Българските череши два пъти по-скъпи по сергиите
Ако има български плодове това лято на пазара, ще са в доста дребни количества. Причината - студовете в края на март, поради които са измръзнали дръвчетата. Такива провали в резултат на студените дни не е имало от 15 години, настояват от Асоциацията на овощарите в България.
Засегнати са най-много насажденията в източната част на страната и в региона на Пловдив и Пазарджик, провалите са върху череши, праскови, нектарини и кайсии.
Ранните български череши излизат на пазара в последните две седмици на май и първата седмица на юни, само че тази година се чака реколтата да е слаба.
Производителите предвиждат, че цената им няма да е по-ниска от 10 лева за кг - двойно по-висока от предходната година. Малки ще са количествата и от български праскови и кайсии.
Сливите са другите плодове, по които има провали от студа, само че не чак толкоз и реколтата щяла да е относително добра. При ябълките и крушите тук-там също има измръзнали, само че не са в такива мащаби, както при прасковите и черешите, обясниха от асоциацията.
За да се застраховат от неприятните климатични условия, някои от производителите отглеждат по няколко култури. Например по едно и също време череши, сливи и ябълки, така имат друга сензитивност към студа. Но тази година и това не е помогнало, защото на 30 март например температурите паднаха до минус 6 градуса. А на тези култури им трябват 2-3 часа на минусови температури, с цел да измръзнат, написа " 24 часа ".
Според овощарите тази година се чака да има мощен туристически сезон, само че те няма да могат да се възползват от положителния пазар, който ще се отвори, тъй като нямат задоволително количества. Освен това се основава и проблем за преработвателните предприятия, които вършат компоти и консерви от праскови и кайсии.
Приходите на овощарите най-вероятно няма да стигнат. Разходът в овощните градини бил сред 500 и 1000 лева на декар за сезон и тези пари би трябвало да бъдат изхарчени без значение дали има продукция, или не .
Част от фермерите, които са пострадали от измръзването, са подали заявки в общинските комисии по земеделие за пропаднали площи. По информация на Министерството на земеделието от всички заявления, общо са засегнати 4100 хектара.
Когато комисията мине на инспекция и откри, че измръзването не е 100, а 90% да вземем за пример, производителят няма да получи обезщетение от страната, показват обаче стопаните. Заради това преди десетина дни зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков организира редица срещи със земеделците и им даде обещание, че при нужда ще се вършат и по два огледа на градините, с цел да се откри тъкмо какви са провалите.
От министерството обявиха, че обследването занапред стартира. Комисиите ще тръгнат на инспекция в края на този месец.
Друг проблем е, че стопаните няма по какъв начин да си застраховат насажденията против измръзване или слана преди 20 април. Застрахователните компании покриват този риск за събитие, настъпило след 20 април, а тогава към този момент няма смисъл, оплакват се фермерите. Тогава времето към този момент се затопля. Поради това Джиков изясни, че следващата година ще има коренна смяна в тази посока.
Засегнати са най-много насажденията в източната част на страната и в региона на Пловдив и Пазарджик, провалите са върху череши, праскови, нектарини и кайсии.
Ранните български череши излизат на пазара в последните две седмици на май и първата седмица на юни, само че тази година се чака реколтата да е слаба.
Производителите предвиждат, че цената им няма да е по-ниска от 10 лева за кг - двойно по-висока от предходната година. Малки ще са количествата и от български праскови и кайсии.
Сливите са другите плодове, по които има провали от студа, само че не чак толкоз и реколтата щяла да е относително добра. При ябълките и крушите тук-там също има измръзнали, само че не са в такива мащаби, както при прасковите и черешите, обясниха от асоциацията.
За да се застраховат от неприятните климатични условия, някои от производителите отглеждат по няколко култури. Например по едно и също време череши, сливи и ябълки, така имат друга сензитивност към студа. Но тази година и това не е помогнало, защото на 30 март например температурите паднаха до минус 6 градуса. А на тези култури им трябват 2-3 часа на минусови температури, с цел да измръзнат, написа " 24 часа ".
Според овощарите тази година се чака да има мощен туристически сезон, само че те няма да могат да се възползват от положителния пазар, който ще се отвори, тъй като нямат задоволително количества. Освен това се основава и проблем за преработвателните предприятия, които вършат компоти и консерви от праскови и кайсии.
Приходите на овощарите най-вероятно няма да стигнат. Разходът в овощните градини бил сред 500 и 1000 лева на декар за сезон и тези пари би трябвало да бъдат изхарчени без значение дали има продукция, или не .
Част от фермерите, които са пострадали от измръзването, са подали заявки в общинските комисии по земеделие за пропаднали площи. По информация на Министерството на земеделието от всички заявления, общо са засегнати 4100 хектара.
Когато комисията мине на инспекция и откри, че измръзването не е 100, а 90% да вземем за пример, производителят няма да получи обезщетение от страната, показват обаче стопаните. Заради това преди десетина дни зам.-министърът на земеделието Тодор Джиков организира редица срещи със земеделците и им даде обещание, че при нужда ще се вършат и по два огледа на градините, с цел да се откри тъкмо какви са провалите.
От министерството обявиха, че обследването занапред стартира. Комисиите ще тръгнат на инспекция в края на този месец.
Друг проблем е, че стопаните няма по какъв начин да си застраховат насажденията против измръзване или слана преди 20 април. Застрахователните компании покриват този риск за събитие, настъпило след 20 април, а тогава към този момент няма смисъл, оплакват се фермерите. Тогава времето към този момент се затопля. Поради това Джиков изясни, че следващата година ще има коренна смяна в тази посока.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ