 автомобила с много високи скорости. Пътувах преди една седмица - единствено два. На противоположното пътешестване бяха десетина. Но още веднъж е огромно понижение.

- С каква скорост се движехте вие?

- Аз се движа в границите на допустимата – 130, 135 км/ч, а като ме изпреварваха, караха с над 170-180 км/ч. Но този тип нарушавания - с високи скорости, съгласно мен спадна. И това усмиряване на придвижването неизбежно ще докара до понижаване на грешките, надлежно и на злополуките. Много постоянно се вглеждаме в наказванията на водачите: какъв брой би трябвало да са тежки и какъв брой би трябвало да бъдат строги. Наказанието не е последната преграда. Нека го разгледаме от футболна позиция.

Спирането от пътен служител на реда поради нарушаване е като гола във футбола, анулиран след видеоповторение. Забавянето при инспекцията прави по този начин, че карането бързо и нападателно да не е имало смисъл, защото губите това време. А самата глоба е жълтият картон. Той се дава от полицията. Но кинетичната сила, дърветата и другите трудности по пътя подвигат аления картон. Такива случаи има доста. Въпросът е, когато приказваме за пътнотранспортно произшествие, освен да го обясняваме, само че и да даваме отговор могло ли е това да не се случи?

Не може да се отива единствено към контролната система, тъй като никой не желае да умира. Всеки обича своето тяло. Много си го гледа заран. Така че желае то да е по-добре, да го нахрани, да се наспи. И също по този начин се получава, че при злополука страда неговото тяло. Нарушаваш разпоредбите, не обичаш тялото си. Не си обичаш децата, нарушаваш разпоредбите, не си обичаш дамата и фамилията, нарушаваш разпоредбите, не си обичаш живота.

Човек се отклонява, той е двойствена натура - дух и тяло. И от време на време мисълта изоставя тялото. И сега, в който го изостави, той остава под ударите на естествените закони и се чуди от кое място му пристигна, а тялото доста елементарно се поврежда. 30 километра е граничната скорост при удар на кола към пешеходеца. Деветима ще оцелеят, само че ще имат контузии. Един може да загине. 70 км/ч - един може да оцелее, всички други ще загинат. Така че скоростта е това, което дефинира тежестта на повредата по човешкото тяло.

- Грешките, довели до произшествия, с изключение на на его най-често се дължат на разпръскване. Какво разсейва водачите?

- Всяко нещо, което отклонява погледа на лидера от пътната конюнктура. Може да е поглеждане на телефона, може да е диалог настрана, може да е нещо друго, което прекъсва контакта на лидера с ситуацията. В момента, в който лидерът отклони своя взор, колата става самоуправляема. А в случай че се движите със 70 км/ч примерно, единствено за секунда минавате към 20 метра. Едно отклоняване на погледа, а ситуацията е напълно друга. Поради това, когато сме зад кормилото, би трябвало да следим ситуацията и по никакъв метод да не си отклоняваме погледа.

Много значими и неотложни телефонните известия не могат да бъдат. Само че това би трябвало да го възприемем. Почти във всички тежки произшествия има човешка неточност. Има нарушаване, има някакво отклоняване на вниманието. Да не приказваме за тапи и по този начин нататък. Когато участваме в придвижването по пътищата, всичко към нас е такова, каквото е. Може да подлагам на критика пътната инфраструктура, ужасно, само че когато сме в придвижване, тя в този миг няма да се промени. Тя е такава и ние би трябвало да се съобразим с нея. А държанието на останалите е същото, каквото е и ние не можем да го изменим.

Когато сме зад кормилото, би трябвало да сме спокойни, не би трябвало да се ядосваме на другите, тъй като когато човек е сърдит, стартира мъчно да възприема ситуацията, а в случай че стартира да се гневи доста и да прави ускорени всякакви маневри, той ще сбърка. Трябва да сме спокойни и аз образно бих го обяснил по този начин – ударът с кола с висока скорост е като рухването от постройка, висока повече от 30 метра. Имаме натурален боязън от високото, обаче, когато сме в автомобила, се заблуждаваме, че всичко е окей. Митът за страхотния автомобил и митът за страхотния лидер. Всички тези коли и водачи ги виждаме като следствие от тежките пътнотранспортни катастрофи. Ние би трябвало да сме съсредоточени. Да помним, че в случай че изпуснем ръководството, ще стане удар, който ще ни повреди.

И бих оприличил държанието на акробат, който се движи по въжето, опънато над Ниагарския водопад. Той се движи и държи пръта за баланс. Ще го пусне ли, с цел да си види преди малко полученото известие? Не, ще внимава къде стъпва. Затова - не пускайте кормилото, когато шофирате, и не гледайте отвън пътя.

- В момента Министерство на вътрешните работи респектира систематичните извършители, които са карали без брошура, както и тези с отнета. Има ли резултат?

- По принцип има прочут % неправоспособни, които не престават да ръководят.

Не можем да кажем, че са станали повече или по-малко, тъй като, като се ускори контролът, открива повече играчи. Но те в Космоса ли живеят? Не. Такъв човек живее в среда, той живее у дома. Той има непосредствен кръг. Ако ние не принудим този непосредствен кръг да се погрижи за този човек, той след това ще върви ли да изрича съболезнования, ще носи ли цветя на погребението? Това няма никакъв смисъл. Близкото обграждане може да влияе. Като приказваме през медиите и оповестяваме тези нещастни случаи, би трябвало да търсим въздействието и на близкото обграждане. Ако те задоволително обичат този член на своето семейство, на своя другарски кръг, би трябвало да се постараят да го запазят за бъдеще. И не! Това, че даден човек е корав темперамент, не значи, че и тялото му е твърдо.

И тъй като става дума за държанието, постоянно мислим, че ще поправяме държанието на хората. Ще го глобяваме, с цел да му пристигна акълът. Ние го плашим с санкции и това има несъмнено влияние. И като го плашим с санкции, той се тормози от тях, а не от последствията от нарушаванията си и какво може да му се случи.

Наскоро научих, че огромна част от нашите параолимпийци са аварирали. Ние би трябвало да дадем глас на тези, които са потърпевши, да опишат за живота след злополуката. Аз непроменяемо приказвам за пътнотранспортните катастрофи и споделям, че те се показват в повреди по човешкото тяло - черепно-мозъчна контузия, гръбначен дирек, шийни прешлени, тазобедрени стави, крайници, вътрешни коремни контузии и гръдни контузии. Това е постоянно белег на злощастие.

И това се натрупа всяка година и става един огромен айсберг от несгоди. Но по какъв начин може да си представим вероятно картината на пътнотранспортните катастрофи? Ако в този момент има 350 починали, един ковчег е два метра. 350 по два метра е 700 метра. Ако ги наредим на стадион “Васил Левски ”, ще запълним терена и ще имаме 300 ковчега за още.

На пистата ще са всички в инвалидни колички, а на първите редове долу ще се наредят всички потърпевши и по един лекар да ги лекува. Това е стадионът на нещастието. И хората желаят да влязат вътре. А пред стадиона има входове и на входа написа “Превишена скорост, несъобразена скорост, приложимост на алкохол, неспиране на стоп ”. Всичко това е неправилна маневра и всички се натискат да влязат вътре. И пред всеки вход има навалица от хора. И недоволстват против полицията, която желае да ги спре.

Ако човек е привикнал да нарушава, както в тази ситуация имаше един с 20-30 акта - а той несъмнено има хиляди нарушавания - той би трябвало да знае, че нарушаванията не са безконечен брой. Идва това съдбовно нарушаване, което поставя завършек на всичките тези нарушавания. А има и някои близки, родители, които, тъй като не могат да се вредят да влязат през този вход, повдигат децата си сред входовете да се катурнат и те да идат там.

Какво имам поради? Купил му мотоциклет 500 кубика финален модел? Той няма брошура. И се радва, че доста добре го кара. И момчето умряло. Какво стана - хвърлиха го в стадиона на нещастието. А тези неправоспособни водачи, пияните - те нали карат своето обграждане.

- Младите постоянно са извършители. Трябва ли да има ограничаване за мощността на транспортните средства, която се дава на млади водачи, които имат право да карат?

- Има доста ограничавания във връзка с младите водачи по света, има и доста позитивни практики - да вземем за пример във Франция. Човекът отива и кара курса за лидер. Има доктрина, по-късно има ръководство с компаньон. Законът дава право да се яви на изпит с един квалифициран възрастен, до момента в който се готви да вземе още спомагателни часове. Като това се взема решение от инструктора, от родителя и от застрахователя. Така трите институции вземат решение, че този юноша може да вземе спомагателни часове отвън образователната форма. Това е едната процедура. Другата е откакто вземе брошура, някой го съпровожда.

Има и една друга процедура в Австрия. В интервал от три до девет месеца би трябвало да отидеш да изкараш курс с твоята кола на полигон, на който има всички вероятни конфликтни обстановки. Два дни слушаш доктрина и по-късно караш на полигон. Там има хлъзгави сектори, изскачащи трудности, водни струи.

Вариантите са доста, само че ние би трябвало да изберем най-хубавия като законодателство. У нас единственото, което вършим за младите водачи, е че контролните точки са по-малко, а той, в случай че нарушава, ще си загуби правоспособността и би трябвало да се явява изначало на изпита. Младите водачи са проблем на всички места.