Мара Латева стъпва смело в кризата
Ако минавате по улица „ Раковски” в София и стигнете Пожарната команда, навръх номер 62, ъгъла с ул. „ Екзарх Йосиф”, ви се открива цветна панорама през големите витрини на новата изложба „ МАРА”: картините ви гледат от необятния салон и търсят вашето внимание.
Затова и стопанката Мара Латева е поканила на 28 септември своите другари да й дойдат на посетители сред 10 и 20 часа.
Да отвориш порти за нова художествена изложба при днешния пазар на картини си е съвсем случка – споделят експертите. Но художничката Мара Латева току- що го направи. Не инцидентно в родния й град Хасково й викат фурията. Защото намира храброст и в най-лошите години да работи.
„ Залудо работи”, не е измислено от обезверени хора, споделя тя, още преди години, когато отваря в родния си град дребен културен център „ Модулор” с школа за изобразяване за дребни и огромни, прави пленери, състезания, изложения на детски рисунки, показване на книги, поетични вечери, карнавали, празнувания.
"Ако чакаме да свършат рецесиите, животът ни ще отмине без да сме помръднали ", смее се Латева.
Още преди 13 години тя се престраши право в огромната рецесия, като откри първата си изложба в София и избалансира няколко години като по въже.
Втори път „ уцели” преди пет години следващата рецесия и откри дребна изложба в центъра на София, само че не можа да удържи на високия наем. Сега за трети път се опитва в своя изложба на ул. "Раковски " 62 с маслени картини, графики, акварели, икони, скулптори и пластики.
"Не считам, че има културна рецесия, в случай че и актьори, и писатели, и художници не престават да работят. Никой не е за завиждане през днешния ден в региона на културата, само че самият факт че се твори, обнадеждава и останалите хора.
Мъъъничко да си от горната страна, откакто си платиш наема и разноските, отново си признателен. Творецът е благополучен, че прави с обич своята работа, другото получава от публиката ".
- Вашият лозунг бе: „ И 10 души аудитория ми стигат”, още ли го поддържате?
- Винаги ще го подкрепям. Нищо не може да се съпостави с насладата на създателя без значение дали играе на сцена, рисува, написа, свири. Аз по тази причина желая тук, в изложба „ Мара” да идват музиканти да свирят, деца да рисуват, поети да четат стихове...
Аз съм посветила огромна част от живота си на педагогиката още в моето студио в Хасково. Тези дни идват деца, а и по-възрастни хора, желаят да се научат да рисуват.
Радостта е идентична и когато играеш, и когато рисуваш, и когато пишеш. Прекрасно е когато хора влизат, преглеждат, приказват си с мен и се усмихват. Щом има просвета има и бъдеще, това е истината. А рецесиите минават, не би трябвало да им се плашим.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Затова и стопанката Мара Латева е поканила на 28 септември своите другари да й дойдат на посетители сред 10 и 20 часа.
Да отвориш порти за нова художествена изложба при днешния пазар на картини си е съвсем случка – споделят експертите. Но художничката Мара Латева току- що го направи. Не инцидентно в родния й град Хасково й викат фурията. Защото намира храброст и в най-лошите години да работи.
„ Залудо работи”, не е измислено от обезверени хора, споделя тя, още преди години, когато отваря в родния си град дребен културен център „ Модулор” с школа за изобразяване за дребни и огромни, прави пленери, състезания, изложения на детски рисунки, показване на книги, поетични вечери, карнавали, празнувания.
"Ако чакаме да свършат рецесиите, животът ни ще отмине без да сме помръднали ", смее се Латева.
Още преди 13 години тя се престраши право в огромната рецесия, като откри първата си изложба в София и избалансира няколко години като по въже.
Втори път „ уцели” преди пет години следващата рецесия и откри дребна изложба в центъра на София, само че не можа да удържи на високия наем. Сега за трети път се опитва в своя изложба на ул. "Раковски " 62 с маслени картини, графики, акварели, икони, скулптори и пластики.
"Не считам, че има културна рецесия, в случай че и актьори, и писатели, и художници не престават да работят. Никой не е за завиждане през днешния ден в региона на културата, само че самият факт че се твори, обнадеждава и останалите хора.
Мъъъничко да си от горната страна, откакто си платиш наема и разноските, отново си признателен. Творецът е благополучен, че прави с обич своята работа, другото получава от публиката ".
- Вашият лозунг бе: „ И 10 души аудитория ми стигат”, още ли го поддържате?
- Винаги ще го подкрепям. Нищо не може да се съпостави с насладата на създателя без значение дали играе на сцена, рисува, написа, свири. Аз по тази причина желая тук, в изложба „ Мара” да идват музиканти да свирят, деца да рисуват, поети да четат стихове...
Аз съм посветила огромна част от живота си на педагогиката още в моето студио в Хасково. Тези дни идват деца, а и по-възрастни хора, желаят да се научат да рисуват.
Радостта е идентична и когато играеш, и когато рисуваш, и когато пишеш. Прекрасно е когато хора влизат, преглеждат, приказват си с мен и се усмихват. Щом има просвета има и бъдеще, това е истината. А рецесиите минават, не би трябвало да им се плашим.
Савка ЧОЛАКОВА, БЛИЦ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ