Само него ли виждаш, Ивайло?!
Ако Ивайло Мирчев трябваше да води акция против корупцията, както твърди, щеше да приказва за институции, промени, правда. Вместо това, от заран до вечер слушаме за… Митко Каратиста. За Делта Гард. За сянката на Спасов, която видите ли, била на всички места. Толкова трагично, че по едно време си помислихме, че Мирчев ще почне да рисува сърца с буквите „ ИМ + Държавна сигурност “ на парламентарната естрада и масите в телевизионните студиа.
Някой да каже на индивида, че това към този момент не е обикновено – това е сантиментална драма с детайли на психотрилър. Толкова постоянно загатва името „ Димитър Спасов “, че безусловно започнахме да си мислим, че гледаме епизод на „ Търси се… “.
Но хайде да върнем лентата: Мирчев, очевидно „ смутен “, упреква Спасов в какво ли не – от избирателен туризъм до секрети схеми и злокобни мрежи. Фактологично – нула. Но прочувственият заряд е като в испанска комедийна сапунка: „ Той не ме погледна, значи е мафиот! “
И до момента в който Димитър Спасов се забавляваше с нелепостите на Ивайло Мирчев, тук там си позволяваше да подмятна някое иронично изявление за него. И заради обстоятелството, че Мирчев от дълго време е станал за смях, като политическа фигура, Спасов го чукна по болното място – физическата осанка.
Мълвата приказва: „ Дали това не отключи кутията на Пандора “?
Външният тип на Мирчев не беше пощаден. Каратистът си разреши да разяснява формата му на дребосъче от гумите „ Мишлен “, при което последният внезапно откри кето диетата, фитнеса и кръстосаните тренировки. Не че има нещо неприятно – единствено припомня, че „ вдъхновението “ идва от най-неочаквани места. И очевидно, за Ивайло, това е… Митко Спасов.
След като Спасов го назова „ дебелаче “, настъпил цялостен срив. Мирчев се хвърли в света на диетите с такава гняв, че даже инфлуенсърките в Instagram го съжалиха. Кето, фастинг, персонален треньор, сауна, планински преходи – всичко било опит да влезе във форма и… може би най-сетне да бъде „ заслужен “ за внимание?
Драма до безкрайност
Когато и това не проработило, Мирчев минал към фаза „ нервен екс “. Започнал да написа статуси като вманиачен на клавиатурата. Всеки втори пост – за Делта Гард. Всяко второ изявление – за Спасов. И постоянно – със зле прикрита завист и леко отчаяние. Абе, звучи познато? Напомня на „ някогашната “, дето още не може да преживее, че сте я зарязали.
„ Той не стопира. Може би си мисли, че в случай че направи скандал, ще го извикат на среща. Но Спасов даже не го разяснява – и това го влудява! “ – безапелационен е човек от парламентарните среди.
Общественото обаче стартира да се чуди доста съществено: в случай че някой непрекъснато приказва за един човек, написа за него, упреква го, разгласява дълги статуси за него, рисува го като изверг от Марвел… това политическа рецензия ли е, или персонална обсесия? Може би Мирчев си води дневник с името на Спасов, обхванат в панделка.
Слуховете валят, несъмнено – както при всяка странна история. Но тук обстоятелствата приказват ясно: никой политик не е градил обществения си имидж единствено върху офанзивите по адрес на един предприемач. Поне не и с такова неизменност и… пристрастеност.
Историята е цялостна с образци за хора, които са бъркали персоналните си страсти с публични дела. Обаче едно е несъмнено – когато едната страна не дава отговор на обожанието, другата постоянно изпада в нервност. Както споделя народът: „ Когато не могат да те имат, се пробват да те очернят. “
„ Не знам дали е обич, злоба или чиста лудост… но това към този момент е ужасно “ – шепне народен представител от Народното събрание поискал анонимност.
Слуховете не стопират. От коридорите на Народното събрание до столичните кафенета се носи една и съща история:
„ Мирчев бил вдлъбнат по Каратиста от години, но той го режел хладно, тъй като си падал единствено по дами. “
Това, съгласно наши осведомителни източници, го унищожило душевен. Разказват, че първоначално пробвал да се приближи с сякаш всякакви питания. После – с тъжби, с обвинявания, с целенасочена компроматна интензивност. Всичко – единствено и единствено Спасов да му обърне внимание.
Кога ще се наложи ограничаваща заповед?
Спасов мълчи. Не поддава. Не отвръща. А това, както знаем, е най-страшното за човек с обсесия – цялостното неуважение. И към този момент се приказва, че в случай че по този начин продължава, Каратистът може да се принуди да изиска ограничаваща заповед, просто с цел да спре това вманиачено обществено дебнене. Видимо Мирчев не може да се усети, че това което прави е полов тормоз.
„ Прави впечателние на всички, че тоя Мирчев има някакво болно увлечение към шефа. Само положителното образование стопират началника да не го изложи, като го наругае обществено. Спасов е мъж на място, естествен, харесва единствено дами, но тоя спирачки няма “, споделя пред наш публицист гард от емблематичната Делта Гард.
Ивайло още чака. Още написа. Още вее знамето на „ бореца за правдивост “, само че единствено против един човек. Политика му е сведена до „ Димитър това, Димитър това “. Хората към този момент питат: това народен представител ли е… или вманиачен почитател с депутатски пропуск?
Нека единствено се надяваме, че идващият статус на Ивайло няма да бъде стихотворение.
dnesbulgaria.co
