Ако гневно питате колко хиляди трябва да станат болните и

Ако яростно питате какъв брой хиляди би трябвало да станат болните и жертвите на COVID-19, та Световната здравна организация да разгласи пандемия от ковид, въобще не сте изключение. Категорията “пандемия ” не е дефинирана ясно. Това улеснява огромните в здравната политика да ѝ придават смисъл по собствен усет. Единствено несъмнено е, че влизането в подобен режим директно и индиректно подвига финансовите задължения за страните и интернационалните организации. На първо място, значи увеличение на разноските за ограничение на разпространяването, нужда от помощи за страни с невисок стандарт на живот и загуби за всеки тип бизнес. Думата “пандемия ” идва от гръцкото demos – население, и pan – всеки. Съчетанието предпоставя разумното допускане, че цялото население на света ще се срещне с патогена и огромна част от хората ще се разболяват. Такъв капацитет имат причинители, към които не се създава дълготраен имунитет, и тези, които са нови за човечеството - имунната система на хората не се е срещала с тях и не ги разпознава на ранен стадий, с цел да им даде отпор. Президентът на СЗО Тедрос Аданом Гебрейесус още повече обърква публиката с увъртяното изречение, че коронавирусът има пандемичен капацитет, само че към момента не е пандемия. Репликата му хвърли света в неразбиране какво се чака, откакто вирусът към този момент се разнесе по целия свят. Случаи има на всички континенти с изключение на Антарктида. Досега понятието влизаше в приложимост, когато дебютно за всички хора заболяване се разпространеше в доста страни по света. Реално не се взима под внимание тежестта на случаите и жертвите, а териториалният обсег. Сега се прибавя аршин като “вътрешно ” предаване на болестта. Най-общо това се пояснява като еволюцията на епидемията да е минала на последващо равнище – болестта да се предава стремглаво от човек на човек в засегнатите страни. Нещо като болест от второ потомство. Интерпретацията не се приема от всички учени. Мнозина застъпват концепцията, че водещи са броят на инфектираните и процентът на смъртност. Независимо какво мислят обаче, единствено СЗО има право да даде подобен статут на екстремност. Експертите там са се обединили към позицията, че за момента множеството от случаите и огнищата на тежката пневмония са проследими и “широко разпространяване вътре в общностите не е явно ”. Твърдението става все по-неубедително с новите случаи в Съединени американски щати и Европа, където не всички истории на заболяване водят по някакъв метод към Китай. Пандемиите са част от човешката история от епохи. Лошото е, че рецесиите все по-често са свързани с прекрачване на междувидовата граница. Като предписание това става в общности, в които макар така наречен международен напредък хора и животни са в стеснен контакт. Животински вируси добиват мощ да разболяват хора и тези случаи зачестяват - единствено 10 година ни разделят от последната пандемия - свинския грип. H1N1 през 2009 - 2010 година Въпреки името си генетично е обвързван с вирус по птиците, който минава към свине и най-после съумява да се приспособи за болестно прекопирване в човешки кафези. С премиерния си сезон свинският грип умъртви стотици хиляди в международен мащаб. Освен това нанесе огромни стопански вреди и изсмука предплатено здравните бюджети на по-бедни страни. Вероятно тъкмо тази обеца стиска ухото на управлението в СЗО. То би трябвало да балансира сред насърчаване на ограниченията за ограничение на разпространяването и отбягване на препрезастраховане посредством ограничение на пътуванията и търговията. Огромен брой незнайни до момента вируси, като провокиралите епидемията от тежък изострен респираторен синдром през 2003 година и по-късно появилия се сходен близкоизточен респираторен синдром - също ковид, лишиха стотици животи. Само за 7 година, от 2011 до 2018 година, СЗО се бори с близо 1500 епидемии, само че със относително по-ниска степен на опасност за световното здраве. Коронавирусът, появил се за първи път в Ухан, продължава да е със статут на изключителна опасност за публичното здраве - степен преди пандемия. Експерти на Световната банка обаче предизвестиха, че при един черен сюжет COVID-19 има капацитет да се развихри като испанския грип отпреди 100 година, който има славата на най-масовия палач в по-новата история. Той е неповторим по своята прихватливост и смъртност измежду младите здрави хора. Заразява се 1/3 от популацията на земята. Няма безспорна статистика за смъртността, другите преценки варират от 25 до 50+ милиона. И до момента няма приемливо пояснение за необикновената вирулентност на вируса, само че се откри, че въпреки всичко най-вероятно произлиза от птици. Много публикувано е впечатляващото съпоставяне на центъра по надзор на болесттите в Съединени американски щати, че в борба с вируса умират повече хора, в сравнение с в сраженията по време на Първата международна война. През 1919 година пандемията утихва, само че H1N1 продължава да се популяризира сезонно в продължение на 38 година Грипните вируси са неповторими по своята генетична неустойчивост, което постоянно води до антигенен дрейф. През цялата записана човешка история се оповестява за епидемии, които евентуално са били грипни. Описани са 13 много тежки епидемии през ХVIII век и 12 през ХIХ век. Вероятно 8 от тях са били пандемични, в случай че е вярна ретроспективната оценка. През ХХ век има още 3 пандемии с изключение на испанския грип заради появяването на нови подтипове на грипния вирус A. Известни са като азиатски грип - през 1957 година, хонконгски - през 1968 година, свински - през 2009 година Въпреки че са доста по-малко смъртоносни от пандемията от 1918-а, имат фрапантно разпространяване и жертви. Прогнозите на международните бизнестръстове са, че пандемия, съпоставима с испанския грип, с изключение на хиляди жертви би коствала на международната стопанска система 3 трилиона $, или близо 5% от световния БВП. Първата пандемия, за която има данни, е от 430 година пр.н.е. По време на Пелопонеската война против огромния им противник Спарта популацията на Атина е изумено от смъртоносна болест, за която се счита, че е била едра шарка. Тукидид, на който изискуем сведенията, споделя, че заболяването е почнала в Етиопия, популяризирала се през Египет и Либия и за 4 година убива съвсем една трета от популацията и войската. През VI век по времето на византийския император Юстиниан I чума удря Константинопол. Смята се, че заболяването е почнала в същия район и се е разпростряла на север посредством корабите със зърно. От това време има свидетелства за кораби призраци с мъртъв екипаж, които плуват без посока. Така се стига до първата огромна пандемия от бубонна чума. Тя затрива 40% от популацията на Константинопол, като византийският историк Прокопий твърди, че в своя пик чумата убива всеки ден 10 000 души в града. Заболяването пали и цялото Източно Средиземноморие, намалявайки с една четвърт популацията на района. За идващите 800 година Европа е пощадена от пандемии, само че в средата на XIV век Юстиниановата чума се завръща. Бубонната чума, която сее гибел по целия свят, идва от Азия и става известна като Черната гибел поради почерняването на кожата на болните от кръвоизливите. Болестта сее гибел и хората стартират да “бягат ” от нея, като действително популяризират чумата във вътрешността в Европа. Бубонни огнища тлеят и в Азия и Близкия изток и подклаждат пандемията. Чумата се появява неведнъж в Европа и набира сили с всяко последващо “поколение ”. Трите огромни пандемии имат друг географски генезис и пътища на разпространяване. Първата стартира в Централна Африка и се популяризира в Египет и Средиземноморието. Черната гибел от 1347 година потегля от Азия и по море стига в Европа. Търговски транспортен съд с обречен на смърт от чума екипаж дебаркира в Сицилия и единствено за 2 дни заболяването плъзва в града и покрайнините. С такава скорост се популяризира на всички места. През 1894 година ново огнище поражда в Юнан, Китай, и се популяризира в Хонконг и Индия, по-късно настава и към останалия свят. Най-разпространената притча, обвързвана с чумата, е, че тя се е движила по Пътя на коприната. През ХIV век Китай е значима комерсиална дестинация и с чумави плъхове от трюмовете на корабите заболяването се придвижва на Стария континент. Приблизителният брой на смъртните случаи от епидемиите на Черната гибел доближи зашеметяващите 137 милиона. Логично градовете са най-засегнати от нея. Често заболяването заличава към 50% от популацията. Бубонната чума е определяна като сътрудник за биотероризъм от високата категория А1. При множеството епидемии от чума инфекцията в началото е под формата на огромни гнойни циреи на лимфните възли. Това дава здравното име на заболяването от латинското boubon - отичане в слабините. Свръхразмножаване на бектерията провокира кръвоизлив и некроза на кожата, последвано от септичен потрес и гибел. Ако по кръвен път заболяването се популяризира в белия дроб, непроменяемо води до съдбовна пневмония. В тази форма чумата непосредствено се предава от човек на човек. Всеки пандемичен пик на заболяването трансформира обществената и икономическата конструкция на обществото - преди антибиотичната медицина смъртността е рекордно висока. Но единични случаи се появяват и до през днешния ден. Светът е опустошаван и от 7 пандемии на холера, 6 от тях през ХIХ век. Страдат хора на всички континенти като се изключи Антарктида. Последният впечатляващ взрив потегля през 1961 година от Индонезия, до 1973 година пандемията се разгръща до Италия. Съвременните санитарни условия и медикаменти лимитират силата на заболяването, само че тя продължава да бъде палач. Откриването на нов тип на бактерията на холерата в Бангладеш през 1992 година, която от този момент е открита в 11 страни, усилва страха от осма пандемия. Според историята на медицината холерата, бубонната чума, считаната за изкоренена през днешния ден едра шарка и грипът са едни от най-бруталните убийци в историята. Преди да бъде ликвидирана, едрата шарка е умъртвила по изключително нечовечен метод сред 300-500 милиона Пандемия поражда и ХИВ макар последните лечебни пробиви, които поддържат надзор на болестта и доста ниски - “неоткриваеми ”, равнища на вируса в кръвта. За първи път вирусът е разпознат в Конго през 1976 година Оттогава е умъртвил над 38 милиона души, а инфектираните са над 35 милиона. По-голямата част са в Субсахарска Африка, където 5%, или към 21 милиона души от популацията са инфектирани, показва 24 часа.