Ако бях питал хората какво искат, сега щях да им

Ако бях питал хората какво желаят, в този момент щях да им продавам „ по-бързи коне “
~ Хенри Форд

Да си поговорим за консерватизма. За това нещо, което кара всякакви хора да ненавиждат всякакви други хора, без да са ги виждали, единствено тъй като не са като тях, без значение – по-добри или по-лоши; имащи потребност от помощ или не; потребни или нездравословни. Консерватизмът…

… това нещо, макар (а не посредством на) което светът върви напред.

Прави усещане, че всеобщо консерваторите по света (и у нас… о, по какъв начин единствено и у нас!) избират да работят със страховете на хората, вместо с фантазиите на хората. Всички те приказват за „ избавяне “, „ протекция “ и „ отбрана “ на обществото, страната, държавността и така нататък Нагнетяват пространството с безумна военновременна реторика, защото… в действителност поради две неща:

Първо: войните са тези необичайно сантиментални интервали от историята на всяка страна и нация. Защо? Хм… По време на война, принудени от събитията, доста хора се трансформират в герои. По време на война равнището на герои на квадратен километър се усилва. Къде действително, къде – от легенди… факт си е. Хора, които другояче цялостен живот са щели да си останат продавачи на обувки или фермери, намират нещо у себе си, което ги трансформира в герои. Сравнено с спокойно време, напряко наподобява, сякаш всички ние през днешния ден и тук сме лигльовци.

Второ: войната е оня тежък интервал, през който сме минали и сме си потвърдили, че сме корави. Как да не гледаш с романтика на това?

Трето: по време на война елементарно се поставят „ етикетите “. „ Нашите “ са положителните, „ непознатите “ са неприятните, а това е извънредно комфортно за проектите на консерваторите.

И най-после, само че не на последно място: войната е положение на суматоха. Използвайки военновременна реторика, манипулаторите ви карат да се почувствате като в положение на война, те ви облъчват със страхове и ви втълпяват, че врагът е към този момент пред портите и надали не е късно и сме на ръба да загубим всичко. Трябва да се работи бързо, бе човек! БЪРЗО!

В суматоха човек взема прибързани и нерационални решения, постоянно подтикнати от страсти, а не от разум; от боязън, а не от обмисляне; „ на парче “, единствено за през днешния ден – да закърпим ситуацията, пък след това ще го мислим. Хаотично, с други думи. Много по-вероятно е в такова положение хората да се вържат на някой номер и да се поведат по каквато там тъпота им сипят. Няма да ми омръзне да давам образеца с суматохата към Стратегията за детето. Колкото и безумно да ви се коства, да – има такива, които имат вяра, че в действителност някакви хора се готвят да им взимат децата и вървят по митинги против несъществуващи закани.

Война… суматоха.

„ Тези, които могат да ви накарат да повярвате в парадокси, могат да ви накарат да извършите ужаси “.
~ Волтер

Точно по този начин. Ако ви накарат да повярвате в този парадокс и ви обтегнат нервите до разкъсване, на следващия ден могат да ви кажат: ето, пристигнаха и почнаха да взимат децата!

Както и се случи напълно неотдавна и родителите всеобщо хукнаха да си прибират и крият децата. Ами, в случай че някой от кукловодите беше споделил: защитете ги, бранете ги от врага, убивайте…

Сигурно щеше да има и жертви.



Тези облъчени мозъци към този момент са сигурни, че тези, които са ги облъчили с лъжите, са в действителност единствените им другари, единствено на тях се доверяват, единствено тях слушат, каквото и да им кажат. Днес те им споделят: гласувайте за този или оня, а на следващия ден – след изборите, седим и се чудим: кой, по дяволите, гласоподава за тези злодеи?

Някой от кукловодите ще си набележи персонален зложелател – харесал е жена ти, да речем и я желае за себе си. Какво ще го спре да прати цяла навалица гневни „ бранители “ да ти строшат ребрата, казвайки им, че си норвежки сътрудник?

Паника. Врагове отвред. Още суматоха. Война! Резултат: боязън и тъпи решения в нечия изгода. С други думи: консерватизъм.

Консерватизмът, с изключение на всичко останало, е и изкуствен. Той ти споделя, че нещата би трябвало да останат, каквито са, а не да се развиват. Консерватизмът в миналото е заклеймявал изказванието, че Земята е кръгла. Консерватизмът ти споделя, че не би трябвало да имаш интимна връзка с жена преди сватбата. Консерватизмът е считал навлизането на колите в човешкия обичай за проблем, както и потреблението на… ами на съвсем всяко изобретение в историята. Ако беше слушал консерваторите, Хенри Форд най-вероятно в действителност щеше да се пробва да усъвършенства породата на някои коне, с цел да ги направи по-бързи, а не да създава коли или да основава манифактурата. Консервативните хирурзи са били срещу безкръвните (лапароскопски) интервенции, консервативните учени са се смеели на Никола Тесла, консервативните политици и почитателите им донесоха на света Brexit, Тръмп за президент на Съединени американски щати, рецесия на европейската еднаквост (противейки се на съществени европейски полезности, като свободното придвижване на хора и правото да преследваш щастието си, което пък е и главно човешко право) и политическа зима… корекция: политическа кома в доста страни, измежду които и България.

И тъй като в България консерватизмът в този момент е на мода, заедно с всичките му странични резултати, като неонацизъм, расизъм, национализъм, ненавист към другите, по някаква странна причина и към дамите или най-малко към правото им да се считат за равни с мъжете, та, тъй като през днешния ден консерватизмът е съвременен, ето какво се роди у нас:

„ Българите са измежду минимум уверените в потребността да се оказва помощ за развиването на непознати страни “

Ама, несъмнено.

И „ обичаната “ ми част от това проучване: „ Българите (65 на сто) са измежду европейците, НАЙ-СЛАБО УБЕДЕНИ, ЧЕ РЕШАВАНЕТО НА ВЪПРОСА С БЕДНОСТТА ИЗВЪН ЕВРОПА Е ОТ ПОЛЗА ЗА Европейски Съюз, ЧЕ ДОПРИНАСЯ ЗА ЕВРОПЕЙСКОТО ВЛИЯНИЕ И ЗА СПОКОЙСТВИЕ И СПРАВЕДЛИВОСТ Пожарна охрана СВЕТА “.

Тоест Българите НЕ ВЯРВАТ, че, в случай че в страните, от които идват бежанците и имигрантите, всичко е добре и те имат успокоение, работа, сигурност и бъдеще, то казусът с… ами БЕЖАНЦИТЕ И ИМИГРАНТИТЕ ще бъде решен, тъй като такива просто няма да има?

Така ли да разбирам? Или да разбирам, че българите са прекомерно късогледи, с цел да видят връзката сред двете неща?

Но несмущаемо се връзват на плямпане от вида: Ние ще ги изгоним, ние няма да ги пускаме, ние ще ги махнем!

Ама по какъв начин? Къде? Ще ги натоварите по рейсовете и…? На това имаме вяра, само че на същинско решение на казуса – не.

Или да разбирам, че на българите в действителност не им дреме, просто им би трябвало мотив да мрънкат и търсят отговорни, само че не и решения на проблемите? Като героинята от „ Белите не могат да скачат “, която сподели на приятеля си, че е жадна и когато ѝ донесе чаша вода, му се разкрещя, че не я разбирал… тя желала състрадание, а не да ѝ взема решение казуса, видиш ли!

Май-май… и ние по този начин – не щем да се откри решение на казуса, какъв брой по-добре е да ни съчувстват.

Ние сме същите тия хора, които ядат от европейските фондове, до момента в който плюят Европейски Съюз, пътуват свободно из Европейския съюз с персоналната си карта в джоба, само че милеят за някакво си „ това време “, в което напускането на страната ставаше или в посока друга соц страна, след седмици вървене по тъгите (и непредсказуем финал), или с патрон в тила.

На базата на това – на този гневен когнитивен дисонанс – консерваторите откриват идеална почва за виреене у нас. Просто публиката тук е податлива на страхове и операции. В резултат: тълпата е подготвена на всичко в услуга на най-сладкодумните разказвачи на страшни приказки за пораснали.

P.S. Прави необичайно усещане, че консерваторите по света и във всички столетия, с наслада употребяват достиженията на „ гнусните либерали “ – било то достиженията в науката, които улесниха живота им, било то достиженията в медицината и фармацията, които им избавиха живота, било то ужасяващата свободна обич и извънбрачни взаимоотношения… необичайно, а?

P.P.S. Идват избори! Мисли какво правиш.

Казвал съм го и преди: внимавай кой и какво ти дава обещание и кой с какво те плаши. Ако ти се коства прекомерно хубаво, с цел да е истина, нормално не е истина; в случай че ти се коства прекомерно „ като сюжет от филм “, евентуално те „ работят “; в случай че е прекомерно „ ужасно “, също евентуално някой те „ работи “; и най-важното: в случай че ти работи повече на страстите, в сравнение с разсъдъка – капан е, да. Не им вярвай.