Ако Кремъл използва ядрено оръжие, ще създаде радиоактивна стена между

Ако Кремъл употребява нуклеарно оръжие, ще сътвори радиоактивна стена сред Русия и Европа, а страната ще се трансформира в една огромна Северна Корея

Мирът е вероятен единствено в случай че Украйна победи в тази война, споделя в извънредно изявление за Faktor.bg известният историк и анализатор

Американският историк с съветски генезис Юрий Фелщински ще изнесе през днешния ден, 15 май обществена лекция в Нов български университет, където ще показа книгата си „ Третата международна: борбата за Украйна “, написана в съавторство с проф. Михаил Станчев.

Интервю на Анелия Димитрова

- Господин Фелштински*, за какво още преди 7 години бяхте толкоз сигурни, че Путин ще се върне в Украйна, че ще има същинска, гореща война?

- Преди всичко тъй като събитията от 2014 година не бяха непредвидени, тъй като по тематиката за възобновяване на Съветския съюз Путин стартира да приказва още през 2005 година. Първите сигнали, че Путин е извънредно неудовлетворен от следствията от разпада на Съветския съюз през 1991 година се появиха през 2005 година. Тогава на това не обърнаха изключително внимание, базирайки се на концепцията, че никой не се връща към тематиката за възраждането на една разпаднала се империя. Да може да страдаш и тъгуваш, само че и Руската империя, и Османската империя, и Австро-унгарската – те се разпадат вечно. А през 2006 година на икономическия конгрес в Санкт Петербург, на който участваха държавните глави на водещите европейски страни, Путин съобщи, че би желал в Руската федерация да се върнат Беларус, Украйна, Молдова и Казахстан. Итогава всички леко се подсмихнаха и никой не обърна внимание.

А през 2007 година той произнесе известната си Мюнхенска тирада. И там беше оповестена външнополитическата стратегия на съветската страна. В нея главното обръщение беше, че съветското управление не е предостатъчно от границите от 1991 година, Путин персонално изпитва покруса от най-голямата геополитическа злополука – разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Но все пак през 2008 година нахлуването в Грузия беше замаскирано доста професионално. Грузия е дребна страна, Абхазия – територия неразбираема за европейците, Южна Осетия, Северна Осетия, те не схванаха кой кого е нападнал, един тип подготовка за кримския сюжет. И тази подготовки мина доста сполучливо. Нямаше наказания и Путин го одобри като сигнал за това, че методиката към този момент е отработена, методиката на неразбираемия спор, не открита експанзия, а нещо замаскирано, неразбираемо. И през 2014 година станахме очевидци повтаряне на същия сюжет с Крим – зелени човечета…Тогава, несъмнено, последваха наказания, само че почтено казано те бяха доста слаби.

И тук, лично идва отговорът на вашия въпрос. Изходният проект през 2014 година беше доста по сериозен в сравнение с резултатът. Русия завзе Крим и стартира войната за Донбас. Но проектът се наричаше Новорусия и предвиждаше още тогава излаз към Молдова. С други думи, Русия планираше да отреже Украйна от Черно море, да излезе на Приднестровието и да стартира подобен спор в Молдова. Защо под риск се оказаха тези три страни – Украйна, Беларус и Молдова. Защото още не бяха съумели да влязат в НАТО. И доколкото НАТО не приема страни, които имат неуредени териториални спорове със съседите си, Русия поредно създаваше такива спорове. Идеята може даже да не е била да завладее териториите им напълно, тогава, през 2014 година, само че в основаването на такива спорове, а на идващ стадий би могло да се пристъпи и към окупация.

Но тогава, през 2014 година проектът „ Новорусия “ се провали, Украйна съобщи Крим без пердах, само че за Донбас стартира да води война. Тогава, през 14-та година Украйна въобще нямаше войска, до момента в който в Крим беше съветският Черноморски флот, там Русия имаше войска. Но в Донбас стартира позиционна война, която продължава и до през днешния ден, Русия не може още да го завладее. Но основният урок за Русия тогава беше, че Украйна не може да бъде превзета, в случай че не бъде високомерен Киев.

И това, което написахме тогава в книгата, нещо, което аз считам за доста значимо, въпреки, че и на това никой не обърна внимание, че би трябвало да се следи Беларус. Защото тогава стратегическата неточност на Русия беше в това, че те започнаха нахлуване на юг и на изток, а трябваше да настъпят към Киев от запад. Но това не може да се случи без авансово да е превзета Беларус. И това, което всички проспаха, може би поради ковида, може би тъй като беше добре замаскирано, само че след 2020 година, след провалянето на Лукашенко на изборите, видяхме тихата анексия на Беларус, централизация на съветски войски, учения, които бяха камуфлаж на готвещата се експанзия и през февруари 2022 година видяхме настъпления, чиято основна цел беше Киев.

И напролет на 2014 година стартира едно опипване на европейското публично мнение на Европа какъв брой надалеч е подготвена да отиде в отбрана на независимостта си. Помните ли имаше едни такива изследвания, подготвени ли са немските бойци да умират за Нарва? Всъщност, тогава ФСБ, Путин желаеха да ревизират по какъв начин ще реагира Европа при положение на съветско навлизане в балтийските страни. Но все пак, още през 2014 година стана явна стратегическата неточност.

В предговора на книгата ни написа, че или всичко това ще се случи през лятото-есента на 2014 година, или Путин ще си вземе отмора за настъплението и съвсем шест години по-късно това се случи.

- Наистина ли в заглавието на първото издание е имало загадъчен знак, който след това е бил отстранен. Това и към „ третата международна “ ли се отнася?

- Това беше решение на полските ни издатели. Но първата си публикация след нахлуването на Русия в Украйна аз нарекох: „ Третата международна “. Моето мнение по този въпрос не се е трансформирало.

От позиция на Русия е почнала Третата международна война. Да забележим какво приказват съветските дипломати в Организация на обединените нации, какво споделя Патрушев, какво споделя Путин – те настояват, че водят война не с Украйна, а с НАТО. За тях това е война за преразпределение на света.
Единственото, което се промени за тези близо 15 месеца война е, че стана ясно – съветската войска не е втората в света, в актуалния смисъл на думата в Русия няма такова нещо като сухопътна войска. Но все пак след 15 месеца война съветското управление не промени задачите на външната си политика. Това е изумително, само че е реалност.

- Това възобновление на империята ли е или основаването на плацдарм против Европа?

- И двете. След като Русия стартира военните дейности и всички смятаха, че Киев ще бъде високомерен за три седмици, че Украйна ще бъде завладяна за месец, ненадейно от една страна изненадата беше, че съветската войска води война зле, както и, че Украйна стартира да се съпротивлява. Когато всички разясняват, че Путин е сбъркал, като е подценил Украйна би трябвало да кажем, че не Путин, всички сбъркаха. Абсолютно всички.

Всички мислеха, че Путин бързо ще превземе Украйна, ще стигне Приднестровието, ще стартира бърза сухопътна война срещу Молдова и по-късно ще продължи към Балтийските страни. Независимо от това, че Прибалтика е в НАТО. Но всички ние добре знаем, че НАТО повече от всичко на света се опасява от пълномащабна война с Русия. И това е повода заради която 15 месеца след началото на войната на Украйна не и дават настъпателни оръжия и е сложено изискване оръжията да не се употребяват срещу територията на Русия и Беларус. С други думи и дават оръжие да сдържа настъплението, само че не и да победи.

- Томас Фридман писа, че Путин не може да победи, не може да загуби, не може и да спре. Какво тогава остава на Путин, само че и на Запад? Какво остава и за двете страни?

- От позиция на Путин обстановката е комплицирана, само че не и неразрешима. Както знаем, Русия е страна с неизчерпаеми човешки запаси и изпращането на нови и нови войски в Украйна продължава. Тя има две съществени преимущества. Русия е пет пъти по-голяма, само че основното е психическото преимущество. На Русия, и на Путин им е все едно какъв брой хора ще загинат. Абсолютно им е все едно. Докато за Украйна това е фактор. Освен това няколко дни след началото на войната Лукашенко извади Беларус от съглашението за безядрения статут на страната и се стигна до това, което напълно скоро заяви Путин: че Русия изпраща в Беларус тактически нуклеарни оръжия.
За страдание, всички поставят ударението върху думата „ тактичеко “, а в действителност би трябвало да е върху думата „ нуклеарно “, тъй като Путин възнамерява да нанесе нуклеарен удар по Източна Европа.

- Извинете, вие имате поради „ Източна “ в географски или в политически смисъл?

- Лукашенко няколко пъти уточни две страни за евентуален нуклеарен удар – Полша и Литва. За нуклеарен удар по Украйна на Путин не му се постанова да трансферира нуклеарно оръжие, само че за удар против територии на страни от НАТО нуклеарното оръжие първо би трябвало да бъде трансферирано в Беларус, която е самостоятелна страна. Затова, съгласно мен, единствената причина заради която Беларус не беше анексирана е концепцията да може да бъде употребена за нанасянето на нуклеарен удар. За да може ответният удар да бъдат против Беларус.

- Тоест, Вие еднопосочно смятате, че това не са празни закани?

- Да, еднопосочно считам по този начин и ще Ви кажа за какво мисля по този начин. Защото в случай че ставаше дума за празни закани нуклеарното оръжие щеше да бъде трансферирано в Калининградска област, откъдето може да бъде застрашена всяка европейска страна. Не би трябвало да забравяме и това, че Русия е страна по контракта за неразпространение на нуклеарните оръжия и по тази причина Путин съобщи, че без значение, че то ще се намира в Беларус, само че ще бъде под контрола на съветската войска. И, естествено, Путин няма желание да дава на Лукашенко тактически нуклеарни оръжия – „ Искандери “, ракети, инсталирани на самолети, само че все пак самолети на Беларус бяха изпратени в Русия, с цел да бъдат преоборудвани.
Но дублирам - това не е празна опасност, не е шантаж, това е начало на военна интервенция.
Аз считам, че това е алената линия, която Путин ще премине сега, в който нуклеарното оръжие се окаже в Беларус, а по-късно за нанасянето на нуклеарен удар ще са нужни няколко часа.

А към този момент Путин хвърля на фронта все нови и нови и нови войски, а в джоба си има коз – нуклеарното оръжие, което той възнамерява за времето към 1 юли, кой знае за какво той сподели 1 юли, да бъде трансферирано в Беларус.

А в този момент да забележим гледната точка на Запада. Когато стартира войната там смятаха, че Путин ще завладее Украйна бързо, това ще бъде печален факт, никой няма да признае окупацията, само че все пак всички ще разперят ръце, както след Крим и ще кажат: „ Какво да създадем, те завзеха Украйна, нищо не можем да създадем, животът продължава “. Това не се случи, в някакъв миг стана ясно, че Украйна няма желание да се съобщи. Не знам дали си спомняте, че на 24 или 25 февруари Лукашенко е звънял на Зеленски от името на Путин и му е предложил да капитулира. И това беше общо мнение – и на Русия, и на Запада. Западът смяташе, че Украйна ще капитулира, тъй като няма да може да се съпротивлява, а Путин – тъй като, съгласно него, никой разумен човек няма да води война срещу съветската войска. След известно време стана ясно, че Русия не може да превземе Киев и Украйна няма желание да се съобщи. Тогава стартира вторият стадий – проектът Макрон, чиято същина беше, че тази война би трябвало да бъде прекъсната. Че най-страшното за Европа е нова война и по тази причина всички желаят тя да бъде спряна на всяка, непременно. На всяка цена! С капитулация на Украйна – прелестно. С мирни договаряния, вследствие на които Русия ще получи половин Украйна – прелестно. Само да спре войната. Помните, Макрон звънеше на Путин, Байдън звънеше на Зеленски и всички предлагаха за нещо да се договорят и да спре войната. И този стадий приключи без резултат.

Защото Путин желае не част от Украйна, той желае цялата Украйна. А в действителност желае цяла Източна Европа. За него тази война не е за Украйна, и той няма да спре войната поради част от Украйна. А Украйна не е съгласна да даде част от територията си, тъй като схваща, че ще стане като през 2014 година: Путин ще направи пауза, ще събере сили и отново ще стартира нова експанзия.

Известно време се намирахме в този стадий на войната, в който на Украйна оказваха напън да даде част от територията си в подмяна на мира, въпреки че Путин не оферираше мир.
В някакъв миг Западът разбра, че по този начин войната няма да може да бъде спряна, а единствено посредством победа над Русия. Това беше денят, в който французи, германци и американци се съгласиха да дадат танкове на Украйна. И въпросът не е толкоз в единодушието, тъй като почтено казано не знам тези танкове дали са в Украйна, само че същината е в това, че в този ден Западът е стигнал до извода, че мир може да има единствено посредством проваляне на Русия.

И в този момент всички вземат решение въпроса по какъв начин да бъде реализирано това проваляне. И Западът бааавно, бааавно, бааавно, баавно се доближава към разбирането, че въпреки всичко на Украйна би трябвало да бъде обещано настъпателно оръжие и, може би, даже да смъкна от Украйна ограничаването да нанася удари по съветската територия и Беларус. Политическото решение още не е взето, само че оръжията са там.
Защото без това Украйна не може да победи. Тя е сложена в условия, в които може да се отбранява, само че не може да победи.

Аз разбирам цялата трудност на обстановката, само че без промяна на властта в Беларус, без освобождението на Беларус, тази победа не може да бъде реализирана. А без Беларус войната за Путин губи смисъл, тъй като това е стратегически значима територия за нахлуване освен против Киев, само че и против Източна Европа, колкото и диво да звучи. Много е значимо да бъдат подхванати превантивни дейности, тъй като Путин, дублирам, може да употребява тази територия, с цел да нанесе нуклеарен удар против Източна Европа.

- За всички е ясно, че след тази война светът няма да бъде същият. Каква ще бъде новата парадигма след тази война?

- Както и да приключи тази война, Путин нанесе на Русия непоправима щета. Русия в никакъв случай няма да може да се оправи от тази война, без значение от това дали ще я загуби или завоюва. Вредата, която нанесе на Русия не се поддава на изложение. Тя вечно се изолира от Европа с тази война, за околните 100 година минимум.
Ако Русия употребява нуклеарно оръжие светът ще бъде напълно друг.

Но е ясно какво замисля Путин с тази стъпка, в случай че фактически възнамерява да употребява нуклеарно оръжие. Той ще сътвори радиоактивна стена сред Русия и Европа.
Мисля, че в този развой провокационна роля играе Китай. Неслучайно изказването за нуклеарното оръжие в Беларус пристигна ден след визитата на Си. Китай е страна по-мощна и се пробва да изолира Русия и това ще докара в последна сметка до това, че Китай като питон ще погълне Русия.

Изобщо тази концепция за връщане в Съветския съюз беше реализирана точно посредством войната против Украйна. Тя се върна в Съюз на съветските социалистически републики - Русия е безусловно изолирана, вътре режимът става все по-жесток, а Путин го реализира посредством войната.

И Русия ще се трансформира в една огромна Северна Корея.

А към този момент се намираме в положение на Третата международна, в обстановка, в която Русия не е изгубила, само че и Украйна не е спечелила войната. Но, за жалост, аз мисля, че тази война няма да остане в рамките на Украйна, мисля, че той ще продължи.

*Юрий Фелщински е роден през 1956 година в Москва. Завършва Историческия факултет на Московския педагогичен институт. През 1978 година имигрира в Съединените щати, където придобива докторска степен по философия на историята от Rutgers University. През 1993 година става лекар на науките в Института по история на Руската академия на науките. През 2002 година управлява плана по разчитането и публикуването на „ лентите на Кучма “. Самостоятелно или в съавторство разгласява десетки книги, научни проучвания и томове архивни документи, отдадени на най-новата съветска история, сред които „ Взривяването на Русия “ (в съавторство с Александър Литвиненко, 2002), „ Корпорация: Русия и Комитет за Държавна сигурност (на СССР) по времето на президента Путин “ (в съавторство с Владимир Прибиловски, 2008) и др.