National Interest: Как може да завърши войната в Украйна
Ако историята ни споделя нещо, то е че прекратяването на войните е доста по-трудно, в сравнение с започването им. Това безспорно е правилно за сегашната война на Русия против Украйна, която стартира в края на февруари 2022 година След повече от два месеца безизходно състояние, бойците се прегрупират за огромни съветски офанзиви в Донбас. Очаква се боевете там да бъдат интензивни, продължителни и да костват доста и на двете страни. Това пишат Стив Симбала и Лоурънс Корб на страниците на американското списание The National Interest.
Русия също по този начин продължава да нанася удари по Мариупол, град, който към този момент е опустошен на повече от 90%, и да хвърля периодически залпове в Киев в опит да отвлече вниманието на украинското държавно управление от офанзивите на юг и изток. Като най-малко военните цели на Русия наподобява включват основаването на сухопътен кулоар към Крим и " освобождението " на Луганска и Донецка области от цялостен украински надзор. Украйна, от своя страна, се стреми да резервира своя надзор върху суверенната си територия, в това число и региони, обитаеми с най-вече рускоговорящи свои жители.
Как може да се постави завършек на тази война? Има четири други възможности, които биха могли да бъдат приложени или от водачите на Русия и Украйна, или от международната общественост:
Първата е едната страна да нанесе уверено военно проваляне на другата и да диктува следвоенно съглашение, което поддържа нейните ползи. Втората е да се развие продължителна военна невъзможност, с последователно ангажиране на силите и възходящ брой жертви, което да докара до напън за дипломатическо споразумяване. Третата е ескалацията да промени трагично характера на войната—или хоризонтална ескалация (войната се популяризира допълнително страни), или отвесна ескалация (използването на оръжия за всеобщо унищожение) и четвъртата е по едно и също време да избухне рецесия на други места по света, включваща жизненоважни ползи за Съединените щати и интернационалната общественост (например, Китай да насочи непосредствена опасност или фактически да нападне Тайван).
Първият вариант-пълна капитулация на едната страна и решителна победа от другата наподобява малко евентуален в този миг. НАТО може да продължи да доставя оръжия в Украйна за неопределен срок, а дипломатическата изолираност на Русия не й предлага никаква външна поддръжка. Упоритостта на украинските бойци и техните бойни умения може да се чака да се подобрят с опита. Украйна обаче надали ще успее да наложи на Русия решителна победа, която би включвала изгонването на проведените съветски военни сили от цялата украинска територия. Близостта на Русия до Източна Украйна ще подсигурява, че тя може да продължи да държи района в турбуленция, в случай че реши да продължи да заплаща цената на войната.
Следователно вторият вид - продължителна война, последвана от контрактувано преустановяване на огъня и спокойно споразумение-изглежда по-вероятен от цялостна победа или проваляне за всяка от страните. Но с цел да стане тази опция реалистична, дипломацията би трябвало да влезе в уравнението на НАТО, Русия, Украйна и ефикасните интернационалните медиатори. Засега дипломацията е отстъпила място на военните дейности, макар че цената на войната възмути интернационалните наблюдаващи изключително фрагментите за убити цивилни. Въпреки това, в случай че и до момента в който воюващите страни и интернационалната общественост не одобряват дипломацията съществено, боевете ще продължат. Тази по-широка интернационална общественост би трябвало да включва представители на Организацията на обединените народи, Европейския съюз, Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) и някои велики сили отвън Европа.
Първата цел на дипломатическия продан сред Украйна, Русия, НАТО и подобаващите събеседници би трябвало да бъде постигането на съглашение за преустановяване на огъня. Това не би трябвало да бъде окончателното решение, а по този начин нареченото ситуационно помирение, което дейно стопира незабавното боевете на правилото " стой, където се намираш ". Временното помирение би трябвало да бъде последвано от координиран модел за професионални дипломатически конференции сред представители на Украйна, Русия, НАТО и други страни, който да е допустим за всички страни.
Втората цел на дипломацията би трябвало да бъде постигането на съглашение за политически и военни крайни решения, допустими за НАТО, Русия и Украйна. Има два различни модела, които могат да дадат насочна точка за полемика. Една от тях е втората формула от Минск, която би разрешила лимитирана автономност на анклавите Донецк и Луганск в границите на суверенна териториална Украйна. Другият е австрийският държавен контракт от 1955 година, който предвиждаше неутралитет на тази страна по време на Студената война. И в двата случая проведените съветски военни сили ще бъдат изтеглени от украинската национална територия и всички украински сили, ситуирани на съветска земя, също ще се изтеглят. Първоначално това може да остави партизани и други нередовни сили от всяка страна, ситуирани на враждебна територия, само че оспорваните браншове би трябвало да бъдат патрулирани от интернационалните мироопазващи сили от Организация на обединените нации, Европейски Съюз или ОССЕ.
Вариант три ще влезе в действие, в случай че някоя от страните ескалира войната посредством разширение на боевете допълнително страни или посредством въвеждане на оръжия за всеобщо заличаване на бойното поле. Нападение от страна на Русия против друга страна, като Молдова, или против държава-членка на НАТО, би изисквало мощен отговор от страна на НАТО. Тогава войната ще бъде явно спор сред НАТО и Русия, от който обстановката в Украйна ще бъде единствено една част. Предизвикателството за НАТО би било да резервира в тази обстановка политическото си единение и груповия контракт за военна тактика пред лицето на продължителните боеве с стандартни оръжия с огромен обхват.
Още по-голяма неустановеност ще бъде въведена във вид три, в случай че Русия първа използва нуклеарно оръжие в Украйна. Дори в случай че руснаците употребяват единствено оръжие с ниска мощ, изстреляно от установка с дребен или междинен обхват, политическите и психическите резултати върху Украйна, НАТО и интернационалната общественост биха били дълбоки-и не изцяло предвидими. Повечето държавни управления и техните жители биха реагирали с понятен смут. Но по какъв начин НАТО би трябвало да отговори на лимитираната първа приложимост на нуклеарно оръжие от Русия? На доктрина са вероятни три разновидността: (1) широкомащабен боен отговор против цели в Русия единствено с стандартни оръжия, съпроводен от световна дипломация, която показва Русия като исторически изверг с невиждан темперамент, както и предизвестие, че по-нататъшното потребление на каквито и да е нуклеарни оръжия от Русия ще провокира нуклеарен отговор на НАТО; (2) симетричен нуклеарен отговор против цели в Русия, сходни на тези, унищожени при първата приложимост на нуклеарно оръжие от страна на Русия; или (3) несъразмерен нуклеарен отговор против Русия против по-голям набор от съветски военни и други цели. Всеки или всички тези разновидности за НАТО могат да бъдат съпроводени от неочаквани, само че обилни офанзиви на НАТО против съветските галактически активи и офанзивна кибервойна.
Предизвикателствата пред поддържането на надзор върху ескалацията и постигането на преустановяване на войната при вид три са значителни—и евентуално съкрушителни. Студената война беше очевидец на разполагането на нуклеарни оръжия на НАТО и Съветския съюз в Европа в продължение на доста години, само че казусът за ограничение или преустановяване на нуклеарна война, откакто прагът за първа приложимост на нуклеарни оръжия беше прекрачен, се оказа противен за военните плановици и политици. Ядрените оръжия, както се вижда от университетските теоретици, могат да се поддадат на конкуренция в поемането на опасности или извършения за нанагорнище на по този начин наречената стълба на ескалацията. Но политиците от Студената война в НАТО и в Съветския съюз бяха по-предпазливи и се съмняваха в нуклеарната война, даже в " стеснен " мащаб. Истината е, че тогава и в този момент не е имало и към момента няма образец за битка и преустановяване на лимитирана нуклеарна война, учредена на опит—а единствено спекулации.
Ако приемем, че вид три може да бъде избегнат, вид четири съставлява още едно евентуално спиране на напъните за преустановяване на войната в Украйна при условия, допустими както за Украйна, по този начин и за Русия. Китайски ход против Тайван с капацитет да наложи промяна на режима ще сътвори втора огромна рецесия за американските политици и техните военни съветници. Очевидно е, че американските военни качества разрешават ръководството на повече от едно районно военно предизвикателство в даден миг. Степента, в която Съединени американски щати политиците биха могли да съсредоточат вниманието си върху възпирането или разгрома на Китай, до момента в който водят напъните на НАТО за отбрана на Украйна от Русия, зависи от това какъв брой надалеч са подготвени да стигнат Китай и Русия в съответните си военни акции. Ситуация, в която Китай нападна Тайван, до момента в който Русия по едно и също време се занимава с хоризонтална или отвесна ескалация в Европа, би стресирала до краен лимит американския модел за ръководство на рецесии и военните качества. Объркването в Конгреса и медийният безпорядък единствено ще усилят компликацията за водачите.
В умозаключение може да се окаже, че дипломацията е не е най-убедителният вариянт за уреждането на войната в Украйна. Но алтернативата-продължаващи борби с опцията за географска агресия или фрапантно увеличване на жертвите е доста по-лоша. И в случай че китайската и съветската акции се разпрострат по едно и също време, всички прогнози са безсмислени.
Русия също по този начин продължава да нанася удари по Мариупол, град, който към този момент е опустошен на повече от 90%, и да хвърля периодически залпове в Киев в опит да отвлече вниманието на украинското държавно управление от офанзивите на юг и изток. Като най-малко военните цели на Русия наподобява включват основаването на сухопътен кулоар към Крим и " освобождението " на Луганска и Донецка области от цялостен украински надзор. Украйна, от своя страна, се стреми да резервира своя надзор върху суверенната си територия, в това число и региони, обитаеми с най-вече рускоговорящи свои жители.
Как може да се постави завършек на тази война? Има четири други възможности, които биха могли да бъдат приложени или от водачите на Русия и Украйна, или от международната общественост:
Първата е едната страна да нанесе уверено военно проваляне на другата и да диктува следвоенно съглашение, което поддържа нейните ползи. Втората е да се развие продължителна военна невъзможност, с последователно ангажиране на силите и възходящ брой жертви, което да докара до напън за дипломатическо споразумяване. Третата е ескалацията да промени трагично характера на войната—или хоризонтална ескалация (войната се популяризира допълнително страни), или отвесна ескалация (използването на оръжия за всеобщо унищожение) и четвъртата е по едно и също време да избухне рецесия на други места по света, включваща жизненоважни ползи за Съединените щати и интернационалната общественост (например, Китай да насочи непосредствена опасност или фактически да нападне Тайван).
Първият вариант-пълна капитулация на едната страна и решителна победа от другата наподобява малко евентуален в този миг. НАТО може да продължи да доставя оръжия в Украйна за неопределен срок, а дипломатическата изолираност на Русия не й предлага никаква външна поддръжка. Упоритостта на украинските бойци и техните бойни умения може да се чака да се подобрят с опита. Украйна обаче надали ще успее да наложи на Русия решителна победа, която би включвала изгонването на проведените съветски военни сили от цялата украинска територия. Близостта на Русия до Източна Украйна ще подсигурява, че тя може да продължи да държи района в турбуленция, в случай че реши да продължи да заплаща цената на войната.
Следователно вторият вид - продължителна война, последвана от контрактувано преустановяване на огъня и спокойно споразумение-изглежда по-вероятен от цялостна победа или проваляне за всяка от страните. Но с цел да стане тази опция реалистична, дипломацията би трябвало да влезе в уравнението на НАТО, Русия, Украйна и ефикасните интернационалните медиатори. Засега дипломацията е отстъпила място на военните дейности, макар че цената на войната възмути интернационалните наблюдаващи изключително фрагментите за убити цивилни. Въпреки това, в случай че и до момента в който воюващите страни и интернационалната общественост не одобряват дипломацията съществено, боевете ще продължат. Тази по-широка интернационална общественост би трябвало да включва представители на Организацията на обединените народи, Европейския съюз, Организацията за сигурност и съдействие в Европа (ОССЕ) и някои велики сили отвън Европа.
Първата цел на дипломатическия продан сред Украйна, Русия, НАТО и подобаващите събеседници би трябвало да бъде постигането на съглашение за преустановяване на огъня. Това не би трябвало да бъде окончателното решение, а по този начин нареченото ситуационно помирение, което дейно стопира незабавното боевете на правилото " стой, където се намираш ". Временното помирение би трябвало да бъде последвано от координиран модел за професионални дипломатически конференции сред представители на Украйна, Русия, НАТО и други страни, който да е допустим за всички страни.
Втората цел на дипломацията би трябвало да бъде постигането на съглашение за политически и военни крайни решения, допустими за НАТО, Русия и Украйна. Има два различни модела, които могат да дадат насочна точка за полемика. Една от тях е втората формула от Минск, която би разрешила лимитирана автономност на анклавите Донецк и Луганск в границите на суверенна териториална Украйна. Другият е австрийският държавен контракт от 1955 година, който предвиждаше неутралитет на тази страна по време на Студената война. И в двата случая проведените съветски военни сили ще бъдат изтеглени от украинската национална територия и всички украински сили, ситуирани на съветска земя, също ще се изтеглят. Първоначално това може да остави партизани и други нередовни сили от всяка страна, ситуирани на враждебна територия, само че оспорваните браншове би трябвало да бъдат патрулирани от интернационалните мироопазващи сили от Организация на обединените нации, Европейски Съюз или ОССЕ.
Вариант три ще влезе в действие, в случай че някоя от страните ескалира войната посредством разширение на боевете допълнително страни или посредством въвеждане на оръжия за всеобщо заличаване на бойното поле. Нападение от страна на Русия против друга страна, като Молдова, или против държава-членка на НАТО, би изисквало мощен отговор от страна на НАТО. Тогава войната ще бъде явно спор сред НАТО и Русия, от който обстановката в Украйна ще бъде единствено една част. Предизвикателството за НАТО би било да резервира в тази обстановка политическото си единение и груповия контракт за военна тактика пред лицето на продължителните боеве с стандартни оръжия с огромен обхват.
Още по-голяма неустановеност ще бъде въведена във вид три, в случай че Русия първа използва нуклеарно оръжие в Украйна. Дори в случай че руснаците употребяват единствено оръжие с ниска мощ, изстреляно от установка с дребен или междинен обхват, политическите и психическите резултати върху Украйна, НАТО и интернационалната общественост биха били дълбоки-и не изцяло предвидими. Повечето държавни управления и техните жители биха реагирали с понятен смут. Но по какъв начин НАТО би трябвало да отговори на лимитираната първа приложимост на нуклеарно оръжие от Русия? На доктрина са вероятни три разновидността: (1) широкомащабен боен отговор против цели в Русия единствено с стандартни оръжия, съпроводен от световна дипломация, която показва Русия като исторически изверг с невиждан темперамент, както и предизвестие, че по-нататъшното потребление на каквито и да е нуклеарни оръжия от Русия ще провокира нуклеарен отговор на НАТО; (2) симетричен нуклеарен отговор против цели в Русия, сходни на тези, унищожени при първата приложимост на нуклеарно оръжие от страна на Русия; или (3) несъразмерен нуклеарен отговор против Русия против по-голям набор от съветски военни и други цели. Всеки или всички тези разновидности за НАТО могат да бъдат съпроводени от неочаквани, само че обилни офанзиви на НАТО против съветските галактически активи и офанзивна кибервойна.
Предизвикателствата пред поддържането на надзор върху ескалацията и постигането на преустановяване на войната при вид три са значителни—и евентуално съкрушителни. Студената война беше очевидец на разполагането на нуклеарни оръжия на НАТО и Съветския съюз в Европа в продължение на доста години, само че казусът за ограничение или преустановяване на нуклеарна война, откакто прагът за първа приложимост на нуклеарни оръжия беше прекрачен, се оказа противен за военните плановици и политици. Ядрените оръжия, както се вижда от университетските теоретици, могат да се поддадат на конкуренция в поемането на опасности или извършения за нанагорнище на по този начин наречената стълба на ескалацията. Но политиците от Студената война в НАТО и в Съветския съюз бяха по-предпазливи и се съмняваха в нуклеарната война, даже в " стеснен " мащаб. Истината е, че тогава и в този момент не е имало и към момента няма образец за битка и преустановяване на лимитирана нуклеарна война, учредена на опит—а единствено спекулации.
Ако приемем, че вид три може да бъде избегнат, вид четири съставлява още едно евентуално спиране на напъните за преустановяване на войната в Украйна при условия, допустими както за Украйна, по този начин и за Русия. Китайски ход против Тайван с капацитет да наложи промяна на режима ще сътвори втора огромна рецесия за американските политици и техните военни съветници. Очевидно е, че американските военни качества разрешават ръководството на повече от едно районно военно предизвикателство в даден миг. Степента, в която Съединени американски щати политиците биха могли да съсредоточат вниманието си върху възпирането или разгрома на Китай, до момента в който водят напъните на НАТО за отбрана на Украйна от Русия, зависи от това какъв брой надалеч са подготвени да стигнат Китай и Русия в съответните си военни акции. Ситуация, в която Китай нападна Тайван, до момента в който Русия по едно и също време се занимава с хоризонтална или отвесна ескалация в Европа, би стресирала до краен лимит американския модел за ръководство на рецесии и военните качества. Объркването в Конгреса и медийният безпорядък единствено ще усилят компликацията за водачите.
В умозаключение може да се окаже, че дипломацията е не е най-убедителният вариянт за уреждането на войната в Украйна. Но алтернативата-продължаващи борби с опцията за географска агресия или фрапантно увеличване на жертвите е доста по-лоша. И в случай че китайската и съветската акции се разпрострат по едно и също време, всички прогнози са безсмислени.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ