. Ако искате да построите държава, в която нейните синове и

Песимизмът е разкош, който евреите не могат да си позволят - ГОЛДА МЕИР

Ако желаете да построите страна, в която нейните синове и дъщери ще се завърнат, в случай че желаете да построите страна, която те ще изоставен единствено по време на ваканционния сезон, в случай че желаете да изградите страна, в която няма да има възприятие на боязън за бъдещето, тогава направете единствено две стъпки:

1. Приравнете корупцията към измяната и корумпираните чиновници към предателите до седмо потомство.

2. Направете трите специалности най-добре платените и уважавани – военни, учители и лекари.

И най-важното – работете, тъй като никой с изключение на вас няма да ви отбрани, никой няма да ви храни, страната ви е нужна единствено на вас и никой различен. Когато това стане не просто елементарен девиз, а се трансформира в метод на живот, значи сте постигнали задачата си.

Това са думи на Голда Меир – първата жена министър-председател на Израел и третата жена министър-председател в света.

Голда Меир е родена като Голда Мабовиц в Киев, част от Руската империя (днес Украйна), в фамилията на Блум Найдтич и Моше Мабовиц, които имат още две дъщери Шейна и Ципке.

Голда и фамилията ѝ живеят в по този начин наречената Линия на уседналост в западната част на Руската империя, основана с антисемитските закони от края на 19 век за там да бъде съсредоточено еврейското население на страната.

В съзнанието на дребната Голда за цялостен живот ще се запечатат гладът и заболяванията, от които постоянно страда фамилията, пет от децата в което умират дребни.

През 1903 бащата отпътува за Съединени американски щати, а другите от фамилията се реалокират в Пинск. Там огромната сестра на Голда, Шейна , се включва в ционисткото придвижване. През 1906 цялото семейство емигрира в Съединените щати и се открива в Милуоки, където бащата работи като дърводелец, а майката поддържа бакалия.

До 1912 Голда посещава главно учебно заведение, през днешния ден наречено на нейно име, а по-късно – гимназия в Милуоки. Тъй като майка ѝ упорства да стартира работа и да се ожени, тя заобикаля при сестра си Шейна в Денвър.

Там прекарва към година и се среща с бъдещия си брачен партньор Морис Майерсън . През 1913 се връща в Милуоки и през 1915 приключва гимназия. По това време се включва интензивно в Ционисткото младежко придвижване. След това приключва Щатското постоянно учебно заведение в Милуоки, след което работи като учителка. През 1917 се дами за Морис Майерсън и трансформира името си на Голда Майерсън .

През 1921 Голда Майерсън , брачният партньор ѝ и сестра ѝ Шейна отпътуват за Палестина, с цел да оказват помощ за основаването на еврейска страна. Тя е призната в кибуца Мерхавия, където отговорностите ѝ включват бране на бадеми, садене на дръвчета, развъждане на кокошки и готвене. Избрана е и за представител на кибуца в Общата федерация на труда.

През 1924 фамилията напуща кибуца, живеят за малко в Тел Авив, след което се откриват в Йерусалим. Те имат две деца – наследник Менахем, роден през 1924, и щерка Сара, родена през 1926.

През 1926 Голда Майерсън е определена за секретар на Женския трудов съвет към Хистадрут и се реалокира в Тел Авив, дружно с децата. Съпругът ѝ остава в Йерусалим и от този момент двамата живеят разграничени, въпреки че не се развеждат. Морис Майерсън умира през 1951.

Голда Майерсън придобива доста въздействие в Хистадрут, който се трансформира в самобитно държавно управление на към момента необявената страна Израел.

Тя не е измежду задържаните при възбраната на ционисткото придвижване от английските управляващи през 1946 и последователно оглавява организацията. По това време води договаряния с английските управляващи, като в това време поддържа контакти със засилващото се партизанско придвижване.

Голда Майерсън е измежду двадесет и четирите души, които на 14 май 1948 подписват Декларацията за основаването на Държавата Израел.

Още на идващия ден Израел е атакуван от обединените сили на Египет, Сирия, Ливан, Йордания и Ирак.

На Голда Майерсън е публикуван първият израелски паспорт, с който тя отпътува за Съединените щати, с цел да набира средства за новообразуваната страна. След завръщането си е назначена за първия израелски дипломат в Съветския съюз, където е посрещната триумфално от еврейската общественост в Москва.

Малко по-късно, през 1949, Голда Майерсън се връща в Израел, като е определена в Кнесета от партията Мапаи и остава народен представител до 1974.

От 1949 до 1956 тя е министър на труда на Израел. През 1956 става външен министър в кабинета на Давид Бен-Гурион .

Още нейният предходник Моше Шарет подрежда на всички чиновници на министерството да одобряват еврейски фамилни имена. Заемайки министерския пост, по гледище на Бен-Гурион Голда Майерсън трансформира името си на Голда Меир (Меир значи „ даваща светлина “ на иврит).

В началото на 60-те години Меир заболява от лимфома, само че прикрива заболяването си. През 1965 се отдръпва от държавното управление и лимитира политическата си интензивност.

След неочакваната гибел на Леви Ешкол (Сколник) на 26 февруари 1969 година Мапаи избира за негов правоприемник като водач на партията и министър-председател Голда Меир . Това става малко откакто Израел удържа решителна победа над арабите и завзема обилни територии в Шестдневната война.

През 1972 в Мюнхен на XX летни олимпийски игри делегацията на Израел е нападната от терористи, които избиват огромна част от нея в така наречен Мюнхенско кръвопролитие.

Меир моли към света „ да избави нашите жители и да осъди осъществения неизразим незаконен акт “. Тя и целият съвет по защита, чувствайки, че светът няма да реагира съответно, разпореждат на Мосад да избие забърканите дейци на организацията Черен септември и Народния фронт за избавление на Палестина, където и да се намират.

При ръководството на Голда Меир протича и Войната от Йом Кипур през 1973. Въпреки спорните сведения от разузнаването за идно нахлуване против Израел и предложенията на военачалник Давид Елазар за предпазен удар против Сирия, Голда Меир взема решение да изчака и по този метод печели по-голяма интернационална поддръжка за Израел в последвалата война.

След края на войната държавното управление на Голда Меир е дестабилизирано от несъгласия в ръководещата коалиция и от обвиняванията в неприятна подготовка и неточности при воденето на войната. На 11 април 1974 Голда Меир подава оставка и на 3 юни постът е ангажиран от Ицхак Рабин .

Голда Меир умира на 8 декември 1978 в Йерусалим.

Ето някои от най-емблематичните ѝ изявления:

Мирът в Близкият Изток ще настъпи тогава, когато арабите заобичат децата си по-силно, в сравнение с ненавиждат евреите.

Във войната ни с арабите имаме скрито оръжие – нямаме опция.

Искаме да живеем. Съседите ни желаят да ни видят мъртви. Това не оставя прекалено много място за взаимни отстъпки.

Песимизмът е лукс, който евреите не могат да си разрешат.

Моисей ни е водил през пустинята 40 години, с цел да ни докара до единственото място в Близкият Изток, където няма петрол.

Ако човек не може да изплаче сърцето си, той не може и да се смее от сърце.

Мога почтено да кажа, че в никакъв случай не ме е интересувал триумфа на постъпките ми. За мен е значимо да действам вярно и да направя всичко, което зависи от мен, без значение от резултата.

Във военните години усвоих доста значим урок: човек постоянно може да направи малко повече от това, което през вчерашния ден му е изглеждало като границата на силите му.