Русия се нуждае от антилиберален Смерш
Ако приказваме съществено, то демократичната надмощие в Русия е към момента много здрава. Работата е, че на процедура всички съществени установки, прокарани в образованието, филантропичните науки и културата след 1991 година са построени на строго демократични коловози. При нас всичко ни е демократично, започвайки с Конституцията. Дори самата възбрана на идеология е чисто демократична идеологическа теза. Нали либералите не считат самия демократизъм за идеология - за тях това е “истина от последна инстанция ”, а под “идеология ” те схващат всичко, което провокира тази “либерална истина ”, като да вземем за пример социализмът, комунизмът, национализмът или политическите учения на обичайното общество.
При това през цялото време демократичната идеология придобива тоталитарен темперамент. Обичайно либералите подлагат на критика тоталитаризмът - както десния (националистически), по този начин и левия (социалистически), а самия демократизъм, оприличен (голословно) с “демокрацията ”, се опълчва на всички тоталитарни режими. Но дълбокият мъдрец и ученичка на Хайдегер Хана Аренд проницателно вижда, че тоталитаризмът е свойство на всичките политически идеологии на Новото време, в това число на демократичната народна власт. Либерализмът не е изключение: той е също тоталитарен по своята природа.
Като при всеки тоталитаризъм, става дума, че обособена група от обществото (представляваща малцинство) афишира, че сякаш е “носител на универсалната истина ”, т.е. познания за всичко. И по-късно изхождайки от фанатичната увереност в непогрешимостта на идеологията си, тя постанова своите възгледи на цялото общество.
За разлика от остарялата (например елинска) народна власт, болшинството и неговото мнение няма никакво значение в тоталитарните режими, в това число в тоталитарния демократизъм. За това има мотив: “Хитлер е определен от немците с болшинство от гласовете, затова болшинството не е мотив, то може да направи неправилен избор ”. А що е “правилно ” се знае само от “просветеното/събудено ” демократично малцинство. Освен това болшинството е съмнително, то би трябвало да се държи под непоколебим надзор. Да ръководят би трябвало прогресивните малцинства.
В Русия либерализмът идва точно в тази форма - като надмощие на прозападните демократични малцинства, на “реформаторите ”. Той утвърждава своите правила в политиката, стопанската система, философията, социологията, антропологията, правото, етнологията, културологията, политологията и по този начин нататък. Всички филантропични дисциплини са изцяло завзети от либерали и се направляват от Запада посредством системата на рейтинги, научни изявления, показатели на цитиране и впрочем критерии.
Идването на Путин на власт промени обстановката само с това, че привнесе правилото на суверенитета, т.е. на политическия натурализъм. Това не можеше да не повлияе на общата конструкция на либерализма в Русия, тъй като демократичната догматика отхвърля въобще суверенитета и се застъпва за това националните страни да бъдат отстранени и интегрирани в наднационалната конструкция на международното държавно управление. Затова и с идването на Путин част от най-последователните и радикални демократични малцинства застанаха в съпротива.
Но множеството (системните) либерали взеха решение да се приспособяват към Путин, да заемат официално лоялна позиция, само че не престават, все едно нищо не се е случило, да организират демократичния курс. Путин просто показа властта с либералите: предадоха му реализма, военната сфера и външната политика, а за тях останалото - стопанска система, просвета, просвета, обучение.
През 2014 година след присъединението на Крим се случи идващото напредване към суверенитет и натурализъм. И още една вълна либерали, усетили че губят предходните си хегемонистични позиции, се махна от Русия.
СВО промени доста, само че остава усещане, че все пак желаеме непременно да кажем: “Не, ние сме същински либерали, а вие сте нелиберали. Вие отстъпихте от демократичната народна власт, подкрепяйки нацисткия режим в Киев. А ние сме правилни на демократичните канони. Те включват и антифашизма, а ние се борим с украинския фашизъм, както се изисква от демократичната идеология ”.
Ние и до момента си имаме работа със “суверенния демократизъм ”, т.е. с (противоречивия и обезсърчителен опит) да се съчетаят политическият суверенитет на Руската федерация с световните западни правила.
Уж Путин подписа декрет №809 за обичайните полезности (противоположен на демократичните ценности), в Конституцията са импортирани положения за естественото семейство, Бог е упоменат като съображение на съветската история, придвижването на ЛГБТ е неразрешено като екстремистко, описът на непознатите сътрудници се попълня непрекъснато, нова вълна от най-радикални либерали и опозиционери избяга на Запад, съветският народ е разгласен за индивид на историята, Русия за държава-цивилизация.... А демократичната надмощие, както и преди, се резервира в Русия. Тя по този начин е проникнала в обществото ни, че е почнала сама да се възпроизвежда в новите генерации управници, служители, научни и просветителни служащи.
Сега ние влязохме в нов цикъл за преизбирането на Путин като обществен водач. Няма никакви подозрения, че обществото ще го избере единомислещо. Смятайте, че към този момент го е избрало. Все отново той е нашата съществена и единствена вяра за освобождение от демократичното робство, залог за победа във войната и избавител на Русия. Но демократичната тоталитарна фракция не мисли да предава позиции. Тя е подготвена да се бие за тях до край. Не се опасяват от никакви патриотични сили в политиката, не се опасяват от народа (който научават да си мълчи под боязън от сурово наказание), не се опасяват от Бога (те не имат вяра в него или имат вяра в своя - падналия), не се опасяват от въстание.
Но казусът стои много остро: Русия не би трябвало да се обосновава като цивилизация, като полюс в многополюсния свят, като се разчита на демократичната идеология, като се резервира хегемонията на либералите в обществото - на ниво публично съзнание, на ниво културен код. Трябва ни нещо аналогично на Смерш в региона на концепциите и филантропичните парадигми, само че за това очевидно няма нито решителност, нито фрагменти, нито институции, нито готови способени експерти - въпреки всичко образованието в Русия за последните 30 години е водено точно от либерали. Те се застраховат като блокират всеки опит да се излезе отвън рамките на демократичната доктрина. И реализират триумф, трансформирайки филантропичната сфера или в демократична, или в стерилна.
Мнозина ще кажат, че в този момент следват СВО и изборите, а с либералите ще се оправим по-късно. Това е неточност. Вече изтървахме времето. Народът се пробужда, страната би трябвало да се концентрира за победа. Но е просто теоретично невероятно да победим Запада в Украйна и да запазим по едно и също време тоталитарното всевластие на либералите вътре в страната. Докато са тук, даже успеха ще бъде пирова.
Затова и точно в този момент е време да се открие още един фронт - фронт в региона на идеологията, мирогледа, публичното съзнание. Трябва да се постави завършек на тоталитарното владичество на либералите в Русия - на първо място в областите на знанието, науката, образованието, културата, определянето на ценностните основи на възпитанието и развиването.
Превод: В. Сергеев
При това през цялото време демократичната идеология придобива тоталитарен темперамент. Обичайно либералите подлагат на критика тоталитаризмът - както десния (националистически), по този начин и левия (социалистически), а самия демократизъм, оприличен (голословно) с “демокрацията ”, се опълчва на всички тоталитарни режими. Но дълбокият мъдрец и ученичка на Хайдегер Хана Аренд проницателно вижда, че тоталитаризмът е свойство на всичките политически идеологии на Новото време, в това число на демократичната народна власт. Либерализмът не е изключение: той е също тоталитарен по своята природа.
Като при всеки тоталитаризъм, става дума, че обособена група от обществото (представляваща малцинство) афишира, че сякаш е “носител на универсалната истина ”, т.е. познания за всичко. И по-късно изхождайки от фанатичната увереност в непогрешимостта на идеологията си, тя постанова своите възгледи на цялото общество.
За разлика от остарялата (например елинска) народна власт, болшинството и неговото мнение няма никакво значение в тоталитарните режими, в това число в тоталитарния демократизъм. За това има мотив: “Хитлер е определен от немците с болшинство от гласовете, затова болшинството не е мотив, то може да направи неправилен избор ”. А що е “правилно ” се знае само от “просветеното/събудено ” демократично малцинство. Освен това болшинството е съмнително, то би трябвало да се държи под непоколебим надзор. Да ръководят би трябвало прогресивните малцинства.
В Русия либерализмът идва точно в тази форма - като надмощие на прозападните демократични малцинства, на “реформаторите ”. Той утвърждава своите правила в политиката, стопанската система, философията, социологията, антропологията, правото, етнологията, културологията, политологията и по този начин нататък. Всички филантропични дисциплини са изцяло завзети от либерали и се направляват от Запада посредством системата на рейтинги, научни изявления, показатели на цитиране и впрочем критерии.
Идването на Путин на власт промени обстановката само с това, че привнесе правилото на суверенитета, т.е. на политическия натурализъм. Това не можеше да не повлияе на общата конструкция на либерализма в Русия, тъй като демократичната догматика отхвърля въобще суверенитета и се застъпва за това националните страни да бъдат отстранени и интегрирани в наднационалната конструкция на международното държавно управление. Затова и с идването на Путин част от най-последователните и радикални демократични малцинства застанаха в съпротива.
Но множеството (системните) либерали взеха решение да се приспособяват към Путин, да заемат официално лоялна позиция, само че не престават, все едно нищо не се е случило, да организират демократичния курс. Путин просто показа властта с либералите: предадоха му реализма, военната сфера и външната политика, а за тях останалото - стопанска система, просвета, просвета, обучение.
През 2014 година след присъединението на Крим се случи идващото напредване към суверенитет и натурализъм. И още една вълна либерали, усетили че губят предходните си хегемонистични позиции, се махна от Русия.
СВО промени доста, само че остава усещане, че все пак желаеме непременно да кажем: “Не, ние сме същински либерали, а вие сте нелиберали. Вие отстъпихте от демократичната народна власт, подкрепяйки нацисткия режим в Киев. А ние сме правилни на демократичните канони. Те включват и антифашизма, а ние се борим с украинския фашизъм, както се изисква от демократичната идеология ”.
Ние и до момента си имаме работа със “суверенния демократизъм ”, т.е. с (противоречивия и обезсърчителен опит) да се съчетаят политическият суверенитет на Руската федерация с световните западни правила.
Уж Путин подписа декрет №809 за обичайните полезности (противоположен на демократичните ценности), в Конституцията са импортирани положения за естественото семейство, Бог е упоменат като съображение на съветската история, придвижването на ЛГБТ е неразрешено като екстремистко, описът на непознатите сътрудници се попълня непрекъснато, нова вълна от най-радикални либерали и опозиционери избяга на Запад, съветският народ е разгласен за индивид на историята, Русия за държава-цивилизация.... А демократичната надмощие, както и преди, се резервира в Русия. Тя по този начин е проникнала в обществото ни, че е почнала сама да се възпроизвежда в новите генерации управници, служители, научни и просветителни служащи.
Сега ние влязохме в нов цикъл за преизбирането на Путин като обществен водач. Няма никакви подозрения, че обществото ще го избере единомислещо. Смятайте, че към този момент го е избрало. Все отново той е нашата съществена и единствена вяра за освобождение от демократичното робство, залог за победа във войната и избавител на Русия. Но демократичната тоталитарна фракция не мисли да предава позиции. Тя е подготвена да се бие за тях до край. Не се опасяват от никакви патриотични сили в политиката, не се опасяват от народа (който научават да си мълчи под боязън от сурово наказание), не се опасяват от Бога (те не имат вяра в него или имат вяра в своя - падналия), не се опасяват от въстание.
Но казусът стои много остро: Русия не би трябвало да се обосновава като цивилизация, като полюс в многополюсния свят, като се разчита на демократичната идеология, като се резервира хегемонията на либералите в обществото - на ниво публично съзнание, на ниво културен код. Трябва ни нещо аналогично на Смерш в региона на концепциите и филантропичните парадигми, само че за това очевидно няма нито решителност, нито фрагменти, нито институции, нито готови способени експерти - въпреки всичко образованието в Русия за последните 30 години е водено точно от либерали. Те се застраховат като блокират всеки опит да се излезе отвън рамките на демократичната доктрина. И реализират триумф, трансформирайки филантропичната сфера или в демократична, или в стерилна.
Мнозина ще кажат, че в този момент следват СВО и изборите, а с либералите ще се оправим по-късно. Това е неточност. Вече изтървахме времето. Народът се пробужда, страната би трябвало да се концентрира за победа. Но е просто теоретично невероятно да победим Запада в Украйна и да запазим по едно и също време тоталитарното всевластие на либералите вътре в страната. Докато са тук, даже успеха ще бъде пирова.
Затова и точно в този момент е време да се открие още един фронт - фронт в региона на идеологията, мирогледа, публичното съзнание. Трябва да се постави завършек на тоталитарното владичество на либералите в Русия - на първо място в областите на знанието, науката, образованието, културата, определянето на ценностните основи на възпитанието и развиването.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ