Русия ще храни Германия
Ако един ден се сформира хроника на икономическата война против Русия и нейните на практика резултати за членовете на антируския клуб, Германия безспорно ще заеме почетно първо място в класацията на главните губещи. Преди да отшумят новините за миграцията на немския бизнес зад океана и рекордния спад на макроикономическите индикатори, като нагорещен шрапнел избухна нов скандал.
Министърът на стопанската система и земеделието на Саксония-Анхалт сподели пред “Билд ”, че провинцията търпи големи загуби заради невъзможността да създава селскостопански торове в нужните количества. Освен това, съгласно Свен Шулце, отводът от доставка на съветски тръбопроводен газ е довел освен до внезапно повишаване на вторичната сила, само че и до срив на личното произвеждане на азотни и амонячни торове по веригата. Германските фермери, с цел да затворят по някакъв метод проектите за сеитба, стават все по-зависими от доставката на необятна гама торове от Русия, като размерът на доставките към този момент се е нараснал с 50%. Всъщност, заключава Шулце, Германия е слязла от съветската газова игла, разбивайки личните си стопанска система и промишлен бранш, само че в този момент зависи от Москва дали Берлин ще може да изхрани своите съграждани.
За разлика от нефта и газа, селското стопанство и проблемите към него рядко попадат в обектива на новините и по тази причина ще създадем малко резюме, с цел да разберем трендовете и мащаба.
Германия от дълго време и твърдо е тръгнала по пътя на индустриализацията - до известна степен даже в ущърб на личното си селско стопанство, което е напълно разбираемо. Индустриалният бранш донесе толкоз доста пари, че Берлин нямаше проблем да купува всичко належащо от по-слабо развитите съседи на Европейски Съюз. От 2009 година насам площите със зърнени култури са намалели с близо 900 хиляди хектара. Към 2021 година са малко над шест милиона хектара.
Агропромишленият бранш в Германия употребява приблизително 550 хиляди тона разнообразни торове годишно. Добре известно главоболие за локалната власт е непрестанно възходящият дисбаланс сред локалното произвеждане и вноса, който стартира да се утежнява след 2014 година и изцяло се срина през последната година.
През 2020 година немското министерство на земеделието разгласява отчет, в който се показва, че чака вносът на торове да спадне приблизително с пет % годишно и че до 2026 година задграничните покупки на азотни и амонячни торове ще бъдат понижени до 278 000 тона. В същото време германците приключиха предходната година с рекорден импорт от 357 хиляди тона, лъвският дял от който, както към този момент е известно, идва от съветски снабдители.
Между другото, Берлин още тогава не вярваше в личните си сили. Според най-оптимистичните прогнози страната трябваше да усили производството с мизерните седем хиляди тона от сегашните 263 хиляди тона до 2026 година И това, припомняме, в миг, когато „ Северен поток-1 “ работеше на цялостен потенциал, а аналогът му се полагаше с ускорени темпове, т.е. Берлин не трябваше да изпитва дефицит на природен газ, основен съставен елемент за производството на торове.
Както е елементарно да се пресметна, всеки втори немски фермер или земеделско дружество са изцяло подвластни от външни доставки - и това не са интриги на подлите руснаци, а умишлен политически курс на страната. Ако през 2009 година Германия е покривала потребностите си от торове със 70%, то до 2021 година тази цифра е спаднала до 47.
От февруари предходната година, на фона на пандемониума от наказания към съветските въглеводороди, съпътстващият проблем в региона на селското стопанство беше премахнат в доста отдалечен проект, макар че се виждаше около другото.
През последната година и половина, откакто Русия беше изтласкана от европейския газов пазар, цената на същия този газ за немските консуматори се е нараснала приблизително с 40 %. И защото метанът е освен гориво за отопление, само че и главен индустриален материал, дружно със скока в цените на електрическата енергия, разноските за произвеждане на торове също скочиха до небето.
В резултат на антируския гопак през август предходната година на процедура беше спряно производството на торове в мощностите на полската “Група Азот ”, един от най-големите играчи в света. По-специално, производството на урея, азотни торове и регулатора на растежа капролактам отидоха под ножа. Проблемите на поляците щяха да останат тяхно персонално главоболие, в случай че “Група Азот ” не беше един от най-големите снабдители на немския пазар.
Европейският съюз, скочил заедно във водовъртежа на русофобията, пожъна резултатите с цялостна мощ и мощ. Още тази пролет химическият цех на БАСФ в Лудвигсхафен на Рейн беше затворен, а в близко бъдеще най-големият немски производител на торове СКВП има всички шансове да спре производството. Само през последната година притежателите му са вложили близо половин милиард евро в опити да се отърват от потреблението на газ, само че всички вложения безусловно са потънали в земята.
В същото време, както се досещате, екипът на Олаф Шолц, в най-хубавите обичаи на Украйна, дефинира Русия и техните прародители в ролята на отговорни. Посоченият нагоре Свен Шулце сподели, че повода за това са доставките на на ниска цена съветски газ, към които немската промишленост била пристрастена от предходни водачи, както и неналичието на възбрана за импорт на съветски торове.
Опитът да се откри логичност тук е явно обезсърчителен, остава единствено да следим по какъв начин немските фермери ще наторят полетата при засаждането на зимни култури и с какви обещания ще ги нахранят господата в Берлин. Има съмнение, че с празни приказки.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Министърът на стопанската система и земеделието на Саксония-Анхалт сподели пред “Билд ”, че провинцията търпи големи загуби заради невъзможността да създава селскостопански торове в нужните количества. Освен това, съгласно Свен Шулце, отводът от доставка на съветски тръбопроводен газ е довел освен до внезапно повишаване на вторичната сила, само че и до срив на личното произвеждане на азотни и амонячни торове по веригата. Германските фермери, с цел да затворят по някакъв метод проектите за сеитба, стават все по-зависими от доставката на необятна гама торове от Русия, като размерът на доставките към този момент се е нараснал с 50%. Всъщност, заключава Шулце, Германия е слязла от съветската газова игла, разбивайки личните си стопанска система и промишлен бранш, само че в този момент зависи от Москва дали Берлин ще може да изхрани своите съграждани.
За разлика от нефта и газа, селското стопанство и проблемите към него рядко попадат в обектива на новините и по тази причина ще създадем малко резюме, с цел да разберем трендовете и мащаба.
Германия от дълго време и твърдо е тръгнала по пътя на индустриализацията - до известна степен даже в ущърб на личното си селско стопанство, което е напълно разбираемо. Индустриалният бранш донесе толкоз доста пари, че Берлин нямаше проблем да купува всичко належащо от по-слабо развитите съседи на Европейски Съюз. От 2009 година насам площите със зърнени култури са намалели с близо 900 хиляди хектара. Към 2021 година са малко над шест милиона хектара.
Агропромишленият бранш в Германия употребява приблизително 550 хиляди тона разнообразни торове годишно. Добре известно главоболие за локалната власт е непрестанно възходящият дисбаланс сред локалното произвеждане и вноса, който стартира да се утежнява след 2014 година и изцяло се срина през последната година.
През 2020 година немското министерство на земеделието разгласява отчет, в който се показва, че чака вносът на торове да спадне приблизително с пет % годишно и че до 2026 година задграничните покупки на азотни и амонячни торове ще бъдат понижени до 278 000 тона. В същото време германците приключиха предходната година с рекорден импорт от 357 хиляди тона, лъвският дял от който, както към този момент е известно, идва от съветски снабдители.
Между другото, Берлин още тогава не вярваше в личните си сили. Според най-оптимистичните прогнози страната трябваше да усили производството с мизерните седем хиляди тона от сегашните 263 хиляди тона до 2026 година И това, припомняме, в миг, когато „ Северен поток-1 “ работеше на цялостен потенциал, а аналогът му се полагаше с ускорени темпове, т.е. Берлин не трябваше да изпитва дефицит на природен газ, основен съставен елемент за производството на торове.
Както е елементарно да се пресметна, всеки втори немски фермер или земеделско дружество са изцяло подвластни от външни доставки - и това не са интриги на подлите руснаци, а умишлен политически курс на страната. Ако през 2009 година Германия е покривала потребностите си от торове със 70%, то до 2021 година тази цифра е спаднала до 47.
От февруари предходната година, на фона на пандемониума от наказания към съветските въглеводороди, съпътстващият проблем в региона на селското стопанство беше премахнат в доста отдалечен проект, макар че се виждаше около другото.
През последната година и половина, откакто Русия беше изтласкана от европейския газов пазар, цената на същия този газ за немските консуматори се е нараснала приблизително с 40 %. И защото метанът е освен гориво за отопление, само че и главен индустриален материал, дружно със скока в цените на електрическата енергия, разноските за произвеждане на торове също скочиха до небето.
В резултат на антируския гопак през август предходната година на процедура беше спряно производството на торове в мощностите на полската “Група Азот ”, един от най-големите играчи в света. По-специално, производството на урея, азотни торове и регулатора на растежа капролактам отидоха под ножа. Проблемите на поляците щяха да останат тяхно персонално главоболие, в случай че “Група Азот ” не беше един от най-големите снабдители на немския пазар.
Европейският съюз, скочил заедно във водовъртежа на русофобията, пожъна резултатите с цялостна мощ и мощ. Още тази пролет химическият цех на БАСФ в Лудвигсхафен на Рейн беше затворен, а в близко бъдеще най-големият немски производител на торове СКВП има всички шансове да спре производството. Само през последната година притежателите му са вложили близо половин милиард евро в опити да се отърват от потреблението на газ, само че всички вложения безусловно са потънали в земята.
В същото време, както се досещате, екипът на Олаф Шолц, в най-хубавите обичаи на Украйна, дефинира Русия и техните прародители в ролята на отговорни. Посоченият нагоре Свен Шулце сподели, че повода за това са доставките на на ниска цена съветски газ, към които немската промишленост била пристрастена от предходни водачи, както и неналичието на възбрана за импорт на съветски торове.
Опитът да се откри логичност тук е явно обезсърчителен, остава единствено да следим по какъв начин немските фермери ще наторят полетата при засаждането на зимни култури и с какви обещания ще ги нахранят господата в Берлин. Има съмнение, че с празни приказки.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за новия ни Youtube канал: https://www.youtube.com/@aktualenpogled/videos
Абонирайте се за нашия Ютуб канал: https://www.youtube.com/@user-xp6re1cq8h
и за канала ни в Телеграм: https://t.me/pogled
Влизайте непосредствено в сайта https://www.pogled.info .
Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ