Парите за образование: Повече е добре, но по-важно е за какво
Ако налеем пари в нереформирана и неподготвена система, най-вероятно няма да получим желаните резултати. Пътят на бюджетирането минава първо през задачите, разбора на проблемите, съответните ограничения и остойностяването им. Ценно, само че предизвикателно е да се създаде и финансира палитра от гъвкави ограничения, от които учебните заведения да се възползват за другите си проблеми.
В българското обучение има ред проблеми, само че най-сериозният може би е огромният дял на функционално необразованите възпитаници - систематичен проблем, доказан от оценките от PISA. Близо ⅓ от учениците имат познания под минимума по едно и също време по трите съществени предмета - четене и схващане, математика, естествени науки. А резултатите се утежняват с годините. Част от решението може да е увеличено финансиране - пътят обаче не е просто да удвоим бюджета и по-късно да мислим по какъв начин да го похарчим, както нерядко се случва в България, а противоположното:
Ако налеем пари в нереформирана и неподготвена система, най-вероятно няма да получим желаните резултати. Пътят на бюджетирането минава първо през задачите, разбора на проблемите, съответните ограничения и остойностяването им. Ценно, само че предизвикателно е да се създаде и финансира палитра от гъвкави ограничения, от които учебните заведения да се възползват за другите си проблеми.
В българското обучение има ред проблеми, само че най-сериозният може би е огромният дял на функционално необразованите възпитаници - систематичен проблем, доказан от оценките от PISA. Близо ⅓ от учениците имат познания под минимума по едно и също време по трите съществени предмета - четене и схващане, математика, естествени науки. А резултатите се утежняват с годините. Част от решението може да е увеличено финансиране - пътят обаче не е просто да удвоим бюджета и по-късно да мислим по какъв начин да го похарчим, както нерядко се случва в България, а противоположното:
първо, нужно е политическо решение и воля за решение на даден проблем; второ, би трябвало да бъдат дефинирани съответни цели; трето, необходим е разбор на аргументите за казуса и създаване на набор от принадлежности и ограничения за вероятни решения; четвърто - те би трябвало да се остойностят; и пето, само че не по значимост - трябват и механизми за премерване на резултати, надзор и корекции.
Когато това е налице, тогава може да има резистентен бюджет, с който да се вземат решение проблеми в образованието. Това споделят икономистите Лъчезар Богданов и Петя Георгиева от Института за пазарни разбори (ИПИ). И допълват, че в тази ситуация размерът и нарастването на този бюджет не са от първостепенно значение - най-важно е какво желае да реализира страната и за него би трябвало да бъдат бюджетирани толкоз средства, колкото анализът и заложените ограничения сочат, че са нужни.
Реклама Парите за обучение в България и Европа
Поглед към бюджета за обучение в този момент демонстрира, че България към този момент се приближава към средноевропейските стойности - през 2018 година за това перо са отделяни 3.5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който през 2021 година делът към този момент е 4.3% при приблизително 4.8% за Европейски Съюз, а през 2022 и 2023 доближава 4.5%. Ръстът идва най-много от внезапното нарастване на учителските заплати в последните години - значима крачка, която икономистите от ИПИ считат за нужна.
Разбивката на този бюджет сочи, че средствата в учебно обучение в България също към този момент са по-близо до междинните в Европейски Съюз като дял от Брутният вътрешен продукт (виж графиката), откакто дълго време изоставаха. Последните няколко години разноските към учебните заведения се усилиха с 0.5-0.6% от Брутният вътрешен продукт, т.е. структурно изпреварват останалите бюджетни сфери. Все отново в разпределението още има прочут дисбаланс - средствата за прогимназиална и гимназиална фаза са доста повече от тези за началното и предучилищното обучение (същото е и в Румъния). В средноевропейския случай те са почти по равно, а в някои скандинавски страни като Швеция и Дания е тъкмо назад. " Това е въпрос на метод и цели - къде считаш, че постигаш максимален резултат за всеки вложен лев, в кой стадий е най-важно да се насочат напъните ", споделя Лъчезар Богданов. Реклама
Той обаче прави две разяснения към тази макробюджетна картина. " Първо, номиналният размер на разноските е значим - някои вложения в образованието костват еднообразно доста на всички места, без значение какъв брой е Брутният вътрешен продукт, а нашите номинали са по-ниски спрямо други европейски страни. И второ, когато имаш систематичен проблем - какъвто наподобява, че ние имаме, то решението му евентуално изисква да вложиш повече средства и старания - вместо да се успокояваш, че си в златната среда ", споделя той.
Колко повече е въпрос, чийто отговор е обвързван с ред други неща.
В какво (може) да се вложат средства
Капиталовите разноски в просветителната система са съвсем напълно по европейски стратегии и огромните инфраструктурни проблеми като ремонтите на постройките и енергийната успеваемост към този момент са в огромна степен решени. В Плана за възобновяване са заложени и обилно средства за основаването на така наречен СТЕМ кабинети, напомнят специалистите на ИПИ.
Що се отнася до бюджетните средства, то над 80% от тях отиват за заплати на учителите, които бяха стремително нараснали в последните няколко години. Богданов и Георгиева са съгласни, че тази инвестиция е значима, тъй като е обвързвана с мотивацията на учителите, от които в голяма степен зависи качеството на образованието. " Аз поддържам даже да продължи още известно време изпреварващо нарастване на учителските заплати по отношение на междинните за цялата стопанска система, плюс да има някаква бонификация за педагогическите специалности в университетите, тъй че да се притеглят качествени учители. Но дружно с това да има и добра контролна система, която да стъпва на премерване на резултатите ", счита Лъчезар Богданов.
В българското обучение има ред проблеми, само че най-сериозният може би е огромният дял на функционално необразованите възпитаници - систематичен проблем, доказан от оценките от PISA. Близо ⅓ от учениците имат познания под минимума по едно и също време по трите съществени предмета - четене и схващане, математика, естествени науки. А резултатите се утежняват с годините. Част от решението може да е увеличено финансиране - пътят обаче не е просто да удвоим бюджета и по-късно да мислим по какъв начин да го похарчим, както нерядко се случва в България, а противоположното:
Ако налеем пари в нереформирана и неподготвена система, най-вероятно няма да получим желаните резултати. Пътят на бюджетирането минава първо през задачите, разбора на проблемите, съответните ограничения и остойностяването им. Ценно, само че предизвикателно е да се създаде и финансира палитра от гъвкави ограничения, от които учебните заведения да се възползват за другите си проблеми.
В българското обучение има ред проблеми, само че най-сериозният може би е огромният дял на функционално необразованите възпитаници - систематичен проблем, доказан от оценките от PISA. Близо ⅓ от учениците имат познания под минимума по едно и също време по трите съществени предмета - четене и схващане, математика, естествени науки. А резултатите се утежняват с годините. Част от решението може да е увеличено финансиране - пътят обаче не е просто да удвоим бюджета и по-късно да мислим по какъв начин да го похарчим, както нерядко се случва в България, а противоположното:
първо, нужно е политическо решение и воля за решение на даден проблем; второ, би трябвало да бъдат дефинирани съответни цели; трето, необходим е разбор на аргументите за казуса и създаване на набор от принадлежности и ограничения за вероятни решения; четвърто - те би трябвало да се остойностят; и пето, само че не по значимост - трябват и механизми за премерване на резултати, надзор и корекции.
Когато това е налице, тогава може да има резистентен бюджет, с който да се вземат решение проблеми в образованието. Това споделят икономистите Лъчезар Богданов и Петя Георгиева от Института за пазарни разбори (ИПИ). И допълват, че в тази ситуация размерът и нарастването на този бюджет не са от първостепенно значение - най-важно е какво желае да реализира страната и за него би трябвало да бъдат бюджетирани толкоз средства, колкото анализът и заложените ограничения сочат, че са нужни.
Реклама Парите за обучение в България и Европа
Поглед към бюджета за обучение в този момент демонстрира, че България към този момент се приближава към средноевропейските стойности - през 2018 година за това перо са отделяни 3.5% от Брутният вътрешен продукт, до момента в който през 2021 година делът към този момент е 4.3% при приблизително 4.8% за Европейски Съюз, а през 2022 и 2023 доближава 4.5%. Ръстът идва най-много от внезапното нарастване на учителските заплати в последните години - значима крачка, която икономистите от ИПИ считат за нужна.
Разбивката на този бюджет сочи, че средствата в учебно обучение в България също към този момент са по-близо до междинните в Европейски Съюз като дял от Брутният вътрешен продукт (виж графиката), откакто дълго време изоставаха. Последните няколко години разноските към учебните заведения се усилиха с 0.5-0.6% от Брутният вътрешен продукт, т.е. структурно изпреварват останалите бюджетни сфери. Все отново в разпределението още има прочут дисбаланс - средствата за прогимназиална и гимназиална фаза са доста повече от тези за началното и предучилищното обучение (същото е и в Румъния). В средноевропейския случай те са почти по равно, а в някои скандинавски страни като Швеция и Дания е тъкмо назад. " Това е въпрос на метод и цели - къде считаш, че постигаш максимален резултат за всеки вложен лев, в кой стадий е най-важно да се насочат напъните ", споделя Лъчезар Богданов. Реклама
Той обаче прави две разяснения към тази макробюджетна картина. " Първо, номиналният размер на разноските е значим - някои вложения в образованието костват еднообразно доста на всички места, без значение какъв брой е Брутният вътрешен продукт, а нашите номинали са по-ниски спрямо други европейски страни. И второ, когато имаш систематичен проблем - какъвто наподобява, че ние имаме, то решението му евентуално изисква да вложиш повече средства и старания - вместо да се успокояваш, че си в златната среда ", споделя той.
Колко повече е въпрос, чийто отговор е обвързван с ред други неща.
В какво (може) да се вложат средства
Капиталовите разноски в просветителната система са съвсем напълно по европейски стратегии и огромните инфраструктурни проблеми като ремонтите на постройките и енергийната успеваемост към този момент са в огромна степен решени. В Плана за възобновяване са заложени и обилно средства за основаването на така наречен СТЕМ кабинети, напомнят специалистите на ИПИ.
Що се отнася до бюджетните средства, то над 80% от тях отиват за заплати на учителите, които бяха стремително нараснали в последните няколко години. Богданов и Георгиева са съгласни, че тази инвестиция е значима, тъй като е обвързвана с мотивацията на учителите, от които в голяма степен зависи качеството на образованието. " Аз поддържам даже да продължи още известно време изпреварващо нарастване на учителските заплати по отношение на междинните за цялата стопанска система, плюс да има някаква бонификация за педагогическите специалности в университетите, тъй че да се притеглят качествени учители. Но дружно с това да има и добра контролна система, която да стъпва на премерване на резултатите ", счита Лъчезар Богданов.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ