Ако един ден животът ни раздели и ти умреш далеч от

Ако един ден животът ни раздели
и ти умреш надалеч от мен,
няма да има значение дали си ме обичал.
Защото и аз ще съм мъртва.
Вечността ще бъде нашият кей –
в синевата на отвъдното,
в парадайса, където проблемите не съществуват.

()

Любовта им не е младежка заигравка, нито пък е първата в живота им. Пътищата на двама зрели хора се преплитат за малко, когато и двамата са на върха на професионалната си кариера. Но даже това малко се оказва задоволително дълго, за се случи неизбежното сред тях, а точно – влюбването. Последвалата обич е дълбока, сериозна, ненаситна; обич, траяла колкото мах с крилото на птица, само че която вечно ще се помни. Любовта сред “врабчето ” с великански глас Едит Пиаф и колосът в бокса с душа на врабче Марсел Сердан.

Марсел Сердан, Getty Images

Също като доста други деца, родени от европейски родители-преселници във френски Алжир, и към дребния Марсел (р. 1916 г.) се обръщат с нарицателното “pied-noir ” (буквално: черни крака). Когато фамилията се мести да живее в Казабланка, Марсел се възпламенява по бокса и първите му треньори виждат в хлапето огромен капацитет. Техниката му е ексцентрична и ефикасна: както се движи пъргаво напред, размахва на пръв взор като че ли напразно ръце в посока на съперника, само че тъкмо в това се крие детайлът на изненадата. Неестествено дребната му глава пък наподобява като механизирана гумена топка, която по вълшебен метод съумява да избегне противниковите удари.

През първата част на професионалната си кариера си Сердан, която стартира на 18-годишна възраст, се боксира извънредно в Северна Африка и прави забележителна серия от 47 следващи победи, въпреки и против относително посредствени съперници. Към многочислените си трофеи на първенец на Франция, той прибавя и европейска такава през 1939 година, когато нокаутира Северио Туриело в Милано. Втората международна война натиска копчето за пауза на спортните му упоритости. Сердан се връща в Мароко и се записва в армията. Когато войната свършва и Сердан (когото назовават “Мароканския бомбардир ”) възобновява кариерата си, американците към този момент са му хвърлили око и се чудят по какъв начин е допустимо боксьор от такава класа към момента да не се е бил за международната купа.

Тази грандиозна неправда е поправена на 21 септември 1948 година, когато в залата “Рузвелт Стейдиъм ” в Джърси, първенецът в среднотежка категория на Франция и Европа се изправя в мач за международната купа против Тони Зейл. Сердан побеждава три години по-възрастния от него кандидат и към този момент повторен международен първенец Зейл с нокаут в 12-ия рунд. Когато това се случва, “Бомбардира ” към момента не подозира, че занапред му следва най-важният мач в живота: срещата със звездата на френския шансон Едит Пиаф. Годината е 1948-ма, Марсел е на 32, Едит – на 33.

Едит Пиаф, Getty Images

Животът на дребната Едит Гасион, родена през 1915 година в парижкия квартал Белвил, се развива като във филм на Жан-Пиер Жюне, сюжетът на който хем кара фена да се смее, хем да плаче.

Според една от многото митове за ранното й детство, патрулиращ служител на реда оказва помощ на майка й да я роди напряко на улицата – Rue de Bellvillе, номер 72. Освен рождено място на детето, улицата е и работно такова за майката Анета, тъй като тя е улична певица. Бащата пък е махленски акробат. Изобщо обстановката в дребното семейство припомня неуместен цирк.

През първите седем години на живота си Едит е сляпа. Родителите й я изоставят, когато е още дребна и тя заживява при баба си Едит в Нормандия. Бабата е отракана собственичка на обществен дом. Проститутките й обожават момиченцето и даже събират пари, с цел да я изпратят на поклонение при светицата на Лисю, тъй като са сигурни, че тя ще изцери слепотата й. Не се знае сигурно каква е била действителната причина, само че по този начин или другояче чудото се случва и тя проглежда. Когато е на 14, стартира да обикаля с татко си страната като улични актьори – той прави акробатичните си номера, а тя пее.

Докато кръстосват улиците в търсене на прехранване, Едит залюбва и разлюбва доста мъже, кой от кой по-неподходящ. Един даже я забременява и едвам 17-годишна Едит ражда дъщеричка. Детето обаче не живее дълго и умира от менингит, когато е на две. Въпреки неугледната осанка и оскъдно облекло, големият глас, който неизвестно по какъв начин дребното й телце създава, не остава задълго неусетен. През 1935 година притежател на нощен клуб на Шан-з-Елизе я убеждава да пее пред клиентите му макар нейните терзания, че няма да се оправи. Именно той, притежателят Луи Лепле, й дава прозвището La Môme Piaf, Врабчето Пиаф, с което става по-късно международно известна.

Останалото, както споделят, е история, позната ни от безчет биграфични книги и филми. Историята на един от най-големите музикални гении на Франция за всички времена.

Едит (отляво на Марсел) и обичаният й на летище „ Орли “ в Париж

Когато новината за връзката им излиза на бял свят, мигновено се трансформира в медийна сензация. И по какъв начин не! Той е най-великият и обичан френски боксьор, а тя – най-изящното украшение на френската музикална сцена. Звездният им романс приковава вниманието и на меломаните, и на спортните почитатели, само че провокира и възмущението на пуританите. Причината е, че Сердан е женен и е татко на три деца. Скандалът е налице, само че огромната интернационална популярност и на двамата съумява да запуши устите на злословците. Заради кариерата си, Сердан прекарва множеството време в Ню Йорк, а Едит пътува непрекъснато. Затова на влюбените гълъбчета им се постанова да се срещат по целия свят. (Всъщност носят се клюки, че са си купили дребен хотел в Париж с концепцията да заживеят дружно в него, само че това по този начин и не се случва.)

Те са в разцвета на живота и кариерите си и са толкоз влюбени, че където и да се появят дружно, наподобяват като двойка, направена като че ли по идеален кълъп. Марсел обаче няма желание да напусне фамилията си. Той е виновен мъж, който не би се отметнал от брачния обет и уговорката към децата си. Но Едит и не упорства той да се разведе. Тя е щастлива просто да бъде с мъжа, който като никой различен преди него, изисква от нея само и единствено обич. През нелекия си живот толкоз пъти е била наранена, мамена и поставяна на колене от хора и условия, че преди да срещне Марсел, към този момент не има вяра, че опустошената й душа е способна още веднъж да обича. Затова в този момент, когато чудото се е случило, е подготвена да брани любовта си с нокти и зъби и даже й посвещава ария – “Hymne à l’amour ”, Химн за любовта.

Военни от въздушните сили на Съединени американски щати преглеждат отломките след злополуката на самолета, в който умира Марсел Сердан, Getty Images

27 октомври 1949 година Едит има концерт в Ню Йорк като част от огромното й американско турне. По това време Сердан пък е в Париж и се приготвя за мач-реванш за международната купа с “Бика от Бронкс ” Джейк ЛаМота. Първият мач в Детройт французинът е изгубил в десетия рунд, откакто още първоначално контузва неприятно рамото си. Но преди да се отдаде напълно на тренировки, той взема решение да отлети до Ню Йорк, с цел да се види за малко с Едит. Само че ориста е отредила това да не се случи. Самолетът на Еър Франс с 11 души екипаж и 37 пасажери на борда, измежду които е и Сердан, се разрушава над Азорските острови. Няма оживели. Марсел Сердан е на 33 години.

Когато Едит научава за гибелта му, се затваря в стаята си в продължение на три денонощия. Когато най-сетне я напуща, изявява предпочитание да изпее “Химн на любовта ” на сцената. Прожекторите осветяват нежната, облечена в черно, фигура, а прозвучават първите тонове на песента, напиращите страсти и отслабналата физика я предават и Едит се срутва.

Кадър от кино лентата „ Животът в розово “

Тленните остатъци на Сердан са заровени в Перпинян, Източните Перинеи. Заради своите 133 победи (66 от които с нокаут) Марсел Сердан заема справедливо място в Международната боксова зала на славата. И до ден сегашен той е считан за най-успешният френски боксьор.

Въпреки че надживява обичания си с 14 години, Едит Пиаф по този начин и не съумява да се възвърне изцяло от психическия срив след гибелта му. Бори депресията с алкохол и опиати. Интимният й живот е безрадостен. През леглото й минават доста мъже, най-вече млади създатели, които експлоатират щедростта й и вършат кариера на гърба й. Измъчвана тялом и духом от персоналните си демони, изгубената обич и артрита, Едит умира през 1963 година Погребана е в парижкото гробище Пер-ла-Шез.