Ако има нещо, което инвеститорите не обичат – това е

Ако има нещо, което вложителите не обичат – това е несигурността. Но в случай че има нещо, което портфейлите ненавиждат още повече – това е тихата, непрекъсната инфлация, която като незабележим разредител трансформира действителната стойност на парите и активите. Инфлацията не удря внезапно. Тя се промъква постепенно. Капка по капка. И тъкмо когато започнеш да я подценяваш – към този момент е късно.

Днес инфлацията се усеща друго. Статистически тя може да наподобява овладяна – малко под 3% в Съединени американски щати, към 2% в еврозоната, и към 4% в България, най-малко на хартия. Но в случай че погледнем на процедура – разноските за храна, сила, услуги, застраховки и парцели не престават да порастват с темпове, които доста изпреварват формалните стойности. Това към този момент не е класическа хиперинфлация, а това, което икономистите назовават структурна инфлация – вградена в системата и извънредно сложна за управление без странични резултати.

Това не се случва за първи път. През 70-те години на XX век, Съединени американски щати преживяваха сходен епизод – продължителна, залепнала инфлация с къси интервали на мъртвило. Федералният запас повишаваше лихвите, само че резултатът бе временен. Само когато Пол Волкър увеличи ставките до над 15% през 1981 година, се реализира същинско изстудяване. Но цената беше криза. Въпросът през днешния ден е: какъв брой надалеч ще стигнат централните банки, с цел да овладеят инфлацията… и какво прави един рационален вложител в такава среда?

Отговорът не е да се паникьосваме. Отговорът е да изградим портфейл, който диша дружно с инфлацията. Такъв, който освен оцелява, само че и употребява тези сили в своя изгода.

Първата съставна част в този портфейл е златото. Не тъй като е съвременно, а тъй като е потвърдено. Исторически, златото се показва най-добре в среда на отрицателна действителна рентабилност – т.е. когато инфлацията изпреварва лихвите. От началото на века до през днешния ден златото е донесло междинна годишна рентабилност към 8% в доларово изражение – надалеч не неприятно за актив, който не носи рента. Но в условия на рецесии, рецесии и обезценка на валути, златото постоянно се трансформира в избавителна лодка. Днес, при равнища към 3400 $ за тройунция, мнозина се питат дали е прекомерно късно. Но същинският въпрос е: а какъв брой коства сигурността в свят, където парите губят цената си всеки ден?

Втората съставна част – дивидентни компании с ценова мощ, т.е. дарба да подвигат цените без да губят клиенти. Тук не приказваме за софтуерни фантазии или напредък непременно. Говорим за компании от действителната стопанска система – комунални услуги, опазване на здравето, потребителски артикули от първа нужда. Nestlé, Johnson & Johnson, Coca-Cola, Procter & Gamble. Тези колоси не са секси, само че те са основата на антиинфлационен портфейл. Истинската мощ идва освен от дивидента (който постоянно расте), а от постоянния cash flow и неподатливостта на икономическите цикли.

Третата стъпка е ETF тактики, които комбинират инфлационни хеджове: първични материали, недвижими парцели (REITs), инфлационно-защитени облигации (TIPS), и даже световни дивидентни аристократи. Комбинирайки ETF-и като GLD (злато), VNQ (имотни вложения в САЩ), TIP (TIPS облигации), SCHD (дивидентен фокус), може да се построи добре уравновесена конструкция, която реагира на инфлационни талази.

Но същинското преимущество не е в самите принадлежности. То е в структурата. В салдото. В това да схванеш, че инфлацията не е събитие, а среда. И в такава среда, ти не гониш спекулативна рентабилност. Ти защитаваш покупателната си дарба. Примерен портфейл за инфлационен свят би могъл да наподобява по този начин:
АктивПримерен ETF / ИнструментТеглоЗлатоGLD / Physical Gold20%Дивидентни акцииSCHD / VIG / KO / JNJ25%Имотни фондовеVNQ / Realty Income15%СуровиниDBC / PDBC10%TIPS облигацииTIP10%Кеш / Парична позицияКраткосрочен депозит / IBKR20% 
Този вид конструкция не е предопределена да „ бие пазара “. Нейната цел е да резервира цената и да взе участие в растеж, без да се огъва при всяка инфлационна стихия.

А в този момент си представете следното: идва 2026 година, инфлацията още веднъж се форсира поради геополитическо напрежение, нова стокова рецесия или ненадейно разхлабване от страна на централна банка. Кой вложител ще бъде по-добре квалифициран – този, който е натрупал фантазии в софтуерни акции с P/E над 100, или този, който е построил антиинфлационен щит посредством структурирани, действителни и потвърдени активи?

Реалността е по-сложна, в сравнение с наподобява. Но едно е несъмнено – инфлацията няма да се върне на 1% скоро. А най-хубавото, което можем да създадем, е да изградим портфейл, който е подготвен за този свят, а не за оня, който помним от предишното.

*Материалът е с изчерпателен темперамент и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.