Травмите от детството, които не минават, когато пораснем
Ако човек е израснал в прочувствена нестабилна среда, в случай че е бил травмиран или е ставал очевидец на принуждение, сигурно ще усеща контузиите на предишното върху себе си като възрастен. Децата претърпяват доста по-дълбоко и прочувствено протичащото се в живота им. Те си имат свои персонални логичен пътища, по които поясняват нещата и света към себе си. Това им оказва помощ да се усещат сигурни и да се оправят по-лесно с житейските провокации. Ако обаче не съумеят да си изградят вярно тази вътрешна логичност, съществува голям риск да изкривят визиите си за вярно и неверно, положително и зло, да пораснат като нападателни или мощно затворени хора.
Ще обърнем внимание на 4 най-общи вида контузии от детството, което ни влияят и като възрастни.
1. Фалшивото Аз
Терапевтите, работещи с пациенти, претърпели травматични събития в детството си, споделят, че доста от тях носят раните си даже в зрелост. Един от методите, по които тези рани се разкриват, е посредством основаването на подправено Аз. Като деца желаеме нашите родители да ни обичат и да се грижат за нас. Когато родителите ни не вършат това, ние се стараем да станем детето, което считаме, че те ще обичат. Като подценяваме и/или потискаме същинските си усеща, ние сътворяваме подправено съзнание, като че ли ставаме различен човек, с цел да извоюваме любовта на родителите си, която в една здравословна и естествена среда би трябвало по право да ни принадлежи.
Такъв човек пораства като нерешителен възрастен, който или непрекъснато търси внимание от другите, стараейки се да им се хареса, като се нагажда към непознатия усет, или се затваря в себе си.
2. Съзнание на жертва
Ние сме това, което мислим. Затова е значимо освен какво мислим за света, само че и за себе си. Следователно, в случай че непрекъснато се подценяваме или сме привикнали да бъдем подложени на критика и подценявани, е допустимо да развием комплекс за непълноценност и на по-късен стадий даже да сметнем, че животът ни е неправилен.
Веднъж осъзнали това, е значимо да стартираме да се борим с това усещане. Дори когато считаме, че сме притиснати до стената, би трябвало да помним, че постоянно имаме избор. Ако като деца нямаме кой знае какъв надзор над живота си, то като възрастни сме способни да променим доста неща. Човек е доста по-силен, в сравнение с си мисли.
