Шансът, който така и не получих…
Ако ми беше дал късмет да ме опознаеш можеше всичко да е някак друго дали към по-добро не знам, само че несъмнено щеше да е друго.
Ако ми беше дал късмет да ти покажа какъв брой си пасваме и какъв брой се допълваме взаимно в този момент нямаше да си по този начин уединен.
Ако ми беше дал късмет да ти опиша за очакванията си, за фантазиите си, за стремежите си и да чуеш предишното ми, може би щеше да ме виждаш по-различен метод.
Ако ми беше дал късмет може би щеше да ме харесаш освен външно и може би щеше да поискаш всичко, което съм способна да ти предложа.
Ако ми беше дал късмет да ти покажа какво изпитвам при мисълта за теб.
Ако ми беше дал късмет в този момент може би щеше да имаш човек до себе си, на който да споделиш деня си… човек, който да те изслуша, да те поддържа.. човек, който да ти даде съвет или просто човек, с който можеш просто да помълчиш…
…защото най-силната връзка сред двама души не е физическия акт, а душевното свързване.
Ако ми беше дал късмет , щеше да видиш, че съм доста повече от това което виждаш. Ако ми беше дал шанс…
АВТОР : Даяна Иванова / ~ Скъпо Дневничe
