В сенките на родителството - част II
„ Ако дамата почита мъжа, а мъжът почита дамата децата също изпитват почитание към себе си. Който отхвърля мъжа (или жената), той отхвърля него (или нея) в децата. Децата възприемат това като персонално отвхърляне. “– Берт Хелингер
Бащата има разнообразни, само че еднообразно значими функции както за сина, по този начин и за дъщерята. За момчето бащата е неговата самоидентификация по пол (т.е. чувството да си мъж освен физически, само че и психически). Бащата – за сина това е родината, неговата „ стая “. Момчето през цялото време се ражда при човек от другия пол. Всичко, до което се допира момчето в майката, му е непознато по същина, друго от него самия. Майката претърпява сходно възприятие. Затова е удивително, когато майката успее да даде на сина си своята обич, напълвайки го с женския поток, иницииращ женските правила, а по-късно го пусне с обич да отиде в родината си – при своя татко. (Между другото, единствено в този случай синът може да почита своята майка и да ѝ бъде откровено благодарен). От момента на раждането до към три години, момчето се намира в полето на въздействие на майката. Т.е. то се насища с женското: чувствителността и нежността. Способността за близки, интимни и дълготрайни прочувствени връзки. Именно с майката детето се учи на емпатия (съпричастие към душевното положение на различен човек). От общуването с нея се поражда интереса към другарство с други хора. Активно се инициира развиването на прочувствената сфера, а също по този начин и интуицията и креативните качества – те също са в областта на женското. Ако майката е била открита в своята обич към момчето, то след това ставайки възрастен, подобен човек ще бъде грижлив мъж, гальовен ухажор и любящ татко.
Обикновено след третата година майката пуска сина при бащата. Важно е да се подчертае, че тя го пуска вечно. Да го пусне значи, че тя позволява на момчето да се извърши с мъжкото и да бъде мъж. И за този развой не е толкоз значимо дали бащата е жив или мъртъв. Бащата може да има друго семейство, да е надалеч или да има тежка орис. Случва се и биологичният татко да го няма и да не може да бъде до детето. Тогава има значение това, което майката усеща в душата си към бащата на детето. Ако дамата не може да се съгласи нито с неговата орис, нито с него като с верния татко на нейното дете, то момчето получава доживотна възбрана за мъжкото. И даже вярна среда, в която то да се завръща не може да компенсира тази загуба за него. Момчето може да се занимава с мъжки спортове, вторият брачен партньор на майката може да е незабравим и неустрашим мъж, допустимо е даже да има дядо или чичо, които са подготвени да поддържат връзка с детето, само че всичко това ще остане на повърхността единствено като форма на държание. В душата си детето в никакъв случай няма да се осмели да наруши майчината възбрана. Но в случай че дамата въпреки всичко успее да одобри бащата на детето си в своето сърце, то детето неумишлено ще почувства, че мъжкото е нещо положително. Майката е дала своята благословия. Сега, когато срещне в живота си мъже: дядото, приятелите, учителя или новия брачен партньор на майката, момчето ще може посредством тях да се извърши с мъжкия поток. Който той ще вземе от своя татко.
Единственото, което има значение, е какъв облик има в душата на майката за бащата на детето. Майката може да допусне детето до бащиния поток единствено при изискване, че в душата си тя почита бащата на детето си или най-малко се отнася добре към него. Ако това не се случва, тогава е неефикасно да се споделя на брачна половинка: „ Отиди да поиграеш с детето. Отидете да се разноските дружно “ и така нататък, тъй като бащата няма да чуе тези думи, тъкмо както и детето. Въздействие има единствено това, което е признато в душата. Благославя ли майката бащата и детето да имат взаимна обич един към различен? Изпълва ли се майчиното сърце с топлота, когато тя вижда какъв брой детето наподобява на своя татко? Когато бащата получава самопризнание момчето стартира интензивно да се изпълва с мъжкото. Така развиването потегля по мъжкия модел с всички мъжки особености, привички, желания и нюанси. Т.е. в този момент момчето доста стартира да се разграничава от майчиното женско и от ден на ден стартира да наподобява на бащиното мъжко. Така порастват мъже с изразено мъжко в себе си.
При дъщерите този развой протича друго. Момичето също до три години се намира с майката, напълвайки се с женското. Когато стане на към три-четири години тя минава под въздействието на бащата и се намира в полето на неговото внимание до към шест-седем години. През това време интензивно се инициира мъжкото: волята, целеустремеността, логиката, образното мислене, паметта, вниманието, трудолюбието, отговорността и така нататък И най-много, точно в този интервал се залага разбирането, че момичето се отличава от татко си поради своя пол. Това, че дъщерята наподобява на майка си и скоро ще стане такава красива жена като своята майка. Именно в този интервал дъщерите обожават своите татковци. Активно демонстрират признаци на внимание и увлечение към бащите си. Добре е, в случай че майката поддържа това, а бащата успее да покаже на дъщерята, че тя е прелестна и той я обича. По-късно точно този опит от общуването с най-важния мъж в живота ще ѝ разреши да се претърпява като привлекателна жена. Дъщери, които не са позволени навреме до бащите си душевен остават девойки, без значение, че от дълго време са станали възрастни.
След известно време е доста значимо бащата да пусне дъщерята назад при майката – в женското, и също е значимо майката да я одобри. Това се случва, когато момичето стартира да усеща, че бащата обича майката повече от нея и че бидейки жена, майката е по-привлекателна и по-подходяща за бащата. Това е една горчива разлъка с най-хубавия мъж, само че е необикновено изцеляваща. Сега в момичето са инициирани мъжките правила, което значи, че тя може да получи доста в живота. Но най-важното, тя към този момент има благополучен опит да бъде призната и обичана за един мъж. Връщайки се при майката в този момент цялостен живот дъщерята ще се изпълва с женското. Тази мощ й дава опция да откри добър сътрудник и да сътвори семейство, да роди и възпита здрави деца. Обикновено след сходно изобретение майките се усещат комплицирани и изпълнени с несъгласия. Всички те задават едни и същи въпроси: „ Какво се случва, когато освен че не обичам бащата на детето си, а даже го мразя?! Него даже няма защо да го почитам – той е пропаднал човек! Аз би трябвало ли да неистина детето, че татко му е добър човек? Та аз споделям на детето: ‘Погледни своя баща…. Моля те, единствено не ставай като него!’ “ Или: „ Когато виждам по какъв начин щерка ми мръщи вежди тъкмо като татко ѝ желая да убия и двамата! “. Когато на нещата се гледа по този метод се появяват единствено яд и обезсърчение. Но в този момент става дума за детето, а не за партньорските връзки на дамата. А за детето и двамата родители са еднообразно значими и еднообразно обичани. Жената доста постоянно смесва своите партньорски връзки с родителските. За детето това е отвратително. Жената споделя на детето си: „ Той е неприятен сътрудник за мен, значи той е неприятен татко за теб. “ Това са разнообразни неща. Детето не би трябвало да бъде включвано в връзките в двойката. Образно казано, вратата на родителската спалня би трябвало да остане вечно затворена за него. Като в това време и двамата би трябвало да останат изцяло налични за него родители. Т.е. мъжът е двама разнообразни индивида – като сътрудник и като татко на детето. Детето нищо не знае за бащата като сътрудник. А брачната половинка не знае нищо за него като татко. Затова за дамата той е единствено сътрудник, а за детето – единствено татко.
Майка, която не може да одобри бащата на своето дете, не може изцяло да одобри и детето. Затова тя не може да го обича с безусловна обич. А тогава детето губи достъпа и до двамата си родители. Сега връзките с майката ще бъдат тежки вътрешно. Детето или ще угажда на майката, боледувайки постоянно (като по този начин „ изгаря “ експанзията към майката) или интензивно ще стачкува. Но нито в първия, нито във втория случай няма да има открита обич сред майката и детето. Между другото, хора, които не обичат себе си, считат, че не са красиви и не одобряват своята характерност, а също и тези, които имат податливост към прекомерно самоосъждане и наказание на всички и всичко, са тези тогавашни деца, чиято майка е осъждала и отхвърляла татко им в тях. Сега връзките със самите себе си и с живота им се основават върху усвоения в детството принцип. Но в случай че на дамата въпреки всичко ѝ доближи храброст и обич към детето, с цел да не сложи тежестта в партньорските връзки върху своето дете, да отдели в своята душа партньорските връзки от родителските, тогава в детето ще настъпи голямо психическо и физическо облекчение. (Много деца стопират да боледуват след осъществена психическа работа с тяхната майка.) Тогава, без значение от това, че родителите са се разделили или не се схващат, детето има задоволително сили, с цел да продължи да живее. Нашите предшественици са знаели тази причинност: в случай че дамата може да почита своя брачен партньор, своите и неговите родители, то в такива фамилии децата не боледуват, а техният живот се подрежда сполучливо.
Практиката ми с работа с деца, младежи и възрастни ми е посочила, че най-силната човешка болежка, имаща дълготрайни последствия, това е болката от загубата на родителите в душата. Именно тази загуба постоянно е причина за депресията. Затова за облекчение живота на детето и цялостното му излекуване е значимо не толкоз физическото наличие на родителите в ежедневния му живот, колкото положителното и уважително отношение към тях в личната му душа. Сякаш родителите в никакъв случай не са изоставяли детето, а стоят зад тила му. Стоят като ангели-хранители. И по този начин от първия до последния ден в живота на индивида. Не е инцидентно, че от десетте заповеди единствено една има пояснение и обосноваване – петата. „ Уважавай татко си и майка си, с цел да живееш на земята дълго и щастливо. “ Именно това познание разрешава на човечеството да оцелее, оставяйки духовно и физически крепко.
Само тогава, когато сърцето е изпълнено с почитание и признателност към родителите, най-малкото за скъпия подарък на живота, може да се върви самоуверено напред. Искам да опиша за един случай, който блестящо илюстрира казаното тук. Към мен се обърнаха майка и баба на седем годишно момче. Детето имаше доста тежко положение: с изключение на необикновено неуправляемата експанзия имаше нервности, непрекъсната паника, проблеми в учебно заведение, нощни кошмари, страхове, имаше и мощни главоболия и трудно чувство за настинка по цялото тяло. Майката и бащата се бяха развели доста от дълго време. Детето помнеше татко си най-много от фотографии. Целият си умишлен живот то беше живяло с майка си и баба си. Детето беше тъкмо копие на своя татко. Както във външния тип, по този начин и в характера все по-често се проявяваха прилики. Единственото, което момчето беше чувало за татко си, беше това, че неговият родител е необикновено страшилище (майката и бабата не се скъпяха на епитети), а също и това, че за тяхна най-голяма тъга детето доста наподобява на това страшилище. И пред момчето беше сложена задачата да преодолее „ злите “ качества и да стане добър човек. А при приемането пред мен седеше удивително дете, което имаше огромни креативен качества, само че за живота разсъждаваше по този начин, като че ли е на не по-малко от седемдесет години. Всички дружно се заехме с работа: майката, бабата, момчето и аз. Първото, което направиха дамите беше изрично да трансформират фамилната политика.
Майката стартира да споделя на сина си за това какви хубави качества има татко му. За нещата, които са били хубави в техните връзки. За това, че й харесва, че синът й наподобява на татко си. Че той може да бъде безусловно същият като своя татко. И най-важното, че синът не носи отговорност за техните партньорски връзки. И без значение от това, че те са разведени като двойка, като родители ще останат за него постоянно дружно. А синът може да обича татко си тъкмо толкоз, колкото обича майка си. След известно време момчето написа писмо на татко си. Освен това сложи снимка на татко си на бюрото си, а друга, по-малка, стартира да носи със себе си в учебно заведение. След това в фамилията се появиха спомагателни празници: рожденият ден на бащата; денят, в който бащата е предложил брак на майката; когато бащата е спечелил мач. И най-главното, в този момент, когато майката гледаше сина си тя с горделивост споделяше: „ Колко доста приличаш на татко си! “ Когато се състоя следващата ни среща майката показа, че въобще не й се е наложило да лъже – някогашният брачен партньор в действителност бил многостранна персона. А със сина започнаха да стават изумителни промени: в началото изчезна експанзията, след това – страховете и болката; стартира да има триумфи в училище; изчезнаха злощастните втрисания; детето стана управляемо. И още веднъж се върна към живота. “Не мога да допускам, в действителност ли бащата има такава роля?! ”
Да, всеки от нас е продължение и резултат от сливането на два потока на живота: майчиното (и нейния род) и бащиното (и неговия род). Съгласявайки се с това в детето, приемайки неговата орис такава, каквато му е дадена – ние му даваме късмет да пораства. Точно това е родителската благословия за Живота.
Инфо: www.webstage.bg
