Ако българската конституция прави главния прокурор недосегаем, трябва да се

Ако българската конституция прави основния прокурор недостижим, би трябвало да се промени, разгласи Комитетът на министрите на Съвета на Европа в междинна резолюция, съобщи в. " Сега ".
Изпълнителният орган на най-голямата европейска организация, в която членуват 47 страни, се произнесе на 5 декември - ден преди Венецианската комисия, която е съвещателен юридически орган на Съвета на Европа. И двете институции са единомислещи, че не е обикновено основният прокурор на България да не предстои на никакъв надзор, тъй като има право да стопира всяко следствие против себе си. Проблемът е член 126, алинея 2 от Конституцията, съгласно който " основният прокурор реализира контрол за правда и методическо управление върху активността на всички прокурори ". Докато той работи, всички опити за надзор над основния прокурор са палиативни, считат съответните европейски органи.
Комитетът на министрите управлява осъществяването на окончателните решения на Европейския съд по правата на индивида. На 1362-рото си съвещание комитетът прегледа за следващ път осъществяването на делото " Колеви против България " от 5 ноември 2009 година, което установи несъвместима с европейското право недостижимост на основния прокурор. Приемането на междинна резолюция значи, че процедурата е неприключена и че България продължава да е под европейско наблюдаване и напън. Стремежът на страната да протака въвеждането на правила за следствие и съдене на основния прокурор е избран в резолюцията като " систематичен проблем " - най-тежката подготовка при несъобразяване с европейското право.
Припомняме, че в събота, 7 декември, беше извършено изключително съвещание на Министерския съвет и признат законопроект за въвеждане на фигура на " самостоятелен прокурор ", който да проверява основния прокурор в случаи на съзнателно закононарушение от общ темперамент. Към момента обаче ръководещите не позволяват възможни промени на Конституцията.
Припомняме, че в делото " Колеви против България " става въпрос тъкмо за това - дали някогашният обвинител номер едно Никола Филчев е поръчал убийството на прокурор Николай Колев. От мнението на Комитета на министрите излиза наяве, че ръководещите са длъжни да доведат до дъно следствието по продължаващото дело " Колеви ", с цел да се разкрие ролята на някогашния основен прокурор, посочен с инициала " господин Ф. ", в аферата с убийството на заместител основния прокурор Николай Колев, убит на 28 декември 2002 година. Като акцентира " задължението на всяка страна според член 46, параграф 1 от Конвенцията да съблюдава окончателните решения на Европейския съд във всеки случай, който я визира, цялостно, дейно и навреме ", Комитетът на министрите насрочи ново разглеждане на държанието на България по делото " Колеви " на съвещанието си през юни 2020 година.
Сега Комитетът на министрите " приканва управляващите да изготвят неотложно нови законодателни оферти, гарантиращи независимостта и успеваемостта на следствието по отношение на основния прокурор или, ако се открият непреодолими конституционни спънки, да предложат нужните промени в Конституцията ". По-нататъшната опозиция на покровителите на основния прокурор е безсмислена, тъй като даже конституцията не може да им служи за заслон. Нейният член 5 дава приоритет на интернационалните контракти на страната, а Комитетът на министрите и съдът в Страсбург черпят компетенции от Европейската спогодба за правата на индивида, която има по-голяма тежест от вътрешното законодателство.
Първоначално правосъдният министър Данаил Кирилов оферираше подобен надзор и за ръководителите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС), само че това отпадна. А " Сега " разказа това с думите " безполезният Данаил Кирилов " - точно поради отрицателната европейска реакция за концепцията да има механизъм за премахване на ръководителите на Върховен касационен съд и Върховен административен съд.