Ако бяхте ходили до фронтовата линия в първите седмици на

Ако бяхте ходили до фронтовата линия в първите седмици на войната в Украйна, може би сте чули крясъци на украински и съветски, евентуално смесени с гласове, говорещи районни езици като бурятски и чеченски. Това написа изданието Politico, представено от " Труд ".

Днес войските от двете страни на линията на спора поддържат връзка на испански, непалски, хинди, сомалийски, сръбски и корейски.

Чуждите езици, говорени в калните окопи са единствено един знак за това по какъв начин спорът придобива все по-международно измерение.

В небето над бойното поле ирански дрон Shahed може да бъде прихванат от американска система за противовъздушна защита, до момента в който на земята артилерия, създадена в Германия, профучава около севернокорейски снаряди.

След съвсем три години даже най-упоритите изолационисти биха имали компликации да обяснят войната като „ районен спор “ сред Русия и Украйна.

Това, което стартира през февруари 2022 година като най-голямата европейска сухопътна война след Втората международна, в този момент се състезава за купата на най-глобалния спор след Студената война с десетки страни, директно или непряко забъркани в него.

Този аспект на спора може в последна сметка да подпечата ориста му, защото Украйна рискува да загуби най-големия си покровител с възкачването в Съединените щати на Доналд Тръмп като президент, до момента в който Русия притегля поддръжка от другите врагове на Вашингтон, най-много Северна Корея.

„ Последният път, когато видяхме нещо сходно, е руската инвазия в Афганистан “, сподели видният историк на Студената война Сергей Радченко. „ Когато имаше поддръжка за муджахидините от Запада, а също и от Пакистан. “

Прокси война

Когато Москва стартира пълномащабното си нахлуване против Украйна през февруари 2022 година, Кремъл и неговите пропагандисти го оправдаха като нужен и защитителен ход против НАТО.

Мненията се разграничават по въпроса дали съветският президент Владимир Путин в действителност има намерение да се изправи против така наречен групов Запад с оръжие. Но има необятен консенсус, че той е очаквал войната да завърши след няколко дни - и че той с съображение е разчитал, че Западът ще отговори с осъждащото, само че най-много приемащо отношение, което е посочил към предходното му присвояване на земя в Украйна, Молдова и Грузия.

„ Това щеше да е местен спор, в случай че беше завършил бързо “, сподели Радченко. " Но не стана. "

Украинците отвърнаха на удара със зъби и нокти, а войските на Путин се заплитаха тъкмо толкоз дълго, едвам привлекат вниманието на Запада. Европа се разтревожи, че личната ѝ сигурност е застрашена; Съединени американски щати трябваше да поддържат имидж на покровител на демокрацията и европейската сигурност. В рамките на дни западните оръжия и разследваща информация се изсипаха, помагайки на украинците да отхвърлен съветското нахлуване и да интернационализират спора.

С течение на времето, когато и Украйна, и Русия се оказаха затруднени от глада за снаряди и пренапрегнати войски, това интернационално измерение стана по едно и също време по-видимо и по-важно.

Днес и двете страни разчитат на външна помощ: Украйна, с цел да се запази; Русия, с цел да резервира господството си в небето и на земята, като в същото време минимизира резултата от войната върху личното си население.

Докато лобираха по света за повече запаси, и двете страни направиха огромни идеологически искания. Украйна споделя, че се бори за „ народна власт “; Русия твърди, че води кръстоносен поход против това, което назовава американска надмощие и „ груповия Запад “.

Заявките на Путин за „ многополюсен международен ред “, колкото и неразбираемо дефиниран да е, бяха задоволително безапелационни за Иран да му даде дронове Shahed, а Северна Корея да достави балистични ракети, милиони снаряди и, неотдавна, хиляди бойци.

Така нареченият Глобален Юг също се наклони към Путин под чадъра на БРИКС, клуб от страни, които макар явните си разлики са намерили общ език в общата си злост към система, която ги е отдалечила от основни институции като Международния валутен фонд и Световната банка.

Най-големият избавителен пояс за Москва е Китай, който изигра решаваща роля в отбраната на съветската стопанска система от западните наказания, като обезпечи пазар за нейния нефт и торове, като в същото време ѝ даде достъп до по този начин нужната технология.

„ Индия и други могат да търгуват с Русия и това е значимо. Но нищо не се приближава до това, което Китай предлага на масата “, сподели Александър Габуев, шеф на Центъра за Евразия Карнеги Русия.

Отделно, Русия продължи и разшири своята вековна процедура на хибридна война, предизвиквайки проблеми и разширявайки съществуващите разцепления в чужбина.

За разлика от времето на Студената война обаче, няма прокси спорове, при които Москва да може да удари НАТО. Така че „ Русия се пробва да търси принадлежности за въздействие “ по други способи, сподели Габуев. „ Предизвиква разноски, нанася болежка, отмъщава. “

Това включва интервенция в избори, запалване на пожари и други актове на бойкот и даване на поддръжка на разнообразни антизападни артисти и групи; от финансиране на проруски олигарх, който има желание да провали курса на Молдова за Европейски Съюз, до даване на данни на йеменските хути, с цел да им помогне да ударят западни кораби в Червено море.

Междувременно и съперниците на Русия не стоят на едно място.

Инициативата на Киев, излъчена по малкия екран от президента Володимир Зеленски, му завоюва помощ на стойност над 220 милиарда $ от Европа и Съединени американски щати. Страните от НАТО доставят все по-мощни оръжия: от артилерийски снаряди за гаубици при започване на войната до изтребители F-16 и ракети с огромен обхват ATACMS през днешния ден.

В толкоз явен геополитически сигнален изстрел към Москва, колкото Брюксел е в положение да направи, Европейският съюз придвижи кандидатурите на Украйна, Молдова и Грузия за присъединение към блока.

Без помощта на Запада войната нямаше да изкара първата си година и щеше да приключи със „ съкрушително проваляне “ за Украйна, сподели Габуев.

Но Западът също се придържа към избрани позиции; избиране на тактика на нерешителност пред ескалацията. За огромно отчаяние на Киев, доставките на оръжия идват на стадии и с приложени правила.

В продължение на съвсем три години водачите в Съединени американски щати и Европа се правеха на глухи към все по-отчаяните молби на Киев за позволение да употребява оръжия с огромен обхват за удари по цели в Русия.

От друга страна, макар честите закани от Москва, че може да нападна западен град, аленият бутон наподобява неразрешен. И без значение от паниките на страните от източния фланг на Европа за идна съветска инвазия, войските на Москва се отдръпнаха от територията на НАТО.

Китай също съблюдава някои от алените линии на Запада, гарантирайки, че няма директно да нарушава западните наказания (въпреки че го прави косвено) и към този момент не дава на Русия никакви смъртоносни оръжия (въпреки че достави обособени елементи и съгласно последните отчети се подозира, че доставя дронове).

И от двете страни непознатите войски на земята изглеждаха неразрешени. Въпреки че някои гласове, най-много френският президент Еманюел Макрон, акцентираха опцията за слагане на западните ботуши на земята, концепцията в никакъв случай не надвишава бързо отхвърлено предложение.

Това не значи, че тези червени линии не са тествани. Украйна нахлу в съветския район Курск и употребява западни оръжия, с цел да нанесе удари по съветски цели, като да вземем за пример нейния Черноморски флот. Севернокорейски войски отпътуваха за Русия. И отиващият си президент на Съединени американски щати Джо Байдън най-сетне даде зелена светлина на потреблението от Украйна на оръжия с огромен обхват ATACMS, които да бъдат употребявани против цели на съветска земя.

И въпреки всичко, казусът с интернационализираните спорове - както Украйна открива – е, че външната поддръжка може да бъде неуверена.

Към края на 2024 година апетитът за поддръжка на победа на Украйна – дефинирана като връщане на границите на Украйна от 1991 година – понижа и във Вашингтон, и в Брюксел.

Дори преди успеха на Тръмп концепцията за въздържане под формата на договорка, която ще замрази спора и ще включва Украйна да отстъпи територия, наподобява се е трансформирала от табу в пътеводна звезда.

„ От самото начало беше ясно, че в случай че Украйна не завоюва задоволително бързо, Америка ще отпадне “, сподели Нина Хрушчова, професор по интернационалните връзки в New School в Ню Йорк и правнучка на руския водач Никита Хрушчов.

„ Всичко това се възприемаше през цялото време като холивудски сериал “, сподели тя. Първоначално, добави тя, поддръжниците на Украйна смятаха, че всичко ще завърши след един сезон. Но тогава последва и още един. “

„ И в този момент има и трети и по този начин, несъмнено, вниманието стартира да понижава “, сподели тя. „ Не желаеме четвърта серия, само че това ще се случи. “

Историкът Радченко е по-оптимистичен.

„ За Съединените щати избягването на нуклеарна война с Русия постоянно е било приоритет номер 1 в този спор. Вторият е да помогнем на Украйна да победи “, сподели Радченко и добави: „ Тези две конкуриращи се цели някак си би трябвало да бъдат помирени “.

Освен това е реалност, че поддръжниците на Украйна, за разлика от тези на Русия, би трябвало да се оправят с публичното мнение. Проучване на Pew Research Center през юли сподели, че американците са разграничени по равно по въпроса дали страната им носи отговорност да помогне на Украйна.

Краят на войната

Докато спорът се насочва към началото на своята четвърта година, нито една от страните не получава цялата помощ, която желае. Междувременно спорът наподобява повече на война на безсилие от вида на Първата международна, в сравнение с високотехнологична международна война.

„ Би било разумно да забележим хиляди иранци и компактна войска от китайци да се бият [за Русия] в Украйна сега “, написа през октомври ултранационалистът и съветски мъдрец Александър Дугин, считан за един от идеолозите на войната в Украйна. „ Логично е тези, които са срещу западната надмощие и са за многополюсен свят, да поддържат Русия с дейности. И тогава Русия ще ги поддържа в личните им антиимпериалистически войни. "

Досега фантазията на Русия за световна взаимност не създава нищо повече от пушек. Смята се, че Русия губи по към 30 000 бойци на месец и наема тъкмо толкоз, с цел да ги заменя. Северна Корея (засега) не дава задоволително войски, с цел да направи забележителна смяна.

Киев е в още по-тежко състояние. Съмненията по отношение на дълбочината на западната поддръжка нарастват тъкмо когато украинците са изправени пред още една зима, отслабени от невисок морал и страдащи от недостиг в съвсем всичко. Според оценка на Пентагона, страната разполага с задоволително войски, с цел да издържи още единствено шест до дванадесет месеца, преди да изпадне в съществени проблеми.

Тъй като и Русия, и Украйна се борят да активизират задоволително свои лични хора, двете страни използваха хиляди чужденци, най-вече от небогати страни, които да се причислят към борбата им.

В допълнение към войските, предоставени от Пхенян, Москва нае бойци от Куба, Индия, Непал, Сирия, Сърбия, Централноафриканската република и Либия с обещания за великодушни заплати и съветско поданство (ангажимент, който не постоянно се съблюдава, съгласно някои, които са се записали).

Междувременно Украйна, наред с финансовите тласъци, предлага на чужденците шанса да бъдат от вярната страна на историята.

„ Заедно победихме Хитлер и ще победим и Путин “, написа тогавашният външен министър на страната Дмитро Кулеба в платформата на обществените медии X през 2022 година

Това докара до обстановка, в която повече от три десетилетия след разпадането на Съветския съюз и хипотетичния „ завършек на историята “ колумбийци се бият с кубинци, като получават пострадвания от шрапнели и умират на хиляди километри от вкъщи.

„ Ние се борим за независимост, до момента в който латиноамериканците от другата страна пазят наказателен режим на подтисничество “, сподели Джо Мануел Алманса Чика, колумбиец, включен в 241-ва бригада на украинската войска.

Той сподели, че няма по-благородна идея, за която да умреш от свободата. " Но в случай че остана жив, желая да мога да кажа на децата си, че съм бил част от историята. "

В последна сметка, споделиха анализатори, изходът от войната евентуално ще зависи от решенията на главните поддръжници на воюващите страни: НАТО и Китай.

„ Ако оттеглите поддръжката на НАТО за Украйна, няма да има Украйна “, сподели Габуев. „ Но в случай че оттеглите китайската поддръжка от съветските военни старания, това ще принуди Москва да ограничи апетита си и ще понижи очакванията ѝ, че времето е на нейна страна. “

В момента Китай се оказва главният покровител на спора, сподели Габуев. Войната отвлече вниманието на Вашингтон и оказа помощ на Пекин да затегне властта си над Русия - отслабен, само че при Путин благонадежден сътрудник.

Това обаче може да се промени, в случай че присъединяване на Северна Корея в спора го трансферира в Индо-Тихия океан, който Пекин вижда като собствен заден двор, като притегли Южна Корея и вероятно НАТО.

Други фактори могат да наклонят салдото - в Съединени американски щати на власт идва непредсказуемият Тръмп. В Близкия изток спорът на Иран с Израел. В Европа нараства известността на крайнодесните партии, някои от които са скептични по отношение на подпомагането на Украйна.

Междувременно постоянно съществува риск от по-нататъшна ескалация, сподели Радченко. " Докато войната продължава, има заплаха някой различен да се причисли към борбата. "