&format=webp)
Нереалният път на Nvidia: Как една „видеокарта“ се превърна в най-важния чип на планетата
Ако допреди няколко години името на Nvidia звучеше просто като нещо, което се слага в геймърските компютри, през днешния ден към този момент приказваме за компания с пазарна оценка от 3 трилиона $ и етикет „ най-важната акция на планетата “.
Това в действителност е същинската история на един от най-големите софтуерни обрати в актуалния бизнес – както и на човек, който стартира кариерата си с миене на чинии и стига толкоз високо, че Илон Мъск го моли за чипове, до момента в който вечерят суши в Nobu.
През 2008 година Nvidia прави нещо извънредно забавно. Компанията кани водещите на телевизионното предаване MythBusters, с цел да изясни каква е разликата сред обичайния процесор (CPU) и графичния процесор (GPU).
Демонстрацията е впечатляваща, тъй като Nvidia съпоставя процесорите с револвер за пейнтбол, който рисува усмивка точка по точка (в ролята на CPU), и показват GPU като голяма 1100-цевна машина, която за елементи от секундата изстрелва пикселизирана версия на Мона Лиза.
Същата тази технология – паралелната обработка, която прави видеоигрите да наподобяват толкоз гладки – през днешния ден движи напред изкуствения разсъдък.
Именно способността на GPU-тата да обработват голям брой задания по едно и също време трансформира Nvidia в мотора зад ChatGPT и останалите състезатели в AI конкуренцията.
Това кара най-големите софтуерни компании да се втурнат да купуват чиповете на компанията, а вложителите – да следят акциите всекидневно.
Резултатът е, че акциите на Nvidia са поскъпнали с към 50 000% сред шоуто с пейнтбола и началото на 2024 година, а през днешния ден компанията не просто е сполучлива – тя пренаписва историята на компютърната промишленост, написа Financial Times.
За никого не е изненада, че първите две биографични книги за Nvidia излизат чак в този момент.
на Тей Ким е по-аналитичната и методична, а на Стивън Уит показва по-цветната и прочувствена история. В нея чиповете на Nvidia се подреждат паралелно с „ Колосът “ на Тюринг и Apple II като едни от най-важните софтуерни моменти в софтуерната история.
И двете книги слагат в центъра си Дженсън Хуанг – съосновател и основен изпълнителен шеф, индивидът, който стои зад всичко това.
Хуанг е последният останал създател от преди дотком ерата, който към момента ръководи личната си компания. Или както го назовава Ким – „ Професор Дженсън “.
Хуанг е от оня вид визионери, които промишлеността обича да обожествява: преселник от Тайван, стартирал от нулата, минал през съвсем съдбовни провали, борил се против колоси и най-после блъснал право в десетката.
Той съчетава интелекта на Лари Пейдж, инстинкта на Стив Джобс, стратегическото мислене на Мъск и способността на Зъкърбърг да завърти цяла компания в нова посока, и то единствено с един ход. С други думи – основният изпълнителен шеф на Nvidia като че ли е особено основан за митологията на Силициевата котловина.
Но в персоната му се крие и нещо много по-човешко, което като че ли рядко виждаме през днешния ден. Според създателите той е фанатик на тематика работа, със изсъхнало възприятие за комизъм и е изненадващо уязвима персона.
И двамата създатели (впрочем, фенове на гейминга) наблюдават по какъв начин Nvidia започва безусловно от нищото – обсъждайки бъдещето на графичните чипове с мирис на на ниска цена кафе - и стига до свят, в който най-богатите хора се молят за още бройки от „ най-желания микрочип на планетата “.
Дълго преди Nvidia да се трансформира в това, което е през днешния ден, Хуанг е въвел едно основополагащо предписание: работи по този начин, като че ли до банкрут ти остават единствено 30 дни.
Понякога това безусловно е неговата действителност. Днес обаче Nvidia не просто продава видеокарти – тя диктува темпото на AI революцията, а Хуанг е доста повече от CEO.
В книгата The Thinking Machine Уит наблюдава историята на Nvidia през погледа на един нехарактерен водач.
Хуанг не стои затворен в дребен офис, а се разхожда из централата и влиза непосредствено в механически диалози със чиновниците си, без значение от тяхното равнище. Стилът му на ръководство е пряк, от време на време експлозивен, само че изненадващо човешки.
На неуверените чиновници той споделя единствено „ LUA “: Listen. Understand. Answer.
Хуанг не уволнява, както прави Мъск. Той има вяра в груповата отговорност: „ Никой не губи самичък “. А хората, въпреки и от време на време да се опасяват от него, признават: „ Знаем, че ни цени “.
CUDA: Чипът се трансформира в суперкомпютър
Реалната промяна стартира не с хардуера, а със софтуера CUDA – план от средата на 2000-те, който разрешава графичните карти да бъдат употребявани като суперкомпютри. Това звучи смело и съвсем налудничаво – и в действителност, по това време Nvidia губи позиции, а акциите ѝ безусловно едвам съществуват.
В този миг вложителите упорстват Хуанг да се върне към действителността и да зареже фантазиите за научни проучвания.
Той обаче отхвърля. Това, споделя Уит, е „ облогът, който трансформира Дженсън в Дженсън “.
През 2012 година разработчиците зад AlexNet употребяват GPU на Nvidia, с цел да създадат с AI това, което преди е отнемало час – единствено в границите на 30 секунди. Ударната вълна в Силициевата котловина е мигновена.
През 2013 година Хуанг изпраща на всички чиновници имейл: „ Ние към този момент не сме в бизнеса с графика. От през днешния ден сме напълно в бизнеса с дийп лърнинг. “
Рисковано ли е това? Естествено. Но ето, че 10 години по-късно рискът изцяло оправдава упованията.
Книгата на Уит под паника бяга от дълбоките геополитически въпроси – като комплицираната взаимозависимост на Nvidia от Тайван или неналичието на проект „ Б “ при възможен боен спор с Китай. Цитиран в книгата, Хуанг декларира: „ Не желая [шефът на логистиката] да хаби и една мозъчна клетка за нещо, което не може да се предотврати. “
Вместо това Уит се концентрира върху по-екзистенциалните страхове: каква е цената на основаването на „ Манхатънския план на компютърните науки “? А отговорът, който получава от Nvidia? „ Това е като да се съмняваш в изгодата от пералнята. “
А след Дженсън?
Другата книга – The Nvidia Way на Тей Ким – приключва с доста по-практичен въпрос: какво се случва, когато Дженсън Хуанг реши да се отдръпна от сцената?
Apple претърпя загубата на Джобс, водена от Тим Кук и сър Джони Айв. Но кой ще поеме щафетата в Nvidia, когато коженото яке бъде окачено на закачалката?
Днес над 30 топ мениджъра непосредствено дават отговор пред Хуанг. Но в свят, в който всеки AI модел е подвластен от чиповете на Nvidia, този въпрос към този момент не визира единствено вложителите. Засяга всички нас.
Това в действителност е същинската история на един от най-големите софтуерни обрати в актуалния бизнес – както и на човек, който стартира кариерата си с миене на чинии и стига толкоз високо, че Илон Мъск го моли за чипове, до момента в който вечерят суши в Nobu.
През 2008 година Nvidia прави нещо извънредно забавно. Компанията кани водещите на телевизионното предаване MythBusters, с цел да изясни каква е разликата сред обичайния процесор (CPU) и графичния процесор (GPU).
Демонстрацията е впечатляваща, тъй като Nvidia съпоставя процесорите с револвер за пейнтбол, който рисува усмивка точка по точка (в ролята на CPU), и показват GPU като голяма 1100-цевна машина, която за елементи от секундата изстрелва пикселизирана версия на Мона Лиза.
Същата тази технология – паралелната обработка, която прави видеоигрите да наподобяват толкоз гладки – през днешния ден движи напред изкуствения разсъдък.
Именно способността на GPU-тата да обработват голям брой задания по едно и също време трансформира Nvidia в мотора зад ChatGPT и останалите състезатели в AI конкуренцията.
Това кара най-големите софтуерни компании да се втурнат да купуват чиповете на компанията, а вложителите – да следят акциите всекидневно.
Резултатът е, че акциите на Nvidia са поскъпнали с към 50 000% сред шоуто с пейнтбола и началото на 2024 година, а през днешния ден компанията не просто е сполучлива – тя пренаписва историята на компютърната промишленост, написа Financial Times.
За никого не е изненада, че първите две биографични книги за Nvidia излизат чак в този момент.
на Тей Ким е по-аналитичната и методична, а на Стивън Уит показва по-цветната и прочувствена история. В нея чиповете на Nvidia се подреждат паралелно с „ Колосът “ на Тюринг и Apple II като едни от най-важните софтуерни моменти в софтуерната история.
И двете книги слагат в центъра си Дженсън Хуанг – съосновател и основен изпълнителен шеф, индивидът, който стои зад всичко това.
Хуанг е последният останал създател от преди дотком ерата, който към момента ръководи личната си компания. Или както го назовава Ким – „ Професор Дженсън “.
Хуанг е от оня вид визионери, които промишлеността обича да обожествява: преселник от Тайван, стартирал от нулата, минал през съвсем съдбовни провали, борил се против колоси и най-после блъснал право в десетката.
Той съчетава интелекта на Лари Пейдж, инстинкта на Стив Джобс, стратегическото мислене на Мъск и способността на Зъкърбърг да завърти цяла компания в нова посока, и то единствено с един ход. С други думи – основният изпълнителен шеф на Nvidia като че ли е особено основан за митологията на Силициевата котловина.
Но в персоната му се крие и нещо много по-човешко, което като че ли рядко виждаме през днешния ден. Според създателите той е фанатик на тематика работа, със изсъхнало възприятие за комизъм и е изненадващо уязвима персона.
И двамата създатели (впрочем, фенове на гейминга) наблюдават по какъв начин Nvidia започва безусловно от нищото – обсъждайки бъдещето на графичните чипове с мирис на на ниска цена кафе - и стига до свят, в който най-богатите хора се молят за още бройки от „ най-желания микрочип на планетата “.
Дълго преди Nvidia да се трансформира в това, което е през днешния ден, Хуанг е въвел едно основополагащо предписание: работи по този начин, като че ли до банкрут ти остават единствено 30 дни.
Понякога това безусловно е неговата действителност. Днес обаче Nvidia не просто продава видеокарти – тя диктува темпото на AI революцията, а Хуанг е доста повече от CEO.
В книгата The Thinking Machine Уит наблюдава историята на Nvidia през погледа на един нехарактерен водач.
Хуанг не стои затворен в дребен офис, а се разхожда из централата и влиза непосредствено в механически диалози със чиновниците си, без значение от тяхното равнище. Стилът му на ръководство е пряк, от време на време експлозивен, само че изненадващо човешки.
На неуверените чиновници той споделя единствено „ LUA “: Listen. Understand. Answer.
Хуанг не уволнява, както прави Мъск. Той има вяра в груповата отговорност: „ Никой не губи самичък “. А хората, въпреки и от време на време да се опасяват от него, признават: „ Знаем, че ни цени “.
CUDA: Чипът се трансформира в суперкомпютър
Реалната промяна стартира не с хардуера, а със софтуера CUDA – план от средата на 2000-те, който разрешава графичните карти да бъдат употребявани като суперкомпютри. Това звучи смело и съвсем налудничаво – и в действителност, по това време Nvidia губи позиции, а акциите ѝ безусловно едвам съществуват.
В този миг вложителите упорстват Хуанг да се върне към действителността и да зареже фантазиите за научни проучвания.
Той обаче отхвърля. Това, споделя Уит, е „ облогът, който трансформира Дженсън в Дженсън “.
През 2012 година разработчиците зад AlexNet употребяват GPU на Nvidia, с цел да създадат с AI това, което преди е отнемало час – единствено в границите на 30 секунди. Ударната вълна в Силициевата котловина е мигновена.
През 2013 година Хуанг изпраща на всички чиновници имейл: „ Ние към този момент не сме в бизнеса с графика. От през днешния ден сме напълно в бизнеса с дийп лърнинг. “
Рисковано ли е това? Естествено. Но ето, че 10 години по-късно рискът изцяло оправдава упованията.
Книгата на Уит под паника бяга от дълбоките геополитически въпроси – като комплицираната взаимозависимост на Nvidia от Тайван или неналичието на проект „ Б “ при възможен боен спор с Китай. Цитиран в книгата, Хуанг декларира: „ Не желая [шефът на логистиката] да хаби и една мозъчна клетка за нещо, което не може да се предотврати. “
Вместо това Уит се концентрира върху по-екзистенциалните страхове: каква е цената на основаването на „ Манхатънския план на компютърните науки “? А отговорът, който получава от Nvidia? „ Това е като да се съмняваш в изгодата от пералнята. “
А след Дженсън?
Другата книга – The Nvidia Way на Тей Ким – приключва с доста по-практичен въпрос: какво се случва, когато Дженсън Хуанг реши да се отдръпна от сцената?
Apple претърпя загубата на Джобс, водена от Тим Кук и сър Джони Айв. Но кой ще поеме щафетата в Nvidia, когато коженото яке бъде окачено на закачалката?
Днес над 30 топ мениджъра непосредствено дават отговор пред Хуанг. Но в свят, в който всеки AI модел е подвластен от чиповете на Nvidia, този въпрос към този момент не визира единствено вложителите. Засяга всички нас.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ