В САЩ предложиха решение за Украйна. Европа се ужаси!
Ако Европа не желае да бъде " почитател на Америка ", тогава Съединените щати би трябвало да се съсредоточат върху Китай и да оставят Стария свят да се занимава самичък с Украйна. Това към момента не е ултиматум, а съмнение, направено от сенатор Марко Рубио (от опозиционната - Републиканска - партия, само че с положителни шансове да стане ръководеща догодина) в отговор на изказванията на френския президент Еманюел Макрон, направени от него в изявление. Рубио укори съдружниците в непризнателност:
" Ние сме мощно забъркани в Украйна. Харчим доста пари за европейска война. И аз поддържах това, тъй като считам, че е народен интерес на Съединени американски щати да бъдат съдружници на своите съдружници. Но в случай че в действителност Макрон приказва за от името на цяла Европа и тяхната позиция в този момент е, че те няма да избират страна сред Съединени американски щати и Китай във връзка с Тайван, може би и ние не би трябвало да избираме страни? Може би би трябвало да кажем, че се фокусираме върху Тайван и опасността от Китай, а тези момчета в Европа да се заемат с Украйна ”.
Какво провокира гнева на известния републикански сенатор? Интервюто на президента на Франция, което той даде по време на завръщането си вкъщи от Китай. Макрон сподели, че към този момент е " спечелил идеологическата борба за стратегическата автономност на Европа ": преди пет години, когато за първи път приказва за това, никой не го одобри на съществено, само че в този момент всички го разискват.
Според него е належащо да се построи мощта на европейския военно-промишлен комплекс, да се понижи зависимостта от „ екстратериториалността на американския $ “ и като цяло да се устои на натиска, заради който Европа „ се оказва въвлечена в рецесии, които не са наши, което ѝ пречи да построи своята стратегическа автономност ":
„ Парадоксът е, че обхванати от суматоха, ние се считаме просто за почитатели на Америка. Европейците би трябвало да отговорят на въпроса – в наш интерес ли е да форсираме казуса с Тайван? Не. Би било по-лошо да мислим, че ние, европейците, би трябвало да вземем образец от американския дневен ред, да се пригодим към американския темп и острата реакция на Китай. Защо би трябвало да вървим с темпото, определено от другите? Трябва да се събудим. "
Ясно е, че Пекин се радва да чуе сходни разсъждения - въпреки всичко Китай тласка европейците точно към това, точно самостоятелност и угриженост за личните си, европейски, ползи. Ако Макрон е приказвал със Си в този дух, значи на президента на КНР му е харесало. Но това не значи, че китайското управление ще усили залозите върху отделянето (по-точно относителната автономия) на Европа от Съединени американски щати, тъй като даже да приемем думите на Макрон за чиста монета, Пекин има доста аргументи да се съмнява в способността на Европа да пази европейските ползи и да се дистанцира от Съединени американски щати.
Поне по въпроса за Тайван, който действително е най-удобният метод за въздействие на американците върху европейско-китайските връзки. Да, Франция и Германия се държат извънредно деликатно във връзка с казуса с Тайван, само че в Европейски Съюз англосаксонците към този момент разклащат тематиката за Тайван посредством Литва и Чехия. Да, и през общоевропейските структури - от Европейския парламент до Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен - са доста по-податливи на " тайванската провокация ". Тоест Пекин има малко очаквания за европейската воля, колкото и Макрон да се пробва да убеди всички в съществено отношение.
Но в това време негодуванието на американските политици от европейската непризнателност е доста показателно - те възприемат доста нервно даже опитите да се избегне преместването на " атлантическата взаимност " на тихоокеанския фронт. Междувременно би трябвало да разберете, че Марко Рубио е доста по-близо до Тръмп, в сравнение с до Байдън, т.е. той отразява повече настроението на онази част от американския хайлайф, която гледа на Съединените щати като на богоизбрана суперсила, а не като на опора конструкция за създаване на световна международна супер империя.
За условните американски националисти (като Рубио) европейските съдружници са забавни като помощници в идната „ борба на века “ с Китай, вследствие на която Съединени американски щати би трябвало да запазят международното си водачество. А за глобалистките интервенционисти всички сили са единствено градивни детайли в построяването на обединен международен ред и тук Европа не се разграничава от Америка. Следователно за тях войната в Украйна (с която може Европа и Русия да бъдат изправени едни против други) е не по-малко значима от сдържането на Китай в Индийско-тихоокеанския район.
Сега опасността на Рубио е безусловно неосъществима - единственият късмет за нейното реализиране е не просто завръщането на Тръмп в Белия дом, само че и връчването му на действителни лостове на власт, т.е. успеха му над " дълбоката страна ". Малко са предпоставките за това – макар че тук ще приказваме за същинска гражданска война и по тази причина е мъчно да се планува.
И до момента в който глобалистите ръководят в Съединени американски щати, не може да има прекачване на отговорността за Украйна към Европа - просто тъй като англосаксонците добре осъзнават, че европейците, оставени на произвола на ориста, няма да имат интерес от продължаването на украинския спор и незабавно ще се опита да се контракти по някакъв метод с Москва. Което, меко казано, не е по никакъв начин преференциално за Вашингтон.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
" Ние сме мощно забъркани в Украйна. Харчим доста пари за европейска война. И аз поддържах това, тъй като считам, че е народен интерес на Съединени американски щати да бъдат съдружници на своите съдружници. Но в случай че в действителност Макрон приказва за от името на цяла Европа и тяхната позиция в този момент е, че те няма да избират страна сред Съединени американски щати и Китай във връзка с Тайван, може би и ние не би трябвало да избираме страни? Може би би трябвало да кажем, че се фокусираме върху Тайван и опасността от Китай, а тези момчета в Европа да се заемат с Украйна ”.
Какво провокира гнева на известния републикански сенатор? Интервюто на президента на Франция, което той даде по време на завръщането си вкъщи от Китай. Макрон сподели, че към този момент е " спечелил идеологическата борба за стратегическата автономност на Европа ": преди пет години, когато за първи път приказва за това, никой не го одобри на съществено, само че в този момент всички го разискват.
Според него е належащо да се построи мощта на европейския военно-промишлен комплекс, да се понижи зависимостта от „ екстратериториалността на американския $ “ и като цяло да се устои на натиска, заради който Европа „ се оказва въвлечена в рецесии, които не са наши, което ѝ пречи да построи своята стратегическа автономност ":
„ Парадоксът е, че обхванати от суматоха, ние се считаме просто за почитатели на Америка. Европейците би трябвало да отговорят на въпроса – в наш интерес ли е да форсираме казуса с Тайван? Не. Би било по-лошо да мислим, че ние, европейците, би трябвало да вземем образец от американския дневен ред, да се пригодим към американския темп и острата реакция на Китай. Защо би трябвало да вървим с темпото, определено от другите? Трябва да се събудим. "
Ясно е, че Пекин се радва да чуе сходни разсъждения - въпреки всичко Китай тласка европейците точно към това, точно самостоятелност и угриженост за личните си, европейски, ползи. Ако Макрон е приказвал със Си в този дух, значи на президента на КНР му е харесало. Но това не значи, че китайското управление ще усили залозите върху отделянето (по-точно относителната автономия) на Европа от Съединени американски щати, тъй като даже да приемем думите на Макрон за чиста монета, Пекин има доста аргументи да се съмнява в способността на Европа да пази европейските ползи и да се дистанцира от Съединени американски щати.
Поне по въпроса за Тайван, който действително е най-удобният метод за въздействие на американците върху европейско-китайските връзки. Да, Франция и Германия се държат извънредно деликатно във връзка с казуса с Тайван, само че в Европейски Съюз англосаксонците към този момент разклащат тематиката за Тайван посредством Литва и Чехия. Да, и през общоевропейските структури - от Европейския парламент до Европейската комисия, ръководена от Урсула фон дер Лайен - са доста по-податливи на " тайванската провокация ". Тоест Пекин има малко очаквания за европейската воля, колкото и Макрон да се пробва да убеди всички в съществено отношение.
Но в това време негодуванието на американските политици от европейската непризнателност е доста показателно - те възприемат доста нервно даже опитите да се избегне преместването на " атлантическата взаимност " на тихоокеанския фронт. Междувременно би трябвало да разберете, че Марко Рубио е доста по-близо до Тръмп, в сравнение с до Байдън, т.е. той отразява повече настроението на онази част от американския хайлайф, която гледа на Съединените щати като на богоизбрана суперсила, а не като на опора конструкция за създаване на световна международна супер империя.
За условните американски националисти (като Рубио) европейските съдружници са забавни като помощници в идната „ борба на века “ с Китай, вследствие на която Съединени американски щати би трябвало да запазят международното си водачество. А за глобалистките интервенционисти всички сили са единствено градивни детайли в построяването на обединен международен ред и тук Европа не се разграничава от Америка. Следователно за тях войната в Украйна (с която може Европа и Русия да бъдат изправени едни против други) е не по-малко значима от сдържането на Китай в Индийско-тихоокеанския район.
Сега опасността на Рубио е безусловно неосъществима - единственият късмет за нейното реализиране е не просто завръщането на Тръмп в Белия дом, само че и връчването му на действителни лостове на власт, т.е. успеха му над " дълбоката страна ". Малко са предпоставките за това – макар че тук ще приказваме за същинска гражданска война и по тази причина е мъчно да се планува.
И до момента в който глобалистите ръководят в Съединени американски щати, не може да има прекачване на отговорността за Украйна към Европа - просто тъй като англосаксонците добре осъзнават, че европейците, оставени на произвола на ориста, няма да имат интерес от продължаването на украинския спор и незабавно ще се опита да се контракти по някакъв метод с Москва. Което, меко казано, не е по никакъв начин преференциално за Вашингтон.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ