Галъп: 8 партии биха влезли в парламента, ако изборите бяха сега
Ако изборните бяха в този момент, в Народното събрание биха влезнали 8 политически обединения – сегашните седем и към момента неучредената партия на някогашния министър на защитата Стефан Янев. Това демонстрират резултатите от социологическо изследване на " Галъп интернешънъл Болкан ", извършено измежду 805 пълнолетни българи сред 29 април и 6 май 2022 година посредством директно изявление " лице в лице ".
Данните демонстрират, че при нов избор в този момент, поддръжката на ГЕРБ и " Продължаваме промяната " измежду всички имащи право на глас резервира паритет, въпреки че измежду твърдо настроените към гласоподаване електорати картината е друга и ножицата се отваря в интерес на ГЕРБ, при растеж на " Възраждане ", както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев. Няма структурни разбърквания в доверието към главните институционални и партийни водачи в страната, въпреки че има признаци на общ спад. Спадът в държавното доверие ненапълно среща спирачка в известно отвращение за оставка и изключително за предварителни избори.
Според изследването заявената поддръжка от българите за дейностите на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава публичната настройка против взаимни отстъпки със Северна Македония.
Какви са настройките за партиите
Сред настройките на всички имащи право на глас алегорична е разликата сред ГЕРБ (13,9%) и " Продължаваме промяната " (13,4%). Движение за права и свободи (7,4%) и " Възраждане " (5,4%) са идващите в класацията. Българска социалистическа партия е с 4,9%, " ИТН " с 4,8%. Формацията на Стефан Янев събира поддръжка от 3,8% от всички имащи право на глас, а " Демократична България " - 3,7%. " Партията на Янев обаче към момента е отчасти непозната – изключително към времето на терена на проучването в първата част на май. Демократична България пък е групировка, която обичайно се активизира в самата изборна обстановка. Резултатите на тези две обединения личат по-добре на база твърдо решили да гласоподават ", акцентират от " Галъп ".
Резултатите от изследването демонстрират, че 35% споделят, че не биха дали своят вот.
Сред решилите да да гласоподават, ГЕРБ води с 24,9% против 18,2% за " Продължаваме промяната ". Движение за права и свободи и " Възраждане " са изравнени, надлежно с 11,1% и 10,5%. При " Възраждане " обаче може да се чака и прочут „ прикрит избор “ в действителна изборна обстановка. При Движение за права и свободи пък следва да се има поради евентуалният избор от Турция. Българска социалистическа партия има 9,7% от " твърдите " гласоподаватели. Тук ясно личи високият старт на групировката на Стефан Янев – с 5,6% тя е самобитен лидер в пакета с Демократична България (5,5%) и Има Такъв Народ (5,4%). Вътрешна македонска революционна организация е с 1,5%, а " Изправи се, България " – с 1,1%. Така, в случай че изборите бяха през днешния ден, обединенията, влизащи в Народното събрание, биха били осем, дружно с неучредената още партия на Стефан Янев.
Какво е доверието към политиците
Данните от изследването на „ Галъп “ демонстрират, че най-харесвана фигура измежду политиците продължава да е президентът Румен Радев (46,4% декларирано доверие). Следва го Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%).
" По традиция у нас огромната част от дяловете до 100 са съмнение, а също и известни дялове съмнение и незапознатост. Радев е и единствената фигура с позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в задоволителна степен прочут на българите и данните за него занапред ще демонстрират каква е действителната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия хайлайф, подбудена и от задълбочаващата се поляризация, сякаш основава предизвикателство за доверието в множеството политически фигури ", показват от " Галъп ".
Според резултатите от изследването обичайният стартов заем на доверие на държавното управление също обичайно свършва. " Идните месеци ще потвърдят дали става дума за стремглав спад или за нормалната ерозия. Пред вероятността оставка обаче публичното мнение е по-скоро насилствено. Още по-неохотно остава то, когато се сложи въпросът за нови избори ", считат от социологическата организация.
Към началото на май доверието в държавното управление е 26%, а недоверието 62,4%.
Оставка желаят 35%, само че други 41,1% не желаят. Останалите се двоумят.
Новите избори пък не престават да отблъскват. 24,3% ги желаят, само че 44,1% не желаят.
" Очевидно, ниското доверие в държавните управления у нас застига и този кабинет, само че неналичието на оформила се опция, както и нежеланието на обществото към външните рискове да се прибавят и вътрешни земетресения, го резервира от още по-сериозни тествания. И по индикатора " оставка ", и по индикатора " предварителни избори " обаче, " ножиците " се свиват с времето в отрицателна за властта посока ", считат от " Галъп ".
Нагласите във връзка с войната в Украйна
47,1% от участвалите в изследването споделят, че не са съгласни с дейностите на Владимир Путин в Украйна. На противоположното мнение са 28,6%. Останалите се двоумят. От " Галъп " показват, че макар немалката зона на съмнение отчетливото мнение на хората с заявено интензивно мнение е срещу. Оттам обаче акцентират, че част от отговорите може да съдържат детайла на " желателния отговор ".
Темата за Северна Македония
Според изследването по тематиката " Северна Македония " не се следи смяна.
Общественото мнение у нас за следващ месец през актуалната година демонстрира условно съответствие 10 към 1 (61,8% против 6,1%), че Скопие би трябвало да е в Европейски Съюз, само че единствено при осъществяване от страна на Скопие на контракта сред двете ни страни, против мнението, че Скопие би трябвало да получи нашата поддръжка без условия.
По традиция, има и осезателен дял (10,7%), които даже биха се съгласили България изобщо да не позволява Македония – при никакви условия.
На пряк въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни връзки, съотношението е 6,4% против 69,7%. И по двата представени знака позициите в последните месеци са по-твърди, спрямо времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато тематиката още веднъж беше ескалирала.
Данните демонстрират, че при нов избор в този момент, поддръжката на ГЕРБ и " Продължаваме промяната " измежду всички имащи право на глас резервира паритет, въпреки че измежду твърдо настроените към гласоподаване електорати картината е друга и ножицата се отваря в интерес на ГЕРБ, при растеж на " Възраждане ", както и при добър старт на новата партия на Стефан Янев. Няма структурни разбърквания в доверието към главните институционални и партийни водачи в страната, въпреки че има признаци на общ спад. Спадът в държавното доверие ненапълно среща спирачка в известно отвращение за оставка и изключително за предварителни избори.
Според изследването заявената поддръжка от българите за дейностите на Владимир Путин в Украйна остава ниска. Твърда остава публичната настройка против взаимни отстъпки със Северна Македония.
Какви са настройките за партиите
Сред настройките на всички имащи право на глас алегорична е разликата сред ГЕРБ (13,9%) и " Продължаваме промяната " (13,4%). Движение за права и свободи (7,4%) и " Възраждане " (5,4%) са идващите в класацията. Българска социалистическа партия е с 4,9%, " ИТН " с 4,8%. Формацията на Стефан Янев събира поддръжка от 3,8% от всички имащи право на глас, а " Демократична България " - 3,7%. " Партията на Янев обаче към момента е отчасти непозната – изключително към времето на терена на проучването в първата част на май. Демократична България пък е групировка, която обичайно се активизира в самата изборна обстановка. Резултатите на тези две обединения личат по-добре на база твърдо решили да гласоподават ", акцентират от " Галъп ".
Резултатите от изследването демонстрират, че 35% споделят, че не биха дали своят вот.
Сред решилите да да гласоподават, ГЕРБ води с 24,9% против 18,2% за " Продължаваме промяната ". Движение за права и свободи и " Възраждане " са изравнени, надлежно с 11,1% и 10,5%. При " Възраждане " обаче може да се чака и прочут „ прикрит избор “ в действителна изборна обстановка. При Движение за права и свободи пък следва да се има поради евентуалният избор от Турция. Българска социалистическа партия има 9,7% от " твърдите " гласоподаватели. Тук ясно личи високият старт на групировката на Стефан Янев – с 5,6% тя е самобитен лидер в пакета с Демократична България (5,5%) и Има Такъв Народ (5,4%). Вътрешна македонска революционна организация е с 1,5%, а " Изправи се, България " – с 1,1%. Така, в случай че изборите бяха през днешния ден, обединенията, влизащи в Народното събрание, биха били осем, дружно с неучредената още партия на Стефан Янев.
Какво е доверието към политиците
Данните от изследването на „ Галъп “ демонстрират, че най-харесвана фигура измежду политиците продължава да е президентът Румен Радев (46,4% декларирано доверие). Следва го Стефан Янев (29,6%), Кирил Петков (28,9%) и Асен Василев (25,2%), Бойко Борисов (13,9%), Слави Трифонов (12,5%), Корнелия Нинова (12,3%), Костадин Костадинов (11,1%), Христо Иванов (9,1%), Мустафа Карадайъ (8,5%), Никола Минчев (7,9%), Атанас Атанасов (5,3%).
" По традиция у нас огромната част от дяловете до 100 са съмнение, а също и известни дялове съмнение и незапознатост. Радев е и единствената фигура с позитивен рейтинг, т.е. доверието е повече от недоверието. Никола Минчев пък още не е в задоволителна степен прочут на българите и данните за него занапред ще демонстрират каква е действителната оценка. Общата ерозия на доверието в политическия хайлайф, подбудена и от задълбочаващата се поляризация, сякаш основава предизвикателство за доверието в множеството политически фигури ", показват от " Галъп ".
Според резултатите от изследването обичайният стартов заем на доверие на държавното управление също обичайно свършва. " Идните месеци ще потвърдят дали става дума за стремглав спад или за нормалната ерозия. Пред вероятността оставка обаче публичното мнение е по-скоро насилствено. Още по-неохотно остава то, когато се сложи въпросът за нови избори ", считат от социологическата организация.
Към началото на май доверието в държавното управление е 26%, а недоверието 62,4%.
Оставка желаят 35%, само че други 41,1% не желаят. Останалите се двоумят.
Новите избори пък не престават да отблъскват. 24,3% ги желаят, само че 44,1% не желаят.
" Очевидно, ниското доверие в държавните управления у нас застига и този кабинет, само че неналичието на оформила се опция, както и нежеланието на обществото към външните рискове да се прибавят и вътрешни земетресения, го резервира от още по-сериозни тествания. И по индикатора " оставка ", и по индикатора " предварителни избори " обаче, " ножиците " се свиват с времето в отрицателна за властта посока ", считат от " Галъп ".
Нагласите във връзка с войната в Украйна
47,1% от участвалите в изследването споделят, че не са съгласни с дейностите на Владимир Путин в Украйна. На противоположното мнение са 28,6%. Останалите се двоумят. От " Галъп " показват, че макар немалката зона на съмнение отчетливото мнение на хората с заявено интензивно мнение е срещу. Оттам обаче акцентират, че част от отговорите може да съдържат детайла на " желателния отговор ".
Темата за Северна Македония
Според изследването по тематиката " Северна Македония " не се следи смяна.
Общественото мнение у нас за следващ месец през актуалната година демонстрира условно съответствие 10 към 1 (61,8% против 6,1%), че Скопие би трябвало да е в Европейски Съюз, само че единствено при осъществяване от страна на Скопие на контракта сред двете ни страни, против мнението, че Скопие би трябвало да получи нашата поддръжка без условия.
По традиция, има и осезателен дял (10,7%), които даже биха се съгласили България изобщо да не позволява Македония – при никакви условия.
На пряк въпрос кое е по-важното: бързият европейски път на Македония или първо уреждането на двустранните ни връзки, съотношението е 6,4% против 69,7%. И по двата представени знака позициите в последните месеци са по-твърди, спрямо времето преди две години, която за пръв път бяха приложени – когато тематиката още веднъж беше ескалирала.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ