Ако иска да остане в играта, НАТО трябва да прави

Ако желае да остане в играта, НАТО би трябвало да прави като Мадона - да се преизмисля, беше писал преди съвсем две десетилетия нидерландски сътрудник в собствен за акомодацията на алианса. Кралицата на попа по принцип е известна с цялостната липса на носталгия и непрестанното изпитание да движи стила си напред, в крайник с търсенето на времето.

На срещата на НАТО предходната седмица обаче въобще нямаше място за огромни стратегически промени.

Вместо за НАТО 3.0, в коридорите се говореше по какъв начин съдружниците да избегнат следващия афектиран изблик на американския президент, по какъв начин да предотвратят внезапни придвижвания като това той да разпореди изтеглянето на американските войски и системи от Европа или да завземе Гренландия.

В този смисъл Тръмп не разочарова. Срещата стартира с обвинявания към европейците, че не са му помогнали в Иран, до момента в който спорът се разгоря още веднъж пред очите на всички и Ормузкият проток беше още веднъж блокиран. Тръмп изиска да управлява Гренландия и заплаши да прекъсне търговски връзки с Испания, която била “ужасен съдружник ” поради позицията на премиера Санчез против войната на Съединени американски щати и Израел в Иран (но и поради едвам 2-процентните разноски за защита в испанския бюджет).

На този декор упоритостта на генералния секретар Марк Рюте разбираемо беше да удържи единството в НАТО и неговата задача на базисно равнище, по-скоро във версия НАТО 1.0, изпълняващо функционалности към териториалната защита и политическата поддръжка за член 5.

Единствената смяна пристигна от индустриалния конгрес по време на съмита, с многочислените подписани контракти за произвеждане и общо европейско закупуване на модерни отбранителни системи, да вземем за пример разследващи и транспортни самолети.

Парадоксално, България, представлявана от някогашен военачалник от Военновъздушни сили, не взе участие във форума и даже заяви за отменянето на единствената огромна европейска инвестиция в българската отбранителна промишленост, тази на Райнметал.

Две страни бяха обаче същинските печеливши от съмита в Анкара.

Най-вече това беше Украйна, която с триумфите си против Русия се е трансформирала в издирван сътрудник, в това число и за Тръмп. При срещата си със Зеленски той приказва с почитание за украинското твърдоглавие, даде обещание да помогне за започване на договаряния и позволи на Киев да употребява лиценз за произвеждане на ракети Пейтриът - единственото дейно средство за противопоставяне против съветските балистични ракети, които убиват десетки хора в украинските градове всяка нощ. Запасите от такива ракети внезапно понижиха по време на войната в Иран, когато Съединени американски щати, Израел и страните от Залива изстрелваха по две или повече за всяка иранска балистична ракета, а от време на време са ги употребявали даже против дронове.

Смяната на американската позиция по Украйна пролича в петък и в Конгреса на Съединени американски щати. Група сенатори от двете партии се сплотиха към закон за наказания против Русия и тези страни, които купуват съветски петрол и газ. Двама сенатори - Греъм и Блументал, се опитваха повече от година да накарат Тръмп да подпише този закон.

С прехвърлянето на превеса на силите към Киев, Белият дом наподобява счита, че е настъпил моментът за напън върху Москва. Междувременно медиите оповестиха за непредвидена, само че това едва ли ще забави приемането на този толкоз дълго подготвян акт.

Другият печеливш от срещата на НАТО беше нейният хазаин - Турция. Президентът Ердоган най-сетне получи позволение да купи изтребители Ф35 (които Гърция има, а Турция не), което преди беше невероятно поради покупката на съветските противовъздушни системи С-400. Договорката в този момент е Анкара да продаде С-400 на ОАЕ или Катар и по този метод да се освободи от американските наказания.

Въпреки повишения напън против съпротива и медии вътре в Турция, Ердоган се завръща като значим съдружник на Съединени американски щати, районна мощ в Близкия изток и енергиен състезател в Черно море (включително и благодарение на българското правителство). С отслабването на Русия, Турция има необичаен късмет да разшири геополитическата си роля - и счита да го употребява.

“Запитай се защо правиш всичко това - за себе си? Или за тях? ”, пее Мадона в последния си албум “Изповеди 2 ” - въпреки всичко носталгична отпратка към един от огромните ѝ триумфи преди 21 години.

Това можеше да бъде мотото и на тазгодишния съмит на НАТО в Анкара, където доста от съдружниците се питаха дали това е среща поради Тръмп или поради Алианса като общественост.

Нищо чудно, че няма необикновен вкус за скорошна среща - евентуално идната ще е едвам през 2028 г.