Ако животът е справедлив, всеки политик трябва да получи едно

" Ако животът е обективен, всеки политик би трябвало да получи едно такова изявление в живота си, каквото Нинова получи в Епицентър. Бг - оптимално доброжелателно, оптимално умерено, аналитично, което ѝ стои като доста добре ушита дреха. Това е фундаментално изявление, обособен е въпросът дали тя заслужава да ѝ се даде този късмет ".

С тази оценка за изявлението на Корнелия Нинова пред „ Епицентър. Бг, със заглавие: „ Бях безразсъдна в политиката! И си получих шамарите “, стартира диалога ни с политическия анализатор Валентин Вацев.

- Защо да не заслужава шанса Нинова да получи такова изявление, господин Вацев?

- Заслужава този късмет, поради това, което е самата тя. Нинова е превъзходен стратег, води чудесни тактически борби, множеството от които печели. Но тя стратегически занемари нещо доста значимо и евентуално това има значение, с цел да се стигне до положение, когато тя няма потребен ход и по тази причина напусна. Но тя ще има още един ярък, звезден момент, когато види, когато всички ние дружно с нея забележим, че това, което вършат през днешния ден в Българска социалистическа партия, ще се обърне в елементарна кръгла нула.

- Какво имате поради?

- Днес се пробват да обединят 30 дребни партии, с цел да създадат една огромна партия. В политиката едно и едно не е две, а може да бъде по-малко даже и от едно.

- Имате поради лявото обединяване, което сега се образува и на което управлението в Българска социалистическа партия залага извънредно доста за въздигане на левицата у нас.

- Да, това, което вършат сега в Българска социалистическа партия, е цялостно идеологическо и идейно нищо. Те са убоги. Левиците, когато са живели, в никакъв случай не са живели по този начин. Това не е особено за левица. И несъмнено, те няма да получат левица, а ще получат нещо по-малко от 30, въпреки че го сумират като 30. От десетки дребни партии ще се получи една още по-малка партия.

- Но това е новият курс в Българска социалистическа партия след Нинова. Довчерашните ѝ заместници, които в този момент ръководят партията, я укоряваха, че тя разделя и това е една от аргументите Българска социалистическа партия да е в този пагубен спад. Затова те потеглят по другия път – да събират.

- Не! Тя не разделяше, тя правеше нещо друго. Нинова чертаеше фронтове даже там, където нямаше фронтове. И вярно си признава в изявлението, че това е една от грешките ѝ, че може би е трябвало да изчака времето, с цел да не води толкоз борби едновременно. Истината е, че БСП  си отива, само че не поради Нинова, а поради виновността на всички водачи преди нея. Ако решим да търсим виновност, ще я намерим и в нея, само че минимум тя е отговорна. За днешното положение на Българска социалистическа партия са отговорни Виденов, Първанов, Станишев и всички, които си спомняме.

- Изпускате Миков.

- Миков има най-малка виновност, тъй като той нямаше фактическо време да стане ръководител. БСП си отива заради общата идейна, политическа непохватност и некадърност на досегашните ѝ ръководители.
Разбира се, Корнелия би трябвало да знае и да се съгласи да одобри, че ставайки ръководител на тази партия, тя ще поеме и виновността на всичките преди нея. Но в случай че се питаме, не за какво това изявление по този начин добре ѝ стои, а за какво стана по този начин с Българска социалистическа партия, то е, тъй като тя се опита да надживее концепциите си. Опита се да живее без хрумвания. И, несъмнено, получаваме това, което виждаме. Най-близките фигури до Корнелия Нинова, намирайки виновността в нея, а не в себе си, вземат решение да основат нещо ново по най-невъзможния метод. А то по този начин не става. Левите партии, когато са живи, имат хрумвания. Имат най-малко една огромна концепция, която би трябвало да ги движи. Българска социалистическа партия си отива безидейно. И по тази причина не трябва да съжаляваме за нея. Макар че аз бих въздъхнал един път.

- В този смисъл, драматичен водач ли е Нинова?

- Да, тя е драматичен водач, дружно с всички към нея, които ще бъдат принудени - те не осъзнават това през днешния ден, да споделят виновността на тази партия, която се пробва да надживее концепциите си. Партия без хрумвания от ляв вид е невъзможна. И тази неспособност ни показват през днешния ден тези, които се пробват да създадат от 30 дребни партии една огромна. Това не става.

- Път за Нинова към Българска социалистическа партия няма, по този начин ли?

- Може и да има. Ако тя доста желае - трябва да изчака комфортния миг, а той няма да се забави във времето, с цел да каже: „ Видяхте ли, аз ви споделих! “ Защото от нищо ще се получи отново нищо. И на идната проява на огромното нищо, тя ще има правото на своя контрапункт. Не доста надалеч във времето тя ще има своя звезден момент. Но това не е огромно успокоение и аз нямам доверие тя да има потребност от такова нещо. Тя вероятно ще откри път към други значими неща. Тя би могла да стои като непрекъснат политически упрек пред тази партия. Нещо, което преди години правеше Виденов, след това Първанов го направи известно време, Станишев и до момента желае да го прави.

- Но това е тъжно, тъй като значи, че се изправяш против отминалото ти време. Питах Нинова, запитвам и вас: Защо всички водачи на Българска социалистическа партия си потеглят обругани?

- Това е съдбоносен въпрос. Тези хора се пробват с дефицит на концепциите да живеят в политиката. Тази партия е замислена като лява и когато не върви лявото – а на този стадий тя стана медиатор на едрия капитал - когато не върви лявото, някой би трябвало да носи виновността и тогава първият носи основната виновност.

- Да, в този смисъл всички водачи във времето поемаха виновност.

- Всички поемаха виновност, само че това е справедлива виновност, това не е неточност на обстановката. Тази партия обещаваше едно, а правеше друго и някой трябваше да носи отговорност. Първият поемаше тази отговорност. Това е заслужено.

- Ако Нинова не беше си отворила толкоз фронтове, в случай че не беше изключвала поголовно съпартийци, щеше ли да има друга политическа орис?

- Вие отговаряте на този въпрос напълно рационално, напълно понятно. Ако не беше отваряла толкоз доста фронтове, в случай че имаше търпението да разполага във времето съперниците си, в случай че не им беше дала късмет да се  съберат на едно място, може би и в този момент щеше да продължи нейното състояние в партията. Но това не е щастливо положение. Тази партия има потребност от други неща. Българска социалистическа партия се пробва да живее процедурно-политически и формално-политически без огромни хрумвания.

При Корнелия имаше проблясък на една огромна концепция, само че тя не я разви. Голямата неточност на отците-основатели на тази партия, измежду които поставям и себе си – няма къде да избягам, е че тъкмо, когато социалдемокрацията в Западна Европа стигна до своя исторически рубеж, след което не можеше да съществува, ние взехме решение да вършим социалдемокрация в България. Това беше безспорен анахронизъм, безусловно разминаване с логиката на времето и на историята.

Днес левите партии имат потребност от това, което Нинова, заради неудобството на терминология, наричаше ляв консерватизъм. Това може да се назове по някакъв различен, не толкоз чудноват метод. Тук е значима същината.

- Но съперниците на Нинова тъкмо за този ляв консерватизъм я укоряват, и то много съществено!

- Да, тъй като не го схващат. Това нещо потегля от Америка, минава през Западна Европа и дава своите резултати, блъска се в Русия и стига до Китай. Това е огромното международно бъдеще на левицата, което не е социалдемократическо. В Европа има доста забавно доказателство -  вижте Сара Вагенкнехт, вижте новите лейбъристи, вижте даже „ Алтернатива за Германия “, които сякаш са крайнодесни, само че те не са десни – това са консерватори от ляв вид, това са разсърдените жители на демократична Германия. Те са леви! При Корнелия Нинова неприемането на Истанбулската спогодба, за което съм й признателен, тъй като тя беше права, заради дефицит на терминология, тя го наричаше ляв консерватизъм. И аз бих приел такова име. Това е новото ляво, което към този момент е оттатък европейската социалдемокрация. Има го в Западна Европа, има го в Съединени американски щати, в Русия, в Китай– леви, които са с традиция; леви, на които не можеш да приказваш за Истанбулска конвенция; леви, които не са от вида на тези, които окепазиха Олимпиадата и на откриването, и на закриването.

- Това е новото международно ляво...

- Да, това е новото международно ляво, което Нинова, в случай че би желала, можеше да развива в България. Но защото тя е лейтенант, съвършен стратег, батальонен пълководец, а животът я сложи на мястото на военачалник – да управлява войска, тя нямаше време да ги мисли тези неща. Още повече при цялата тази лавина от спорове, които я заливаха; спорове, които тя сама драговолно отваряше, без да мисли по какъв начин ще ги затваря по-късно. Така че, в случай че желаят да създадат нещо тези, които сега се пробват да слепят с плюнка 30 дребни партии в нещо огромно, би трябвало да намерят нова концепция.

Първото е това - новото ляво, което обикаля света и се демонстрира по най- друг метод на разнообразни места. Можеха да го пожелаят и за България и да се опитат да го осъществяват.

Второто е, да си спомнят, че България е геополитическа страна и че геополитиката доста от дълго време е модифицирала българския политически дневен ред.

Българският дневен ред на политиката е геополитически, което значи, че въпросите на войната и на мира са преди всичко. Корнелия не можа да го сложи преди всичко. Тя нямаше усет към това. Тази безмилостност я има освен при нея, а при всички мераклии да се видят на мястото на Корнелия; всички бъдещи водачи, които сега си лъскат маршалските жезли - те не се сещат за това.

- Както ви чувам, господин Вацев, излиза, че това е базисна липса в Българска социалистическа партия на изчерпателен усет за политика въобще?

- Да, да, това е липса на нюх за особения шепот на историята. Те не чуват шепота на историята, те не чуват диханието на времето.

- И при нея липсваше това?

- При нея нямаше време да се развие, тя се занимаваше с тактичност от заран до вечер. А, с цел да започнеш да чуваш шепота на историята и диханието на времето, би трябвало да си пълководец, а не стратег.При това пълководец, който има най-малко един свободен ден в седмицата, в който да намерения за тези неща. Нинова нямаше физическо време, борейки се с представителите на едрия капитал в партията, борейки се с мераклиите от старите фамилии, които са уверени, че партията им се поставя по нотариален акт. Борейки се с кого ли не, тя просто нямаше време да обърне внимание на това, което сега дефинира логиката на дневния ред на България. Въпросите на войната и на мира са номер едно в днешния политически живот на България. Затова петата българска страна си отива.

- Това значи, че в случай че, към Нинова имаше стратегически концерн, който да развива тези хрумвания и да ѝ ги пуска, а тя да ги ползва,...

- Тя щеше да бъде на друго място, тя щеше да бъде министър председател. През 90-те години имаше такива хора в партията, само че след това малко по малко времето ги изми. Те, един по един си отидоха, отчаяха се, изгубиха интерес. Най-вече изгубиха интерес.

- Не, по-скоро партията не ги приласка, не ги прикотка, не използваше опита, потенциала и политическото им струпване.

- Партията нямаше потребност от идейно-политическия капацитет на тази висока интелигенция. За финален път те се опитваха да вършат нещо при Жан Виденов, само че за жалост той в няколко решителни момента отхвърли да ги чуе. А той самият не им беше непознат, той самият имаше този необикновен нюх да се вслушва в историята, само че като ръководител на партията Виденов си разреши непростимия разкош да не ги чуе, размина се с тях и тогава стартира огромното сриване. То беше постепенно, само че праволинейно и непреодолимо сриване, с цел да се стигне до през днешния ден – цялостна безпринципност, цялостно безличие, цялостен илюзионизъм - предпочитание да правиш партия от това, което не е партия.

- Как разчитате признанието ѝ: „ Бях безразсъдна в политиката “? Правила съм толкоз изявленията с политически водачи, никой различен до момента не си е правил такава равносметка.

- Това демонстрира, че тя е интелигентна жена. Това значи, че е почнал процесът на неизбежното, неумолимото преосмисляне на активността, че тя към този момент се пробва да остави зад себе си огромните проблеми, които ѝ отвъртяха главата в партията. Тя се пробва да рекапитулира. И защото е мощен човек и интелигентна жена, тя вярно търси аргументи в себе си. Това е гаранцията, че тя не е инцидентен човек и че може би няма да се загуби в гънките на новата българска история.Но в този момент България би трябвало да намерения, може би преди всичко, ще има ли нещо ляво, което да е достоверно и да е съответно. Това е доста огромен въпрос. И Нинова не можа да го реши – нямаше време, нямаше и жанр да го реши.

В България към този момент си отива целият сегашен български политически хайлайф – и ляв, и десен.Вие това сте го писала няколко пъти във вашите разбори – с схващане и с чувство. Отива си политическият хайлайф на петата българска страна, а шестата, която ще продължи българската история, ще пристигна като победа на контра-елита. А контра-елитът няма за къде да бърза. Контра-елитът има още 3-4 години да устои обстановката. Така че в новия контра-елит може би ще има място и за Българска социалистическа партия.

- Като казвате, че целият сегашен български политически хайлайф си отива, вършиме ли тази проекция и върху Движение за права и свободи и това, което се случва с почетния ръководител на Движение за права и свободи? Доган е последният мит на прехода, който си отива.

- О, да! Историята е безпощадна към него. Доган си разреши илюзии и аз съм последният, който ще го съди за това. Доган живееше с илюзията, че можеш да направиш етническа партия и ще я положиш идеално в идеалния демократичен център.Това беше мъдра концепция за момента, само че историята не е един миг...

- Да, той не доразви партията си по-нататък. Той като че ли не изиска партията му да има друга функционалност в българската политика, с изключение на балансираща.

- Доган се опита на няколко пъти да трансферира отговорността за тази партия на други хора. И се получи феноменът Местан, получи се незадоволително съответният Карадайъ, който не можа да разбере драматизма на партията, не можа да усвои трагичния заряд на обстановката, в който е етническата партия. Получи се феноменът Пеевски, който желае нещо напълно друго да направи. Аз бих приел това, което Пеевски желае да направи, само че то към този момент няма връзка със ориста на огромната етническа партия.
Второ, Доган каквото и да е правил – работил е и вярно, и погрешно, само че Доган заслужава да се каже една доста огромна добра дума за него. Доган е индивидът, който в продължение на малко повече от 30 години не разреши на турските служби да монополизират българските турци. В този смисъл Доган е не просто за медал, а би трябвало да се сътвори медал с неговото име, който да се дава на други, които са се доближили до заслугите на Доган. Българите би трябвало да бъдат признателни на Доган за това че опази българските турци от операциите на Хакан Фидан (б.р. - министър на външните работи на Турция, а преди този момент шеф на МИТ), опази българските турци от монопола на Разузнавателна служба на Турция (б.р. - Национална разследваща организация - турската разследваща служба), опази българските турци от безкрайния бюджет на турските секрети служби. И в този момент виждам с паника и неодобрение по какъв начин това дело отива в предишното и не се знае ще може ли някой да го продължи и какво ще стане с българските турци. Защото това е огромният въпрос.

- Да, в този трагичен раздор в Движение за права и свободи огромният въпрос е какво ще стане с българските турци.

- Това е доста съществено. Не е значим въпросът за ориста на Доган. Той все ще откри какво да прави - може да напише книга или да се занимава с нещо, което да ангажира вниманието му. Пред него обаче предстоят години, които няма да бъдат радостни. Доган ще бъде заставен да гледа разпада на нещата, които той е правил с подобен огромен копнеж.
Ако си отиде в този момент, историята ще бъда благосклонна към него. Но това няма да се случи. И в идващите 3-4 години Доган ще следи по какъв начин това, което е създавал с схващане и хъс, малко по малко се обезсмисля, размива се, губи форми и контури. Като интелигентен политик той трябваше да се досети за нещо – че законите на историята работят като ориста – с тях не може да се спори.

Сега ще основат от едно Движение за права и свободи две ДПС-та:  Движение за права и свободи на бедните и Движение за права и свободи на богатите. И Доган няма какво да направи, не може да спре този развой - той може единствено да страда и аз му съчувствам, тъй като помня неговата историческа заслуга към българския народ. 

- Но в българската политика благодарности няма!

-Да, ние от дълго време сме се научили да живеем без благодарности. И това е още от 19-ти век.