Тайната падна: Ето защо котките са властелините на Истанбул
Ако човек попадне в Истанбул няма по какъв начин да не види котките. Става дума за хиляди четириноги любимци, които живеят в този античен и цветен град и то със специфичен статут. Да, те са другари на всички, те са неприкосновени, обичани, галени, глезени и са нещо като народен капитал,
Котките на Истанбул в действителност са най-обичаните животни там и могат да ухилен даже и най-намръщения човек. Установих с очите си, че след жителите и туристите в Истанбул най-вече са тъкмо те.
Никой не може да се наеме да каже какъв брой са, само че експерти настояват, че са над милион. Ако прибавим към 16-те милиона, живеещи в града, към милионите туристи и тези четириноги мъркащи същества, броенето става безнадеждно.
Оказах се в този мегаполис за 5 дни на кулинарен тур и с очите си видях защо става дума.
Разхождат се като безспорни кралски особи в големия град, а всички, моя благосклонност също, се забавляват с Техни Височества - милват ги, хранят ги, играят си и... снимат.
Туристите като мен несъмнено са запълнили смарт телефона си със стотици фотоси на котки. Бели, черни, сиви, оранжеви, пъстри... Нямате си на концепция какви красавци и хубавици видях.
В кафенета, в заведения за хранене, по пазари, по улици, дворове, музеи, измежду книгите в книжарнички, към Босфора, на пристанището, даже в „ Света София “ (от юли месец към този момент е джамия) – те са на всички места и постоянно заемат най-хубавите места.
И никоя от тях не бяга – седят, лежат, разхождат се като безспорни господари, също така никой не желае да ги реалокира.
Свободно скитащите улични котки са безспорната преносима атракция на града и са нейно всекидневно събитие. Толкова са отзивчиви, а по какъв начин единствено маневрират сред масите в заведенията...
Цветните космати топки, мъркащи мързеливо или фучащи напред-назад по тротоарите могат по този начин да те омагьосат, че да забравиш накъде си тръгнал.
Котката е свещено животно за мюсюлманите, тя е издигната в фетиш в този античен град.
Според религиозните поверия, котка била избавила пророка Мохамед от отровна змия в пустинята и в символ на признателност той благословил това животно.
Казват, че първите котки са пристигнали в Истанбул на борда на търговски кораби от Египет по време на Отоманската империя.
Други настояват, че са се появили по земите на днешна Турция още преди 10 000 години.
По време на първия си президентски мандат, Барак Обама посети публично Истанбул и международните организации гръмнаха с една фотография, която бе коментирана и споделяна милиони пъти.
Разхождайки се из „ Света София” с турския президент Ердоган, Обама спря, с цел да погали един от опашатите пазители на световно-известната забележителност.
Между другото, „ Света София “ си има свои лични четириноги любимци. Сега, когато тя е към този момент джамия, туристи и идващи за молитва мюсюлмани се разминават с пухкавите четириноги по зеления мокет, който е застлан върху фамозния мрамор.
Мнозина от тях седят на килима и си играят с котките, които обикалят към тях.
Наистина жителите на Истанбул имат особено отношение към бездомните котараци, а те са на всички места из града – в историческия център на града, в заможните квартали или към бараките в по-бедните квартали.
Казват, че вероятно няма различен европейски мегаполис, който да има повече котки. Въпреки че хората не пускат животните в домовете си, грижа за тях не липсва.
Е, във всеки дом има най-малко по едно четириного. Из кварталите могат да се видят дребни дървени къщички за животни, обезпечени от общинската администрация. В тези симпатично боядисани “жилища”, мъркащите четириноги намират заслон и купички с прясна вода, както и суха храна.
Сигурно мнозина са чували за най-известния котарак на Истанбул – той се споделя „ Томбили “, което значи Дундьо.
Дебеланкото постоянно можеше да бъде забелязан в азиатския квартал Кадъкьой, където си ходеше несмущаван, само че по тази причина пък обгрижван и сниман. Тоест беше си безспорна звезда.
Нима може да се не помни негова фотография, показваща го излегнат като турски бей на тротоара! Тя беше същинска сензация в обществените мрежи.
Когато Дундьо умря през лятото на 2016 година, скръбта по него беше неописуема. Истанбулчани насочиха голяма молба към управляващите и в негова чест беше направена скулптура. Така Истанбул си има монумент на котката.
В същия този квартал - Кадъкьой, който е посещаван от над половин милион души на ден, котките си влизат свободно в заведенията. Не е никаква изненада да видиш по какъв начин те си сядат на ниските табуретки по тротоарите. И го вършат като същински „ клиенти “. В жегите пък дремят пред вратите на къщите или се крият под някое дърво.
Котките като нищо могат да бъдат наречени една от визитните картички на Турция, освен на Истанбул. "Stray Cat " се назовава пък един от известните хотели в Истанбул. Много публикувана е легендата, която гласи, че "ако убиете една котка, с цел да ви елементарни Аллах, ще би трябвало да построите една джамия ".
В Османската империя котките са били на особена респект поради унищожаването на гризачите, развъдили се доста изключително след построяването на канализацията на града.
Освен това в османските дворци са живеели скъпи породи. Историците пишат по какъв начин те са служели за талисмани или са пристигнали като скъпи блага, което изяснява особения им статут през днешния ден.
След разпадането на Османската империя четириногите жители на сараите плъзват по улиците и се настаняват на всички места. В Истанбул не можеш да видиш мършава котка – всички те са едри, охранени и наподобяват... щастливи.
Как няма да са, като всички край Босфора се грижат за тях. Може да се каже, че са и късметлии, тъй като живеят по-охолно от доста хора.
Сайтът „ Истанбулските котки “ във фейсбук има десетки хиляди консуматори, които описват невероятни котешки истории.
В инстаграм пък стотици хиляди фотоси са запечатали четириногите любимци в какви ли не пози. Да не приказваме и че доста от тях имат славата на безспорни звезди от екрана.
Какво да се прави – през днешния ден има хора, които си мечтаят да са... котки. Сериозно – толкоз огромна е обичта и грижите към тях, че фантазиите стигат и до такава степен...
И за доказателство на това служи фактът, че още от началото на този век в Турция има признат закон за домашните животни, който подсигурява живота на котките в града и улеснява жителите в грижите за тях. Това в случай че не е шанс, здраве му кажи.
Затова, когато отидете до Истанбул, не забравяйте да почерпите с нещо и тези мъркащи господари на мегаполиса. И пригответе фотоапарата или смарт телефона си за невероятни фотоси, които - бъдете сигурни, че ще получат доста лайкове.
Дори и в този момент – във време на пандемия, COVID-19 не интересува мъркащите жители на Цариград. За тях животът си тече.
Котките на Истанбул в действителност са най-обичаните животни там и могат да ухилен даже и най-намръщения човек. Установих с очите си, че след жителите и туристите в Истанбул най-вече са тъкмо те.
Никой не може да се наеме да каже какъв брой са, само че експерти настояват, че са над милион. Ако прибавим към 16-те милиона, живеещи в града, към милионите туристи и тези четириноги мъркащи същества, броенето става безнадеждно.
Оказах се в този мегаполис за 5 дни на кулинарен тур и с очите си видях защо става дума.
Разхождат се като безспорни кралски особи в големия град, а всички, моя благосклонност също, се забавляват с Техни Височества - милват ги, хранят ги, играят си и... снимат.
Туристите като мен несъмнено са запълнили смарт телефона си със стотици фотоси на котки. Бели, черни, сиви, оранжеви, пъстри... Нямате си на концепция какви красавци и хубавици видях.
В кафенета, в заведения за хранене, по пазари, по улици, дворове, музеи, измежду книгите в книжарнички, към Босфора, на пристанището, даже в „ Света София “ (от юли месец към този момент е джамия) – те са на всички места и постоянно заемат най-хубавите места.
И никоя от тях не бяга – седят, лежат, разхождат се като безспорни господари, също така никой не желае да ги реалокира.
Свободно скитащите улични котки са безспорната преносима атракция на града и са нейно всекидневно събитие. Толкова са отзивчиви, а по какъв начин единствено маневрират сред масите в заведенията...
Цветните космати топки, мъркащи мързеливо или фучащи напред-назад по тротоарите могат по този начин да те омагьосат, че да забравиш накъде си тръгнал.
Котката е свещено животно за мюсюлманите, тя е издигната в фетиш в този античен град.
Според религиозните поверия, котка била избавила пророка Мохамед от отровна змия в пустинята и в символ на признателност той благословил това животно.
Казват, че първите котки са пристигнали в Истанбул на борда на търговски кораби от Египет по време на Отоманската империя.
Други настояват, че са се появили по земите на днешна Турция още преди 10 000 години.
По време на първия си президентски мандат, Барак Обама посети публично Истанбул и международните организации гръмнаха с една фотография, която бе коментирана и споделяна милиони пъти.
Разхождайки се из „ Света София” с турския президент Ердоган, Обама спря, с цел да погали един от опашатите пазители на световно-известната забележителност.
Между другото, „ Света София “ си има свои лични четириноги любимци. Сега, когато тя е към този момент джамия, туристи и идващи за молитва мюсюлмани се разминават с пухкавите четириноги по зеления мокет, който е застлан върху фамозния мрамор.
Мнозина от тях седят на килима и си играят с котките, които обикалят към тях.
Наистина жителите на Истанбул имат особено отношение към бездомните котараци, а те са на всички места из града – в историческия център на града, в заможните квартали или към бараките в по-бедните квартали.
Казват, че вероятно няма различен европейски мегаполис, който да има повече котки. Въпреки че хората не пускат животните в домовете си, грижа за тях не липсва.
Е, във всеки дом има най-малко по едно четириного. Из кварталите могат да се видят дребни дървени къщички за животни, обезпечени от общинската администрация. В тези симпатично боядисани “жилища”, мъркащите четириноги намират заслон и купички с прясна вода, както и суха храна.
Сигурно мнозина са чували за най-известния котарак на Истанбул – той се споделя „ Томбили “, което значи Дундьо.
Дебеланкото постоянно можеше да бъде забелязан в азиатския квартал Кадъкьой, където си ходеше несмущаван, само че по тази причина пък обгрижван и сниман. Тоест беше си безспорна звезда.
Нима може да се не помни негова фотография, показваща го излегнат като турски бей на тротоара! Тя беше същинска сензация в обществените мрежи.
Когато Дундьо умря през лятото на 2016 година, скръбта по него беше неописуема. Истанбулчани насочиха голяма молба към управляващите и в негова чест беше направена скулптура. Така Истанбул си има монумент на котката.
В същия този квартал - Кадъкьой, който е посещаван от над половин милион души на ден, котките си влизат свободно в заведенията. Не е никаква изненада да видиш по какъв начин те си сядат на ниските табуретки по тротоарите. И го вършат като същински „ клиенти “. В жегите пък дремят пред вратите на къщите или се крият под някое дърво.
Котките като нищо могат да бъдат наречени една от визитните картички на Турция, освен на Истанбул. "Stray Cat " се назовава пък един от известните хотели в Истанбул. Много публикувана е легендата, която гласи, че "ако убиете една котка, с цел да ви елементарни Аллах, ще би трябвало да построите една джамия ".
В Османската империя котките са били на особена респект поради унищожаването на гризачите, развъдили се доста изключително след построяването на канализацията на града.
Освен това в османските дворци са живеели скъпи породи. Историците пишат по какъв начин те са служели за талисмани или са пристигнали като скъпи блага, което изяснява особения им статут през днешния ден.
След разпадането на Османската империя четириногите жители на сараите плъзват по улиците и се настаняват на всички места. В Истанбул не можеш да видиш мършава котка – всички те са едри, охранени и наподобяват... щастливи.
Как няма да са, като всички край Босфора се грижат за тях. Може да се каже, че са и късметлии, тъй като живеят по-охолно от доста хора.
Сайтът „ Истанбулските котки “ във фейсбук има десетки хиляди консуматори, които описват невероятни котешки истории.
В инстаграм пък стотици хиляди фотоси са запечатали четириногите любимци в какви ли не пози. Да не приказваме и че доста от тях имат славата на безспорни звезди от екрана.
Какво да се прави – през днешния ден има хора, които си мечтаят да са... котки. Сериозно – толкоз огромна е обичта и грижите към тях, че фантазиите стигат и до такава степен...
И за доказателство на това служи фактът, че още от началото на този век в Турция има признат закон за домашните животни, който подсигурява живота на котките в града и улеснява жителите в грижите за тях. Това в случай че не е шанс, здраве му кажи.
Затова, когато отидете до Истанбул, не забравяйте да почерпите с нещо и тези мъркащи господари на мегаполиса. И пригответе фотоапарата или смарт телефона си за невероятни фотоси, които - бъдете сигурни, че ще получат доста лайкове.
Дори и в този момент – във време на пандемия, COVID-19 не интересува мъркащите жители на Цариград. За тях животът си тече.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ