Целата бугарска историја е градена врз фалсификати, со кражби од богатата македонска…
Ако искаш да управляваш, с изключение на, че би трябвало да имаш наложителното социопатско зрънце в характера си, би трябвало да отговаряш на някакви обикновени условия, с цел да бъдеш водач, тъй като другояче ръководените ще те изхвърлят от управническия пост.
Какво правиш обаче, в случай че потенциалът, уменията, гениите и обаянието ти са като на махленски дирек?
Тогава: лъжеш, убиваш, манипулираш, плашиш, заплашваш, унищожаваш и доста, доста значимо – разпространяваш затъпяването.
Затъпелите са ти подчинени, тъй като се опасяват и от личната си сянка, а ти го играеш избавител. Можеш елементарно да им измисляш проблеми, а по-късно – решения на тези „ проблем “. Твои са до гроб. И подметките ще ти целуват.
Но по какъв начин да вземеш една страна, цялостна с естествени хора, и да я преобразиш в сборище на кретени?
Ликвидираш елита, мислещите, можещите, знаещите, смелите, тези, които биха ти се опълчили. Останалите насъскваш едни против други. Нека ги е боязън, дано се ненавиждат.
Освен това би трябвало да убиеш настоящите системи. Всичко в страната би трябвало да стане калпаво, с цел да може всички да изгубят вярата си за естествен живот и да си мислят, че няма смисъл да се борят. Да се борят единствено ден за ден за личното си живуркане.
Как се убива система?
1. Даваш доста власт на некадърни мързели, които санкционират всяка самодейност и разпоредителност.
2. Лъжеш. Лъжеш. Лъжеш. Възхваляваш лъжците. Издигаш ги съразмерно на лъжите им. Това дава образец на другите, че би трябвало да лъжат. Лъжата става толкоз огромна, че масата стартира да ѝ има вяра. Обича я. Кълне се в нея. Децата му порастват с нея.
Цели страни са били създавани по този начин. Под шапката и дирижирането на Кремъл, с голямата помощ на „ патриоти “ като Георги Димитров, по-известен като Гошо Тарабата, българи са били продавани, с цел да може през днешния ден техните наследници да напишат това:
-- Петар Поповски: Целата бугарска историја е градена врз фалсификати, со обири од богатата македонска национална историја –
Това е заглавието на материал в Jавно. Та… за световноизвестният Петар Поповски очевидно е очевидно, че:
„ Во времето на Македонскиот цар Самоил не постоела држава под името „ Бугарија “. Таа, тогаш мала државичка, го носела името “Паристрија “ и тоа име е се’ до 1878 година. Таа земја под името „ Бугарија “ почнала да се именува дури по Берлинскиот Конгрес одржан од 13 јуни до 13 јули 1878 година и тоа е историски факт. До тој интервал, во ниту еден извор го нема името Бугарија. Едноставно, не постои! Се среќава единствено во фалсификувани пишани извори создадени по 1878 година, т.е. на крајот од XIX и почетокот на XX век[…]
[…]Бугарите, сакале или не сакале, еден ден ќе се соочат со вистината за сите грабежи “.
Пишува: Д-р Петар Поповски, прочут историчар, научник, истражувач и журналист.
Не, не смейте да им се подигравате! Тук Гошо Тарабата, Червенков, бай Тошо и наследниците им мнозина възхваляват и почитат. Заедно с Ленин и Сталин. И още по-абсурдното е, че същите тези хора ненавиждат македонците, поради тяхната „ история “, подиграват им се и се сърдят. Но предателите, които са директно виновни – хвалят, заедно с „ поръчителя “ Съюз на съветските социалистически републики.
Без коментар.
С принуждение и изменничества сътвориха Македония и македонците. Чудите се по какъв начин за толкоз малко време македонците са не запомнили от кое място са тръгнали? Бой, боязън, принуждение и неистини. Лъжи, които са проповядвани като истина, до момента в който не станат майчино мляко за децата им. После към този момент е елементарно. Как тук битуват хора, които хвалят един строй, който ги унижи и лиши обикновените им свободи?
Приятелка на баба ми – рускиня – разказваше, че в учебно заведение е учила по какъв начин Ленин е измислил писмеността. Въпроси? Опитват ли се през днешния ден да пробутват агитация в учебниците тук? Опитват се. Опитаха ли да изкарат Тошо Тиквата добър общественик? Опитаха. Е, какво се е трансформирало? Те още са тук и вземат решения. Управляват.
Едно време са унищожавали всичко – до корен! Избили всички, които биха им попречили, сменили имената на улиците с имена на техни хора, с цел да може непрекъснато да се набива в очите и душите на хората, че всичко към тях е благосъстоятелност на системата и нейните хора, завзели всички парцели, създали всичко СВОЕ. А ние се опитахме след това с кротичък преход и мирни митинги да ги изгоним и да си го вземем спокойно назад. Смях, смях… Те още се гордеят с кръвта по ножовете си и я демонстрират на внуците си, ние спокойно сме решили да им се молим да си идат.
***
Тези, които ги пазят, само че и могат да ги унищожават – войска и полиция – би трябвало наложително да са им послушни. Затова би трябвало да се внесе ерес в редиците им, с цел да плъзне страхът. Започват да кадруват некадърниците, които мачкат всички.
Чудите се по какъв начин по този начин са хванали служители на реда да продават дрога. Много просто. Това е плод на дългогодишно смачкване на системата на сигурността от вътрешната страна. Мой човек-твой човек, назначения на кофти хора, с цел да продължи гниенето. Кадърните и работещите са мачкани от некадърните и корумпираните. Част от началниците основават правила, които да пречат на работата. Всъщност аргументите и следствията са доста, доста повече, само че са тематика на напълно различен – обособен материал. Мога да ви опиша за случаи, с които съм се сблъсквал като престъпен кореспондент – случаи, в които на проверяващи съзнателно е било пречено. Син на прочут издател – заловен с дрога в колата с все дилъра. Хващат дилъра, синчето заобикаля и се скрива в работното място на тати. Дилърът признава всичко, оня обаче излиза чист като сълза. Това са хора, които пишат вести, основават „ истини “ и ти им вярваш. Нищо изключително, единствено споделям.
Друг случай: наследник на „ властник “– задържан. Идва тати-то, униформените от патрула получават заповед „ късай “. Това ще рече – късай всички материали, протоколи, всичко. Все едно не е било.
И… à се опълчи, à си на опашката за безработни. В най-хубавия случай. Има и по-лошо. Един от униформените ми отговори: „ Никога няма да разреша на сина си да стане служител на реда! “, когато го питах дали има фамилна последователност в тая специалност.
Подобни истории могат да ви опишат и мнозина военни.
Какво имаме дотук? Полиция и войска – прогнили и завладени от вътрешната страна. Те в никакъв случай не биха се вдигнали против властта. Така, както историята помни – когато хората тръгнат, армията се подвига с тях; или полицията – и опустошават властта.
Какво остана? Младежите. Студентите. Тези, които постоянно и на всички места са моторът на митингите и революциите.
Тук имаме… „ Студентски град “. Затънали в чалга, дрога и безхаберие. Ден да мине, различен да пристигна. Хвърлят салфетки и мислят единствено за пиянство, ястие и е*ане. Тези ли ще вдигнат протест? Я, по-сериозно. Умишлено затъпени плужеци. Биомаса. Ходеща мозъчна гибел.
Та, какво остана…?
Нищо. Тишина и безвремие.
Историја градена врз фалсификати.
Какво правиш обаче, в случай че потенциалът, уменията, гениите и обаянието ти са като на махленски дирек?
Тогава: лъжеш, убиваш, манипулираш, плашиш, заплашваш, унищожаваш и доста, доста значимо – разпространяваш затъпяването.
Затъпелите са ти подчинени, тъй като се опасяват и от личната си сянка, а ти го играеш избавител. Можеш елементарно да им измисляш проблеми, а по-късно – решения на тези „ проблем “. Твои са до гроб. И подметките ще ти целуват.
Но по какъв начин да вземеш една страна, цялостна с естествени хора, и да я преобразиш в сборище на кретени?
Ликвидираш елита, мислещите, можещите, знаещите, смелите, тези, които биха ти се опълчили. Останалите насъскваш едни против други. Нека ги е боязън, дано се ненавиждат.
Освен това би трябвало да убиеш настоящите системи. Всичко в страната би трябвало да стане калпаво, с цел да може всички да изгубят вярата си за естествен живот и да си мислят, че няма смисъл да се борят. Да се борят единствено ден за ден за личното си живуркане.
Как се убива система?
1. Даваш доста власт на некадърни мързели, които санкционират всяка самодейност и разпоредителност.
2. Лъжеш. Лъжеш. Лъжеш. Възхваляваш лъжците. Издигаш ги съразмерно на лъжите им. Това дава образец на другите, че би трябвало да лъжат. Лъжата става толкоз огромна, че масата стартира да ѝ има вяра. Обича я. Кълне се в нея. Децата му порастват с нея.
Цели страни са били създавани по този начин. Под шапката и дирижирането на Кремъл, с голямата помощ на „ патриоти “ като Георги Димитров, по-известен като Гошо Тарабата, българи са били продавани, с цел да може през днешния ден техните наследници да напишат това:
-- Петар Поповски: Целата бугарска историја е градена врз фалсификати, со обири од богатата македонска национална историја –
Това е заглавието на материал в Jавно. Та… за световноизвестният Петар Поповски очевидно е очевидно, че:
„ Во времето на Македонскиот цар Самоил не постоела држава под името „ Бугарија “. Таа, тогаш мала државичка, го носела името “Паристрија “ и тоа име е се’ до 1878 година. Таа земја под името „ Бугарија “ почнала да се именува дури по Берлинскиот Конгрес одржан од 13 јуни до 13 јули 1878 година и тоа е историски факт. До тој интервал, во ниту еден извор го нема името Бугарија. Едноставно, не постои! Се среќава единствено во фалсификувани пишани извори создадени по 1878 година, т.е. на крајот од XIX и почетокот на XX век[…]
[…]Бугарите, сакале или не сакале, еден ден ќе се соочат со вистината за сите грабежи “.
Пишува: Д-р Петар Поповски, прочут историчар, научник, истражувач и журналист.
Не, не смейте да им се подигравате! Тук Гошо Тарабата, Червенков, бай Тошо и наследниците им мнозина възхваляват и почитат. Заедно с Ленин и Сталин. И още по-абсурдното е, че същите тези хора ненавиждат македонците, поради тяхната „ история “, подиграват им се и се сърдят. Но предателите, които са директно виновни – хвалят, заедно с „ поръчителя “ Съюз на съветските социалистически републики.
Без коментар.
С принуждение и изменничества сътвориха Македония и македонците. Чудите се по какъв начин за толкоз малко време македонците са не запомнили от кое място са тръгнали? Бой, боязън, принуждение и неистини. Лъжи, които са проповядвани като истина, до момента в който не станат майчино мляко за децата им. После към този момент е елементарно. Как тук битуват хора, които хвалят един строй, който ги унижи и лиши обикновените им свободи?
Приятелка на баба ми – рускиня – разказваше, че в учебно заведение е учила по какъв начин Ленин е измислил писмеността. Въпроси? Опитват ли се през днешния ден да пробутват агитация в учебниците тук? Опитват се. Опитаха ли да изкарат Тошо Тиквата добър общественик? Опитаха. Е, какво се е трансформирало? Те още са тук и вземат решения. Управляват.
Едно време са унищожавали всичко – до корен! Избили всички, които биха им попречили, сменили имената на улиците с имена на техни хора, с цел да може непрекъснато да се набива в очите и душите на хората, че всичко към тях е благосъстоятелност на системата и нейните хора, завзели всички парцели, създали всичко СВОЕ. А ние се опитахме след това с кротичък преход и мирни митинги да ги изгоним и да си го вземем спокойно назад. Смях, смях… Те още се гордеят с кръвта по ножовете си и я демонстрират на внуците си, ние спокойно сме решили да им се молим да си идат.
***
Тези, които ги пазят, само че и могат да ги унищожават – войска и полиция – би трябвало наложително да са им послушни. Затова би трябвало да се внесе ерес в редиците им, с цел да плъзне страхът. Започват да кадруват некадърниците, които мачкат всички.
Чудите се по какъв начин по този начин са хванали служители на реда да продават дрога. Много просто. Това е плод на дългогодишно смачкване на системата на сигурността от вътрешната страна. Мой човек-твой човек, назначения на кофти хора, с цел да продължи гниенето. Кадърните и работещите са мачкани от некадърните и корумпираните. Част от началниците основават правила, които да пречат на работата. Всъщност аргументите и следствията са доста, доста повече, само че са тематика на напълно различен – обособен материал. Мога да ви опиша за случаи, с които съм се сблъсквал като престъпен кореспондент – случаи, в които на проверяващи съзнателно е било пречено. Син на прочут издател – заловен с дрога в колата с все дилъра. Хващат дилъра, синчето заобикаля и се скрива в работното място на тати. Дилърът признава всичко, оня обаче излиза чист като сълза. Това са хора, които пишат вести, основават „ истини “ и ти им вярваш. Нищо изключително, единствено споделям.
Друг случай: наследник на „ властник “– задържан. Идва тати-то, униформените от патрула получават заповед „ късай “. Това ще рече – късай всички материали, протоколи, всичко. Все едно не е било.
И… à се опълчи, à си на опашката за безработни. В най-хубавия случай. Има и по-лошо. Един от униформените ми отговори: „ Никога няма да разреша на сина си да стане служител на реда! “, когато го питах дали има фамилна последователност в тая специалност.
Подобни истории могат да ви опишат и мнозина военни.
Какво имаме дотук? Полиция и войска – прогнили и завладени от вътрешната страна. Те в никакъв случай не биха се вдигнали против властта. Така, както историята помни – когато хората тръгнат, армията се подвига с тях; или полицията – и опустошават властта.
Какво остана? Младежите. Студентите. Тези, които постоянно и на всички места са моторът на митингите и революциите.
Тук имаме… „ Студентски град “. Затънали в чалга, дрога и безхаберие. Ден да мине, различен да пристигна. Хвърлят салфетки и мислят единствено за пиянство, ястие и е*ане. Тези ли ще вдигнат протест? Я, по-сериозно. Умишлено затъпени плужеци. Биомаса. Ходеща мозъчна гибел.
Та, какво остана…?
Нищо. Тишина и безвремие.
Историја градена врз фалсификати.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ