Вилево изцяло дестабилизира картината на света, в който живеем
Ако е допустимо да съществува физически място, на което високите честоти могат да оказват въздействие от небето върху претърпелите злополуката, то това място се назовава Вилево…
Спечелилият Наградата за литература на Европейския съюз разказ „ Вилево “ (изд. Персей, превод Таня Попова) изисква внимание, самообладание и аналитично мислене от страна на читателя. Лука Бекавац провокира, слага комплицирани въпроси и поражда съществени подозрения и алтернативи. Води ни по неверни следи и криви пътеки, оставя ни без задоволително информация или най-малко такава, която в избрана обстановка е от решаващо значение за разбирането ѝ, анулира правилото на причинно-следствената връзка, прекатурва визиите ни за пространството и времето, повдига въпроса за паралелните светове и опциите за транскомуникациятаи напълно дестабилизира картината на света, в който живеем.
Романът се състои от три изцяло разнородни елементи: „ Август “, „ След среднощ “ и „ Маркович “. „ Август “ е прецизен дубликат на четири монолога, свалени от развалена магнетофонна лента.Монолозите произнася момичето Теа, което дружно с по-голямата си сестра Елизаживее в изоставена къща във Вилево, близо до Осиек, през 2109 г.Втората част на романа е показана във тип на разговор на двете сестри с трима събеседници от друго време, чиято идентичност не знаят.Третата, заключителната част е теоретичен труд за неидентифицирани сигнали по време на паравоенните радиовръзки, написан през 1947 година, отдаден на тематиката за инструменталната транскомуникация.Този труд разказва по какъв начин трима незаконни водят предаванията на партийната радиостанция в Осиек през лятото на 1943 година и по непонятен метод откриват (и губят) връзката със сестрите, евентуално същите Теа и Елиза.
Като разгледаме изцяло романа, излиза наяве, че има три гледни точки за едно и също събитие, които се допълват, само че читателят, пробвайки се да възвърне описаните неща, остава безясни отговори, губи логиката на пространствено-времевите и причинно-следствените връзки, с които сме привикнали да боравим в всекидневието си и които могат да се открият в последната глава на романа. Тази фрагментация в прочут смисъл е израз на разделянето на света (тревожната атмосфера на унищожената Земя), в която се намират двете сестри. Според разказаното може да се допусна, че тази злополука е резултат от някакъв безразсъден механически план, предизвикал ужасни опустошения и провокирал големи човешки жертви в Осиек и Славония, а и в цяла Европа.
„ Онова най-висшето, което дава смисъл на всичко, като Слънцето… по какъв начин да се скриеш от това, което в никакъв случай не залязва?, то свети най-ярко след среднощ и най-добре се вижда, за жал, със затворени очи… не знам за какво копията постоянно са ми изглеждали като огнестрелно оръжие… не знам какво значи, само че слушам този пламък, в случай че затворя очи мога да видя златните влакна, които се простират от него до мен, тънки нишки, обшиващи Земята (смущения 12 секунди), разтопени капки живак или лава, само че те ще се стабилизират, ще се оформят нови влакна, вериги, пръстени, пашкули, а след това ще станат листове, безпределно огромни, гладки и тънки, от хартия или коприна… там се съхранява това нещо (смущения 1 минута и 24 секунди) сърцето на лятото, сърцето на света, сърцевината на живота на Земята, от която, при положение на злополука, всичко ще може да се възвърне отново… “
Спечелилият Наградата за литература на Европейския съюз разказ „ Вилево “ (изд. Персей, превод Таня Попова) изисква внимание, самообладание и аналитично мислене от страна на читателя. Лука Бекавац провокира, слага комплицирани въпроси и поражда съществени подозрения и алтернативи. Води ни по неверни следи и криви пътеки, оставя ни без задоволително информация или най-малко такава, която в избрана обстановка е от решаващо значение за разбирането ѝ, анулира правилото на причинно-следствената връзка, прекатурва визиите ни за пространството и времето, повдига въпроса за паралелните светове и опциите за транскомуникациятаи напълно дестабилизира картината на света, в който живеем.
Романът се състои от три изцяло разнородни елементи: „ Август “, „ След среднощ “ и „ Маркович “. „ Август “ е прецизен дубликат на четири монолога, свалени от развалена магнетофонна лента.Монолозите произнася момичето Теа, което дружно с по-голямата си сестра Елизаживее в изоставена къща във Вилево, близо до Осиек, през 2109 г.Втората част на романа е показана във тип на разговор на двете сестри с трима събеседници от друго време, чиято идентичност не знаят.Третата, заключителната част е теоретичен труд за неидентифицирани сигнали по време на паравоенните радиовръзки, написан през 1947 година, отдаден на тематиката за инструменталната транскомуникация.Този труд разказва по какъв начин трима незаконни водят предаванията на партийната радиостанция в Осиек през лятото на 1943 година и по непонятен метод откриват (и губят) връзката със сестрите, евентуално същите Теа и Елиза.
Като разгледаме изцяло романа, излиза наяве, че има три гледни точки за едно и също събитие, които се допълват, само че читателят, пробвайки се да възвърне описаните неща, остава безясни отговори, губи логиката на пространствено-времевите и причинно-следствените връзки, с които сме привикнали да боравим в всекидневието си и които могат да се открият в последната глава на романа. Тази фрагментация в прочут смисъл е израз на разделянето на света (тревожната атмосфера на унищожената Земя), в която се намират двете сестри. Според разказаното може да се допусна, че тази злополука е резултат от някакъв безразсъден механически план, предизвикал ужасни опустошения и провокирал големи човешки жертви в Осиек и Славония, а и в цяла Европа.
„ Онова най-висшето, което дава смисъл на всичко, като Слънцето… по какъв начин да се скриеш от това, което в никакъв случай не залязва?, то свети най-ярко след среднощ и най-добре се вижда, за жал, със затворени очи… не знам за какво копията постоянно са ми изглеждали като огнестрелно оръжие… не знам какво значи, само че слушам този пламък, в случай че затворя очи мога да видя златните влакна, които се простират от него до мен, тънки нишки, обшиващи Земята (смущения 12 секунди), разтопени капки живак или лава, само че те ще се стабилизират, ще се оформят нови влакна, вериги, пръстени, пашкули, а след това ще станат листове, безпределно огромни, гладки и тънки, от хартия или коприна… там се съхранява това нещо (смущения 1 минута и 24 секунди) сърцето на лятото, сърцето на света, сърцевината на живота на Земята, от която, при положение на злополука, всичко ще може да се възвърне отново… “
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ