Без увеличаване на здравната вноска ни очаква доплащане до 40%, закриване на болници и огромна липса на специалисти
Ако България продължи да поддържа една от най-ниските здравноосигурителни вноски в Европейски Съюз, страната може да се изправи пред най-дълбоката рецесия в модерната си здравна история. Това излиза наяве от разбора на Health Metrics „ Цената на бездействието: Икономически разбор на последствията от неувеличение на здравноосигурителната вноска “, който беше показан през днешния ден.
Анализът демонстрира, че запазването на настоящето равнище на вноската от 8% води до изострен дефицит на фрагменти, затваряне на лечебни заведения, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и рисково ограничение на достъпа до лекуване. Този сюжет не е догадка, а прогноза, основана на публични данни и моделиране до 2040 година, показват анализаторите.
Според разбора страната рискува да загуби сред 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – специалности, които и през днешния ден са в сериозен дефицит. В най-тежко засегнатите райони това значи затваряне или обединение на сред 10-20 лечебни заведения и до 80 отделения. За популацията това се трансформира в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до експерти и действителен риск от липса на навременно лекуване.
Паралелно с това времето за очакване за прегледи, интервенции и диагностични проучвания може да се усили с 30% до 80%. В някои региони еднакъв уред ще би трябвало да обслужва двойно повече пациенти, защото модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това значи повече късни диагнози, повече затруднения и по-висока смъртност от болести, които при навременна интервенция са предотвратими.
Българските фамилии също ще понесат тежък удар. Директните заплащания за здраве могат да доближат 40% от общите разноски до 2040 година, а единствено разноските за медикаменти може да набъбнат с сред 20 и 40%. Това слага от ден на ден семейства под риск от така наречен „ финансова злополука “ – обстановка, в която здравните разноски ги изтласкват под прага на бедността. Профилактиката, така и така незадоволително развита и финансирана, ще намалее с още 20-30%, което значи хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика.
Последиците за стопанската система са също трагични. Ако достъпът до лекуване се утежни, до 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 година Загубата на работливост от нетретирани болести и болнични може да доближи до 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно – двуцифрен % от националната стопанска система за целия интервал. „ Цената на бездействието “ ще надвиши 50 милиарда лева до 2040 година, измерена в изгубена продуктивност, растящи персонални разноски, дефицит на фрагменти, пропуснати изгоди от предварителна защита и ранна диагностика и обща тежест на болесттите.
Алтернативният сюжет демонстрира, че увеличението на здравноосигурителната вноска до 10% дава опция системата освен да избегне рецесията, само че и да се модернизира трайно. Допълнителните доходи разрешават покриване на недостига на НЗОК, стабилизиране на лечебните заведения, привличане и задържане на лекари и сестри, възобновяване на техниката и развиване на дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат ориентирани към профилактика и скрининг – вложения, които избавят живот и икономисват разноски.
„ Увеличението на вноската е инвестиция – всеки 1 лева води до 3 лева обществена възвръщаемост и резистентност на системата. Когато се регистрира цената на парите във времето, обществото осъществя кумулативни изгоди от над 6 милиарда лева в спомагателни доходи и вложения в предварителна защита и успеваемост. Доходите на системата стават предвидими, достъпът до лекуване – равнопоставен, а времето за очакване – доста по-кратко. Най-важното е, че се обезпечават повече години живот в положително здраве, по-дълга работоспособност и по-малко персонални разноски за опазване на здравето. Вместо риск от разпад на системата, България получава късмет за стабилно, съвременно и заслужено опазване на здравето ”, показа Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Припомняме, че за увеличение на здравната вноска упорстват от БЛС и ББА. „ В началото на промяната беше заложено здравната вноска да пораства през избран интервал от време до постигане на над 12%. През годините това нещо се не помни, само че ние го помним и ще го подсещаме “, сподели преди време ръководителят на съсловната организация доктор Николай Брънзалов. Д-р Брънзалов означи, че при постигане на подобен % на здравната вноска няма да има никакво доплащане в системата на опазването на здравето.
От ББА също обявиха, че здравната вноска би трябвало да се усили на 10%.
" От тези 2% в допълнение резултатът ще бъде 1,2 милиарда за системата. Друга мярка е държавните чиновници да стартират да заплащат осигуровки - от там могат да дойдат 1-2 милиарда ", сподели пред Bulgaria ON AIR зам.-председателят на организацията Иван Тодоров.
Анализът демонстрира, че запазването на настоящето равнище на вноската от 8% води до изострен дефицит на фрагменти, затваряне на лечебни заведения, все по-високи доплащания от джоба на пациентите и рисково ограничение на достъпа до лекуване. Този сюжет не е догадка, а прогноза, основана на публични данни и моделиране до 2040 година, показват анализаторите.
Според разбора страната рискува да загуби сред 5 и 10% от лекарите и до 20% от медицинските сестри – специалности, които и през днешния ден са в сериозен дефицит. В най-тежко засегнатите райони това значи затваряне или обединение на сред 10-20 лечебни заведения и до 80 отделения. За популацията това се трансформира в по-дълги пътувания до лечебни заведения, по-труден достъп до експерти и действителен риск от липса на навременно лекуване.
Паралелно с това времето за очакване за прегледи, интервенции и диагностични проучвания може да се усили с 30% до 80%. В някои региони еднакъв уред ще би трябвало да обслужва двойно повече пациенти, защото модернизацията на техниката ще бъде изоставена. Това значи повече късни диагнози, повече затруднения и по-висока смъртност от болести, които при навременна интервенция са предотвратими.
Българските фамилии също ще понесат тежък удар. Директните заплащания за здраве могат да доближат 40% от общите разноски до 2040 година, а единствено разноските за медикаменти може да набъбнат с сред 20 и 40%. Това слага от ден на ден семейства под риск от така наречен „ финансова злополука “ – обстановка, в която здравните разноски ги изтласкват под прага на бедността. Профилактиката, така и така незадоволително развита и финансирана, ще намалее с още 20-30%, което значи хиляди пропуснати шансове за ранна диагностика.
Последиците за стопанската система са също трагични. Ако достъпът до лекуване се утежни, до 70 хиляди души могат да отпаднат от пазара на труда до 2040 година Загубата на работливост от нетретирани болести и болнични може да доближи до 1,5% от Брутният вътрешен продукт годишно – двуцифрен % от националната стопанска система за целия интервал. „ Цената на бездействието “ ще надвиши 50 милиарда лева до 2040 година, измерена в изгубена продуктивност, растящи персонални разноски, дефицит на фрагменти, пропуснати изгоди от предварителна защита и ранна диагностика и обща тежест на болесттите.
Алтернативният сюжет демонстрира, че увеличението на здравноосигурителната вноска до 10% дава опция системата освен да избегне рецесията, само че и да се модернизира трайно. Допълнителните доходи разрешават покриване на недостига на НЗОК, стабилизиране на лечебните заведения, привличане и задържане на лекари и сестри, възобновяване на техниката и развиване на дигитализацията. Част от средствата могат да бъдат ориентирани към профилактика и скрининг – вложения, които избавят живот и икономисват разноски.
„ Увеличението на вноската е инвестиция – всеки 1 лева води до 3 лева обществена възвръщаемост и резистентност на системата. Когато се регистрира цената на парите във времето, обществото осъществя кумулативни изгоди от над 6 милиарда лева в спомагателни доходи и вложения в предварителна защита и успеваемост. Доходите на системата стават предвидими, достъпът до лекуване – равнопоставен, а времето за очакване – доста по-кратко. Най-важното е, че се обезпечават повече години живот в положително здраве, по-дълга работоспособност и по-малко персонални разноски за опазване на здравето. Вместо риск от разпад на системата, България получава късмет за стабилно, съвременно и заслужено опазване на здравето ”, показа Аркади Шарков, здравен икономист и ръководещ сътрудник в Health Metrics.
Припомняме, че за увеличение на здравната вноска упорстват от БЛС и ББА. „ В началото на промяната беше заложено здравната вноска да пораства през избран интервал от време до постигане на над 12%. През годините това нещо се не помни, само че ние го помним и ще го подсещаме “, сподели преди време ръководителят на съсловната организация доктор Николай Брънзалов. Д-р Брънзалов означи, че при постигане на подобен % на здравната вноска няма да има никакво доплащане в системата на опазването на здравето.
От ББА също обявиха, че здравната вноска би трябвало да се усили на 10%.
" От тези 2% в допълнение резултатът ще бъде 1,2 милиарда за системата. Друга мярка е държавните чиновници да стартират да заплащат осигуровки - от там могат да дойдат 1-2 милиарда ", сподели пред Bulgaria ON AIR зам.-председателят на организацията Иван Тодоров.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ