Петкова: Ако останат пари в бюджета за тази година, те ще бъдат заделени за 2025 г.
А ко има запас в приходите на бюджета за 2024 година над тези от 3% недостиг от брутния вътрешен артикул (БВП), той ще бъде заделен, с цел да подкрепи бюджета за 2025 година. Това сподели във времето за първия парламентарен блицконтрол на 51-вия парламент вицепремиерът и министър на финансите Людмила Петкова.
В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лв., както се твърди, уточни министърът.
" Изпълнението на бюджета в този момент е с 2% недостиг от Брутният вътрешен продукт. Предвидени са заплащания за финансовата стратегия на министерствата и по финансовата стратегия на общините. Към октомври дефицитът беше 2% от Брутният вътрешен продукт, а към ноември - 1,9 на 100, т.е. няма повишаване на разноските ", сподели Петкова.
По думите й в приходната част на бюджета са заделени 75 милиарда лв. доходи.
" Данъчно-осигурителните доходи, заложени в бюджета, ще бъдат изпълнени и даже преизпълнени. Второто и трето заплащане по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) бяха планувани, само че парите не бяха дадени. Двете заплащания са за 1,5 милиарда евро, което е неизпълнението, заложено в бюджета. Това несъблюдение не оказа такова въздействие върху бюджета, а върху вложенията, правени по ПВУ. Досега има едно предплатено заплащане, само че за 2025 година планираме и незабавно преструктуриране на заплащанията, с цел да се обезпечат пари по плановете, които са почнали ", сподели Петкова.
Вицепремиерът добави, че държавното управление поставя всички старания за съблюдаване на финансова непоклатимост.
" Бюджетът ще бъде изпълнен с недостиг до 3% с помощта на нашите старания, а не вследствие на планирането на бюджета, тъй като един милиард лв. от разноските не бяха планувани в него. България към момента не извършва всички критерии за влизане в еврозоната, когата това стане, ще има осведомителна акция за еврото ", добави Петкова.
Министерството на финансите възнамерява приходите в държавния бюджет през 2025 година да са 92,485 милиарда лв.. Това е растеж с 20,243 милиарда лв. по отношение на предстоящите доходи през 2024 година, уточни още министър Петкова.
" Данъчно-осигурителните доходи ще се усилят с 15,6 милиарда лв. по отношение на 2024 година ", добави тя.
" Разходите в проектобюджета за 2025 година са 98,9 милиарда лв., което е растеж от 20,1 милиарда лв. по отношение на предстоящото за разноските за 2024 година. Увеличението им идва главно от заплати и пенсии ", уточни Петкова.
" В капиталовата стратегия е признат нов метод, само че за всички почнали планове са планувани средства за 2025 година. Сега с цел да може едно ведомство да направи инвестиция за дълготрайни материални активи (ДМА), то би трябвало да мине през разпореждане на Министерския съвет. Това го преодоляваме, като парите по приложение 2 на държавния бюджет се дават по бюджетите на съответните разпоредители на бюджета ", посочи тя.
За 2025 година плановете в капиталовата стратегия са разграничени на три съществени групи. Първата група е за планове, свързани с административна активност - като придобиване и ремонт на ДМА. Втората група са за планове в региона на електронното ръководство, третата - за стратегически капиталови планове.
За 2025 година се плануват 14,3 милиарда лв. за финансови разноски, което е растеж с 4,3 милиарда лв.. От тях от европейските стратегии са 7,2 милиарда лв. и 7,1 милиарда лв. от държавния бюджет. За министерства и ведомства се дават 3,4 милиарда лв., за общините - 1,15 милиарда лв.. Но за общините има и други пари и те общо стават 2,3 милиарда лв. за финансови разноски, сподели финансовият министър.
Служебният вицепремиер изясни пред депутатите за какво Министерството на финансите (МФ) се е отказало от налог върху свръхпечалбите на банките в проектобюджета за 2025 година
В отговор на въпрос от " БСП-Обединена левица " в границите на блицконтрола тя уточни, че са провели среща с Асоциацията на банките и са създали разбор какви налози ще бъдат платени от тях за 2025 година, имало е и среща с управлението на Българската национална банка (БНБ).
Петкова изясни, че е в действие така наречен най-малък световен налог и банките към този момент ще заплащат 15% налог – 10% корпоративен налог и още 5% налог. При разискването банките предоставиха информация, че заплащанията им за 2025 година ще бъдат в размер на 1,125 милиарда лв..
" В тази връзка направихме разбора, че това, което се предвижда да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и по тази причина се отказахме от налога, изясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е съвсем на 95 на 100 от прогнозата на МФ за приходи от налог върху свръхпечалбите на банките ", добави тя.
Людмила Петкова уточни, че с управлението на Българска народна банка са коментирали налога върху свръхпечалбите на банките и по какъв начин би се отразил спомагателен налог на индикаторите им. " Затова се отказахме от налога, а не тъй като е имало напън от банките, по-скоро имаше среща с Българска народна банка във връзка с финансовата непоклатимост на страната и по какъв начин би се отразил данъкът ", съобщи тя.
На въпрос на " Възраждане " за размера на държавния дълг, министър Петкова сподели, че за 2025 година е очакван по-голям размер на дълга. Предвижда се този дълг да покрие освен недостига за настоящата година, само че има и рефинансиране на остарял дълг, планувани са средства за увеличение капитала на Българската банка за развиване за подкрепяне на дребните и междинните предприятия, както и при положение на нужда, даване на средства за увеличение на капитала на Българска народна банка, уточни тя.
В бюджета за 2025 година има средства и за нови планове на общините, сподели още министър Петкова.
" Проектите в приложение 3 на закона за бюджета за 2024 година (където са плановете на общините) са подавани от всички общини и по предложенията три пъти имаше актуализация. Проектите първо бяха за асфалтиране на улици, след това се смениха за създаване на ВиК мрежа и това забави осъществяването на цялата стратегия ", съобщи тя.
" Пари за общините по програмата в бюджета има. По искане на Министерство на регионалното развитие на общините се предоставиха предходната седмица още 100 млн. лв. за тази стратегия " , напомни Петкова.
" В Бюджета за 2025 година има пари за незавършените планове и нужните заплащания по тях. Направен е разбор на настояванията на общините за плановете и тяхната степен на осъществяване. Плащанията не се вършат по последователност на настояванията по плановете, а съгласно готовността на осъществяване ", добави още финансовият министър.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
В края на годината няма да бъдат изхарчени 10 милиарда лв., както се твърди, уточни министърът.
" Изпълнението на бюджета в този момент е с 2% недостиг от Брутният вътрешен продукт. Предвидени са заплащания за финансовата стратегия на министерствата и по финансовата стратегия на общините. Към октомври дефицитът беше 2% от Брутният вътрешен продукт, а към ноември - 1,9 на 100, т.е. няма повишаване на разноските ", сподели Петкова.
По думите й в приходната част на бюджета са заделени 75 милиарда лв. доходи.
" Данъчно-осигурителните доходи, заложени в бюджета, ще бъдат изпълнени и даже преизпълнени. Второто и трето заплащане по Плана за възобновяване и резистентност (ПВУ) бяха планувани, само че парите не бяха дадени. Двете заплащания са за 1,5 милиарда евро, което е неизпълнението, заложено в бюджета. Това несъблюдение не оказа такова въздействие върху бюджета, а върху вложенията, правени по ПВУ. Досега има едно предплатено заплащане, само че за 2025 година планираме и незабавно преструктуриране на заплащанията, с цел да се обезпечат пари по плановете, които са почнали ", сподели Петкова.
Вицепремиерът добави, че държавното управление поставя всички старания за съблюдаване на финансова непоклатимост.
" Бюджетът ще бъде изпълнен с недостиг до 3% с помощта на нашите старания, а не вследствие на планирането на бюджета, тъй като един милиард лв. от разноските не бяха планувани в него. България към момента не извършва всички критерии за влизане в еврозоната, когата това стане, ще има осведомителна акция за еврото ", добави Петкова.
Министерството на финансите възнамерява приходите в държавния бюджет през 2025 година да са 92,485 милиарда лв.. Това е растеж с 20,243 милиарда лв. по отношение на предстоящите доходи през 2024 година, уточни още министър Петкова.
" Данъчно-осигурителните доходи ще се усилят с 15,6 милиарда лв. по отношение на 2024 година ", добави тя.
" Разходите в проектобюджета за 2025 година са 98,9 милиарда лв., което е растеж от 20,1 милиарда лв. по отношение на предстоящото за разноските за 2024 година. Увеличението им идва главно от заплати и пенсии ", уточни Петкова.
" В капиталовата стратегия е признат нов метод, само че за всички почнали планове са планувани средства за 2025 година. Сега с цел да може едно ведомство да направи инвестиция за дълготрайни материални активи (ДМА), то би трябвало да мине през разпореждане на Министерския съвет. Това го преодоляваме, като парите по приложение 2 на държавния бюджет се дават по бюджетите на съответните разпоредители на бюджета ", посочи тя.
За 2025 година плановете в капиталовата стратегия са разграничени на три съществени групи. Първата група е за планове, свързани с административна активност - като придобиване и ремонт на ДМА. Втората група са за планове в региона на електронното ръководство, третата - за стратегически капиталови планове.
За 2025 година се плануват 14,3 милиарда лв. за финансови разноски, което е растеж с 4,3 милиарда лв.. От тях от европейските стратегии са 7,2 милиарда лв. и 7,1 милиарда лв. от държавния бюджет. За министерства и ведомства се дават 3,4 милиарда лв., за общините - 1,15 милиарда лв.. Но за общините има и други пари и те общо стават 2,3 милиарда лв. за финансови разноски, сподели финансовият министър.
Служебният вицепремиер изясни пред депутатите за какво Министерството на финансите (МФ) се е отказало от налог върху свръхпечалбите на банките в проектобюджета за 2025 година
В отговор на въпрос от " БСП-Обединена левица " в границите на блицконтрола тя уточни, че са провели среща с Асоциацията на банките и са създали разбор какви налози ще бъдат платени от тях за 2025 година, имало е и среща с управлението на Българската национална банка (БНБ).
Петкова изясни, че е в действие така наречен най-малък световен налог и банките към този момент ще заплащат 15% налог – 10% корпоративен налог и още 5% налог. При разискването банките предоставиха информация, че заплащанията им за 2025 година ще бъдат в размер на 1,125 милиарда лв..
" В тази връзка направихме разбора, че това, което се предвижда да бъде платено от банките, е два пъти повече от разчетеното в бюджета и по тази причина се отказахме от налога, изясни министърът на финансите. Това, което ще постъпи, е съвсем на 95 на 100 от прогнозата на МФ за приходи от налог върху свръхпечалбите на банките ", добави тя.
Людмила Петкова уточни, че с управлението на Българска народна банка са коментирали налога върху свръхпечалбите на банките и по какъв начин би се отразил спомагателен налог на индикаторите им. " Затова се отказахме от налога, а не тъй като е имало напън от банките, по-скоро имаше среща с Българска народна банка във връзка с финансовата непоклатимост на страната и по какъв начин би се отразил данъкът ", съобщи тя.
На въпрос на " Възраждане " за размера на държавния дълг, министър Петкова сподели, че за 2025 година е очакван по-голям размер на дълга. Предвижда се този дълг да покрие освен недостига за настоящата година, само че има и рефинансиране на остарял дълг, планувани са средства за увеличение капитала на Българската банка за развиване за подкрепяне на дребните и междинните предприятия, както и при положение на нужда, даване на средства за увеличение на капитала на Българска народна банка, уточни тя.
В бюджета за 2025 година има средства и за нови планове на общините, сподели още министър Петкова.
" Проектите в приложение 3 на закона за бюджета за 2024 година (където са плановете на общините) са подавани от всички общини и по предложенията три пъти имаше актуализация. Проектите първо бяха за асфалтиране на улици, след това се смениха за създаване на ВиК мрежа и това забави осъществяването на цялата стратегия ", съобщи тя.
" Пари за общините по програмата в бюджета има. По искане на Министерство на регионалното развитие на общините се предоставиха предходната седмица още 100 млн. лв. за тази стратегия " , напомни Петкова.
" В Бюджета за 2025 година има пари за незавършените планове и нужните заплащания по тях. Направен е разбор на настояванията на общините за плановете и тяхната степен на осъществяване. Плащанията не се вършат по последователност на настояванията по плановете, а съгласно готовността на осъществяване ", добави още финансовият министър.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ