Научете друг европейски език или дайте два пръста за британския Брекзит
Ако огромната разлъка в действителност идва, може би британците ще могат да си върнат контрола, като се откажат да бъдат изолирани културно
За някой, който наподобява нерешителен дали брачната половинка му е японка или китайка, Джеръми Хънт наподобява сносно приказва японски. Или може би китайски. По метода, по който се случват нещата в държавното управление на Тереза Май, ние не би трябвало да отхвърляме нищо, а просто би трябвало да приемем, че токийската публика, към която той се обърна на родния им език тази седмица, бе освен учтиво, а той в действителност извърши цялата си тирада на верния език.
Каквото и да мислите за политика Хънт, имаше нещо приветливо в това нашият външен министър, да се пробва да приказва непознат език, в миг, когато по-голямата част от Англия е войнствено уверена, че в случай че светът не ни схваща, тогава просто би трябвало да крещим по-силно на него. Изучаването на непознати езици в английските учебни заведения понижава от години. Сега немският език е неизвестен, и има спад 45% от 2010 година насам, а някои учебни заведения съществено разискват, дали да не го изхвърлят от стратегиите си. Езиците се преглеждат като субекти, които е прекомерно мъчно да се отличат, частично тъй като локалните хора нямат податливост към тях и по този начин подвигат летвата нагоре за всички останали, което ги прави прекомерно рискови за децата, в случай че желаят да получат положителни оценки, когато аплайват за университетите.
Напоследък има някакво нескопосано преплитане на границите, насърчаващо приема. И до момента в който математиците вършат много старания посредством известни полемики да обяснят всички смущаващи компликации в тестванията по математика, то подобен координиран напън няма зад френския или испанския език.
И в случай че сме почтени към себе си, солидната интернационална известност на Англия, е че британският е станал боклука на езиците и освен за децата. Колко от нас се бориха през годините с неправилните сказуеми и питаха за пътя си до гарата, или с понижените си езикови знания в междинната си възраст, се пробваха да стартират диалог в магазините?
Но гледайки Хънт, това ми подсети за нещо, за което се чудех от известно време, дали вероятността от напускането на Европейски Съюз, най-сетне ще направи проучването на непознати езици от това апел, а не предизвикателното повдигане двата пръста на всичко, с което се занимава английския Брекзит.
Езиците са прелестно нещо, което сами би трябвало да научите, несъмнено, в случай че сте толкоз умни, живи, любопитни същества, които се срещат един с различен, обменят звуци, думи и хрумвания. Те са и една от най-чистите форми на меката мощ. Да приказваш на някой на неговия личен език е акт на разоръжаване, жест на съпричастност и почитание. Но в случай че в действителност не сте доста положителни в това, преводът с Google-преводача, явно, няма да е напълно същото.
В края на краищата след време роботизираните преводачи ще станат задоволително положителни и могат да изместят човешките преводачи. Но те към момента ще се мъчат да предадат това, което прави индивидът преводач, превключващ сред езиците. Говоренето на непознати езици при срещите е построяването на мостовете сред хората и приемането на разликите, а тези умения се нуждаят от известна процедура.
Преди всичко езиците отварят доста порти за схващане. Има по-добри способи да разберем за какво английските договарящи се провалят при маневрите си в Брюксел, в сравнение с да четем за това в немски вестник. Все още имам приятни мемоари от френските брифинги по време на срещите на върха на Европейски Съюз, където французите победиха с всичките си причини, пред версиите на Даунинг стрийт.
Достатъчно ни е единствено да разберем по какъв начин структурата на един език хвърля светлина върху другия метод на мислене. Това, което наподобява на британски като елементарна вежливост, ще звучи необичайно извинително, в случай че се преведе непосредствено на испански или на иврит. А хората, превеждащи непосредствено на другата страна, може да звучат жестоко, внезапно или надуто за британските уши, даже когато са надалеч от това си желание. Основното знание за метода, по който работи първият – майчиният език на някого, води до дългия път по какъв начин да се избегнат дребните културни недоразумения, когато се употребява втория, т.е. непознатия език.
Вярно е, че британският си остава лингва франка на огромните туристически курорти и на бизнес конференциите. Но неприятностите, ще ви следват, в случай че разчитате, че всички останали ще приказват на вашия език, и това може да ви направи доста уязвими. Твърдоглавите моноглоти доста постоянно не осъзнават, че те ще чуват единствено толкоз, колкото хората към тях желаят, и че частните диалози и думите, казани в съкровен диалог, ще останат затворена книга за тях. Ако в действителност желаеме да си вземем назад контрола, тогава би трябвало да научим непознат език, а с него и дребната тръпка от подслушването на диалозите, когато хората не осъзнават, че вие ги разбирате.
Брекзитът, би могъл да трансформира нереалното, интелектуалното наслаждение в дребен частен публичен акт, както за онеправданите оставащи, по този начин и за напускащите Европейски Съюз, които в действителност знаят, че те не напущат Европа. За тези, които не желаят да видят Англия, дефинирана като войнстваща изолираност, и не желаят останалия свят да си мисли кои сме ние, то практичния метод да покажем това е, като научим един европейски език и поставим решителни старания да го използваме. Студеният комфорт, несъмнено, остава за тези, които избират в никакъв случай да не напущат Англия. Но в случай че настъпи огромната разлъка, ние към момента имаме избор да не се изолираме културно. Най-малкото, което можем да създадем, е да продължим да приказваме.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
За някой, който наподобява нерешителен дали брачната половинка му е японка или китайка, Джеръми Хънт наподобява сносно приказва японски. Или може би китайски. По метода, по който се случват нещата в държавното управление на Тереза Май, ние не би трябвало да отхвърляме нищо, а просто би трябвало да приемем, че токийската публика, към която той се обърна на родния им език тази седмица, бе освен учтиво, а той в действителност извърши цялата си тирада на верния език.
Каквото и да мислите за политика Хънт, имаше нещо приветливо в това нашият външен министър, да се пробва да приказва непознат език, в миг, когато по-голямата част от Англия е войнствено уверена, че в случай че светът не ни схваща, тогава просто би трябвало да крещим по-силно на него. Изучаването на непознати езици в английските учебни заведения понижава от години. Сега немският език е неизвестен, и има спад 45% от 2010 година насам, а някои учебни заведения съществено разискват, дали да не го изхвърлят от стратегиите си. Езиците се преглеждат като субекти, които е прекомерно мъчно да се отличат, частично тъй като локалните хора нямат податливост към тях и по този начин подвигат летвата нагоре за всички останали, което ги прави прекомерно рискови за децата, в случай че желаят да получат положителни оценки, когато аплайват за университетите.
Напоследък има някакво нескопосано преплитане на границите, насърчаващо приема. И до момента в който математиците вършат много старания посредством известни полемики да обяснят всички смущаващи компликации в тестванията по математика, то подобен координиран напън няма зад френския или испанския език.
И в случай че сме почтени към себе си, солидната интернационална известност на Англия, е че британският е станал боклука на езиците и освен за децата. Колко от нас се бориха през годините с неправилните сказуеми и питаха за пътя си до гарата, или с понижените си езикови знания в междинната си възраст, се пробваха да стартират диалог в магазините?
Но гледайки Хънт, това ми подсети за нещо, за което се чудех от известно време, дали вероятността от напускането на Европейски Съюз, най-сетне ще направи проучването на непознати езици от това апел, а не предизвикателното повдигане двата пръста на всичко, с което се занимава английския Брекзит.
Езиците са прелестно нещо, което сами би трябвало да научите, несъмнено, в случай че сте толкоз умни, живи, любопитни същества, които се срещат един с различен, обменят звуци, думи и хрумвания. Те са и една от най-чистите форми на меката мощ. Да приказваш на някой на неговия личен език е акт на разоръжаване, жест на съпричастност и почитание. Но в случай че в действителност не сте доста положителни в това, преводът с Google-преводача, явно, няма да е напълно същото.
В края на краищата след време роботизираните преводачи ще станат задоволително положителни и могат да изместят човешките преводачи. Но те към момента ще се мъчат да предадат това, което прави индивидът преводач, превключващ сред езиците. Говоренето на непознати езици при срещите е построяването на мостовете сред хората и приемането на разликите, а тези умения се нуждаят от известна процедура.
Преди всичко езиците отварят доста порти за схващане. Има по-добри способи да разберем за какво английските договарящи се провалят при маневрите си в Брюксел, в сравнение с да четем за това в немски вестник. Все още имам приятни мемоари от френските брифинги по време на срещите на върха на Европейски Съюз, където французите победиха с всичките си причини, пред версиите на Даунинг стрийт.
Достатъчно ни е единствено да разберем по какъв начин структурата на един език хвърля светлина върху другия метод на мислене. Това, което наподобява на британски като елементарна вежливост, ще звучи необичайно извинително, в случай че се преведе непосредствено на испански или на иврит. А хората, превеждащи непосредствено на другата страна, може да звучат жестоко, внезапно или надуто за британските уши, даже когато са надалеч от това си желание. Основното знание за метода, по който работи първият – майчиният език на някого, води до дългия път по какъв начин да се избегнат дребните културни недоразумения, когато се употребява втория, т.е. непознатия език.
Вярно е, че британският си остава лингва франка на огромните туристически курорти и на бизнес конференциите. Но неприятностите, ще ви следват, в случай че разчитате, че всички останали ще приказват на вашия език, и това може да ви направи доста уязвими. Твърдоглавите моноглоти доста постоянно не осъзнават, че те ще чуват единствено толкоз, колкото хората към тях желаят, и че частните диалози и думите, казани в съкровен диалог, ще останат затворена книга за тях. Ако в действителност желаеме да си вземем назад контрола, тогава би трябвало да научим непознат език, а с него и дребната тръпка от подслушването на диалозите, когато хората не осъзнават, че вие ги разбирате.
Брекзитът, би могъл да трансформира нереалното, интелектуалното наслаждение в дребен частен публичен акт, както за онеправданите оставащи, по този начин и за напускащите Европейски Съюз, които в действителност знаят, че те не напущат Европа. За тези, които не желаят да видят Англия, дефинирана като войнстваща изолираност, и не желаят останалия свят да си мисли кои сме ние, то практичния метод да покажем това е, като научим един европейски език и поставим решителни старания да го използваме. Студеният комфорт, несъмнено, остава за тези, които избират в никакъв случай да не напущат Англия. Но в случай че настъпи огромната разлъка, ние към момента имаме избор да не се изолираме културно. Най-малкото, което можем да създадем, е да продължим да приказваме.
(Превод за „ Труд “ Павел Павлов)
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ