Клисура възкръсна от пепелището в лето 1876-о
Ако през днешния ден имаше хора като нея, в Хитрино и Бисер нямаше още да чакат помощ от страната
Пловдивският публицист Петко Шойлеков възкресява загатна за страданията на клисурци след Априлското въстание, лейди Емили Странгфорд и нейната помощ, с която съсипаното през 1876 година градче възкръсна от пепелта. Повече от две години Шойлеков издирвал документи за това трагично време и за активността на огромната благодетелка. Така събрал над 500 страници изявления, описания, разбори за зверствата при потушаване на въстанието и за приноса на Международната дарителска акция, която е била ориентирана и към Клисура. Някои от тези документи са малко известни на необятната аудитория. Шойлеков съумял да направи и макет на една от къщите, които лейди Емили Странгфорд е дарила на жителите на опожарена Клисура.
Родът на Петко Шойлеков има 250-годишна история, в която корените водят към неговия прапрапрадядо. За него се твърди, че пръв е пренесъл маслодайната роза по българските земи от Мала Азия.
Журналистическите ми търсения за другите дарения на Клисура след Априлското въстание разкриха още по-пълно ужаса, претърпян от локалните хора в тези дни, споделя журналистът. Намерих разтърсващи описания на страданията. Очевидецът Джеймс Кларк написа: ”Имало 800 къщи - всичките били изгорени, убити - 58 мъже, 192 дами и деца, общо 250 души, 500 казана - разрушени, 80 коня, 120 вола, 800 крави, 1200 кози, 3000 овце откраднати….От заболявания и апетит след май 1876 са умряли други 30 деца. Правителството изисква от популацията да се върне в Клисура и да строи. С празни ръце какво могат да създадат. Впечатляват описанията и на някои клисурски очевидци и създатели по-късно. Сред тях са Хр. Попов, Н. Рачев, Сава С. Капанов, Хр. Енчев.
В своя дописка от 7 февруари 1877 година неизвестен клисурец с отвращение написа до вестник ”Напредък ”: ”Само за жестокостите, жертвите и цялостното изпепеляване в Клисура по време на Априлското въстание във вестниците нищо не се загатва. И не пропуща: „ Благодарение на благородната госпожа лейди Странгфорд, която като се изключи че облече и покри всичките клисурски поданици, само че се погрижи да им се прекопаят и гюловете…. ”.
Тази най-ранна оценка за съпричастието към страдаща Клисура ме подтикна още по-упорито да диря в пожълтелите от времето достоверни страници, съхранената добрина и дарителството на персони, фондове, комитети, споделя Петко Шойлеков. Докоснах се до съответни обстоятелства от мъчно откриваемия Официален доклад на лейди Странгфорд пред британските управляващи за дарителската акция в България. Ето част от отчета за стореното в Клисура: 110 казана за варене на розово масло, дървени колиби (бараки). Раздадено облекло в Клисура: потури - 289, аби - 489, сукмани, ямурлуци, одеяла - 960, черги -143, козици - 776. „ Между хората на посочените в доклада селища, измежду които е и Клисура, бяха също раздадени 1200 кожуха, 4550 чифта гамаши; 4430 чифта цървули; 2430 ризи за мъже и жени; 2500 бебешки облекла, в чифтове и доста други неща - памучни сукмани, юргани и прочие ”.
В своите изследвания Шойлеков попаднал и на оригиналното благодарствено писмо до лейди Странгфорд от Пловдивския митрополит Гервасий от 9 април 1877 година. Помощта, която е оказала лейди Емили Странгфорд на града, е скъпа. И до през днешния ден локалните хора описват, че с дребните къщета, в които значително оживели хора се подслонили след опожаряването, са спомен за британката с огромно сърце. Тези къщички се оказали непригодни за суровия климат на планинското градче, по тази причина локалните хора почнали да ги доизграждат и укрепват с глина, плява, уплет, пирони, мартаци, керемиди. Къщичките били с по две дребни стаи и мутвак или огромна стая и мутвак. Сиромашията и грижовността на стопаните им ги поддържали десетилетия наред, та чак до преди няколко години, когато ги повалила личната им напреднала възраст, напомня Петко Шойлеков. Затова той решил да резервира загатна за тях посредством макет - първообраз „ Кутовата къща ”, изработен от естествени материали.
Петко Шойлеков публично е предложил навечерието на честванията на 142 години от Априлското въстание тази година да подари макета-прототип и тома от 500 страници - копия на документи за Априлското въстание, за експониране в Историческия музей в града. Този мой план, ведно с една от клисурските улици, носеща от дълго време името на британската благодетелка, ще обогати акта на благодарност на нас, съвременниците за човечността и помощта, която е оказала на родния ни град, а събраните документи, значително от тях достоверни, ще разширят знанията ни за този интервал от историята на Клисура, разяснява пред „ Марица ” той.
Това е почтено за завета на клисурските предшественици през 1877 година, записан в трогателния им признателен адрес до лейди Странгфорд, напомня журналистът: „ От през днешния ден нататък българските майки ще закърмят децата си със свещената традиция на Вашето име, което ще се предаде от генерация на генерация. Нещастните вдовици вече пеят песни пред люлките на децата си във Ваша чест и популярност! Историците са отредили почтено място на Вашето скъпо и достойно име в българската история, където само няколко страници преди това блести името на Вашия славен и запомнен за вечни времена брачен партньор, Лорд Странгфорд!...Българите не могат да постъпят другояче!... “.
Клисура не е не запомнила благородната активност на лейди Емили Странгфорд, нейното име носи и улица в нашия град, съобщи кметът на градчето Генка Тодорова. Аз съм мощно впечатлена от активността на господин Петко Шойлеков, съобщи тя пред „ Марица ”. Да събере тези материали за историята на градчето и да изготви макет на една от къщичките, дарени от лейди Странгфорд, е вложен голям труд, време и средства. Клисура ще му бъде признателна за дарението, което той желае да направи. Това не е първият негов жест към града. Оценявам високо и обстоятелството, че активността на Петко Шойлеков е израз и на благодарността на нашето потомство към стореното за Клисура от лейди Емили Странгфорд, съобщи Генка Тодорова.
Омъжила се за най-строгия си критик
Eмили Ан Бофорт е родена през 1826 г. в фамилията на английския морски адмирал сър Френсис Бофорт - основател на скалата за премерване на силата на ветровете. Той и брачната половинка му Алиша Магдалина Бофорт имат 7 деца - 4 момчета и 3 девойки. Младостта на Емили минава в пътувания на кораба на татко, които през 1858 г. взема решение да опише в книга. Оказва се изкушена от историята и лературата и през 1861 г. разгласява двутомника „ Египетски гробници и сирийски светилища “. Книгата бързо набира известност, само че е подложена на унищожителна рецензия от Пърси Елън Уилям Смит, VIII виконт Странгфорд. Той бил човек със задълбочени ползи в културологията и лингвистиката, експерт по Изтока. По подигравка на ориста създателят на убийствената рецензия и авторката се влюбват, а през 1862 година стават семейство.
Лорд Пърси Странгфорд е дълготраен посланик в английското посолство в Истанбул и експерт по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна самостоятелност. Смята се, че той е първият английски посланик, който е разкрил пред британската общност националната еднаквост и просвета на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. Той възпламенява и брачната половинка си със своя интерес към района. Лорд Странгфорд умира през 1969 година След неговата гибел Емили се записва в учебно заведение за медицински сестри и посвещава живота си на щедрост и подкрепяне на лечебни заведения, домове и кухни за небогати.
През 1876 година дружно с Джанюариъс Макгахан сигнализират английското общество за жестокостите при потушаването на Априлското въстание и тежката орис на българите. Лейди Странгфорд основава фондация за набиране на средства, наречена „ Bulgarian Present Relief Fund “.
За повторно лейди Странгфорд посещава България през 1884 г., още веднъж по маршрута Цариград - Пловдив. Според вестник „ Народний глас “ при пребиваването си в България тя остава удовлетворена да види забележителните триумфи на българите, реализирани след Освобождението.
Пловдивският публицист Петко Шойлеков възкресява загатна за страданията на клисурци след Априлското въстание, лейди Емили Странгфорд и нейната помощ, с която съсипаното през 1876 година градче възкръсна от пепелта. Повече от две години Шойлеков издирвал документи за това трагично време и за активността на огромната благодетелка. Така събрал над 500 страници изявления, описания, разбори за зверствата при потушаване на въстанието и за приноса на Международната дарителска акция, която е била ориентирана и към Клисура. Някои от тези документи са малко известни на необятната аудитория. Шойлеков съумял да направи и макет на една от къщите, които лейди Емили Странгфорд е дарила на жителите на опожарена Клисура.
Родът на Петко Шойлеков има 250-годишна история, в която корените водят към неговия прапрапрадядо. За него се твърди, че пръв е пренесъл маслодайната роза по българските земи от Мала Азия.
Журналистическите ми търсения за другите дарения на Клисура след Априлското въстание разкриха още по-пълно ужаса, претърпян от локалните хора в тези дни, споделя журналистът. Намерих разтърсващи описания на страданията. Очевидецът Джеймс Кларк написа: ”Имало 800 къщи - всичките били изгорени, убити - 58 мъже, 192 дами и деца, общо 250 души, 500 казана - разрушени, 80 коня, 120 вола, 800 крави, 1200 кози, 3000 овце откраднати….От заболявания и апетит след май 1876 са умряли други 30 деца. Правителството изисква от популацията да се върне в Клисура и да строи. С празни ръце какво могат да създадат. Впечатляват описанията и на някои клисурски очевидци и създатели по-късно. Сред тях са Хр. Попов, Н. Рачев, Сава С. Капанов, Хр. Енчев.
В своя дописка от 7 февруари 1877 година неизвестен клисурец с отвращение написа до вестник ”Напредък ”: ”Само за жестокостите, жертвите и цялостното изпепеляване в Клисура по време на Априлското въстание във вестниците нищо не се загатва. И не пропуща: „ Благодарение на благородната госпожа лейди Странгфорд, която като се изключи че облече и покри всичките клисурски поданици, само че се погрижи да им се прекопаят и гюловете…. ”.
Тази най-ранна оценка за съпричастието към страдаща Клисура ме подтикна още по-упорито да диря в пожълтелите от времето достоверни страници, съхранената добрина и дарителството на персони, фондове, комитети, споделя Петко Шойлеков. Докоснах се до съответни обстоятелства от мъчно откриваемия Официален доклад на лейди Странгфорд пред британските управляващи за дарителската акция в България. Ето част от отчета за стореното в Клисура: 110 казана за варене на розово масло, дървени колиби (бараки). Раздадено облекло в Клисура: потури - 289, аби - 489, сукмани, ямурлуци, одеяла - 960, черги -143, козици - 776. „ Между хората на посочените в доклада селища, измежду които е и Клисура, бяха също раздадени 1200 кожуха, 4550 чифта гамаши; 4430 чифта цървули; 2430 ризи за мъже и жени; 2500 бебешки облекла, в чифтове и доста други неща - памучни сукмани, юргани и прочие ”.
В своите изследвания Шойлеков попаднал и на оригиналното благодарствено писмо до лейди Странгфорд от Пловдивския митрополит Гервасий от 9 април 1877 година. Помощта, която е оказала лейди Емили Странгфорд на града, е скъпа. И до през днешния ден локалните хора описват, че с дребните къщета, в които значително оживели хора се подслонили след опожаряването, са спомен за британката с огромно сърце. Тези къщички се оказали непригодни за суровия климат на планинското градче, по тази причина локалните хора почнали да ги доизграждат и укрепват с глина, плява, уплет, пирони, мартаци, керемиди. Къщичките били с по две дребни стаи и мутвак или огромна стая и мутвак. Сиромашията и грижовността на стопаните им ги поддържали десетилетия наред, та чак до преди няколко години, когато ги повалила личната им напреднала възраст, напомня Петко Шойлеков. Затова той решил да резервира загатна за тях посредством макет - първообраз „ Кутовата къща ”, изработен от естествени материали.
Петко Шойлеков публично е предложил навечерието на честванията на 142 години от Априлското въстание тази година да подари макета-прототип и тома от 500 страници - копия на документи за Априлското въстание, за експониране в Историческия музей в града. Този мой план, ведно с една от клисурските улици, носеща от дълго време името на британската благодетелка, ще обогати акта на благодарност на нас, съвременниците за човечността и помощта, която е оказала на родния ни град, а събраните документи, значително от тях достоверни, ще разширят знанията ни за този интервал от историята на Клисура, разяснява пред „ Марица ” той.
Това е почтено за завета на клисурските предшественици през 1877 година, записан в трогателния им признателен адрес до лейди Странгфорд, напомня журналистът: „ От през днешния ден нататък българските майки ще закърмят децата си със свещената традиция на Вашето име, което ще се предаде от генерация на генерация. Нещастните вдовици вече пеят песни пред люлките на децата си във Ваша чест и популярност! Историците са отредили почтено място на Вашето скъпо и достойно име в българската история, където само няколко страници преди това блести името на Вашия славен и запомнен за вечни времена брачен партньор, Лорд Странгфорд!...Българите не могат да постъпят другояче!... “.
Клисура не е не запомнила благородната активност на лейди Емили Странгфорд, нейното име носи и улица в нашия град, съобщи кметът на градчето Генка Тодорова. Аз съм мощно впечатлена от активността на господин Петко Шойлеков, съобщи тя пред „ Марица ”. Да събере тези материали за историята на градчето и да изготви макет на една от къщичките, дарени от лейди Странгфорд, е вложен голям труд, време и средства. Клисура ще му бъде признателна за дарението, което той желае да направи. Това не е първият негов жест към града. Оценявам високо и обстоятелството, че активността на Петко Шойлеков е израз и на благодарността на нашето потомство към стореното за Клисура от лейди Емили Странгфорд, съобщи Генка Тодорова.
Омъжила се за най-строгия си критик
Eмили Ан Бофорт е родена през 1826 г. в фамилията на английския морски адмирал сър Френсис Бофорт - основател на скалата за премерване на силата на ветровете. Той и брачната половинка му Алиша Магдалина Бофорт имат 7 деца - 4 момчета и 3 девойки. Младостта на Емили минава в пътувания на кораба на татко, които през 1858 г. взема решение да опише в книга. Оказва се изкушена от историята и лературата и през 1861 г. разгласява двутомника „ Египетски гробници и сирийски светилища “. Книгата бързо набира известност, само че е подложена на унищожителна рецензия от Пърси Елън Уилям Смит, VIII виконт Странгфорд. Той бил човек със задълбочени ползи в културологията и лингвистиката, експерт по Изтока. По подигравка на ориста създателят на убийствената рецензия и авторката се влюбват, а през 1862 година стават семейство.
Лорд Пърси Странгфорд е дълготраен посланик в английското посолство в Истанбул и експерт по Източния въпрос. Подкрепя българите по време на борбата за църковна самостоятелност. Смята се, че той е първият английски посланик, който е разкрил пред британската общност националната еднаквост и просвета на българите и предположил, че при залеза на Османската империя българите, а не сърбите, ще имат водеща роля в политиката на Балканите. Той възпламенява и брачната половинка си със своя интерес към района. Лорд Странгфорд умира през 1969 година След неговата гибел Емили се записва в учебно заведение за медицински сестри и посвещава живота си на щедрост и подкрепяне на лечебни заведения, домове и кухни за небогати.
През 1876 година дружно с Джанюариъс Макгахан сигнализират английското общество за жестокостите при потушаването на Априлското въстание и тежката орис на българите. Лейди Странгфорд основава фондация за набиране на средства, наречена „ Bulgarian Present Relief Fund “.
За повторно лейди Странгфорд посещава България през 1884 г., още веднъж по маршрута Цариград - Пловдив. Според вестник „ Народний глас “ при пребиваването си в България тя остава удовлетворена да види забележителните триумфи на българите, реализирани след Освобождението.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ