Маркет линкс: 28% от българите смятат, че кабинетът Денков ще издържи най-много до местните избори
Ако изборите бяга през днешния ден, резултатите щяха да са сходни с тези от 2 април
Очакванията на обществото са, че животът на кабинета " Денков " ще бъде къс. Едва 15% считат, че той ще продължи в планувания период от година и половина. Това са изводите от национално изследване, финансирано и осъществено взаимно от БТВ и " Маркет ЛИНКС ". To e извършено измежду 1011 лица над 18 година в страната в интервала 22 юни - 2 юли по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
28% от хората чакат кабинетът да издържи най-вече до локалните избори, 18% - до края на годината, 11% - не по-късно от идната пролет, а 15% чакат да издържи най-малко година и половина. 29% пък не могат да дефинират.
" Няма фрапантни промени в доверието на гласоподавателите. Това можем да го разчетем като добра вест. Основният извод, който вършим, е, че имаме известно усмиряване на политическата конюнктура ", разяснява пред БТВ социологът Добромир Живков.
Доверие в институциите
Кабинетът не започва с изключително високо доверие - 22%.
" По-високи бяха стойностите през есента на 2021 година с " Продължаваме промяната ". Обществото реагира на всички кавги и институционални произшествия и изключително в региона на българското правосъдие. Такова ниско равнище на доверие в българската прокуратура до момента не сме виждали. Съдът също страда от общото съмнение и липса на чувство за правдивост ", разяснява Живков.
Ниско е доверието и в прокуратурата, съда и Народното събрание - надлежно 8%, 14% и 9%.
Добромир Живков уточни, че политическото опълчване и свадите - обидите, заграждането на трибуната, спомагат за ниското доверие на българите в Народното събрание.
Доверие в политическите персони
Президентът Румен Радев продължава да поддържа най-високо доверие - 29%, следван от водача на ГЕРБ Бойко Борисов с 22% и финансовия министър Асен Василев с 16%.
" В положителните си интервали Румен Радев имаше доверие от към 55%. Неговата роля в изпълнителната власт през служебните кабинети смъкват това доверие и поляризират ", разяснява Добромир Живков.
Доверието във всички останали водачи на политическите сили е сред 10 и 16%.
Ако изборите бяха през днешния ден
Ако изборите бяга през днешния ден, то резултатите от тях щяха да са сходни с тези от 2 април. Коалицията ПП-ДБ обаче получава прочут негатив.
" Техният планиран резултат при идни избори понижава, само че би трябвало да отбележим, че тези, които са се отдръпнали, не декларират поддръжка за друга политическа мощ. Има сериозен сегмент от гласоподаватели, които са решили, че ще гласоподават, само че не знаят към момента за кого. Там има запас главно за ПП-ДБ, само че също по този начин и за антисистемен протестен избор ", изясни Добромир Живков.
По думите му, макар че " Възраждане " са измежду " забележимите партии " сега, няма готовност при техните гласоподаватели. " Прогнозният им резултат все още изненадва, тъй като няма повишаване в утвърждението към тях. Радикализацията не се харесва от българските жители ", уточни още социологът.
Националното изследване е финансирано и осъществено взаимно от БТВ и " Маркет ЛИНКС ". To e извършено измежду 1011 лица над 18 година в страната в интервала 22 юни - 2 юли по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
Очакванията на обществото са, че животът на кабинета " Денков " ще бъде къс. Едва 15% считат, че той ще продължи в планувания период от година и половина. Това са изводите от национално изследване, финансирано и осъществено взаимно от БТВ и " Маркет ЛИНКС ". To e извършено измежду 1011 лица над 18 година в страната в интервала 22 юни - 2 юли по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
28% от хората чакат кабинетът да издържи най-вече до локалните избори, 18% - до края на годината, 11% - не по-късно от идната пролет, а 15% чакат да издържи най-малко година и половина. 29% пък не могат да дефинират.
" Няма фрапантни промени в доверието на гласоподавателите. Това можем да го разчетем като добра вест. Основният извод, който вършим, е, че имаме известно усмиряване на политическата конюнктура ", разяснява пред БТВ социологът Добромир Живков.
Доверие в институциите
Кабинетът не започва с изключително високо доверие - 22%.
" По-високи бяха стойностите през есента на 2021 година с " Продължаваме промяната ". Обществото реагира на всички кавги и институционални произшествия и изключително в региона на българското правосъдие. Такова ниско равнище на доверие в българската прокуратура до момента не сме виждали. Съдът също страда от общото съмнение и липса на чувство за правдивост ", разяснява Живков.
Ниско е доверието и в прокуратурата, съда и Народното събрание - надлежно 8%, 14% и 9%.
Добромир Живков уточни, че политическото опълчване и свадите - обидите, заграждането на трибуната, спомагат за ниското доверие на българите в Народното събрание.
Доверие в политическите персони
Президентът Румен Радев продължава да поддържа най-високо доверие - 29%, следван от водача на ГЕРБ Бойко Борисов с 22% и финансовия министър Асен Василев с 16%.
" В положителните си интервали Румен Радев имаше доверие от към 55%. Неговата роля в изпълнителната власт през служебните кабинети смъкват това доверие и поляризират ", разяснява Добромир Живков.
Доверието във всички останали водачи на политическите сили е сред 10 и 16%.
Ако изборите бяха през днешния ден
Ако изборите бяга през днешния ден, то резултатите от тях щяха да са сходни с тези от 2 април. Коалицията ПП-ДБ обаче получава прочут негатив.
" Техният планиран резултат при идни избори понижава, само че би трябвало да отбележим, че тези, които са се отдръпнали, не декларират поддръжка за друга политическа мощ. Има сериозен сегмент от гласоподаватели, които са решили, че ще гласоподават, само че не знаят към момента за кого. Там има запас главно за ПП-ДБ, само че също по този начин и за антисистемен протестен избор ", изясни Добромир Живков.
По думите му, макар че " Възраждане " са измежду " забележимите партии " сега, няма готовност при техните гласоподаватели. " Прогнозният им резултат все още изненадва, тъй като няма повишаване в утвърждението към тях. Радикализацията не се харесва от българските жители ", уточни още социологът.
Националното изследване е финансирано и осъществено взаимно от БТВ и " Маркет ЛИНКС ". To e извършено измежду 1011 лица над 18 година в страната в интервала 22 юни - 2 юли по методите на пряко-лично изявление и онлайн анкета.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ