Ако младите хора покажат желанието си за работа, няма начин

" Ако младежите покажат желанието си за работа, няма метод да останат незабелязани. Бих ги посъветвала, че си заслужава да бачкаш по 10-12 часа за без пари. Сигурно звучи неуместно. При мен всичко това възпита да оценявам всяка дребна стъпка, с която съм стигнала до там, където се намирам сега ", споделя Ивелина Драгнева, идващият посетител на Бисер Кунчев в рубриката " ".

Коя е тя?

Много ми е сложен този въпрос. Философски. Аз съм човек, който не се отпуска. Не в неприятния смисъл. Старая се всекидневно да надскачам, да надграждам себе си в специалността. Човек с фантазии, с упоритости да бъде по-добър, да се развива. Без да лети в облаците. Да учи нови неща. Да остане ухилен. Много е значимо да си ухилен и да се радваш на дребните неща, да си признателен на възможностите, които ти се дават и да не ги изпускаш.

Разкажете ни за първите стъпки във Вашата кариера. Кога, къде и по какъв начин се случиха те?

Първите ми стъпки са от 2008 година, тогава приключих гимназия и започнах следването си в Софийския университет " Св. Климент Охридски ", компетентност " Българска лингвистика ". Нямах самообладание да стартира работа, желаех да съм публицист още от 9-10 клас. Попаднах на публикация за стаж във вестник " Експрес " и там започнах като стажант на хонорар. Първата ми заплата беше 23 лв.. Имах голямо предпочитание да се развъртвам, бях правосъдно - престъпен кореспондент. Година по-късно отидох във вестник " Телеграф ", към този момент със заплата 400 лв. в същия сектор и останах 10 години. Винаги обаче съм желала да бъда ефирен кореспондент. Мечтаех за това. Имах подозрение дали бих могла да се оправя, дали " ставам " за екран. Затова отлагах. Накрая събрах храброст и се " хвърлих в дълбокото ". От 2019 година съм кореспондент в телевизия. Най-доброто решение!

?

Мисля, че закъснях мъничко с осъществяването на фантазията си да бъда ефирен кореспондент. Казвам това, тъй като е значимо младите девойки и момчета да не се опасяват да пробват, да излизат от зоната си на комфорт. Само по този начин ще стигнат там, където си мечтаят да бъдат. И още нещо - специалността " публицист " или " кореспондент " не е като да станеш шеф някъде и край, да си стигнал лимита си, да си постигнал всичко в дадена сфера. Няма по какъв начин да надмина фантазията си, тя си остава да бъда добър кореспондент и всеки идващ ден изучавам нещо ново и ставам по-добра. Имам още доста фантазии и цели в специалността.

?

Стажовете не са просто значими, те са наложителни. Като кореспондент, който е почнал от стажант, без тази стъпка просто няма по какъв начин да продължиш напред и да си добър в работата си. Така си мисля.

Има причина да загатвам какъв брой е била първата ми заплата или заплатата ми година по-късно. И тя е, че заплатата няма значение. Поне първоначално. Трябва да има предпочитание. Голямо предпочитание, хъс, мотивация да се развиваш. След това нещата си идват на мястото.

Преди малко повече от година и половина Dir.bg започва своя платформа за студентски стажове, която назова . Според Вас какви качества би трябвало да има идеалния претендент в студентските години, с цел да впечатли фирмите и да го поканят на стаж ?

Идеалният претендент е този, който е подготвен да учи и да работи доста, с цел да реализира фантазиите си в професионален проект. Любопитен, с огромен хъс, подготвен не просто да слуша, а да чува тези, които имат опит и му подават ръка. Не бива да лети в облаците, а да е фокусиран в сегашното. Да желае да се научи, да пробва, да не се отхвърля, да е твърдоглав и толерантен.

Какви са компликациите, които съгласно Вас срещат студентите при избора и откриването на подобаващия стаж?

От своя опит не мисля, че има компликации в това. Може би студентите се демотивират от ниско възнаграждение или липса на такова, както и от липса на задоволително персонално внимание. Но е добре да знаят, че всичко е в техните ръце. Ако покажат желанието си за работа, няма метод да останат незабелязани.

Достатъчно ли е равнището на подготовка, което дават университетите в България? Какви са акцентите, с които бихте подкрепили или не българската просветителна система?

Отново ще отговоря от персоналния си опит. Завършила съм " Българска лингвистика " и за мен тази компетентност е извънредно подобаваща, с цел да си добър публицист. Книгите обогатяват, богатият речник е преимущество, а и учи на обич и респект към българския език. Но! Обучението на терен в тази специалност е скъпо и без да него няма по какъв начин да си добър в нея. Смятам, че всичко зависи от самите нас, а равнището на подготовка, най-малко в моя университет, е чудесно.

Каква е рецептата за кариерен триумф на Ивелина Драгнева?

Целта ми е постоянно да правя работата си по допустимо най-хубавия метод. Задължително - без да подценявам екипа, с който работя - операторът е индивидът, без който аз няма по какъв начин да направя, каквото и да е. И още - монтажистът, който " подрежда " пъзела от всичко, което е било в моята глава и тази на оператора. Шофьорът, несъмнено, който ни оказва помощ с всичко, не просто ни вози. Без да цениш хората, с които работиш, мъчно ще се оправиш и ще стигнеш надалеч.

А, и мъничко шанс, постоянно съм имала шанс.

Какви препоръки получава от околните си, какво би споделила на младежите в България и какво съгласно нея значи, че си е свършила работата – прочетете в цялото изявление на