Тъмната сянка на Бети над Лозан Панов
„ Ако има черен лебед, това е жена му на Лозан “. Думите са на някогашния правосъден министър Христо Иванов. Произнесени са на колекция на подмолния кръг “Арго ” на 28 юли 2016 година в зала, намираща се на столичния бул. “Витоша ” 164, когато компанията, отпред с Иво Прокопиев, Радан Кънев, Антоанета Цонева, Трайчо Трайков, Стоянка Георгиева и още политически проксита, поръчкови публицисти и професионални протестъри разискват какъв да е претендентът им за президентските избори през есента на същата година.
Когато при започване на април 2017 година излязоха стенограмите от две сбирки на кръга “Арго ”, с изключение на, че очевидната обязаност на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов с спорни персони от кръга на Прокопиев (понастоящем подсъдим) да бе към този момент дефинитивно доказана, се появиха и изказвания за престъпно минало на брачната половинка на “съдия № 1 ”. Информация, която е станала причина както за слагането според на Панов от притежаващите я, по този начин и за отменяне на името му като вероятен претендент за държавен глава.
Ето частта от Стенограмата от сбирката на “Арго ” от лятото на 2016 година, отдадена на Панов и “Черният лебед ”:
Радан Кънев (тогава ръководител на ДСБ): “…Лозан Панов би трябвало да напусне… ” (визира поста на ръководител на Върховен касационен съд – бел.ред.).
Антоанета Цонева (сега член на управлението на “Да, България ”): “Лозан Панов не може да е претендент на партия. ” (по закон, магистратите са деполитизирани – бел.ред.).
Христо Иванов (бивш правосъден министър, понастоящем водач на “Да, България ”): “Ако има “Черен лебед ”, това е жена му на Лозан ”.
Очевидно съзнаващи, че разкритията могат да доведат до предварително преустановяване на мандата на “съдия № 1 ”, в опит да разсеят подозренията и да прикрият обстоятелствата, в интервала 10 април-20 май 2017 година Лозан Панов и Христо Иванов дадоха към две дузини изявленията, множеството пред комфортни за тях медии, като бТВ, Нова телевизия, Българска национална телевизия, БНР, БиТ и уеб сайтове на подсъдими олигарси.
В режисираните авансово изявленията Панов опитваше да играе ролята на жертва, като настойчиво неглижираше тематиката за предишното на брачната половинка си. И до момента в който ръководителя на Върховен касационен съд лансираше неуместни изказвания, че е допустимо да се стигне до физическото му премахване, създателят на чутовната имитация за “Черния лебед ” Христо Иванов се обясняваше, в това число през напоителни фейсбук тиради, по какъв начин несъзнателно замесил името на Елисавета Панова. Оправданията и обясненията на Панов и Иванов към този момент нямат никаква стойност, тъй като “Черният лебед” съществува!
Фактите, които бяха предоставени на вестник “Труд ”, потвърждават, че преди по-малко от една година ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов освен, че не е споделил истината, само че е скрил обстоятелства от предишното на личната си брачна половинка, чието разобличаване би го сложило в обстановка да не може да довърши мандата си. За сметка на това, “мръсните секрети ” на “Черния лебед ” отпреди 14 години към този момент три години се употребяват от олигархичното задкулисие, с цел да държи според “съдия №1 ”, а най-висшата правосъдна инстанция – да служи на политически и лобистки ползи.
“Черният лебед ” хулиганствал против орган на държавната власт
През юли 2004 година Елисавета Николова Ганева (към оня миг Панова носи семейството на починалия си първи брачен партньор Иван Ганев – бел.ред.) e разследвана като причинител на закононарушение по член 325 алинея 2 от Наказателния кодекс за безчинство, съпроводено от опозиция против орган на властта.
Действията на актуалната брачна половинка на ръководителя на Върховен касационен съд са се изразявали в непочтено държание, жестоко нарушаващо публичния ред и очевидна проява на пренебрежение към обществото. Елисавета Панова (Ганева) е рискувала да получи до пет години затвор, съгласно текста в Наказателния кодекс: “Когато действието е съпроводено със опозиция против орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ отговорности по запазване на публичния ред, или когато то по своето наличие се отличава с извънреден цинизъм или смелост, наказването е отнемане от независимост до пет години ”.
И най-важното – хулиганските дейности евентуално са осъществени в правосъдна зала, а обект на грубото нарушение на публичния ред, съпроводено с непочтено държание, в това число отправяне на обиди, нецензурни изрази и закани, стават прокурор и арбитър, като даже се постанова и намесата на органите на реда. За това свидетелства развила се, броени дни след действието, полемика в профилиран юридически конгрес. Регистрацията на хулиганските дейности на Ганева (Панова) е последвано от появяването на обявата, отдадена точно на член 325, алинея 2 от Наказателния кодекс, което съвсем изцяло изключва опцията да се отнася до различен човек, с изключение на за “Черния лебед ”.
Случаят е съвсем без аналог в историята на българското правораздаване, защото даже рецидивисти и някогашни пандизчии с по няколко изтърпени присъди “лишаване от независимост ” рядко са си разрешавали жестоко и непочтено държание към органите на правосъдната власт. А даже и да се стигне до отправяне на остри реплики, то най-вече съдията да им наложи санкция или да изиска опрощение.
Поведението на “Черния лебед ”, обаче, надминава всичко това, като става причина за преустановяване на правосъдното съвещание и докладването му на държавното обвиняване. Това се е наложило, защото актуалната брачна половинка на ръководителя на Върховния касационен съд обяснила на прокурора и на съдията по делото, че “ще се видят на различен терен ” и каквото и да реши по проблема, то идната инстанция ще отсъди в нейна изгода.
Приятелката на Бети
Самочувствието на Бети Ганева (Панова), че може да обезпечи решение по дело, което да е в нейна изгода и това да бъде отправено като опасност към съдията, към оня миг надалеч не е било инцидентно. В най-тесния другарски кръг на Бети (така се обръщат към Елисавета Ганева (Панова) околните й – бел.ред.) участва Мина Костова – небезизвестната щерка на някогашния министър председател Иван Костов, който в границите на управническия си мандат 1997-2001 година постави редица старания по преодоляване и на правосъдната система.
През 2000 година за ръководител на Върховния съд е определен Иван Григоров, който в нито един миг от траялия седем години негов мандат, не е крил близостта си до Костов. Очевидно Бети Ганева (Панова) е разчитала на близостта си до семейството Костови през 2004 година, с цел да си обезпечи удобно решение на значимото за нея дело. Заради това е могла да си разреши и грубото тъпчене на публичния ред, уронващите престижа на магистратите думи и даже отправянето на обиди по техен адрес, както и опасността, че “ще се видят на различен терен ”.
Десет години по-късно се оказва, че другарството сред Мина Костова и Бети Панова може да е основно за кариерното израстване на съдията от Върховния административен съд Лозан Панов. В края на 2014 година, още веднъж непосредствен до Иван Костов и до умрелия предходната есен Иван Григоров магистрат, се оказва един от лобиралите за издигането на кандидатурата на Лозан Панов за ръководител на Върховен касационен съд. А след избирането на Панов за “съдия № 1 ”, той и Бети Панова възобновяват честите си срещи с Мина Костова и даже са измежду дребното посетители в дома на Иван Костов в Драгалевци. Което изяснява и политизирането на Лозан Панов, както и разискването на името му измежду евентуалните претенденти за президент на колекция в наличието на “ученика на Костов ” – провалилия се някогашен водач на ДСБ Радан Кънев.
Какво следва?
Първо. Със сигурност Лозан Панов може да продължи да твърди, че брачната половинка му в никакъв случай не е разследвана в качеството й на причинител на безчинство против орган на държавната власт. Нещо, което е елементарно проверимо в архивите на правоохранителните институции, а това ще сложи Панов в обстановката да отхвърля обстоятелства и доказателства по тематиката, освен това наново.
Второ. Лозан Панов може да промени тактиката, като признае истината, само че да се опита да се измъкне от неловката обстановка, като изясни, че това се е случило надалеч в предишното, когато още не се е познавал с Бети Ганева, през днешния ден Панова. Само че това ръководителят на Върховен касационен съд можеше да направи през април 2017 година, не и през март 2018 година, тъй като по този начин ще признае, че преди година не е споделил истината пред обществото, когато отхвърляше той и брачната половинка му да имат секрети, които биха ги сложили според.
Панов не би си разрешил да направи признанието и тъй като по този начин би уличил себе си в нарушаването на най-малко четири текста от Кодекса за етично държание на българските магистрати, съгласно които: “С персоналното си държание и възприятие за отговорност в служебната и извънслужебната си активност, магистратът би трябвало да дава образец за висок морал и почтеност; Магистратът следва да се въздържа от всевъзможни дейности, които биха могли да компрометират достойнството му в специалността и обществото; Магистратът би трябвало да е с безукорна репутация; Магистратът би трябвало да е пореден и непреклонен при спазването на правните и етични правила ”.
Трето. В качеството му на административен началник, Панов има още по-високи отговорности по смисъла на Етичния кодекс на магистратите. Но даже и отвън съответните текстове, обстоятелствата, уличаващи ръководителя на Върховен касационен съд в изявление на лъжи, са налице. Това демонстрира, че към днешна дата Лозан Панов не дава отговор и на най-снизходителните условия за интегритет.
Въпросът оттук нататък към този момент не е дали ръководителят на Върховен касационен съд ще напусне поста, тъй като оставането му би било отвън всякаква етична и морална логичност, а по какъв начин ще се случи това – като Лозан Панов самичък подаде оставка или като най-малко 17 от членовете на Висшия правосъден съвет изискат предварителното му освобождение.
Председателството на Европейски Съюз като късмет България да показва действителни дейности в региона на правораздаването
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз е съвсем преполовено. На 11-тата година от участието на България в Европейски Съюз, страната ни продължава да е под европейски мониторинг поради неналичието на прогрес в битката с корупцията, а това има директно отражение и върху отхвърли на няколко страни членки да поддържат участието ни в Шенгенското пространство. Но все пак, София получава доверието на европейските институции, в опитите за ускорение на присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз.
Но по какъв начин може да наподобява страната ни в очите на европейските ни сътрудници, в случай че ръководителят на Върховния съд, един от “тримата огромни ” в правосъдната власт, крие неуместни обстоятелства за предишното на брачната половинка си и нападна медиите, които ги разкриват? Кой би повярвал на Лозан Панов, че внезапната смяна в държанието му, единствено няколко месеца след избирането му за ръководител на Върховен касационен съд през 2015 година, не се дължи на компрометиращата информация за брачната половинка му?
Изпускането на репликата за “Черният лебед ” явно удостоверява, че олигархични кукловоди, които са обект на правосъдни каузи, имат цялостен надзор над най-висшата правосъдна инстанция в страната, което им дава опция да прокарват лобистките си ползи през тълкувателни решения, както и да си подсигуряват, че в никакъв случай няма да се стигне до неоправдателни решения по техните каузи.
В същото време, Върховен касационен съд се тресе от кавги, а досегашният заместител на Панов, арбитър Красимир Влахов, напусна поста с признанието, че се срами от дейностите на “съдия № 1 ”. Всичко това се случва, до момента в който ръководителят на Върховен касационен съд се слага над закона и единствен от членовете на Висш съдебен съвет отхвърля да показа имуществената си декларация пред Сметната палата, за което е санкциониран с 1000 лева, само че апелира пред арбитър, чието бъдещо кариерно развиване може да зависи от решение на самия Панов.
Ако страната държи да показва пред европейските ни сътрудници, само че най-много пред българските жители, че този път е решена да е безусловно безкомпромисна при установяването на нарушавания от представители на властта и изключително когато това се отнася до висши магистрати, то още преди края на Българското председателство, Лозан Панов би трябвало да е напуснал най-високия пост в правосъдната система.
Когато при започване на април 2017 година излязоха стенограмите от две сбирки на кръга “Арго ”, с изключение на, че очевидната обязаност на ръководителя на Върховния касационен съд Лозан Панов с спорни персони от кръга на Прокопиев (понастоящем подсъдим) да бе към този момент дефинитивно доказана, се появиха и изказвания за престъпно минало на брачната половинка на “съдия № 1 ”. Информация, която е станала причина както за слагането според на Панов от притежаващите я, по този начин и за отменяне на името му като вероятен претендент за държавен глава.
Ето частта от Стенограмата от сбирката на “Арго ” от лятото на 2016 година, отдадена на Панов и “Черният лебед ”:
Радан Кънев (тогава ръководител на ДСБ): “…Лозан Панов би трябвало да напусне… ” (визира поста на ръководител на Върховен касационен съд – бел.ред.).
Антоанета Цонева (сега член на управлението на “Да, България ”): “Лозан Панов не може да е претендент на партия. ” (по закон, магистратите са деполитизирани – бел.ред.).
Христо Иванов (бивш правосъден министър, понастоящем водач на “Да, България ”): “Ако има “Черен лебед ”, това е жена му на Лозан ”.
Очевидно съзнаващи, че разкритията могат да доведат до предварително преустановяване на мандата на “съдия № 1 ”, в опит да разсеят подозренията и да прикрият обстоятелствата, в интервала 10 април-20 май 2017 година Лозан Панов и Христо Иванов дадоха към две дузини изявленията, множеството пред комфортни за тях медии, като бТВ, Нова телевизия, Българска национална телевизия, БНР, БиТ и уеб сайтове на подсъдими олигарси.
В режисираните авансово изявленията Панов опитваше да играе ролята на жертва, като настойчиво неглижираше тематиката за предишното на брачната половинка си. И до момента в който ръководителя на Върховен касационен съд лансираше неуместни изказвания, че е допустимо да се стигне до физическото му премахване, създателят на чутовната имитация за “Черния лебед ” Христо Иванов се обясняваше, в това число през напоителни фейсбук тиради, по какъв начин несъзнателно замесил името на Елисавета Панова. Оправданията и обясненията на Панов и Иванов към този момент нямат никаква стойност, тъй като “Черният лебед” съществува!
Фактите, които бяха предоставени на вестник “Труд ”, потвърждават, че преди по-малко от една година ръководителят на Върховен касационен съд Лозан Панов освен, че не е споделил истината, само че е скрил обстоятелства от предишното на личната си брачна половинка, чието разобличаване би го сложило в обстановка да не може да довърши мандата си. За сметка на това, “мръсните секрети ” на “Черния лебед ” отпреди 14 години към този момент три години се употребяват от олигархичното задкулисие, с цел да държи според “съдия №1 ”, а най-висшата правосъдна инстанция – да служи на политически и лобистки ползи.
“Черният лебед ” хулиганствал против орган на държавната власт
През юли 2004 година Елисавета Николова Ганева (към оня миг Панова носи семейството на починалия си първи брачен партньор Иван Ганев – бел.ред.) e разследвана като причинител на закононарушение по член 325 алинея 2 от Наказателния кодекс за безчинство, съпроводено от опозиция против орган на властта.
Действията на актуалната брачна половинка на ръководителя на Върховен касационен съд са се изразявали в непочтено държание, жестоко нарушаващо публичния ред и очевидна проява на пренебрежение към обществото. Елисавета Панова (Ганева) е рискувала да получи до пет години затвор, съгласно текста в Наказателния кодекс: “Когато действието е съпроводено със опозиция против орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ отговорности по запазване на публичния ред, или когато то по своето наличие се отличава с извънреден цинизъм или смелост, наказването е отнемане от независимост до пет години ”.
И най-важното – хулиганските дейности евентуално са осъществени в правосъдна зала, а обект на грубото нарушение на публичния ред, съпроводено с непочтено държание, в това число отправяне на обиди, нецензурни изрази и закани, стават прокурор и арбитър, като даже се постанова и намесата на органите на реда. За това свидетелства развила се, броени дни след действието, полемика в профилиран юридически конгрес. Регистрацията на хулиганските дейности на Ганева (Панова) е последвано от появяването на обявата, отдадена точно на член 325, алинея 2 от Наказателния кодекс, което съвсем изцяло изключва опцията да се отнася до различен човек, с изключение на за “Черния лебед ”.
Случаят е съвсем без аналог в историята на българското правораздаване, защото даже рецидивисти и някогашни пандизчии с по няколко изтърпени присъди “лишаване от независимост ” рядко са си разрешавали жестоко и непочтено държание към органите на правосъдната власт. А даже и да се стигне до отправяне на остри реплики, то най-вече съдията да им наложи санкция или да изиска опрощение.
Поведението на “Черния лебед ”, обаче, надминава всичко това, като става причина за преустановяване на правосъдното съвещание и докладването му на държавното обвиняване. Това се е наложило, защото актуалната брачна половинка на ръководителя на Върховния касационен съд обяснила на прокурора и на съдията по делото, че “ще се видят на различен терен ” и каквото и да реши по проблема, то идната инстанция ще отсъди в нейна изгода.
Приятелката на Бети
Самочувствието на Бети Ганева (Панова), че може да обезпечи решение по дело, което да е в нейна изгода и това да бъде отправено като опасност към съдията, към оня миг надалеч не е било инцидентно. В най-тесния другарски кръг на Бети (така се обръщат към Елисавета Ганева (Панова) околните й – бел.ред.) участва Мина Костова – небезизвестната щерка на някогашния министър председател Иван Костов, който в границите на управническия си мандат 1997-2001 година постави редица старания по преодоляване и на правосъдната система.
През 2000 година за ръководител на Върховния съд е определен Иван Григоров, който в нито един миг от траялия седем години негов мандат, не е крил близостта си до Костов. Очевидно Бети Ганева (Панова) е разчитала на близостта си до семейството Костови през 2004 година, с цел да си обезпечи удобно решение на значимото за нея дело. Заради това е могла да си разреши и грубото тъпчене на публичния ред, уронващите престижа на магистратите думи и даже отправянето на обиди по техен адрес, както и опасността, че “ще се видят на различен терен ”.
Десет години по-късно се оказва, че другарството сред Мина Костова и Бети Панова може да е основно за кариерното израстване на съдията от Върховния административен съд Лозан Панов. В края на 2014 година, още веднъж непосредствен до Иван Костов и до умрелия предходната есен Иван Григоров магистрат, се оказва един от лобиралите за издигането на кандидатурата на Лозан Панов за ръководител на Върховен касационен съд. А след избирането на Панов за “съдия № 1 ”, той и Бети Панова възобновяват честите си срещи с Мина Костова и даже са измежду дребното посетители в дома на Иван Костов в Драгалевци. Което изяснява и политизирането на Лозан Панов, както и разискването на името му измежду евентуалните претенденти за президент на колекция в наличието на “ученика на Костов ” – провалилия се някогашен водач на ДСБ Радан Кънев.
Какво следва?
Първо. Със сигурност Лозан Панов може да продължи да твърди, че брачната половинка му в никакъв случай не е разследвана в качеството й на причинител на безчинство против орган на държавната власт. Нещо, което е елементарно проверимо в архивите на правоохранителните институции, а това ще сложи Панов в обстановката да отхвърля обстоятелства и доказателства по тематиката, освен това наново.
Второ. Лозан Панов може да промени тактиката, като признае истината, само че да се опита да се измъкне от неловката обстановка, като изясни, че това се е случило надалеч в предишното, когато още не се е познавал с Бети Ганева, през днешния ден Панова. Само че това ръководителят на Върховен касационен съд можеше да направи през април 2017 година, не и през март 2018 година, тъй като по този начин ще признае, че преди година не е споделил истината пред обществото, когато отхвърляше той и брачната половинка му да имат секрети, които биха ги сложили според.
Панов не би си разрешил да направи признанието и тъй като по този начин би уличил себе си в нарушаването на най-малко четири текста от Кодекса за етично държание на българските магистрати, съгласно които: “С персоналното си държание и възприятие за отговорност в служебната и извънслужебната си активност, магистратът би трябвало да дава образец за висок морал и почтеност; Магистратът следва да се въздържа от всевъзможни дейности, които биха могли да компрометират достойнството му в специалността и обществото; Магистратът би трябвало да е с безукорна репутация; Магистратът би трябвало да е пореден и непреклонен при спазването на правните и етични правила ”.
Трето. В качеството му на административен началник, Панов има още по-високи отговорности по смисъла на Етичния кодекс на магистратите. Но даже и отвън съответните текстове, обстоятелствата, уличаващи ръководителя на Върховен касационен съд в изявление на лъжи, са налице. Това демонстрира, че към днешна дата Лозан Панов не дава отговор и на най-снизходителните условия за интегритет.
Въпросът оттук нататък към този момент не е дали ръководителят на Върховен касационен съд ще напусне поста, тъй като оставането му би било отвън всякаква етична и морална логичност, а по какъв начин ще се случи това – като Лозан Панов самичък подаде оставка или като най-малко 17 от членовете на Висшия правосъден съвет изискат предварителното му освобождение.
Председателството на Европейски Съюз като късмет България да показва действителни дейности в региона на правораздаването
Българското председателство на Съвета на Европейския съюз е съвсем преполовено. На 11-тата година от участието на България в Европейски Съюз, страната ни продължава да е под европейски мониторинг поради неналичието на прогрес в битката с корупцията, а това има директно отражение и върху отхвърли на няколко страни членки да поддържат участието ни в Шенгенското пространство. Но все пак, София получава доверието на европейските институции, в опитите за ускорение на присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз.
Но по какъв начин може да наподобява страната ни в очите на европейските ни сътрудници, в случай че ръководителят на Върховния съд, един от “тримата огромни ” в правосъдната власт, крие неуместни обстоятелства за предишното на брачната половинка си и нападна медиите, които ги разкриват? Кой би повярвал на Лозан Панов, че внезапната смяна в държанието му, единствено няколко месеца след избирането му за ръководител на Върховен касационен съд през 2015 година, не се дължи на компрометиращата информация за брачната половинка му?
Изпускането на репликата за “Черният лебед ” явно удостоверява, че олигархични кукловоди, които са обект на правосъдни каузи, имат цялостен надзор над най-висшата правосъдна инстанция в страната, което им дава опция да прокарват лобистките си ползи през тълкувателни решения, както и да си подсигуряват, че в никакъв случай няма да се стигне до неоправдателни решения по техните каузи.
В същото време, Върховен касационен съд се тресе от кавги, а досегашният заместител на Панов, арбитър Красимир Влахов, напусна поста с признанието, че се срами от дейностите на “съдия № 1 ”. Всичко това се случва, до момента в който ръководителят на Върховен касационен съд се слага над закона и единствен от членовете на Висш съдебен съвет отхвърля да показа имуществената си декларация пред Сметната палата, за което е санкциониран с 1000 лева, само че апелира пред арбитър, чието бъдещо кариерно развиване може да зависи от решение на самия Панов.
Ако страната държи да показва пред европейските ни сътрудници, само че най-много пред българските жители, че този път е решена да е безусловно безкомпромисна при установяването на нарушавания от представители на властта и изключително когато това се отнася до висши магистрати, то още преди края на Българското председателство, Лозан Панов би трябвало да е напуснал най-високия пост в правосъдната система.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ