За кого лобира посолството ни в САЩ?
Ако има ранглиста за дипломатически нихилизъм през 2024-та, двама души сигурно я оглавяват - българският дипломат във Вашингтон и външният министър на Сглобката. Георги Панайотов и Мария Габриел ще останат в дипломатическата ни история като лица, които умишлено бездействат и жертват националните ползи, отказвайки да интервенират пред американски сенатори, интензивно лобиращи за антибългарския македонизъм.
„ Съединените щати поддържат присъединението на Северна Македония към Европейския съюз “, се споделя в проекторезолюция на Сената, импортирана от сенаторите от Демократическата партия Питър Уелч и Жана Шахин, както и от сенаторите републиканци Пийт Рикетс и Том Тилис. Резолюцията приканва президента Байдън, държавния секретар Блинкен и Европейски Съюз да работят за неотложно пускане на преговорния развой със Скопие, като „ не се слагат никакви спомагателни двустранни условия за участието на районен съд Македония в Европейски Съюз "...
Български отвод от " спомагателни двустранни условия за участието на районен съд Македония в Европейски Съюз " значи следното: българо-македонският контракт от август 2017 година да се анулира, българо-македонската историческа комисия да почете претенциите на Скопие към българската средновековна и възрожденска история, Европейски Съюз да вдигне българската преграда пред македонското еврочленство...
Вместо Мария Габриел стремително да подреди на посланика ни да се срещне с американските сенатори и да ги запознае с позицията ни по „ македонския въпрос “, Министерство на външните работи не реагира, дори с ненаситност приема пасивната поза на посланика ни. Така задачата ни абдикира от главното обвързване на всяко посолство - да отстоява с всички дипломатически средства ползите на своята страна пред приемащата страна.
Инициативата на сенаторите още не е утвърдена от изпълнителната власт и към този момент отпада вероятно връчване на нота. Но дипломатическото лобиране в Сената, най-много пред четиримата сенатори, са незабавни стъпки, за които не е нужна глоба на външния министър Габриел. При това двама от сенаторите - Уелч и Шахин, посетиха Скопие през октомври м.г. и оповестиха желанието си да внесат такава резолюция. Всъщност още преди пет месеца посланикът ни е знаел за тази самодейност, само че не е подхванал изпреварващи дейности, с цел да осуети резолюцията. Или най-малко да опита.
Да настояваш пред Сглобката за нападателна дипломация в Съединени американски щати е задача обречена. Страхът от „ Големия брат “ сковава дипломатите ни, повече загрижени за благоволението на Метрополията, в сравнение с за ползите на страната.
Това се видя и преди две години, когато републиканската представителка в Конгреса Клаудия Тени ни заплаши с тези думи: „ Възможно е налагане на наказания против България поради нейното несъгласие върху договарянията за присъединение на Северна Македония към Евросъюза... “
Тогава българското посолство не реагира. Както не реагира и когато Клаудия Тени отбрани... „ македонското малцинство “ в България.
Излишно е да питаме посолството ни във Вашингтон работи ли за основаването на българско лоби в Конгреса на Съединени американски щати. Истинският въпрос е дали с пасивността си задачата ни не лобира за Скопие.
„ Съединените щати поддържат присъединението на Северна Македония към Европейския съюз “, се споделя в проекторезолюция на Сената, импортирана от сенаторите от Демократическата партия Питър Уелч и Жана Шахин, както и от сенаторите републиканци Пийт Рикетс и Том Тилис. Резолюцията приканва президента Байдън, държавния секретар Блинкен и Европейски Съюз да работят за неотложно пускане на преговорния развой със Скопие, като „ не се слагат никакви спомагателни двустранни условия за участието на районен съд Македония в Европейски Съюз "...
Български отвод от " спомагателни двустранни условия за участието на районен съд Македония в Европейски Съюз " значи следното: българо-македонският контракт от август 2017 година да се анулира, българо-македонската историческа комисия да почете претенциите на Скопие към българската средновековна и възрожденска история, Европейски Съюз да вдигне българската преграда пред македонското еврочленство...
Вместо Мария Габриел стремително да подреди на посланика ни да се срещне с американските сенатори и да ги запознае с позицията ни по „ македонския въпрос “, Министерство на външните работи не реагира, дори с ненаситност приема пасивната поза на посланика ни. Така задачата ни абдикира от главното обвързване на всяко посолство - да отстоява с всички дипломатически средства ползите на своята страна пред приемащата страна.
Инициативата на сенаторите още не е утвърдена от изпълнителната власт и към този момент отпада вероятно връчване на нота. Но дипломатическото лобиране в Сената, най-много пред четиримата сенатори, са незабавни стъпки, за които не е нужна глоба на външния министър Габриел. При това двама от сенаторите - Уелч и Шахин, посетиха Скопие през октомври м.г. и оповестиха желанието си да внесат такава резолюция. Всъщност още преди пет месеца посланикът ни е знаел за тази самодейност, само че не е подхванал изпреварващи дейности, с цел да осуети резолюцията. Или най-малко да опита.
Да настояваш пред Сглобката за нападателна дипломация в Съединени американски щати е задача обречена. Страхът от „ Големия брат “ сковава дипломатите ни, повече загрижени за благоволението на Метрополията, в сравнение с за ползите на страната.
Това се видя и преди две години, когато републиканската представителка в Конгреса Клаудия Тени ни заплаши с тези думи: „ Възможно е налагане на наказания против България поради нейното несъгласие върху договарянията за присъединение на Северна Македония към Евросъюза... “
Тогава българското посолство не реагира. Както не реагира и когато Клаудия Тени отбрани... „ македонското малцинство “ в България.
Излишно е да питаме посолството ни във Вашингтон работи ли за основаването на българско лоби в Конгреса на Съединени американски щати. Истинският въпрос е дали с пасивността си задачата ни не лобира за Скопие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ