Икономист: След 10 г. доходите ни ще са двойни
Ако все още междинната работна заплата в страната е някъде в диапазона от 2500 лева до 2800 лева, то след 10 години участие в еврозоната тези цифри ще са най-малко двойни, тъй като капацитетът на нашата стопанска система е голям. Еврозоната ще го отключи. Това съобщи в предаването " Ревизия " по NOVA NEWS икономистът Преслав Райков. Той разяснява огромното решение от тази седмица за приемането на България като 21-ви член на еврозоната от януари на идната година.
Според Райков плюсовете от включването ни в еврозоната стартират да се виждат даже преди действително това да се е случило и да е настъпил 1-ви януари 2026 година Само три дни след взетото решение двете най-големи кредитни организации в света - S&P и Fitch покачиха кредитния рейтинг на България в дълготраен проект до най-високото равнище за рейтинг от междинен клас. Причината, записана категорично в отчетите - участието на България в еврозоната.
" Аз мисля, че скоро ще влезем в " А " тима, тъй като капацитета на България е доста огромен. Какво значи за нас? По-добри условия за финансиране. Най-големият позитив е по-високо доверие измежду всички вложители. Кредитния рейтинг е главен инструмент за финансовите вложения, рискът пред страната спада ".
Именно това е и огромният плюс на еврозоната за нас, споделя Преслав Райков - доверието. По думите му, еврозоната значи доверие и доста шансове за страната ни. А тези шансове могат да ни доведат до стопански растеж от над 3,5% при предстоящи сега към 2,8%.
" Извървяхме доста дълъг път, доста хора подценяват това, което се реализира за тези съвсем 30 години. Но в случай че забележим икономическите данни - и за напредък на стопанската система, и за безработицата, и за Брутният вътрешен продукт и за избрани браншове, то ще забележим, че стопанската система пораства, че се движим нагоре, че ставаме по-богати. Но към момента имаме капацитет да продължим напред, тъй като нашата стопанската система е доста отворена ".
Дори и в еврозоната обаче - нищо не идва без да се положат старания. Затова, съгласно специалиста, страната има задания пред себе си, които би трябвало да извърши - най-много да стартира стремително създаване на инфраструктура, която да поеме комерсиалния капацитет на българския бизнес.
" Това са автомагистрали, морски портове, вложения по река Дунав. Държавата би трябвало да се върне там, където ѝ е мястото - да сътвори инфраструктура за бизнеса, който да може да търгува със света. Българският бизнес е потвърдил, че е деятелен и че даже се оправя добре в тежки времена ".
Според Райков и пред бизнеса има много задания. Около доста от градовете ни има изоставени индустриални зони, зони, които могат да се употребяват за насърчаване на произвеждане. Еврозоната е в помощ по този въпрос, тъй като дава достъп до по-лесно и по-евтино финансиране на бизнеса, който желае да развива тези зони.
" Когато капиталът забележи опция за напредък, то той отива да го осъществя. Редица сегменти в България са с голям капацитет, а това може да стане единствено през капитал ".
Райков въпреки всичко предизвестява - еврозоната не може да бъде лекуване за всичките ни проблеми. Като един подобен той дава правосъдната система, която не съумява да подсигурява на вложителите отбрана за техните вложени пари. Според икономиста, в бранша не е нужна тотална промяна, а просто да стартираме да съблюдаваме писаните си закони. Ако и това изискване бъде изпълнено, то позитивните вероятности са налице.
" Медът няма да потече мигновено, само че аз мисля, че идващите пет-десет години икономическият модел в България внезапно ще се усъвършенства. Ние излизаме от модела на закрепената стопанска система с валутен ръб, която главно търсеше непоклатимост от рецесиите. Сега влизаме в различен модел на развиване, който изисква повече майсторство в ръководството. Надявам се, че сме се научили ".
От Нова година България публично ще бъде 21-вият член на еврозоната, ще застане там, където постоянно ѝ е било мястото, ще извърши своята отколешна фантазия - да заеме своето почтено място измежду свободните европейски нации. С приемането ни в еврозоната ние окончателно ставаме Европа. Във вторник формалната и публична процедура бе премината сполучливо и всички европейски институции ни споделиха - подготвени сте.
А първите позитивни резултати от участието ни са към този момент са факт. Рано тази заран интернационалните рейтингови организации " Стандард енд Пуърс " и " Фич " покачиха с по една степен дълготрайния кредитен рейтинг на България в задгранична валута до " BBB+ " със постоянна вероятност, което е най-високата степен при капиталовите рейтинги от междинния клас.
Какво в действителност стои зад този нараснал рейтинг - организациите споделят на вложителите, че България покачва своята опция да изплаща своите задължения, става още по-добър длъжник и се отдалечава с още една степен от неплатежоспособността.
Какво следва оттук насетне? От 8 август всички търговци ще са длъжни да разгласяват цените в евро и в лв.. Периодът на двойно означение стартира оттогава, а задачата на упражнението е да свикнем с промяната и да следим по-изкъсо дали търговците се пробват да ни " метнат ". Вечерта на 31 декември против първи януари парите ни в банките мигновено ще се превалутират автоматизирано и то изцяло гратис.
Как ще обменяме кеш? От първи януари до 30 юни ще можем да обменяме гратис в комерсиалните банки, в български пощи и в Българска народна банка.
В банките можем да обменяме гратис единствено до тази дата, само че безкрайно количество. Разбира се, за огромни суми - над 30 000 лева ще би трябвало да подадем предварителна поръчка.
В “Български пощи ” ще можем да обменяме гратис до 1000 лева дневно, а за по-големи суми ще би трябвало да подаваме поръчка. Не можем превалутираме повече от 10 000 лева там. В Българска народна банка ситуацията е най-ларж - можем да обменяме непрекъснато, безкрайно и безпределно дълго.
Как ще пазарим? До края на януари - т.е. един месец ще можем да пазарим и с двете валути. Рестото обаче ще ни се връща единствено в евро. По-големите въпроси обаче са - какво ще се случи с стопанската система и какво ще се случи с парите ни? Ще станем ли богати или нещата не са толкоз елементарни?
