Чиновническа България ни кара да го обърнем на Стрелбище
Ако мислите, че в идващите редове ще си приказваме за набожен екстремизъм, лъжете се. Всъщност не се лъжете напълно – ще си приказваме за екстремизъм. Този екстремизъм, който се заражда, пораства, човърка и най-после избуява неудържимо, когато неведнъж, до лудост и обратен тласък, си си блъскал главата в стената на административното безсрамие, което – чудно за какво, назоваваме страна.
В България тематиката да избягаш от " тази скапана страна " е постоянно настояща. За себе си знам, че най-важната причина, заради която бих се махнал, е тъкмо отношението на институциите – като след сношие. И с цел да не съм необоснован, ще приказвам с съответен образец – тъй като постоянно е хубаво да даваш образци, а не да разтягаш локуми.
Още при започване на годината, под сурдинка се заприказва, че до едно от най-натоварените кръстовища в София – това на бул. „ България “ и бул. „ Петко Тодоров “, има желание да бъде издигнат небостърач. Инвестиционното желание е на компания НИКМИ, а тематиката беше необятно отразена в Actualno.com, в границите на цели 40 материала (бел. авт. - натиснете основна дума " Стрелбище " в означенията тъкмо под този материал и сами можете да видите). Казусът в резюме – НИКМИ желае да строи небостъргач в парцел, който сега съставлява градинка и по Общ организационен проект би трябвало да си остане такава, само че частната компания претендира, че е декларирала предпочитание още преди да бъде признат този Общ организационен проект и даже съдът я поддържа в настояването ѝ Столична община да стартира процедурата по издаване на позволение за градеж. Нещо повече – единият от съсобствениците на НИКМИ Милчо Благоев се задейства и накара подопечните си да преградят и улицата до градинката , тъй като тя влизала в парцела и била противозаконна, защото я нямало в градоустройствения проект. А дни по-късно заградената част от улицата беше разрушена . Като резултат дирекция " Общински строителен контрол " издаде заповед с авансово осъществяване за унищожаване на оградата и възобновяване на улицата (№ РА-20-61/16.08.2017), само че на първа инстанция съдът не се съгласи, тъй като оградата си била там от години (!!!), а втората инстанция още даже не е насрочила дата за гледане на случая . Главният проектант Здравко Здравков обаче съумя да убеди Столичния общински съвет да спре процедурата за одобрение на Подробен организационен проект на парцела на НИКМИ и горе-долу всички медии отразиха това като „ победа за жителите на „ Стрелбище “. Това се случи на 14 септември, 2017 година.
Вече е краят на септември, а няма ни минимален симптом, че заградената и разрушена улица, която е съществена пътна артерия в " Стрелбище ", ще бъде скоро възобновена и отворена. Заради случилото се три прилежащи улици - " Майор Първан Тошев ", " Дедеагач " и " Енос ", станаха двупосочни, само че това единствено трансформира трафика в призрачен сън, тъй като те не са задоволително необятни, изключително когато прибавим в картината и паркирането по тях на коли на живущите. Тези коли кардинално би трябвало да бъдат вдигани, тъй като нарушават наредбите за придвижване по въпросните улици, само че към този момент месец и половина няма паяк, който да посмее да вдигне даже един автомобил – локалните управляващи са наясно до какво може да докара осъществяването на закона.
Казусът се трансформира в метод на живот за някои поданици на квартала, които пробват всички законови способи да накарат институциите да си свършат работата. На Столична община ясно беше показано и потвърдено, че още заменката, с която НИКМИ вземат парцела, е доста съмнителна минимум поради обстоятелството, че като изискване да бъде взет този парцел той би трябвало да граничи с общински, а все още на договорката това не е по този начин ! Няма нито гък, нито тон от общинарите да се извърнат към съда поради това нещо. Няма нито гък, нито тон от общинарите и да изпълнят заповедта с авансово осъществяване по отношение на разрушената улица – локалната власт е безусловно разсеяна, че това може да стане, без значение от решенията на съда, тъй като те не анулират предварителното осъществяване, а единствено могат след това да променят към този момент фактическото състояние! Съдът пък се мотае и несъмнено чака да мине зимата, с цел да реши дали може частна компания да загражда и унищожава улица, употребена над 10 години като общинска инфраструктура без несъгласие, което е несъмнено съображение да продължи да се употребява като такава. И ще видите по какъв начин до идващите локални избори този проблем ще си остане по този начин – жителите на " Стрелбище " не могат да излязат обикновено от квартала си.
Преди ден ми направи доста огромно усещане изявление на Алфонсо Сабела – човекък, който е мотор на интервенция " Чисти ръце " в Италия и който е причина доста от членовете на Коза Ностра да влязат в пандиза. Та Сабела сподели следното особено за публичните поръчки от позиция " корупция ": " При асфалтирането на улиците в Рим непрестанно изпращам хора, които да мерят асфалта и да вземат проби дали дава отговор на стандартите... " Това е отношението на администрацията! Затова плащаме налози и гласуваме на избори – тези хора да си правят работата, а не гражданското общество да им се моли да я свършат! Състоянието на безконечната молба да не си в застой си е аксиома номер едно за раждането на българския джихадист. А в екстремисти ни трансформират такива случаи като този в " Стрелбище " - изтъкани от безочливост, ушити от безсрамие и извезани с безхаберие. Направо е същинско знамение, че до момента никой не е цъфнал в някоя държавна институция, в някоя община или в някой съд и не е раздал правораздаване. В тези редове аз ви описах за един елементарен като куха тиква случай – представете си обаче какъв брой още надалеч по-сложни и значими такива има и по какъв начин отношението на виновните е... като след съприкосновение! Как пък не ни писна към този момент непрекъснато да ни еб*ват и еб*т...
Автор: Ивайло Ачев
В България тематиката да избягаш от " тази скапана страна " е постоянно настояща. За себе си знам, че най-важната причина, заради която бих се махнал, е тъкмо отношението на институциите – като след сношие. И с цел да не съм необоснован, ще приказвам с съответен образец – тъй като постоянно е хубаво да даваш образци, а не да разтягаш локуми.
Още при започване на годината, под сурдинка се заприказва, че до едно от най-натоварените кръстовища в София – това на бул. „ България “ и бул. „ Петко Тодоров “, има желание да бъде издигнат небостърач. Инвестиционното желание е на компания НИКМИ, а тематиката беше необятно отразена в Actualno.com, в границите на цели 40 материала (бел. авт. - натиснете основна дума " Стрелбище " в означенията тъкмо под този материал и сами можете да видите). Казусът в резюме – НИКМИ желае да строи небостъргач в парцел, който сега съставлява градинка и по Общ организационен проект би трябвало да си остане такава, само че частната компания претендира, че е декларирала предпочитание още преди да бъде признат този Общ организационен проект и даже съдът я поддържа в настояването ѝ Столична община да стартира процедурата по издаване на позволение за градеж. Нещо повече – единият от съсобствениците на НИКМИ Милчо Благоев се задейства и накара подопечните си да преградят и улицата до градинката , тъй като тя влизала в парцела и била противозаконна, защото я нямало в градоустройствения проект. А дни по-късно заградената част от улицата беше разрушена . Като резултат дирекция " Общински строителен контрол " издаде заповед с авансово осъществяване за унищожаване на оградата и възобновяване на улицата (№ РА-20-61/16.08.2017), само че на първа инстанция съдът не се съгласи, тъй като оградата си била там от години (!!!), а втората инстанция още даже не е насрочила дата за гледане на случая . Главният проектант Здравко Здравков обаче съумя да убеди Столичния общински съвет да спре процедурата за одобрение на Подробен организационен проект на парцела на НИКМИ и горе-долу всички медии отразиха това като „ победа за жителите на „ Стрелбище “. Това се случи на 14 септември, 2017 година.
Вече е краят на септември, а няма ни минимален симптом, че заградената и разрушена улица, която е съществена пътна артерия в " Стрелбище ", ще бъде скоро възобновена и отворена. Заради случилото се три прилежащи улици - " Майор Първан Тошев ", " Дедеагач " и " Енос ", станаха двупосочни, само че това единствено трансформира трафика в призрачен сън, тъй като те не са задоволително необятни, изключително когато прибавим в картината и паркирането по тях на коли на живущите. Тези коли кардинално би трябвало да бъдат вдигани, тъй като нарушават наредбите за придвижване по въпросните улици, само че към този момент месец и половина няма паяк, който да посмее да вдигне даже един автомобил – локалните управляващи са наясно до какво може да докара осъществяването на закона.
Казусът се трансформира в метод на живот за някои поданици на квартала, които пробват всички законови способи да накарат институциите да си свършат работата. На Столична община ясно беше показано и потвърдено, че още заменката, с която НИКМИ вземат парцела, е доста съмнителна минимум поради обстоятелството, че като изискване да бъде взет този парцел той би трябвало да граничи с общински, а все още на договорката това не е по този начин ! Няма нито гък, нито тон от общинарите да се извърнат към съда поради това нещо. Няма нито гък, нито тон от общинарите и да изпълнят заповедта с авансово осъществяване по отношение на разрушената улица – локалната власт е безусловно разсеяна, че това може да стане, без значение от решенията на съда, тъй като те не анулират предварителното осъществяване, а единствено могат след това да променят към този момент фактическото състояние! Съдът пък се мотае и несъмнено чака да мине зимата, с цел да реши дали може частна компания да загражда и унищожава улица, употребена над 10 години като общинска инфраструктура без несъгласие, което е несъмнено съображение да продължи да се употребява като такава. И ще видите по какъв начин до идващите локални избори този проблем ще си остане по този начин – жителите на " Стрелбище " не могат да излязат обикновено от квартала си.
Преди ден ми направи доста огромно усещане изявление на Алфонсо Сабела – човекък, който е мотор на интервенция " Чисти ръце " в Италия и който е причина доста от членовете на Коза Ностра да влязат в пандиза. Та Сабела сподели следното особено за публичните поръчки от позиция " корупция ": " При асфалтирането на улиците в Рим непрестанно изпращам хора, които да мерят асфалта и да вземат проби дали дава отговор на стандартите... " Това е отношението на администрацията! Затова плащаме налози и гласуваме на избори – тези хора да си правят работата, а не гражданското общество да им се моли да я свършат! Състоянието на безконечната молба да не си в застой си е аксиома номер едно за раждането на българския джихадист. А в екстремисти ни трансформират такива случаи като този в " Стрелбище " - изтъкани от безочливост, ушити от безсрамие и извезани с безхаберие. Направо е същинско знамение, че до момента никой не е цъфнал в някоя държавна институция, в някоя община или в някой съд и не е раздал правораздаване. В тези редове аз ви описах за един елементарен като куха тиква случай – представете си обаче какъв брой още надалеч по-сложни и значими такива има и по какъв начин отношението на виновните е... като след съприкосновение! Как пък не ни писна към този момент непрекъснато да ни еб*ват и еб*т...
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ