Пълна изолация: Това ли е най-дивото Airbnb в света?
„ Ако пристигна бяла мечка, няма по-безопасно място. Просто влезте вътре и заключете вратата “, споделя Никo Сегрето. Той е локален планински лидер и създател на „ Плаващата ледникова хижа “ (Floating Glacier Hut). Това е кабина, закотвена в ненаселен ледников залив в дивата и отдалечена Източна Гренландия, споделя Лаура Хол от BBC Travel.
Сега не е сезонът на белите мечки и той не е необмислен, само че след седмица в тази част на света съм чувалa задоволително истории, с цел да знам, че това не постоянно има значение. Преди няколко лета една мечка е била видяна да плува в пристанището на близко населено място, а в този момент, в края на лятото, държа силите си в подготвеност.
Airbnb – новият дом на рисковите пътешествия
Настаненa съм в един от най-дивите Airbnb обекти в света – дребна зелена шестоъгълна хижа, привързана към сушата с две здрави въжета и котва, само че другояче плаваща в залив с аспект към Гренландско море. Въпреки че Airbnb е подложена на критика за въздействието си върху цените на жилищата в градските региони, платформата даде опция на бизнесмени като Сегрето да основават супер отдалечени места за настаняване, които намират своята аудитория измежду приключенските пътешественици по света.
Сред осемте милиона разгласи, Airbnb включва номадски юрти в Монголия, общинска къща за посетители в Папуа Нова Гвинея, къща на дърво в Амазонка сред Колумбия, Перу и Бразилия и хижа на река Блеъбери в Канадските скалисти планини, където е малко евентуално да видите друга човешка душа.
И тогава е това място: съвършено изолирана финландска хижа „ Аврора “ със стъклен покрив за наблюдаване на звездите и северното зарево. Геометричната й форма ми припомня на капсулата за връщане на ракета и има нещо от самотата на космоса в това място.
Но самотата е нещо обикновено тук. Ако тръгнете на север по гренландското източно крайбрежие от това място, ще стигнете до селището Сермилиигаак с население 209 души – а по-късно нищо на продължение от 800 км, преди да стигнете до Итоккортоормиит, с население 345 души, известно като едно от най-отдалечените селища на планетата. После следват айсберги, бели мечки и нарвали чак до Северния полюс.
В другата посока, напряко на юг, би трябвало да продължите 7600 км – почти двойно повече от ширината на Съединените щати – и най-после ще стигнете до сушата в Бразилия, откакто прекосите съвсем целия Северен Атлантически океан. Това е замайваща мисъл – само че не съм изцяло сама. Регионалният метрополис Тасиилак с население 2000 души е на 45 минути път с лодка по западен ръкав, а летищният град Кулусук, където дойдох, е малко по-близо.
Тихи ваканции и цифров детокс
Не съм единствено аз, която търси мир и тишина на най-отдалечените места в света: това е част от по-широка наклонност за бягство от всичко. „ Тихите ваканции “ (Quietcations) бяха една от основните трендове в пътуванията през годината, наред с повишаването на пътуванията отвън мрежата (off-grid) и цифровите детокс почивки. Това демонстрира, че за доста от нас шумът и стресът на актуалния живот са достигнали такава степен, че се нуждаем от цялостно отделяне от всичко. А под „ всичко “ имаме поради съвсем всичко: спокойствието и релаксацията са главните насоки. Дори до момента пренаситената с екстри сфера на първокласните пътувания се трансформира в събаряне на всичко до изящни съществени неща – концепцията е, че на отмора не би трябвало да взимате повече решения, а по-малко. По-малкото към този момент несъмнено е повече.
Сама в хижата, откакто се нагостих със сьомга с медена глазура, която Сегрето улови в мрежите си на път за хижата и ми подготви, оставам единствено с мислите си и със сателитен телефон за компания. Освен комфортно двойно легло, разполагам с храна, закуски и маска за очи, която да ми помогне да дремя – няма пердета за таванските прозорци и по това време на годината дневната светлина се задържа до късно през нощта.
Невероятно е какво забелязваш, когато си сама, без телефон или Wi-Fi сигнал. Лишена от цифровия свят, аз съм изцяло потънал във физическата действителност към мен. Чувам по какъв начин морската вода постепенно се сгъстява и се трансформира в лед, до момента в който Слънцето залязва зад планините. В късната вечер, когато излязат звездите, сиви облаци се оформят, раздират се и се трансформират в потоци от светлина в цвят маджента, отразяваща се в тихото, замръзващо море. Цветът се носи като пушек по небето. Лежа на леглото и се заглеждам в светлините, в съвършена топлота и тишина, до ранните часове на сутринта.
Когато се разсънвам, небето е чисто и бледосиньо, а входът на фиорда стартира да се заледява. Добре отпочинала и чиста, с помощта на стремително бързо потапяне в изцяло леденото море (хижата има тоалетна, само че няма душ), съм подготвена да проучвам. Също по този начин съм подготвена да приказвам с различен човек.
Пещера
Сегрето ме взима с лодката си и ми дава къс урок по глациология, преди да си сложим котки и да изследваме ледникова пещера от другата страна на залива. Той я открива инцидентно преди 10 години и през десетилетието е завел до нея към 400 души, най-вече като туристически гид от Тасиилак. „ Настръхнах, когато я открих – сподели той. – Не я търсех. Наистина е прикрито украшение, което желая хората да видят. “ След като открива пещерата, той взема решение да сътвори дребна приключенска компания, с цел да открие работни места в локалната общественост и да има опция да се връща. Догодина той отваря първокласен планински комплекс, „ Vision Lodge “, който ще включва пещерата и други локални действия в едноседмично пътешестване. Той отбелязва с горест, че ледът се топи бързо: огромен камък по средата на хълма, по който вървим, е бил под леда единствено преди две години.
Вътре голямата пещера има мразовит таван и кално-пясъчен под, който не е виждал дневна светлина от началото на Ледниковия интервал. Отнякъде се чува тон на река – ледниковите пещери се основават от реки, течащи под хладилник през пукнатини или цепнатини – и ние влизаме в необятните пещери, като се навеждаме. Вали – топи се – до момента в който стоим под него и аз се чудя на въздушните мехурчета, уловени в леда от милиони години, формирани от античен, компресиран снеговалеж. Не съм изключително привързана към тъмните подземни пространства, само че съм запленена от концепцията да погледна през времето, до момента в който се заглеждам нагоре през тавана, през милиони години остарелия сняг до снеговалежа от предходната зима, леда на върха.
Извън пещерата ядем фокача и гренландска сьомга на слънце, с аспект към ледници и плаващата хижа. Има китове в прилежащия залив и гарвани, бродещи по планинските върхове. Природата на Гренландия е предизвикателна: нейният мащаб затъмнява съвсем всичко, което в миналото сте виждали, а нейната грубост може да ви се стори плашеща. Престоят в плаващата хижа и визуализирането на прекосяването на дълбокото време в ледниковата пещера трансформираха усещанията ми, което се усеща като висшото заричане за отмора вид „ бягство от всичко “. Имах време да помисля, да забавя темпото и даже да обмисля самото време. Сега, когато се откъснах изцяло от всекидневието, идната стъпка е последователно да се върна в него и да видя дали мога да взема част от тази вероятност със себе си.
Airbnb Гренладия пътешествия
Сега не е сезонът на белите мечки и той не е необмислен, само че след седмица в тази част на света съм чувалa задоволително истории, с цел да знам, че това не постоянно има значение. Преди няколко лета една мечка е била видяна да плува в пристанището на близко населено място, а в този момент, в края на лятото, държа силите си в подготвеност.
Airbnb – новият дом на рисковите пътешествия
Настаненa съм в един от най-дивите Airbnb обекти в света – дребна зелена шестоъгълна хижа, привързана към сушата с две здрави въжета и котва, само че другояче плаваща в залив с аспект към Гренландско море. Въпреки че Airbnb е подложена на критика за въздействието си върху цените на жилищата в градските региони, платформата даде опция на бизнесмени като Сегрето да основават супер отдалечени места за настаняване, които намират своята аудитория измежду приключенските пътешественици по света.
Сред осемте милиона разгласи, Airbnb включва номадски юрти в Монголия, общинска къща за посетители в Папуа Нова Гвинея, къща на дърво в Амазонка сред Колумбия, Перу и Бразилия и хижа на река Блеъбери в Канадските скалисти планини, където е малко евентуално да видите друга човешка душа.
И тогава е това място: съвършено изолирана финландска хижа „ Аврора “ със стъклен покрив за наблюдаване на звездите и северното зарево. Геометричната й форма ми припомня на капсулата за връщане на ракета и има нещо от самотата на космоса в това място.
Но самотата е нещо обикновено тук. Ако тръгнете на север по гренландското източно крайбрежие от това място, ще стигнете до селището Сермилиигаак с население 209 души – а по-късно нищо на продължение от 800 км, преди да стигнете до Итоккортоормиит, с население 345 души, известно като едно от най-отдалечените селища на планетата. После следват айсберги, бели мечки и нарвали чак до Северния полюс.
В другата посока, напряко на юг, би трябвало да продължите 7600 км – почти двойно повече от ширината на Съединените щати – и най-после ще стигнете до сушата в Бразилия, откакто прекосите съвсем целия Северен Атлантически океан. Това е замайваща мисъл – само че не съм изцяло сама. Регионалният метрополис Тасиилак с население 2000 души е на 45 минути път с лодка по западен ръкав, а летищният град Кулусук, където дойдох, е малко по-близо.
Тихи ваканции и цифров детокс
Не съм единствено аз, която търси мир и тишина на най-отдалечените места в света: това е част от по-широка наклонност за бягство от всичко. „ Тихите ваканции “ (Quietcations) бяха една от основните трендове в пътуванията през годината, наред с повишаването на пътуванията отвън мрежата (off-grid) и цифровите детокс почивки. Това демонстрира, че за доста от нас шумът и стресът на актуалния живот са достигнали такава степен, че се нуждаем от цялостно отделяне от всичко. А под „ всичко “ имаме поради съвсем всичко: спокойствието и релаксацията са главните насоки. Дори до момента пренаситената с екстри сфера на първокласните пътувания се трансформира в събаряне на всичко до изящни съществени неща – концепцията е, че на отмора не би трябвало да взимате повече решения, а по-малко. По-малкото към този момент несъмнено е повече.
Сама в хижата, откакто се нагостих със сьомга с медена глазура, която Сегрето улови в мрежите си на път за хижата и ми подготви, оставам единствено с мислите си и със сателитен телефон за компания. Освен комфортно двойно легло, разполагам с храна, закуски и маска за очи, която да ми помогне да дремя – няма пердета за таванските прозорци и по това време на годината дневната светлина се задържа до късно през нощта.
Невероятно е какво забелязваш, когато си сама, без телефон или Wi-Fi сигнал. Лишена от цифровия свят, аз съм изцяло потънал във физическата действителност към мен. Чувам по какъв начин морската вода постепенно се сгъстява и се трансформира в лед, до момента в който Слънцето залязва зад планините. В късната вечер, когато излязат звездите, сиви облаци се оформят, раздират се и се трансформират в потоци от светлина в цвят маджента, отразяваща се в тихото, замръзващо море. Цветът се носи като пушек по небето. Лежа на леглото и се заглеждам в светлините, в съвършена топлота и тишина, до ранните часове на сутринта.
Когато се разсънвам, небето е чисто и бледосиньо, а входът на фиорда стартира да се заледява. Добре отпочинала и чиста, с помощта на стремително бързо потапяне в изцяло леденото море (хижата има тоалетна, само че няма душ), съм подготвена да проучвам. Също по този начин съм подготвена да приказвам с различен човек.
Пещера
Сегрето ме взима с лодката си и ми дава къс урок по глациология, преди да си сложим котки и да изследваме ледникова пещера от другата страна на залива. Той я открива инцидентно преди 10 години и през десетилетието е завел до нея към 400 души, най-вече като туристически гид от Тасиилак. „ Настръхнах, когато я открих – сподели той. – Не я търсех. Наистина е прикрито украшение, което желая хората да видят. “ След като открива пещерата, той взема решение да сътвори дребна приключенска компания, с цел да открие работни места в локалната общественост и да има опция да се връща. Догодина той отваря първокласен планински комплекс, „ Vision Lodge “, който ще включва пещерата и други локални действия в едноседмично пътешестване. Той отбелязва с горест, че ледът се топи бързо: огромен камък по средата на хълма, по който вървим, е бил под леда единствено преди две години.
Вътре голямата пещера има мразовит таван и кално-пясъчен под, който не е виждал дневна светлина от началото на Ледниковия интервал. Отнякъде се чува тон на река – ледниковите пещери се основават от реки, течащи под хладилник през пукнатини или цепнатини – и ние влизаме в необятните пещери, като се навеждаме. Вали – топи се – до момента в който стоим под него и аз се чудя на въздушните мехурчета, уловени в леда от милиони години, формирани от античен, компресиран снеговалеж. Не съм изключително привързана към тъмните подземни пространства, само че съм запленена от концепцията да погледна през времето, до момента в който се заглеждам нагоре през тавана, през милиони години остарелия сняг до снеговалежа от предходната зима, леда на върха.
Извън пещерата ядем фокача и гренландска сьомга на слънце, с аспект към ледници и плаващата хижа. Има китове в прилежащия залив и гарвани, бродещи по планинските върхове. Природата на Гренландия е предизвикателна: нейният мащаб затъмнява съвсем всичко, което в миналото сте виждали, а нейната грубост може да ви се стори плашеща. Престоят в плаващата хижа и визуализирането на прекосяването на дълбокото време в ледниковата пещера трансформираха усещанията ми, което се усеща като висшото заричане за отмора вид „ бягство от всичко “. Имах време да помисля, да забавя темпото и даже да обмисля самото време. Сега, когато се откъснах изцяло от всекидневието, идната стъпка е последователно да се върна в него и да видя дали мога да взема част от тази вероятност със себе си.
Airbnb Гренладия пътешествия
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ