Ако изборите бяха в средата на април, отново щяхме да

Ако изборите бяха в средата на април, още веднъж щяхме да бъдем очевидци на оспорвана борба сред двете основни обединения в страната - Политическа партия и ГЕРБ. Сред главните играчи обаче този път щеше да бъде и „ Възраждане “. Това демонстрират данните от настоящо изследване на "Галъп интернешънъл болкан ".

Според изследването на електоралните настройки Движение за права и свободи, Българска социалистическа партия и Демократична България биха били принудени да разчитат на в допълнение подсилване на твърдата си поддръжка, вместо на електорална агресия, а обединения като „ ИТН “ и Вътрешна македонска революционна организация биха получили моментно „ сгъстяване “ на електоратите, евентуално поради известната тематика със Северна Македония.

Известно наличие резервира и групировката на Мая Манолова. В Народното събрание биха влезнали същите седем обединения - както в този момент.

На база всички евентуални гласоподаватели малко по-добри още наподобяват възможностите за победа на „ Продължаваме промяната “, само че при тренд на продължаващо „ стесняване на ножицата “ с ГЕРБ-СДС.

На база действителни упования за гласоподаване обаче ГЕРБ-СДС към този момент се оказва с по-добри изгледи от Политическа партия.

По-малките сътрудници в обединението сякаш са прекъснали инерцията на следизборно разколебаване и в последните три месеца по-скоро в друга степен укрепват на своите равнища на поддръжка, показват социолозите от "Галъп ".

Моментната картина на електоралните настройки е от последната вълна на постоянната самостоятелна стратегия на ежемесечни проучвания, позната като



С месеците "Продължаваме смяната " е наранена от общоприетата ерозия на поддръжка в хода на мандатите на ръководещите обединения в годините, задълбочена от неподходящите интернационалните условия, и към този момент се движи на равнища от 16% от всички имащи право на глас (16,1% този месец), откакто преди време стоеше по-скоро към 20% от всички имащи право на глас.

С 14,4% от всички имащи право на глас ГЕРБ-СДС резервира твърди равнища.

Когато обаче се погледнат данните измежду тези, за които твърдо може да се чака да гласоподават за някоя партия или коалиция, ГЕРБ-СДС има 25,9%, а Политическа партия – 23,8%.

Движение за права и свободи резервира обичайните си равнища – 7,2% от имащите право на глас и 10,6% измежду евентуалните гласуващи .

Българска социалистическа партия е на алегорична отдалеченост след Движение за права и свободи измежду "твърдите " последователи – 10,3%. С 5% на база всички имащи право на глас у нас обаче Българска социалистическа партия остава по този индикатор след Има Такъв Народ – които демонстрират признаци на прекъсване на ерозията на поддръжка и имат 6,5% от всички.

Подкрепата за Има Такъв Народ въпреки това обаче не е твърда и това ги оставя по-назад в класацията измежду тези, за които в действителност се чака да гласоподават – със 7%. Там Има Такъв Народ са изпреварени и от "Възраждане " (7,9% поддръжка измежду "твърдите ") .

"Възраждане " е и единствената групировка, която продължава да отбелязва растеж. Ако измежду всички, имащи право на глас, партията на Костадин Костадинов преди два месеца имаше 2,5%, в този момент към този момент се употребява с поддръжка от 4,4%, а евентуално има и прочут „ прикрит “ избор, означават от "Галъп ".

Последната групировка в Народното събрание, в случай че изборите бяха през днешния ден, би била "Демократична България ". Коалицията има 3,5% евентуална електорална поддръжка измежду всички , имащи право на глас, само че измежду тези, които в действителност биха дали своят вот, поддръжката е 4,5%, т.е . над бариерата. Бариерата се счита точно на база гласуващи, а не на база всички имащи право на глас.

Под бариерата пък остават Вътрешна македонска революционна организация и "Изправи се ", които имат към 1% поддръжка от всички, само че са с друга степен на "твърдост ": Вътрешна македонска революционна организация има този месец 2,1% измежду "твърдите " гласоподаватели, а групировката на Мая Манолова – 1,2%.

34,1% от пълнолетните българи декларират, че не биха дали своят вот. Няколко % биха предпочели разнообразни по-малки обединения (но с ниски равнища на увереност в сигурността на вота), или пък опцията "Не поддържам никого ". Малцина са обаче тези, които в действителност биха излезли да гласоподават и отбелязали "Не поддържам никого ".

Изследването е без значение, измежду 809 пълнолетни българи, извършено сред 31 март и 8 април – посредством директно персонално изявление с таблети измежду двустепенна извадка на инцидентен принцип, представителна за пълнолетното население на страната. Възможно отклоняване: ±3.5% при 50%-ови дялове. 1% от цялата извадка е почти еднакъв на 54 хиляди пълнолетни българи.