Ако има история, която може да ни трогне истински и

Ако има история, която може да ни трогне същински и до сълзи, това е тази на Хачико от гара Шибуя в Япония. Кучето, което става знак на верността и предаността към стопанина си, даже години след неговата гибел. На гара Шибуя в Япония даже е повдигнат монумент в негова чест .

Хачико е е куче от породата акита ину. Той е роден на 10 ноември 1923 година в японската префектура Акита. Фермер взема решение да подари дребното куче на професор Хидесабуро Уено, работещ в Университета в Токио. Професорът му дава името Хачико (осмият). Професор Уено всекидневно пътува с влака на работа и кучето всеки ден го изпраща заран, а по-късно се връща да го посрещне на гарата тъкмо в 5:00 часа след обяд. На 21 май 1925 година Хидесабуро Уено получава инфаркт и умира. По това време Хачико е на 18 месеца. На този ден той дълго чака стопанина си, който в никакъв случай повече не идва. Въпреки това кучето продължава да го чака всеки ден, тъкмо в 5:00 часа след обяд и седи до късно.



Макар че доста родственици и познати се пробват да вземат кучето при себе си, то непроменяемо се завръща на гарата, с цел да посрещне стопанина си. Местните търговци и служащите стартират да го хранят, възхищавайки се на неговата лоялност и неизменност. Това продължава години наред. Така Хачико става прочут на цяла Япония. А още повече през 1932 година след обява на публикацията: „ Предано остаряло куче чака завръщането на стопанина си 9 година след неговата гибел “.

Хачико продължава да идва на гарата в продължение на 9 година до самата си гибел на 8 март 1935 година В деня на кончината му е разгласен ден на печал. Погребан е до починалия си стопанин в гробището Аояма, Минато, Токио. Издигнат е и негов монумент.

По време на Втората международна война, когато има потребност от метал, по тази причина паметникът е опустошен, само че през август 1948 година е възобновен и се постанова като образец на обич и честност.

През 1987 година историята е филмирана - „ Hachiko Monogatari “ (Япония), а през 2009 година се появява и американска версия на лентата - „ Хачико: история на едно куче “ (САЩ) с Ричърд Гиър в основната роля.



Сн. Twitter

Днес има издигнати скулптури на Хачико в неговия роден град – до гара Одате, както и още една пред Музея на кучето Акита. В университета в Токио, където преподавал професор Уено, също има скулптура, изобразяваща тях двамата. На мястото, където кучето чакало своя собственик в продължение на години, пък има бронзови отпечатъци от лапи и текст на японски език, разказващи историята на Хачико. Паметник на домашния любим има и в непосредствена непосредственост до гроба на притежателя му в Аояма. Изходът на гара Шибуя, където Хачико очаквал стопанина си, пък е кръстен на него. Самото куче е препарирано и е изложено в Националния музей на природата и науката в Токио.

Хачико е запомнен като доста повече от знак на лоялност ще го помним като кучето, което ни учи на човещина.