Може ли Турция да нахлуе в България?
Ако (и когато) това се случи, претекстовете надали ще се разграничават мощно от тези, с които Русия атакува Украйна
България живее в мир към този момент близо 100 години. Последната военна борба на наша територия е водена през далечната 1925 година в региона на Петрич, когато там нахлува гръцката войска. Ако приемем това за случай, както го назовават историците, и потърсим същинска война, то нашата войска е водила сражения по земи, обитаеми с българи, още по-далеч във времето – в годините на двете балкански войни. Тогава е и последният път, в който са мерили сили български и турски бойци.
И въпреки историографията ни да обича да избутва на напред във времето българските триумфи от това време, крайният резултат, както всички знаем, е пагубен. Страната ни вечно губи Източна Тракия с изконно българските градове Лозенград и Одрин, и за малко не остава и без Ямбол, който турците пробват да щурмуват.
Тук не приказваме и за другите изгубени български територии, с които през днешния ден граничим. В десетилетията по-късно Българската войска или е разширявала земите ни по кротичък път с възвръщането на Южна Добруджа или с връчената ни от Хитлер част от Македония, или е правила интервенции надалеч отвън нашите граници – присъединяване ни във Втората международна, нахлуването в Чехословакия, мироопазващите задачи по света.
Даже най-взривоопасните последни спешни години на социализма, когато ръководещите комунисти, неспособни да се оправят със затъващата стопанска система, завиват към враждебен шовинизъм и се захващат с побългаряване на турското население, не водят до война с Турция. Колкото и тогава да се обтягат връзките ни, те си остават в границите на политическото говорене, а границите даже се отварят още по-широко, въпреки и с претекст да могат през тях да излязат всички, които желаят да изоставен България.
Мирът в нашата страна дотолкоз се е трансформирал в даденост, в нещо, което всички считаме, че ни се поставя по дифолт и е надали не наложително, че през днешния ден даже теоретично не можем да си представим страната ни изпаднала в условия на война. Даже намекът, че е допустимо някой да ни нападне, тъй като противоположното по справедливи аргументи няма по какъв начин да се случи, по-скоро би бил признат с подигравка и подигравка, в сравнение с с невъзмутимо благоразумие.
Най-ясна визия до каква степен един народ е капризен от мира може да се добие, когато покрай неговите граници стартира война. Наместо със боязън, съветската експанзия в Украйна за голяма част от българите е нещо като електронна игра, в която хората умират наужким, а бомбите унищожават мислени градове. Достатъчно е да си напомним с какви насмешливи мнения българите посрещаха новините за съветските зверства в Буча и Мариупол.
Наистина през днешния ден е мъчно да си обрисуваме картина, при която България се изправя пред същинска кървава война. Наглед сме съдружници или най-малко другари с всички прилежащи страни. В последните години и политици и елементи от популацията, колкото и да ръмжат под мустак против някои съседи, най-малко в обществените си изяви не мислят съществено за дрънкане на оръжия.
Дали фактически мирът е сигурен и безконечен?
Балканите постоянно са били бременни с кръв. Тук няма етнически чисти страни. Практически във всеки миг някоя би могла да откри мотив против друга, с цел да я нападне. В последните години има не един и два сходни образци за тлеещи спорове. Дори съюзничките в НАТО Гърция и Турция постоянно са на бойна нога една против друга поради противоречиви острови в Егейско море. Последният спор сред тях бе на 6 януари 2023 година, когато гръцки граничари стреляха по Турската брегова защита. Впрочем в годините след Втората международна война от всички свои съседи Турция не е изразявала териториални и други искания единствено към България, което е същинско знамение.
От 49 години турците държат под окупация половината територия на Кипър. През 2016 година нахлуха на 20 километра във вътрешността в Северна Сирия като завзеха 8 835 кв. км от страната, в които влизат 6 приблизително огромни градове. В момента там тече усилена турцизация на популацията и порядките и е въведена в обращение турската лира. Турция постоянно нахлува в Ирак под предлог, че се бори с „ кюрдски терористи “. През 90-те години даже трайно се бе настанила във вътрешността в иракска територия, където построи свои военни бази.
Последният турски набег в Ирак бе през април 2022 година. Заради историческата обремененост посред им, Турция не поддържа дипломатически връзки с Армения. При това напълно недискретно преди три години взе участие с военни съветници и въоръжения във войната на Азербайджан против Армения поради популации с арменци Нагорни Карабах.
Най-знаковата фотография от азеро-арменската война от 2020 година е
запечатала 19-годишния боец Алберт Ованесян. Той почина няколко дни по-късно –
на 8 октомври. Той бе посмъртно награден с най-големия медал „ Златен Орел “ като
герой на Нагорни Карабах
Със самия Азербайджан Турция е привидно съюзничка, само че на процедура счита тази страна за изкуствено основана от Руската империя, а народът ѝ за турски, който краткотрайно живее в обособена страна. Въпрос на време, и промяна на ръководещата върхушка в Баку, е тези настроения да преминат оттатък днешното другарство и да го извърнат в ненавист. Изключително хладни са връзките ѝ с Иран, изключително след турската окупация на части от Сирия. Техеран всецяло поддържа държавното управление на Башар Асад и даже изпрати военни формирования, с цел да му оказват помощ, които по някаква случайност към този момент не са влезнали в ръкопашен пердах с турските окупатори там. В същото време не остава отвън турските искания даже такава тиха и кротка страна като Грузия, която на всичкото от горната страна от 15 години е и полуокупирана от Русия.
През 2013-та в Турция бе оповестена „ Карта на турския свят “, която президентът Реджеп Ердоган след това нееднократно показва като изразяваща формалното мнение на страната. В нея грузинската самостоятелна република Аджария е посочена като изконна турска територия, което докара до замяна на ноти и открита неприязън сред Тбилиси и Анкара. Впрочем в същата карта като част от турския свят попада и България. Но нашето външно министерство в никакъв случай не е изразявало даже дежурен митинг против това.
Нещо повече – след опита за прелом в Турция през 2016 година, държавното управление на Бойко Борисов, в нарушаване на българските закони – без правосъдна глоба, върна на турците 7 участници в метежа, потърсили леговище у нас. Именно дългогодишното българско държание на примирената наведена, само че усмихната главица е може би в основата на това да сме единствената съседка на Турция, с която тя, най-малко видимо, няма никакви проблеми. Тази политика не е от през вчерашния ден и през днешния ден. Тя съпътства връзките сред двете страни през всички години след края на Втората международна война.
След следващия боен прелом в Турция през 1980 година, довел на власт изтъкнатия антикомунист ген. Кенан Еврен, страната изпада в интернационална изолираност. Никой не желае да се среща с военните ѝ водачи. Въпреки възбраната на Турската комунистическа партия и репресирането на членовете ѝ от ген. Еврен, единственият държавен глава, признал преврата и откритата след него власт, е комунистът Тодор Живков. София е първата непозната столица, която Кенан Еврен посещава през февруари 1982. А година по- късно Живков е първият непознат началник, който пък отива на крайници в Турция след преврата.
Юни, 1983 година Тодор Живков и ген. Кенан Еврен летят към вътрешността на
Турция
След 10 ноември 1989 година българското контраразузнаване стана извънредно пасивно по турско направление. Няма данни дали в последните години са правени разработки на турската агентура у нас. А че българското разузнаване липсва в Турция е съвсем несъмнено. След 4 февруари 1992 година, когато Ахмед Доган занесе в турското посолство в София „ оня лист “ с имената, длъжностите и местонахождението на разузнавачите от външнополитическото ни и военно разузнаване под дипломатическо прикритие в 79 наши посолства по света, надали са доста искащите, които биха рискували живота си, с цел да работят за българската разведка, която намерено се развява наляво и надясно като салфетка.
В книгата си от 2010 година „ Оня лист “ журналистката от „ Дарик “ Богдана
Лазарова споделя най-подробно цялата история по какъв начин Ахмед Доган предава на
Турция цялостния лист на настоящите български разузнавачи зад граница
До през днешния ден измежду ръководещата класа в София съществуваше неофициално единодушие, че политиката към съседите ни, включая Турция, ще е точно такава – кротка, примирена и усмихната. Но по този начин бе до през днешния ден. За първи път измежду водещите политически партии у нас има една, намираща се в непрекъсната възходяща позиция, която на челно място в своята политическа стратегия е написала, че крайната ѝ цел е унищожаването на една от прилежащите ни страни и присъединението ѝ към България.
В политическата стратегия на тази партия буквално четем „ Истината е единствено една - България и Македония са едно цяло. И ние ще се погрижим за обединяването ни. “ На всеки здравомислещ българин е ясно, че сходно „ обединяване “ в никакъв случай не би могло да се случи по кротичък път, тъй като голямото болшинство от популацията на Македония няма предпочитание да живее в провинция на България.
Днешното държавно управление, обединило главните буржоазни български сили, с всичките си дейности интензивно работи за триумфа на тази партия на идващите избори. Така че сюжетът с Македония напълно не наподобява предполагаем и изсмукан от пръстите си. Политици, имащи необятен взор към ситуацията, към този момент показаха гласно сходна угриженост. В края на август албанският министър- ръководител Еди Рама разгласи, че чака точно това.
„ България умерено може да нападне Северна Македония “, предсказа той на конгрес в словенския град Блед. Какъв тъкмо сюжет за завладяване на Македония е очакван от въпросната политическа мощ знаят единствено водачите ѝ, само че той надали би бил по-различен от този, който Владимир Путин прилагаше по отношение на Украйна в годините преди да я нападне.
Руското разузнаване си бе избрало украинския колаборационист и предприемач Виктор Медведчук, който трансформира в сътрудник за въздействие. Русия стартира да му налива милиони долари, в подмяна на което той трябваше да основе радиостанции, вестници, малките екрани и политическа партия, които да изясняват на украинците, че са в действителност руснаци, ръководени от „ нацистки режим “, подготвяйки по този метод почвата за бъдещото обединяване на двете страни.
След като не свърши нито една от поставените цели, Виктор Медведчук бе
арестуван от украинското контраразузнаване и бе обменен против пленени украински
войници
Както към този момент е ясно, множеството от тези милиони Медведчук чисто и просто е насочвал към банковите си сметки, а неговите медии и купени политици не реализираха нищо от поставените цели. Тръгналите на 24 февруари 2022 година към Киев съветски танкове, наместо с цветя, питки и всеобща наслада, бяха посрещнати от отрядите за териториална самозащита и доста от екипажите им наторяват и до през днешния ден украинската земя. В българската си версия тази история може да има още по-печален край. Македония е член на НАТО, само че около войната в Украйна тази тромава организация към този момент потвърди, че за нищо на света не би желала директно да взе участие в какъвто и да е спор.
Шефовете на НАТО извадиха от 10 кладенци вода, единствено и единствено да убедят света, че съветската ракета, паднала в края на 2022 година в полското село Пшеводов и умъртвила двама души, е в действителност украинска, макар големите митинги и доказателства в противоположното на самата Украйна. А при започване на септември тази година, когато в Румъния се взриви съветски военен дрон и едвам не умъртви мирни поданици, управлението на НАТО зае щраусова поза, все едно нищо не се е случило.
Румъния бе оставена уединено с казуса. Когато схванаха, че НАТО няма желание да задейства член 5, да ги отбрани и да отмъсти за съветския удар, управляващите в Букурещ чисто и просто се заеха да построяват бомбоубежища по източните си граници и сами да си пазят популацията и територията от последващи съветски набези. Тромавата и изпаднала в либерал-глобалистично доволство военна организация, присъщи особености за големи формирания, цялостни с бюрокрацзия, по-скоро би се разпаднала от боязън да не я въвличат във война, в сравнение с да се занимава с българските искания към Македония, когато на власт в София пристигна партията, която ги е декларирала ясно в своята стратегия.
В политическата стратегия на една от водещите български политически
партии окупацията на Македония е на челно място, само че там има обещания и за други
бъдещи спорове
Но има един държавен началник, който оцеля в прелом и не се тормози да ускорява армията си наляво и надясно отвън границите на своята страна. Той три пъти към този момент е заявявал, че се афишира за поръчител на териториалната целокупност и независимостта на Република Северна Македония с всички произлизащи последици. Реджеп Ердоган направи това изказване гръмогласно посред Скопие през 2006 година, а след това го повтори два пъти обществено и в Истанбул и Анкара.
Въпреки че агресивността сама по себе си няма потребност от публични претекстове, даже Нацистка Германия постоянно е обявявала такива преди следващото нахлуване над самостоятелна страна. Даже когато Хитлер към този момент е поставил ръка на цяла Европа и посред континента не е останал нито един самостоятелен вестник, при нападението над Съветския съюз той отново излага претекстове, които да бъдат оповестени в пресата. Какви биха били претекстовете, с които Турция може да се реши да накаже България, тръгнала да завладява Македония?
По историческа подигравка, речта с претекстовете на Путин в нощта против 24 февруари 2022 година идеално може да пасне в тази обстановка. Там всичко се отнася едно към едно и за нашата страна, стига на мястото на Украйна да се сложи България, а изразът „ съветско население “ да се размени с „ турско “. Русия упрекна управляващите в Киев, че не разрешават на съветското население на нейна територия свободно да употребява матерния си език и ги лишава от рускоезични медии. Българската конституция не разрешава потреблението на обществени места на турски език, което се отнася и за предизборните манифестации. Турците у нас също нямат свои медии.
Путин назова Украйна „ изкуствена недодържава “, основана от Ленин. Турция постоянно е разглеждала България като неразбирателство, основано от великите сили в края на 19 век, върху територии, които епохи преди този момент са ѝ принадлежали. И това ясно се вижда в „ картата на турския свят “, размахвана постоянно от Ердоган. Русия разгласи, че навлиза в Украйна, с цел да освободи своите събратя. Турция също има свои събратя тук, които вероятно да освобождава.
Разликата е, че до момента в който съветската войска в последните десетилетия бе крадена и мачкана от либерал-глобалистите, настанили се в министерството на защитата в Москва, което я трансформира в неспособна да превземе Украйна, турската е в разцвета си. В момента тя разполага с 425 000 бойци и 380 000 резервисти. Там наборната работа в никакъв случай не е била отменяна. В България даже намекът за връщане на казармата постоянно се е посрещал с подбив.
Дори не е нужен бинокъл. Достатъчен е взор с просто око вдясно от
тази наблюдателна площадка на най-югоизточната ни граница с Турция, с цел да се
забележи, че първото турско отделение и на един хвърлей място
Турците отделят за армията си всяка година по $25,1 милиарда, а най-близкото турско военно отделение е на самата граница с България. Вижда се с просто око от най- югоизточната ни точка. След като либерал-глобализмът на практика закри армията ни, единственото българско отделение към турската граница се намира чак в Бургас – до входа на цех „ Кроношпан “. Войниците там обаче имат работно време и си потеглят в 17:00 часа.
Ако човек застане в този час на изхода му, ще види по какъв начин от там излизат много от тях, отгледали прелестно закръглени коремчета. Следващото българско отделение е чак в Безмер. Отряди за териториална самозащита по украински почин, които да поемат първичния удар, ние нямаме. Реално няма на какво да се разчита. В необичаен изблик на признание, посред Възродителния развой, тогавашното българско разузнаване бе разкрило проектите на Турция при възможна война с България. Те плануват бърза окупация на цялата Бургаска област и елементи от Варненска с прилежащото им Черноморие. Те надали са се трансформирали радикално до през днешния ден.
Евентуалното турско навлизане в България ще е приятна разходка за аскерите посред зеленината на опустялата от хора Странджа. Подобни необезпокоявани разходки всеки ден и всеки час от години правят стотици арабски и африкански мигранти из Странджа. Точно като тях и турците ще дойдат в Бургас толкоз бързо, колкото решат да удължат „ екологичното си странствуване “ посред гората.
Всичко това е просто сюжет, изложен в публикация. Но последните години ни потвърдиха, че и най-невероятните неща могат да се сбъдват. А нахлуване на Турция над единствената ѝ съседка, по отношение на която до момента не е била нападателна, даже не наподобява толкоз необикновено.
България живее в мир към този момент близо 100 години. Последната военна борба на наша територия е водена през далечната 1925 година в региона на Петрич, когато там нахлува гръцката войска. Ако приемем това за случай, както го назовават историците, и потърсим същинска война, то нашата войска е водила сражения по земи, обитаеми с българи, още по-далеч във времето – в годините на двете балкански войни. Тогава е и последният път, в който са мерили сили български и турски бойци.
И въпреки историографията ни да обича да избутва на напред във времето българските триумфи от това време, крайният резултат, както всички знаем, е пагубен. Страната ни вечно губи Източна Тракия с изконно българските градове Лозенград и Одрин, и за малко не остава и без Ямбол, който турците пробват да щурмуват.
Тук не приказваме и за другите изгубени български територии, с които през днешния ден граничим. В десетилетията по-късно Българската войска или е разширявала земите ни по кротичък път с възвръщането на Южна Добруджа или с връчената ни от Хитлер част от Македония, или е правила интервенции надалеч отвън нашите граници – присъединяване ни във Втората международна, нахлуването в Чехословакия, мироопазващите задачи по света.
Даже най-взривоопасните последни спешни години на социализма, когато ръководещите комунисти, неспособни да се оправят със затъващата стопанска система, завиват към враждебен шовинизъм и се захващат с побългаряване на турското население, не водят до война с Турция. Колкото и тогава да се обтягат връзките ни, те си остават в границите на политическото говорене, а границите даже се отварят още по-широко, въпреки и с претекст да могат през тях да излязат всички, които желаят да изоставен България.
Мирът в нашата страна дотолкоз се е трансформирал в даденост, в нещо, което всички считаме, че ни се поставя по дифолт и е надали не наложително, че през днешния ден даже теоретично не можем да си представим страната ни изпаднала в условия на война. Даже намекът, че е допустимо някой да ни нападне, тъй като противоположното по справедливи аргументи няма по какъв начин да се случи, по-скоро би бил признат с подигравка и подигравка, в сравнение с с невъзмутимо благоразумие.
Най-ясна визия до каква степен един народ е капризен от мира може да се добие, когато покрай неговите граници стартира война. Наместо със боязън, съветската експанзия в Украйна за голяма част от българите е нещо като електронна игра, в която хората умират наужким, а бомбите унищожават мислени градове. Достатъчно е да си напомним с какви насмешливи мнения българите посрещаха новините за съветските зверства в Буча и Мариупол.
Наистина през днешния ден е мъчно да си обрисуваме картина, при която България се изправя пред същинска кървава война. Наглед сме съдружници или най-малко другари с всички прилежащи страни. В последните години и политици и елементи от популацията, колкото и да ръмжат под мустак против някои съседи, най-малко в обществените си изяви не мислят съществено за дрънкане на оръжия.
Дали фактически мирът е сигурен и безконечен?
Балканите постоянно са били бременни с кръв. Тук няма етнически чисти страни. Практически във всеки миг някоя би могла да откри мотив против друга, с цел да я нападне. В последните години има не един и два сходни образци за тлеещи спорове. Дори съюзничките в НАТО Гърция и Турция постоянно са на бойна нога една против друга поради противоречиви острови в Егейско море. Последният спор сред тях бе на 6 януари 2023 година, когато гръцки граничари стреляха по Турската брегова защита. Впрочем в годините след Втората международна война от всички свои съседи Турция не е изразявала териториални и други искания единствено към България, което е същинско знамение.
От 49 години турците държат под окупация половината територия на Кипър. През 2016 година нахлуха на 20 километра във вътрешността в Северна Сирия като завзеха 8 835 кв. км от страната, в които влизат 6 приблизително огромни градове. В момента там тече усилена турцизация на популацията и порядките и е въведена в обращение турската лира. Турция постоянно нахлува в Ирак под предлог, че се бори с „ кюрдски терористи “. През 90-те години даже трайно се бе настанила във вътрешността в иракска територия, където построи свои военни бази.
Последният турски набег в Ирак бе през април 2022 година. Заради историческата обремененост посред им, Турция не поддържа дипломатически връзки с Армения. При това напълно недискретно преди три години взе участие с военни съветници и въоръжения във войната на Азербайджан против Армения поради популации с арменци Нагорни Карабах.
Най-знаковата фотография от азеро-арменската война от 2020 година е запечатала 19-годишния боец Алберт Ованесян. Той почина няколко дни по-късно –
на 8 октомври. Той бе посмъртно награден с най-големия медал „ Златен Орел “ като
герой на Нагорни Карабах
Със самия Азербайджан Турция е привидно съюзничка, само че на процедура счита тази страна за изкуствено основана от Руската империя, а народът ѝ за турски, който краткотрайно живее в обособена страна. Въпрос на време, и промяна на ръководещата върхушка в Баку, е тези настроения да преминат оттатък днешното другарство и да го извърнат в ненавист. Изключително хладни са връзките ѝ с Иран, изключително след турската окупация на части от Сирия. Техеран всецяло поддържа държавното управление на Башар Асад и даже изпрати военни формирования, с цел да му оказват помощ, които по някаква случайност към този момент не са влезнали в ръкопашен пердах с турските окупатори там. В същото време не остава отвън турските искания даже такава тиха и кротка страна като Грузия, която на всичкото от горната страна от 15 години е и полуокупирана от Русия.
През 2013-та в Турция бе оповестена „ Карта на турския свят “, която президентът Реджеп Ердоган след това нееднократно показва като изразяваща формалното мнение на страната. В нея грузинската самостоятелна република Аджария е посочена като изконна турска територия, което докара до замяна на ноти и открита неприязън сред Тбилиси и Анкара. Впрочем в същата карта като част от турския свят попада и България. Но нашето външно министерство в никакъв случай не е изразявало даже дежурен митинг против това.
Нещо повече – след опита за прелом в Турция през 2016 година, държавното управление на Бойко Борисов, в нарушаване на българските закони – без правосъдна глоба, върна на турците 7 участници в метежа, потърсили леговище у нас. Именно дългогодишното българско държание на примирената наведена, само че усмихната главица е може би в основата на това да сме единствената съседка на Турция, с която тя, най-малко видимо, няма никакви проблеми. Тази политика не е от през вчерашния ден и през днешния ден. Тя съпътства връзките сред двете страни през всички години след края на Втората международна война.
След следващия боен прелом в Турция през 1980 година, довел на власт изтъкнатия антикомунист ген. Кенан Еврен, страната изпада в интернационална изолираност. Никой не желае да се среща с военните ѝ водачи. Въпреки възбраната на Турската комунистическа партия и репресирането на членовете ѝ от ген. Еврен, единственият държавен глава, признал преврата и откритата след него власт, е комунистът Тодор Живков. София е първата непозната столица, която Кенан Еврен посещава през февруари 1982. А година по- късно Живков е първият непознат началник, който пък отива на крайници в Турция след преврата.
Юни, 1983 година Тодор Живков и ген. Кенан Еврен летят към вътрешността на Турция
След 10 ноември 1989 година българското контраразузнаване стана извънредно пасивно по турско направление. Няма данни дали в последните години са правени разработки на турската агентура у нас. А че българското разузнаване липсва в Турция е съвсем несъмнено. След 4 февруари 1992 година, когато Ахмед Доган занесе в турското посолство в София „ оня лист “ с имената, длъжностите и местонахождението на разузнавачите от външнополитическото ни и военно разузнаване под дипломатическо прикритие в 79 наши посолства по света, надали са доста искащите, които биха рискували живота си, с цел да работят за българската разведка, която намерено се развява наляво и надясно като салфетка.
В книгата си от 2010 година „ Оня лист “ журналистката от „ Дарик “ Богдана Лазарова споделя най-подробно цялата история по какъв начин Ахмед Доган предава на
Турция цялостния лист на настоящите български разузнавачи зад граница
До през днешния ден измежду ръководещата класа в София съществуваше неофициално единодушие, че политиката към съседите ни, включая Турция, ще е точно такава – кротка, примирена и усмихната. Но по този начин бе до през днешния ден. За първи път измежду водещите политически партии у нас има една, намираща се в непрекъсната възходяща позиция, която на челно място в своята политическа стратегия е написала, че крайната ѝ цел е унищожаването на една от прилежащите ни страни и присъединението ѝ към България.
В политическата стратегия на тази партия буквално четем „ Истината е единствено една - България и Македония са едно цяло. И ние ще се погрижим за обединяването ни. “ На всеки здравомислещ българин е ясно, че сходно „ обединяване “ в никакъв случай не би могло да се случи по кротичък път, тъй като голямото болшинство от популацията на Македония няма предпочитание да живее в провинция на България.
Днешното държавно управление, обединило главните буржоазни български сили, с всичките си дейности интензивно работи за триумфа на тази партия на идващите избори. Така че сюжетът с Македония напълно не наподобява предполагаем и изсмукан от пръстите си. Политици, имащи необятен взор към ситуацията, към този момент показаха гласно сходна угриженост. В края на август албанският министър- ръководител Еди Рама разгласи, че чака точно това.
„ България умерено може да нападне Северна Македония “, предсказа той на конгрес в словенския град Блед. Какъв тъкмо сюжет за завладяване на Македония е очакван от въпросната политическа мощ знаят единствено водачите ѝ, само че той надали би бил по-различен от този, който Владимир Путин прилагаше по отношение на Украйна в годините преди да я нападне.
Руското разузнаване си бе избрало украинския колаборационист и предприемач Виктор Медведчук, който трансформира в сътрудник за въздействие. Русия стартира да му налива милиони долари, в подмяна на което той трябваше да основе радиостанции, вестници, малките екрани и политическа партия, които да изясняват на украинците, че са в действителност руснаци, ръководени от „ нацистки режим “, подготвяйки по този метод почвата за бъдещото обединяване на двете страни.
След като не свърши нито една от поставените цели, Виктор Медведчук бе арестуван от украинското контраразузнаване и бе обменен против пленени украински
войници
Както към този момент е ясно, множеството от тези милиони Медведчук чисто и просто е насочвал към банковите си сметки, а неговите медии и купени политици не реализираха нищо от поставените цели. Тръгналите на 24 февруари 2022 година към Киев съветски танкове, наместо с цветя, питки и всеобща наслада, бяха посрещнати от отрядите за териториална самозащита и доста от екипажите им наторяват и до през днешния ден украинската земя. В българската си версия тази история може да има още по-печален край. Македония е член на НАТО, само че около войната в Украйна тази тромава организация към този момент потвърди, че за нищо на света не би желала директно да взе участие в какъвто и да е спор.
Шефовете на НАТО извадиха от 10 кладенци вода, единствено и единствено да убедят света, че съветската ракета, паднала в края на 2022 година в полското село Пшеводов и умъртвила двама души, е в действителност украинска, макар големите митинги и доказателства в противоположното на самата Украйна. А при започване на септември тази година, когато в Румъния се взриви съветски военен дрон и едвам не умъртви мирни поданици, управлението на НАТО зае щраусова поза, все едно нищо не се е случило.
Румъния бе оставена уединено с казуса. Когато схванаха, че НАТО няма желание да задейства член 5, да ги отбрани и да отмъсти за съветския удар, управляващите в Букурещ чисто и просто се заеха да построяват бомбоубежища по източните си граници и сами да си пазят популацията и територията от последващи съветски набези. Тромавата и изпаднала в либерал-глобалистично доволство военна организация, присъщи особености за големи формирания, цялостни с бюрокрацзия, по-скоро би се разпаднала от боязън да не я въвличат във война, в сравнение с да се занимава с българските искания към Македония, когато на власт в София пристигна партията, която ги е декларирала ясно в своята стратегия.
В политическата стратегия на една от водещите български политически партии окупацията на Македония е на челно място, само че там има обещания и за други
бъдещи спорове
Но има един държавен началник, който оцеля в прелом и не се тормози да ускорява армията си наляво и надясно отвън границите на своята страна. Той три пъти към този момент е заявявал, че се афишира за поръчител на териториалната целокупност и независимостта на Република Северна Македония с всички произлизащи последици. Реджеп Ердоган направи това изказване гръмогласно посред Скопие през 2006 година, а след това го повтори два пъти обществено и в Истанбул и Анкара.
Въпреки че агресивността сама по себе си няма потребност от публични претекстове, даже Нацистка Германия постоянно е обявявала такива преди следващото нахлуване над самостоятелна страна. Даже когато Хитлер към този момент е поставил ръка на цяла Европа и посред континента не е останал нито един самостоятелен вестник, при нападението над Съветския съюз той отново излага претекстове, които да бъдат оповестени в пресата. Какви биха били претекстовете, с които Турция може да се реши да накаже България, тръгнала да завладява Македония?
По историческа подигравка, речта с претекстовете на Путин в нощта против 24 февруари 2022 година идеално може да пасне в тази обстановка. Там всичко се отнася едно към едно и за нашата страна, стига на мястото на Украйна да се сложи България, а изразът „ съветско население “ да се размени с „ турско “. Русия упрекна управляващите в Киев, че не разрешават на съветското население на нейна територия свободно да употребява матерния си език и ги лишава от рускоезични медии. Българската конституция не разрешава потреблението на обществени места на турски език, което се отнася и за предизборните манифестации. Турците у нас също нямат свои медии.
Путин назова Украйна „ изкуствена недодържава “, основана от Ленин. Турция постоянно е разглеждала България като неразбирателство, основано от великите сили в края на 19 век, върху територии, които епохи преди този момент са ѝ принадлежали. И това ясно се вижда в „ картата на турския свят “, размахвана постоянно от Ердоган. Русия разгласи, че навлиза в Украйна, с цел да освободи своите събратя. Турция също има свои събратя тук, които вероятно да освобождава.
Разликата е, че до момента в който съветската войска в последните десетилетия бе крадена и мачкана от либерал-глобалистите, настанили се в министерството на защитата в Москва, което я трансформира в неспособна да превземе Украйна, турската е в разцвета си. В момента тя разполага с 425 000 бойци и 380 000 резервисти. Там наборната работа в никакъв случай не е била отменяна. В България даже намекът за връщане на казармата постоянно се е посрещал с подбив.
Дори не е нужен бинокъл. Достатъчен е взор с просто око вдясно от тази наблюдателна площадка на най-югоизточната ни граница с Турция, с цел да се
забележи, че първото турско отделение и на един хвърлей място
Турците отделят за армията си всяка година по $25,1 милиарда, а най-близкото турско военно отделение е на самата граница с България. Вижда се с просто око от най- югоизточната ни точка. След като либерал-глобализмът на практика закри армията ни, единственото българско отделение към турската граница се намира чак в Бургас – до входа на цех „ Кроношпан “. Войниците там обаче имат работно време и си потеглят в 17:00 часа.
Ако човек застане в този час на изхода му, ще види по какъв начин от там излизат много от тях, отгледали прелестно закръглени коремчета. Следващото българско отделение е чак в Безмер. Отряди за териториална самозащита по украински почин, които да поемат първичния удар, ние нямаме. Реално няма на какво да се разчита. В необичаен изблик на признание, посред Възродителния развой, тогавашното българско разузнаване бе разкрило проектите на Турция при възможна война с България. Те плануват бърза окупация на цялата Бургаска област и елементи от Варненска с прилежащото им Черноморие. Те надали са се трансформирали радикално до през днешния ден.
Евентуалното турско навлизане в България ще е приятна разходка за аскерите посред зеленината на опустялата от хора Странджа. Подобни необезпокоявани разходки всеки ден и всеки час от години правят стотици арабски и африкански мигранти из Странджа. Точно като тях и турците ще дойдат в Бургас толкоз бързо, колкото решат да удължат „ екологичното си странствуване “ посред гората.
Всичко това е просто сюжет, изложен в публикация. Но последните години ни потвърдиха, че и най-невероятните неща могат да се сбъдват. А нахлуване на Турция над единствената ѝ съседка, по отношение на която до момента не е била нападателна, даже не наподобява толкоз необикновено.
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ