Африканският бокс, в който състезателите се бият с покрити със стъкла ръкавици
Ако до момента не сте чували за античния западноафрикански спорт Dambe, то се пригответе да бъдете смаяни.
Ще ви разкажем за разпоредбите, само че първо - малко история:
Dambe е измислено от западноафриканския народ Hausa и по традиция се свързва с по-ниските съсловия на обществото. Те били единствените, които имали правото да убиват животни с религиозна цел и да се грижат за месото, по тази причина пътуващите месари почнали да заформят боксови тимове, известни като 'армии'.
Обикновено боевете се провеждали по фестивали, отбелязващи края на 'жътвата', когато клановете пътуват из района, разфасовайки животни за дребните фермерски общности и села.
Покрай същите тези борби са се развъртали съществено и разнообразни залози. Дори в наши дни залагането измежду публиката и възнаграждаването на бойците остават като неизменима част от фестивалите.
Участниците най-често са млади мъже от града, които упражняват из зали и дворове, и се състезават целогодишно. И макар че бойците към този момент не са от кастата на месарите, детайлът на приятелство сред тях продължава да съществува - младежи се причисляват към разнообразни групи, които пътуват и вземат участие по карнавали, на които борбите им биват акомпанирани от разнообразни звукови резултати и ритуали.
Изначално, Dambe е включвало и битка, известна като Kokawa, само че към този момент се натъртва основно на страйкинга. Основното оръжие е мощният пестник на боеца (по-често десният), който бива завит в плат и въжета, с цел да се получи така наречен " копие ". Някои от състезателите даже потапят " оръжието " си в смола с късчета натрошени стъкла - процедура, която в наши дни към този момент е неразрешена.
Другата ръка, наричана " щит " се държи с отворена към съперника длан. Тя може да се употребява за вкопчване и държане, според от обстановката. Водещият крайник се увива във вериги и се употребява както за офанзива, по този начин и за отбрана. Другият крайник също може да се употребява за ритници. И защото битката е един от детайлите, а задачата е съперникът да бъде повален на земята, ритниците са относително постоянно събитие.
Срещите са с дълготрайност от три рунда, които нямат времеви ограничавания. Рундовете завършват при едно от следните условия:
1. Липсва деяние
2. Някой от участниците или от хората с пълномощия постави завършек на рунда
3. Когато ръката, коляното или торса на някой от състезателите допре земята, което значи, че са били " убити ". Въпреки че няма публични категории, що се отнася до тежестта, бойците нормално излизат против съперници със сходна тежест.
В обичайните борби значима роля играели другите амулети и талисмани, които носели някаква магическа отбрана. Амулетите не престават да се употребяват и до ден сегашен, макар че това не се утвърждава от мнозина.
Това не стопира някои бойци въпреки всичко държат амулети в цялостните с пера възглавнички, които поставят в увитите си ръце. Някои даже преднамерено раняват ръката, с която атакуват, мажат я с разнообразни смазки и смоли, с цел да я подсилят. Някои практикуващи даже се посвещават в ритуално пушене на трева преди борбите. Звучи като верният спорт за Ник и Нейт Диаз.
Поради приликите в стойките и фактът, че Hausa боксьорите имат единствено един завит пестник, спортът в действителност припомня на илюстрираните в Древен Египет и Древна Гърция боксьори. Това кара доста хора да спекулират, че спортът крие корените си точно в Древен Египет. Кой кого е въодушевил обаче въпреки всичко си остава неуреден спор, макар че има теории, които удостоверяват, че хората от Hausa живеели по-близо до Судан, на изток, в сравнение с в този момент.
Можем да продължаваме с забавните обстоятелства, само че с цел да разберете в действителност цялата полуда на спорта, би трябвало сами да видите младежите в деяние:
mma.bg
Ще ви разкажем за разпоредбите, само че първо - малко история:
Dambe е измислено от западноафриканския народ Hausa и по традиция се свързва с по-ниските съсловия на обществото. Те били единствените, които имали правото да убиват животни с религиозна цел и да се грижат за месото, по тази причина пътуващите месари почнали да заформят боксови тимове, известни като 'армии'.
Обикновено боевете се провеждали по фестивали, отбелязващи края на 'жътвата', когато клановете пътуват из района, разфасовайки животни за дребните фермерски общности и села.
Покрай същите тези борби са се развъртали съществено и разнообразни залози. Дори в наши дни залагането измежду публиката и възнаграждаването на бойците остават като неизменима част от фестивалите.
Участниците най-често са млади мъже от града, които упражняват из зали и дворове, и се състезават целогодишно. И макар че бойците към този момент не са от кастата на месарите, детайлът на приятелство сред тях продължава да съществува - младежи се причисляват към разнообразни групи, които пътуват и вземат участие по карнавали, на които борбите им биват акомпанирани от разнообразни звукови резултати и ритуали.
Изначално, Dambe е включвало и битка, известна като Kokawa, само че към този момент се натъртва основно на страйкинга. Основното оръжие е мощният пестник на боеца (по-често десният), който бива завит в плат и въжета, с цел да се получи така наречен " копие ". Някои от състезателите даже потапят " оръжието " си в смола с късчета натрошени стъкла - процедура, която в наши дни към този момент е неразрешена.
Другата ръка, наричана " щит " се държи с отворена към съперника длан. Тя може да се употребява за вкопчване и държане, според от обстановката. Водещият крайник се увива във вериги и се употребява както за офанзива, по този начин и за отбрана. Другият крайник също може да се употребява за ритници. И защото битката е един от детайлите, а задачата е съперникът да бъде повален на земята, ритниците са относително постоянно събитие.
Срещите са с дълготрайност от три рунда, които нямат времеви ограничавания. Рундовете завършват при едно от следните условия:
1. Липсва деяние
2. Някой от участниците или от хората с пълномощия постави завършек на рунда
3. Когато ръката, коляното или торса на някой от състезателите допре земята, което значи, че са били " убити ". Въпреки че няма публични категории, що се отнася до тежестта, бойците нормално излизат против съперници със сходна тежест.
В обичайните борби значима роля играели другите амулети и талисмани, които носели някаква магическа отбрана. Амулетите не престават да се употребяват и до ден сегашен, макар че това не се утвърждава от мнозина.
Това не стопира някои бойци въпреки всичко държат амулети в цялостните с пера възглавнички, които поставят в увитите си ръце. Някои даже преднамерено раняват ръката, с която атакуват, мажат я с разнообразни смазки и смоли, с цел да я подсилят. Някои практикуващи даже се посвещават в ритуално пушене на трева преди борбите. Звучи като верният спорт за Ник и Нейт Диаз.
Поради приликите в стойките и фактът, че Hausa боксьорите имат единствено един завит пестник, спортът в действителност припомня на илюстрираните в Древен Египет и Древна Гърция боксьори. Това кара доста хора да спекулират, че спортът крие корените си точно в Древен Египет. Кой кого е въодушевил обаче въпреки всичко си остава неуреден спор, макар че има теории, които удостоверяват, че хората от Hausa живеели по-близо до Судан, на изток, в сравнение с в този момент.
Можем да продължаваме с забавните обстоятелства, само че с цел да разберете в действителност цялата полуда на спорта, би трябвало сами да видите младежите в деяние:
mma.bg
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ